ASSA - M

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Сп. "Социология", 2 курс

Учебна дисциплина:
СОЦИАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ И МОБИЛНОСТ

Преподавател:
Доц. Михаил Мирчев

Изпит: 04 юни 2009, 13 ч.

1. Идентичност. Професионална принадлежност и статус. Приемственост, амбиция и      кариера. Ефективност на "съвкупния работник". Трудови и професионални добродетели.      Екипност и доверие, лоялност. Уорън Бъфет, 3-те добродетели при наемане: integrity,      intellect, energetic. /лекция/

2. Социалната принадлежност. На микро-, мезо- и макро-равнище. Неравенство      социално - диференциация, поляризация. /с. 146-157, 162-171; ИС: с. 134-139/
     Първично - от личността към статуса. Вторично - от принадлежността към възможностите      пред личността. Социална (не)справедливост.

3. Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и      групи. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия. Социална      пирамида. /с. 158-161; ИС: с. 134-139/

4. Стратификация по производствени отношения: класи, основна класова структура по К.      Маркс. Преход към стратификационна структура по богатство/бедност, по стандарт на      живот и потребление. /лекция/

5. Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Либерален и социалистически      стратификационен модел. Динамика на профила при Глобализацията. /схеми с. 512-514,      515, 279/

6. Социологическа структура на човешкия капитал. Системен структурно-функционален      подход. Богатството и благополучието, бедността и нищетата като многомерни      характеристики. Преход от стандарт на живот към качество на живот.
     /www.assa-m.com/sociologia2.php, текст - Социологическа структура на човешкия капитал/

7. Статусен капитал, критерии по Макс Вебер - матер. благосъстояние и капитал,      овластеност и дискриминация, престижност и стигматизиране. /лекция/

8. Субектен капитал, критерии по "обществено здраве" - образование и културност,      квалификация и конкурентност; здраве - физическо, емоционално и психическо,      интелектуално и поведенческо; годност за труд - нагласа и ценност, мотивация и      подготовка, умения и производителност. /лекция/

9. Капитал обществена интеграция, критерии по идентичност и включеност - ценностна      идентичност и социализация или асоциалност; институционален опит и интеграция в      социални мрежи или изключеност; участие в общности, доверие и взаимност, взаимопомощ      и защита или изоставеност. /лекция/

10. Социален статус. Комбинация от качества и позиции. Индивидуална и социално-типична.      Общност - органична, функционална. Каста, съсловие. /с. 502-512, 149-158, 261-262; ИС:      с. 143-144//

11. "Статусна несъвместимост". Конфликт на идентичности. Новобогаташи. Снобизъм.      Космополитизъм. Маргинали и аутсайдери. /с. 161-162; ИС: с. 143-144/

12. Стратификационен профил на обществото микро- и макро-перспектива. Интегриращ      характер на стратификационният профил. Интердисциплинарен подход - преходи от и към      други общесвени науки. /лекция/

13. Социална диференциация и обособяване. Разделение на труда, професионална      специализация. Историческа и държавна, религиозна и ценостна, културна и      цивилизационна диференциация. Професионално-статусна и гражданска диференциация.      /лекция/

14. Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на      елитите. "Суб-елити". "Мениджърска класа". "Интеграторите". /по Тофлър/ /Текст. 2: с.
     166-168; ИС: с. 145-7; www.assa-m/.com/sociologia21.php, реферат на Третата вълна/

15. Аристократични елити. Демократични елити. Олигархични елити. Изолация на      богатите, "бунт на елитите", "транзитни пътници". Свръхбогатството и рискът за      обществото. / с. 624-626, 636-647, 469, 632-640, 657-660/

16. Слоеве на средната класа. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода.      Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и      консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 165-166, 497-500, 508-512/

17. Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. /с. 640-643; с. 515/      Социална поляризация. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност.      "Единият милиард". Обедняване и бедност. /схема с. 515/ /лекция/
     /www.assa-m.com/sociologia22.php, Полюсите в социалната стратификация .../

18. Слоеве на бедност. Относителна бедност, стимул за интеграция и труд. Абсолютна      бедност, асоциалност и изолация. Социален и жизнен минимуми. /с. 162-169, 505-513;      схема с. 515; ИС: с. 134-139, 145-147/

19. Четири компонента на бедността, Световна Банка. Дълбочина на бедността. Спирала      на бедността. /лекция/ /www.worldbank.org/

20. Сиви зони - 5 вида. "Ново средновековие". Анти-общества. Мафиотизиране. Сива      икономика и (анти)социалност на монополния капитал. /с. 655-666, 650-655, 632-636/      Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.

21. Социална мобилност. Хоризонтална - професионална, институционална, териториална,      семейна. Вертикална - цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите.      Кариера и успех. /с. 168-172, 502-508; ИС: с. 134-139/

22. Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация.      Ейджизъм. /с. 131-138/ Сблъсъкът между поколенията. "Поколенията Х и Y". /виж      Ланкастър/

23. Гражданска основа на политическите партии. "Ляво" и "дясно" партийно      позициониране. Популистки партии. Интереси и идеология при ориентацията към "своя"      партия. Политически непредставени класи, съсловия и общности.

24. "Класата на излишните". Интегрирано и дез-интегрирано население. Технологични,      икономически, политически, културни и цивилизационни фасктори.
     /www.assa-m.com/sociologia24.php, Две нови класи .../

25. "Класата на ленивите". Консумативно и производително население. Преразпределение      на доходите и благата. /www.assa-m.com/sociologia24.php, Две нови класи .../

26. Световни индекси. Възлови индикатори, система от индикатори. Мониторинг на      обществена система. Сравнимост и динамика на рейтинг. /www.wikipedia.org/

27. Индекс на човешкото развитие (HDI). Трите възлови показателя, функционални
     под-показатели. Степен на точност, коригиране на стойностите.
     /http://en.wikipedia.org/wiki/Human_Development_Index; http://hdr.undp.org/en//

28. Gini-коефициент - концентрация на богатство, дълбочина на масова бедност. Социална      еднородност или поляризация. Тенденция към сближаване или към разкъсване. /Виж
     НСИ. Домакинствата в България. 2005. Табл. 3, с. 21./
     /http://en.wikipedia.org/wiki/Gini_coefficient; www.worldbank.org/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

1. МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено издание.
     ИК "М-8-М", С., 2005 - допечатка от 2007. Стр. 672.

2. МИРЧЕВ, Михаил. Социологическа структура на човешкия капитал. Глава от книга      /под печат/

3. МИРЧЕВ Mихаил. Новата класова структура на българското общество след Прехода.      В: сп. "Понеделник", бр. 5-6, София, 2008, с. 51-62.

4. МИРЧЕВ Mихаил. Две нови класи в структурата на българското общество след      Прехода (в условията на Глобализацията). В: сп. "Понеделник", бр. 7-8, София, 2008,      с. 34-51.

5. Икономическа социология. Учебник на УНСС. Съст. и научни ред. Т. Пачев и Бл. Колев,      УИ "Стопанство", С., 2005 (1999).

6. ПАЧЕВ, Ташо. Нова икономическа социология. УИ "Стопанство", С., 2007. Стр. 172.
     (икономическият подход като всеобхватен - във всички обществени сфери: още Адам      Смит и Карл Маркс, ..., Гари Бекер, Марк Грановетер - с. 22-40, 134-149; социалните      мрежи - с. 41-58; социален капитал - с. 59-75; икономическа култура - с. 76-100;      стопански организации - с. 101-117; социология на парите - с. 118-133)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология; www.worldbank.org; www.wikipedia.org; www.hdr.undp.org

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

7. ЧАВДАРОВА, Т., Неформалната икономика. Изд. "ЛиК", С. 2001. Стр. 340.

8. ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991. Стр.      576. Без ISBN. /Toffler, Alvin and Heidi Toffler. The Third Wave. William Collins Sons & Co.      1980/

9. ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. "ЛиК", С., 2000. Стр. 252.      ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers,      1993)
     (капитал + технология, раждане на нова цивилизация - с. 24-29; познанието, като      основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото
     развитие - с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201; училището, образованият човек - с.
     209-227, 228-237; "революцията на мениджърите" - с. 11, 49-51; организацията,      цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като      "творческа деструкция", отговорността - с. 55-70, 107-120 ; общество на "нови класи" - с.      10; връщане към общности от племенен тип, "връщане към средновековие", в см. на      отказ от материални блага и технологии, трайбализъм - с. 16, 19, 164-168; заобикаляне на      националната държава - с. 14-19; индустриална революция, след 1700-1830 г. - с.      33- ; революцията в производителността, тейлъризъм - с. 39-44, 92-102;      "пролетариатът" става средна класа - с. 45; от национална към мегадържава - с.      122-151; 184-192)

10. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК      "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W.      Norton & Company, Inc., 2002/ Нобелова награда по икономика, 2001.
     (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните;      идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт,      асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията; нужда от      благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;      Вашингтонски консенсус - фискални ограничения, приватизация, пазарна      либерализация, с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81;      Community Reinvest-ment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се      справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични      отношения, Trickle Down - с. 88-90; .........)

11. KLEIN, Naomi. The Shock doctrine. The rise of disaster capitalism. 2007. Pp. 800. …
     Виж представяне в сп. Ново време, бр. 4, 2008, стр. 61-92.
     (No Logo. 2000. Докторската й дисертация. Възприема се като манифест на      международното алтер-глобалистко движение; неоколонизиране на света чрез шоково      налагане на неолибералната доктрина за тотално дерегулиране на националната държава      и за отворения свободен световен пазар; Чикагска школа, Милтън Фридман (1912-2006) -      гуру на екстремната либерална световна икономика; доктрина на шока - "само една      криза, може и изкуствено създадена, води до желаните промени за частния капитал";      ликвидира системата на кейнсианската икономика - търсене на компромиси, сдържане и      търсене на балансиране; капитализъм на катастрофите - шокова криза и масово      нещастие, светкавично всичко се продава на частни инвеститори и се разграждат      социални системи за образование, здравеопазване, собственост, докато засегнатите хора      са в шок реформите стават необратими промени, преходът се оказва завършил -в срок от      6-9 месеца, използва се моментът на колективния шок и объркване; фалшивият модел на      свободата - Чили, Ирак, Ню Орлеанс.)

12. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Извън контрол. Изд. "Обсидиан", С., 1994.
     (релативистки хедонизъм като базисна жизнена норма, не формира стабилни социални      връзки и заплашва обществото с разруха, то се нуждае от общосподелени абсолютни      принципи, а не само от индивидуално самозадоволяване, с. 119; ... )

13. ЯКОКА, Лий. Къде изчезнаха лидерите? Изд. "Сиела", С., 2007. Стр. 248. /Lee Iacocca.      2007/
     (изневерява ли ни капитализмът - с. 121-; кой ще спаси средната класа - с. 176-;      свободната търговия да е честна търговия - с. 98-; )

14. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти,      представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. "Класика и
     стил", С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/
     (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение -
     по-силно от различието по раса, религия, пол, с. 67-72; различен тип житейска кариери,      с. 75-96; различен тип успех, награждаване, с. 97-126; пенсионирането;
     забавлението - и на работното място; ученето в работата и живота, с. 327-350; езикът
     и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)

15. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на      Америка към кредита. Изд "Сиела", С., 2005. Стр. 506. (Robert D. Manning. 2000.)
     (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на      потреблението, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс      културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471, ; безмилостен      маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове      карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417, ; живот на ръба, максимално      задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429, ; зависимостта на      студентите, "инфлация в колежа", с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)

     Край

Обратно към началото