И ВЛАСТОВАТА ГЕОГРАФИЯ: В ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПА И СВЕТА Първи пленарен доклад проф. д.с.н. Михаил Мирчев Катедра „Политология”, УНСС RESTRUCTURING OF POLITICAL SPACE AND GEOGRAPHY OF POWER: IN BULGARIAN, EUROPEAN AND WORLD PERSPECTIVES First key-note speech Prof. Mihail Mirchev, Dr.Sc. Department „Political Science”, UNWE Анотация Политическата 2014 г. се анализира като „критична”, като произвеждаща „изборни земетресения”, като подготвяща 2015 г., в която вероятно радикално ще се преструктурира политическото пространство в много от страните на Европа, в Европейския съюз, в сблъсъка между сегашния имперски център – САЩ, и новоформиращата се алтернативна световна икономическа и политическа система – Евразия и БРИКС. Първите две вълни на световната трансформация са в много напреднала фаза. Третата и четвъртата вълна са в началото си. Но те ще набират сила и динамика в следващите 1-2-3 години. След това Светът ще бъде с ново лице, с различно устройство, надявам се и с друг дух. Анализира се общественият модел на Новия Световен Ред от 90-те години. Чрез социологически макро-модели за обществото като система се показва комплексната нефункционалност на този глобалистки модел. Чрез кибернетичния теоретичен модел на Парсънз се показва защо и как обществото натрупва кризисен потенциал, влиза в спирала на упадък, движи се към самовзривяване. Първо, обществото на САЩ, а после и сателитната му имперска система. Демонстрира се Новият Световен Ред от 90-те години като имперска конструкция в една демократично-хуманна опаковка. Под идеологемната опаковка са показани реалните стратификационни профили на България – рязкото влошаване от 1986 до 2001, а после критичното поляризиране от 2009 до 2011 г. Тук в регионален мащаб е използван стратификационният социологически модел за неравенството и поляризирането в българското общество. А в световен план се ползва и в някаква степен се доразвива моделът на Имануел Уолърстийн от 1974 г. за World System. Ключови думи: преструктуриране, политическо пространство, властова география, империя, имперски център, периферия, световна система, обществото като система, стратификационен модел, поляризация, упадък, самовзривяване. Abstract Political 2014 is analyzed as "critical". As well as a year that has produced some "electoral earthquakes". A preparatory year for the next 2015, which probably would radically restructure political space in many countries of Europe and the European Union, within the clash between the current imperial center – US, and recently formed alternative of the global economic and political system – Eurasia and BRICS. The first two waves of the global transformation are in a very advanced level. The third and fourth waves are in their beginning. However, they will gain force and dynamics in the next 1-2-3 years. After that the world will be with a new face, with a different structure, and hopefully with another spirit. The paper is analyzing the societal model of the New World Order of the 90’s. The hypothesis of the complex dysfunctionality of the globalization model is checked by sociological macro-models for society as a system. The application of Parsons’ cybernetics theoretical model shows why and how society is building a crisis potential, entering into a spiral of decline, moving to self-destruction. First, the society of the United States, then its satellite imperial system. The paper demonstrates the New World Order of the 90’s as imperial structure in a democratic-humane wrapping. Under the ideology wrap the actual stratification profiles of Bulgaria – the sharp deterioration from 1986 to 2001, then the critical polarization from 2009 to 2011 are presented. The model of social stratification has been used in the analyses of inequality and polarization in Bulgarian society. The model of Immanuel Wallerstein from 1974, known as World System Theory is used and to some extend elaborated in the analyses of the world society today. Key words: restructuring, political space, geography of power, empire, center of empire, periphery, world system, society as a system, stratification model, polarization, decay, self-destruction. Започвам от определението на настоящата 2014 г. като политически „критична”, като произвеждаща „изборни земетресения”, които ще продължат и вероятно ще се разгръщат и през идващата 2015 г. Защо „Критичната” 2014?1 Първо, защото продължава да се раздува спекулативният финансов балон, който породи кризата през 2008 г. Достигна се дотам, че вече е очевидна слабостта на световната резервна валута – доларът. След кримските събития срещу нея официално застава антидоларовата коалиция, съставена от едни от най-мощните икономики – групата БРИКС. Това са страните, които в момента най-бързо се развиват икономически и военно, социално и обществено. Вероятно през 2015 г. ще заработи и Азиатска банка за инвестиции като гео-политическа алтернатива на МВФ и Световната банка. Също така вероятно през 2015 г. между страните от БРИКС, Иран, Казахстан, Евразия рязко ще се увеличат търговските договори и финансови разплащания без посредничеството на долара. Това ще бъде голямо ускоряване на световната валутна война. На второ място, защото има радикализация на дясното. По принцип има радикализация на политическото пространство – и в ляво, и в дясно, но дясното вече достигна до своите екстремни форми. С опити за легитимиране на неофашизъм и неонацизъм. Затова се стигна и до геостратегическия сблъсък в Украйна. Една от важните и дори съдбоносни негови характеристики е излизането на европейската и световната сцена на неофашизма, официално подкрепен от „демократичния” Запад (САЩ, Лондон, Берлин, Брюксел). Има анализатори, които казват, че от датата 14 март 2014 г., след срещата в Лондон между министър Лавров и Джон Кери, на практика беше обявена и започната с голям интензитет „Новата Студена война”. След преминаването на Крим в друга държавна принадлежност, Европа е в изключително рискова ситуация. Може да започне едно домино на пренареждане на държавни граници. Това пряко засяга България и е реална опасност за териториалната й цялост. Мога да обобщя: Живеем в едно изключително турболентно време. Вероятно сме в началото на ново историческо пренареждане (realignment) – както на геостратегическите полюси, така и на групирането на включените към тях междинни държави и зони. Те ще трябва да решават много тежкия проблем: към коя от геостратегическите зони да се ориентират или преориентират? Или да търсят някаква формула на относителна независимост. Сред тези страни в междинна зона на световен сблъсък, в зона на „геостратегически разлом” (по Фукуяма2 и Бжежински3) е и България. Тя е точно в една такава гранично-междинна зона и отново ще има тежък стратегически проблем за своята ориентация, със съответните икономически и политически стъпки и последици след това. Това е проблемът пред България. Глобалното влиза в локалното, взривява статуквото му, иска нови стратегически решения и поемане на властова отговорност от елитите на България. Тези анализи трябва да се направят сега, преди голямото избухване, което вече казах, че очаквам да стане през 2015 г. И в Испания след Гърция. И в Обединеното кралство с желанията там за отделяне. И в Германия на Меркел с нейната про-нацистка политика срещу интересите на Европа и на самата Германия. И в съседна Турция, която няма как да не се препъне в своята 13-годишна нео-османска експанзия и връщане към средновековен ислямски тоталитаризъм. И в съседна Македония, която е подготвена за поредна арена на про-ислямската политика на САЩ. И в Близкия Изток, където Ислямска държава генерира ускоряване на стратегията за цялостно преместване и пренареждане на сегашните държавни и национални граници, вкл. отрязване на една трета от територията на сегашна Турция, което може да я тласне като агресор спрямо територията на България – като позволена й от Света компенсация. С тази изява тук, пред вас, поемам своя личен ангажимент: Първо, за достоверност на използвана фактология. Второ, за обоснованост на хипотези и твърдения. И накрая, да формулирам ориентири за използваемост във властовата практика. Защото онези, които се занимават с методология на политическите анализи и развитието на обществената система, не би трябвало да правят нищо спекулативно или самоцелно теоретически. Трябва да има някакъв смисъл, особено в днешно време, когато се строят мостове към практиката. Ние, от позициите на науката, трябва да съдействаме на практиката. За да се справя тя по-оптимално с кризите и бариерите, които трябва да превъзмогне.5 Кризата 2008-2014: реален мащаб и същност Кризата през 2007-2008 г. започна като ипотечно-застрахователна и банково-финансова. След това се оказа, че е криза на деиндустриализираната „развита” икономика, която бе препълнена със спекулативни финансови и корпоративни балони. На първо място в САЩ, но и в много от страните в Западна Европа. За периферните страни на тази имперска структура, като България, изобщо да не говорим – мащабна деиндустриализация, рязко свиване на реалната икономика, раздуване на спекулативната „икономика на парите”, масово снижаване на стандарта и качеството на живот, рязка и вече класово непоносима социална поляризираност, наред с криминализация на икономиката и мафиотизиране на властта. Всичко това е основното структурно противоречие в сегашната икономика като основна сфера – подсистема на обществото като цяло. В сферата на материалното производство (ядрото на икономиката)6 има структурно противоречие – между произвеждащата и спекулативната икономика, между легитимната и черната икономика, между българската и офшорната икономика, между обществено отговорната и алчната икономика на „корпоративните психопати”. То генерира съответни деградиращи процеси и разцепвания във всички останали сфери на обществото – оттук се получава системното дестабилизиране на обществото като цяло. А след дестабилизирането закономерно идва примитивизирането на всички основни сфери и институционални системи в обществото и държавата. През първите години на Кризата (2008-2010), а и досега, се използва средството „аустерити”, изразяващо се в „наливане” на обществените пари в закъсалите частни банки. Някои използват метафората, че това е все едно да „гасиш огъня като хвърлиш дърва в него”. Виждаме, че резултатът за 6 години е общо взето плачевен. Банките не фалират, не понасят вина, не поемат отговорност. Обратно, те забогатяват още, стават още по-безогледно безотговорни, пораждат изостряне на основното структурно противоречие в икономиката и обществото, деформират демокрацията и политиката, подлудяват народите и ги революционизират. Последното е неочаквано за тях, но е неизбежно, то е обективно закономерно. Глобализацията, особено след 2001 г. и по-общо след 1990-та година, доведе в много ускорен темп (така нар. компресия на историческото време) до критична, много рязко изразена, с големи дози гражданска нетърпимост, социална поляризация. Не само в страни като България, където някой може да каже нихилистично, че по принцип сме бедни и няма как социалната структура да не бъде поляризирана, но и в целия Западен свят. Богатите страни се революционализират дори преди по-бедните. Това вече наистина е симптом, че Кризата е същностна, че е Криза на модела, а не е периферна, не е само в една от сферите или само в един от елементите на кризисната сфера. Не е само в икономиката, не е само във финансовите институции и банките. На първо място, в „най-богатите” САЩ са достигнати критични степени на социална поляризация. Нетърпима социална поляризираност, която превръща олигархичните кастови елити в „корпоративни психопати”7, а огромната маса население, което е изтиквано към гето-мизерия, вече се революционализира и излиза на улицата, за да излива гнева и агресията си. Дори в САЩ! Всичко това показва, че кризата не е просто банково-финансова или ипотечно-застрахователна, или само икономическа, или само на долара като доминираща световна валута8. Тя е криза на цялата структура на обществото, на властта и начина на функциониране на обществената система, разбира се – и на социално-класовата стратификационна пирамида и нейното смачкване в средата (среден и нисък слой на средната класа), полярното разкъсване на елита, отделянето на олигархична безконтролна кастова шапка, както и с премазване на огромна част от работещите и населението като цяло, премазване и избутване надолу към критично обедняване, нетърпима бедност, гето-мизерия и деформиращо социално изключване. Всичко това се поражда от икономиката и финансите. Кризата се пренася и поразява другите сфери на обществената система. После, от тях, се връща обратно като бумеранг и усилва спиралата на кризата в икономиката. Раждат се демографските кризи и анти-малцинствените репресивни и расистки тенденции. Оттам се генерира дестабилизиране на държавите и се заговаря за смяна на системата и на политическия модел. „Смяна на системата”, това е ключовият революционен политически лозунг днес. Вкл. в „системата” на Глобалния Нов Световен Ред след 1990 г. Стигна се до възраждане на класическия класов антагонизъм (по Карл Маркс). Например, в една държава като Испания, с много митинги през миналата 2013 година, класовият антагонизъм беше ясно артикулиран. Работниците са на улицата, за да атакуват не просто елитите, а олигархично-капиталовите елити и техните основни инструменти – банковата система, от една страна, и от друга – политическо-административно властовата система. Така, след като имаше идеологическо запечатване в идеологемите на така нар. Глобализация, сега избуява нещо, което се нарича Алтер-Глобализация. Това е новата контра-култура днес в политиката. Става дума за идеологическа преоценка и дори за отхвърляне на всички основни „евро-атлантически ценности”. Глобализацията преди да загине властово и финансово, медийно и пропагандно, военно и имперски, започва да загива ценностно и морално. Снобизмът спрямо глобализаторите се стопява. Конформизмът и страхът от тях се изпарява. Примиреността и битовото атомизиране на глобалистките „едноизмерни човечета” (по Херберт Маркузе9) вече се революционализира политически и организационно. И забележете, че това не са хора и мощни движения от другия, не-Западен свят. Те са от сърцето на имперския Западен свят, от сърцето на Новия Световен Ред от 90-те, от имперския център – САЩ. Сега, в началото на 2014 г., докъде стигна Кризата? До една серия от локални войни и много подозрителни, уж демократични, „цветни” революции. Всички те също са форма на война, но във формата на гражданско стълкновение вътре – едната част от населението се изправя срещу другата. Някаква опозиция срещу официозните политически институции и власти. Тези арабски пролети, оранжеви революции, демократични интервенции, хуманитарни бомбардировки и симулиране на радикални групировки са подозрителни. Нека си припомним държавите, които на практика бяха завзети отвън или взривени отвътре само в последното десетилетие: Ирак, Либия, Египет, Сирия. Това са все големи държави, изключително силни държави, икономически проспериращи държави. Проблемът им е, че те поискаха да се еманципират от колониалните формули и зависимости от „великите” западни държави. Поне от 2010 г. непрекъснато се говори, че ще има подобна война в Иран – огромна държава, изключително силна, еманципираща се. И сега Украйна – огромна държава, с изключителен потенциал. Дали става дума за някаква криза в сегменти на обществото или за криза на системата на световното общество? Пълният текст на студията може да прочетете ТУК. ------------------------------------ 1 Подробно тези тѐзи са изложени в моя публична лекция „Критичната 2014: изборите и обществото на България в цикъла на световната криза 2008-2014 г.”, УНСС, 20 март 2014, пред 120 студенти, докторанти, колеги, журналисти. 2 ФУКУЯМА, Франсис. (1999) Големият разлом. Човешката същност и възстановяването на обществения ред. Изд. „Рива”, С., 2001. 3 БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. (2012) Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. 4 БУРДИЙО, Пиер. Ответен огън. Унив. Изд. „Св. Климент Охридски”, С., 2008, с. 19. 5 По този въпрос изрично се е произнесъл още Макс Вебер в неговата ключова книга: Ученият и политикът. Изд. „ЕОН”, С., 2000. 6 Съгласно кръглия модел на обществото като система: България, Стоян Михайлов, 1965 г. Виж в МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2. Покана за социология. 2-ро доп. и прер. издание. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 305-336. 7 BODDY, Clive R. The Corporate Psychopaths Theory of the Global Financial Crisis. In: Journal of Business Ethics. Vol. 102, (2), 2011, pp. 255-259. Тук можем да се обърнем и към друг важен текст: World Wealth Report: Rich Getting Richer (2015, Capgemini). Говори се вече за така нар. „Psycho-Capitalism”. 8 Американският долар е подложен на ограничаване, изтласкване и елиминиране като доминираща световна валута. Броят на държавите, изоставили долара и преминаващи към разплащания в други валути ускоряващо се увеличава след 2012 г. Вижте само списъка: Бразилия, Уругвай и Аржентина; Китай, Виетнам и Тайланд; Австралия и Южна Африка; Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Евразия; Турция и Египет; Иран и Индия. Алтернативните финансови центрове вече имат ясно географско позициониране: Москва, Пекин, Ню Делхи. 9 МАРКУЗЕ, Херберт. (1964) Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. ИК „Христо Ботев”, С., 1997. Обратно към началото |
Национална конференция