ASSA - M

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св. Климент Охридски”
Социална педагогика, 1-ви курс, задочно

Въпросник за изпит, 15 ноември 2020
ОБЩА СОЦИОЛОГИЯ

Преподавател:	Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:	2020-2021, зимен семестър, лекции на 11 - 12 септември
Специалност:	Социална педагогика, 1-ви курс, задочно
Изпит:	15 ноември 2020, 14 часа 17 януари 2021, 14 часа

1.	Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/ Фундаментални науки: теорията като методология; методи за социалните изследвания и анализи; емпирични бази данни за действителността.
2.	Що е социология? Socio-logos. Специфичното в предмета и подхода й? /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/ Кибернетика. /с. 61-62/
3.	Възникване на социологията като фундаментална наука. В „позитивната епоха” на преходния XIX век. Като средство за цялостен анализ, изследвания и ефективно управление. Като „бинокъл” към обществото и „микроскоп” към човешките отношения.
4.	Социологията като наука за системата на обществото, за многоизмерността на обектите, и за многофакторността на процесите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/ Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи в социологическия анализ.
5.	Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. /с. 19-22; схема с. 49; виж текст за социологията в работата на социалните работници и педагози: www.assa-m.com/katalog118.php /
6.	Огюст Конт. Социологията като нова и фундаментална наука. От „социална физика” към „социо-логия”. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. “Колективен организъм”, системна перспектива. /с. 240-248/ Идеи-ценности, чувства-емоции, дейности-институционални условия.
7.	Огюст Конт. Три исторически епохи – въз основа на различен вид познание. Теологично знание и епоха. Метафизично знание и епоха. „Позитивизъм” и „позитивна” епоха. Субектът като отделен от обекта в науката. Метод в науката и методики в изследванията. /с. 237-240/
8.	Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. Социологически метод. /с. 261-264, 267/ “Колективно съзнание” – социализиране на индивидуалното. Социална връзка и принадлежност. Възпитание и социализация. /с. 138-142/ Ритуал, обичай, традиция. /с. 143-146/
9.	Емил Дюркем. Дуализмът на човешката природа. Индивидуал-изъм или хол-изъм. „Съвкупности от асоциирани индивиди”. /с. 266-268/ „Дилема на Хобс”. /схема, с. 643/ Диалектика между егоистично и алтруистично. Индивидуализиране на социалното.
10.	Емил Дюркем. Принцип на солидарността в обществото – механична и органична. /с. 264-266/ „Трите задължения на Владетеля” /по Адам Смит, с. 231-233/ Социална принадлежност. /с. 173/ Социална интеграция. /с. 83-85/
11.	Отчуждението като обществен феномен. /с. 94-96/ Поради крах на обещанието за прогрес, богатство, щастие и свободност. / по Ерих Фром, с. 421-427/ Опростяване на труда, отчуждаване и затъпяване. /по Адам Смит, с. 227-231/
12.	Емил Дюркем. Самоубийство като обществен феномен – четири вида. Според личностния (без)смисъл и (дез)интегрираност. /с. 96-97, 269-271/
13.	Аномия. Субективна аномия – отчуждение, самоубийство. Обективна аномия – отклоняващо се поведение. /с. 90-92, 268-269/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/
14.	Макс Вебер. Социално действие – разбиране. Социални отношения – организации. Групи и класи. Партии и власт. Три типа господство – легитимност. /с. 273-281/ Харизма, харизматичен лидер, харизматична власт.
15.	Индивид, индивидуалност, индивидуализъм. Общностен, колективен. Егоистичен, атомистичен. /с. 69-70, 658-661/ Адаптация или изолация. Отклоняващо се поведение, отчуждение. /с. 94-96, 638-643/ Идентичност, самоидентификация, „Кой съм Аз?”
16.	Конформизъм. Сигурност и спокойствие или свобода и рискове? /Ерих Фром, с 440-444, 438-440/ „Катастрофата на освобождението”. /Х. Маркузе, с. 416-420/ „Репресивна де-сублимация”. /с. 413-416, 403-407/
17.	Парвенюто като социален феномен. При посредственост: лична и обществена. /по Хаджийски, с. 374-379/ Снобизъм и максимализъм. /с. 185-187/ Отчуждаване от своите поради скок в статуса. Загуба на чувство за място и за време. Безразличие към упадъка на нацията. /с. 725-728/
18.	Маниащината като социален феномен. Психология на маниака – посредственост и амбициозност. Обществени детерминанти. Днешни типажи. /с. 375-379, 185-187/
19.	Психология на тълпата. /с. 619-628, 637-641, 662-665/ Разпръснатите тълпи – силата на масовите медии. Телевизионните избори – политически популизъм. Източен и западен деспотизъм, забрана да се мисли. /с. 630-634, 665-669, 677-685/
20.	“Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/ “Индустриално и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/
21.	“Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/ Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/
22.	Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/ Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”. /виж Ланкастър/
23.	Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална диференциация. /с. 161-165/ Пичини за субординация в обществото: качества, възраст, имущество, ... /по Адам Смит, с. 233-235/
24.	Социологическа структура на човешкия капитал (модел 3х3, Михаил Мирчев). Стратификационна позиция. Обществено здраве и субектна ефективност. Интегрираност и идентичност. /с. 555-559, 562-568, 568-595/ /
25.	Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/
26.	Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Модели на изследване на социалния статус. /с. 502, 499-501/
27.	Елити. Слоеве на елитите. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. /с. 181-183; по лекция//
28.	Новите елити. Изолирането на богатите. „Бунтът на елитите”, 1% олигархизиране. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/ „Корпоративен психопат”.
29.	Слоеве на средната класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/
30.	Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд. Адаптивност и усилие. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/
31.	Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Апатия и лумпенизиране. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/
32.	Четири компонента на бедността – многомерна методика на Световна банка. (с. 559-561; схема с. 561) Спирала на бедността. “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/ Спирала на обедняване и деградиране. Спирала на замогване и просперитет.
33.	Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728//
34.	Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – оцеляване на нацията. Демографска стратегия. /с. 533-553, 758-776//
35.	Социална поляризация при Глобализацията. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/ Преразпределение чрез държавата: дясна или лява политика. /по лекция/
36.	Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар, свободата и демокрацията. Алтер-Глобализъм. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

1.	МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. ИК “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800. (По-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание. Предишните издания имат различна структура – много неща липсват там.)
2.	Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 5/6, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia23.php)
3.	Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.php)
4.	Мирчев, Михаил. *Социална дифференциация в годините на Прехода и Кризата*. (1990-2008, 2008-2012). Сборник „Изследвания по история на социализма”, Том 4, ЦИПИ, София, 2013, стр. 338-407. (http://www.assa-m.com/kniga_pdf/socialna_diferenciacia_pub.pdf)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. ИК “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.

БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288.
(упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)

ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526.
(много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)

БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. "Народна култура", С., 1994. Стр. 420.
(социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата - с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели - с. 10; безграничност на капитализма - с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки - с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма - с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика - с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство - с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология - с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността - с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка - с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма - с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата - с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно - с. 358-387.)

ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008 (2006). Стр. 374.
(цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид - с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие - с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261; емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта - с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор - с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм - с. 145-186; homo felix, една утопия - с. 312-332, 347.)

МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд "Сиела", С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D. 2000.)
(разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потреблението, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, "инфлация в колежа", с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)

ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. "Класика и стил", С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/
(кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение - по-силно от различието по раса, религия, пол, с. 67-72; различен тип житейска кариери, с. 75-96; различен тип успех, награждаване, с. 97-126; пенсионирането; забавлението - и на работното място; ученето в работата и живота, с. 327-350; езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)

СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/ Нобелова награда по икономика, 2001.
(опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните; идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията; нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76; Вашингтонски консенсус - фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81; Community Reinvestment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down - с. 88-90; .........)

Обратно към началото