|
НА СОЦИАЛНИТЕ КЛАСИ, ГРУПИ И КАТЕГОРИИ? Николай Тилкиджиев<1> Какво е класификацията като познавателен инструмент? Тя не е произволно изброяване, нито някакъв прост набор от конкретизации. Определението или дефиницията на дадено понятие, респ. на явление или процес, и класификацията на неговите видови прояви са двете основни и изначални, универсални условия на всяко научно познание. Нещо повече, самото дефиниране включва два момента: освен че фиксира differentia specifica, уникално присъщото на определяното, това става със и чрез съпоставяне и сравняване, с извеждане на родовия белег, т.е. с изясняване на принадлежността на определяното към един или друг по-общ "клас" явления или процеси, с подвеждане, причисляване на определяното към по-широка съвкупност от други повече или по-малко познати неща, с приобщаването му към поредица от подобни, аналогични явления или процеси. Накратко, за да се определи, определяното трябва да се постави в съответния подходящ сроден контекст. В това е и смисълът на всяка класификация. Тя не просто допълва, но и реално участва съществено в самата дефиниция, сочейки многообразието в контекста на изучаваното, различните подобни, аналогични конкретни форми, хоризонталните и вертикално-йерархични връзки между тези проявления, а евентуално и преходите между тях, при това в двата социологически смисъла - и като "обективни неща", и като "смислово-конструирани реалности".<2> Класификацията е основен инструмент и в областта на изследване на социалните структури на обществото, на деленето (повече или по-малко релевантно) на хората по социални класи, на диференцирането по социални категории и групи. Дълголетните традиции показват, че анализът на обществените явления и процеси, на човешките оценки и нагласи, би останал незадоволително повърхностен ако спре на "хоризонталното" равнище на "самовъзпроизвеждащите се, организмови цялости" (в смисъла на Е. Дюркем и М. Мос) - обществото като цяло, региона, областта, общината, селището, т.е. ако не се навлезе "навътре" по "вертикалата" на социалните статуси (по М. Вебер), ако не се отчетат реалните носители, субектите на същите тези оценки и нагласи. Анализът би останал твърде общо и недопустимо елементарен, без отчитане на дълбочината на пластовете на социалната действителност, без да се разкрият материално-икономическите, властово-политическите и културно-престижни позиции, формиращи и предопределящи мненията на основните социални актьори, на различните социални класи и групи. А оставайки на повърхността на общите констатации, могат да се получат доста подвеждащи и дори неверни изводи. Всичко това налага да се изхожда от надеждни познания за разграниченията между социалните структури и образувания, от проверени в теренни изследвания от специалистите класификации на класите, групите, категориите.<3> И кратък преглед на ползваните сред социолозите в България класификации на социалните класи и групи през периода 1990-2006 г. убеждава в пъстротата на ползваните типологии и класификации. Едни ползват класификации на международни агенции, с които са в делови отношения (от типа на маркетинговата ESOMAR<4>), вероятно без достатъчна предварителна верификация поне в две отношения: изчерпателност (доколко обхващат всички основни социални групи у нас) и отграниченост на категориите една от друга, избягване на частичното им взаимно дублиране, припокриване на групите. Други следват от години "своя собствена" практика на разграничение между групите, която те преценяват, че работи, без правят съпоставка с други класификации - наши или чужди. Трети правят свои "екзотични" опити, като на база на обработка на своя емпирична информация "конструират", извеждат "своя" си класификация, която на практика има стойност само за отделния конкретен опит; това прави анализът разбираем само за отделните автори и невъзможно - сравнението с тези "специфично изведени" групи с други групи от други класификации<5>. Четвърти също си "изработват" някакви "свои" класификации, но според техни институционални, в т.ч. маркетингови, цели или конкретни съображения, за да отсеят информация за категории, които ги интересуват в отделни проучвания<6>. Има и други варианти, вкл. деления от типа на "бедни", "богати" и "средни", или ползващи не категориален, а всекидневен език от типа на "едва свързващи двата края", "мизерстващи", "живеещи на ръба" и пр., или пък случаи на пълен "релативизъм", с изработване на различни типологии "според целите и задачите" на всяко отделно изследване. Какво показва тази пъстра "шарения" сред ползваните класификации? Липса на желания за сравнения на собствените резултати по групов признак (по класи, категории) с колеги в страната, а и в други страни, или недооценяване на ползата от подобни сравнения, или неразбиране на тенденциите към стандартизация на инструментариума, или непознаване на богатите традиции в тази област? Не е трудно да се досетим за слабия и дори негативен ефект от досегашната "плуралистична" практика на използваните класификации на групите, категориите днес у нас. Поне в два смисъла: уязвимост на собствените разграничения, когато не се изхожда от познаване на традициите в областта и невъзможност за съпоставки и сравнения на резултатите по социално-групов признак, сравнявайки данни, мнения, оценки на едни и същи по принцип групи, категории. Такова сравнение би предоставило безкрайно много допълнителни възможности за анализи на процеси и явления към различни моменти (на теренните изследвания на различните агенции и институти), в различни, взаимно допълващи се аспекти за изследване на динамиката на нагласите сред различните социални слоеве на населението, за сравнения с аналогични слоеве в съседни или в индустриално-развити страни, проследяване на тенденции и т.н. Естествено, тук изобщо не става дума за ограничаване на изследователската свобода, в т.ч. и за конструиране на свои собствени типологии за конкретни цели. Патосът тук е в нуждата от използване на модели и схеми, които, независимо от своите неизбежни ограничения и условности, могат да бъдат полезни в познанието в социално-групов план. Но как да се постигне съгласие сред разнородната ни социологическа общност по приемане на една обща класификация на социалните групи и слоеве? Възможен ли е консенсус между колеги, които изхождат от различни изследователски парадигми и имащи свои предпочитания при анализа на стратифицираната социална действителност? Колкото и непостижимо да изглежда, това е напълно реалистично и пътят е един - в преодоляване на собствените индивидуални, институционални, ведомствени и национални ограничения и приобщаване към опита на международната колегия, специализирана в тази насока. Не допускам, че колеги се ръководят от някакви "самобитни" критерии за разграничения между групите, изхождайки от предпоставка, че нашата социална структура си е толкова уникална, че към нея са изобщо неприложими "външни", "чужди" критерии, признаци. Конвергентността на социалните структури, независимо от историческите особености и разликите в социално-икономическите постижения, е неоспорим процес, който тепърва се разгръща.<7> Тъкмо конвергентните тенденции са най-сериозните основания за търсенето на общи решения и при класифицирането на социалните класи, групи и категории. Колкото и противоречиви да стават мненията относно разширяването и бъдещето на Европейския съюз напоследък, колкото и скептицизъм да се демонстрира на високо политическо или еспертно равнище и сред отделни групи на гражданството в различните страни, тенденцията е недвусмислена - нашият континент, поне за доста дълъг период напред, върви към уеднаквяване и стандартизиране на своите икономически, политически, нормативни, културни, социални структури. Неизбежната европейска унификация включва синхронизиране на разбирането и политиките към базисните социални диференциации, на разграничения, критерии, вкл. на индивидуалния, личностен напредък в различните общества. Въвеждането и заработването на общоприети стандарти за измерване на социалните неравенства, приемането и използването на общоприети класификации на социалните класи и слоеве, групи и категории са част от общата тенденция. Това не отменя изискването за съответна адаптация, модификация, конкретизация на общите стандарти и класификации, както и не изключва свободата на отделните специалисти и изследователи в страните да използват и експериментират свои собствени модели. Въпросът е в осмисляне и приемане на главната тенденция, даваща възможност да надскочим "затворените" си национални "отделни светове" и да съизмерваме открито своето развитие с това на останалия свят. Тенденциите към сближаване на класификациите на социалните групи имат вече своята дълга предистория в социологическите и другите социални изследвания. В основата стои сходството, подобието, конвергентността на реалните социални и групови структури в съвременните общества. Това е процес, при който във всяко съвременно общество съществуват и се възпроизвеждат социални класи, слоеве, групи, които имат принципно сходна общностна и социално-групова идентичност. През последните десетилетия ставаме свидетели на социална конвергентност, на уподобяване на социално-груповата диференциация в съвременните общества. Класовите групи имат подобно цялостно социално положение в рамките на отделните европейски общества. Налице са "двойки случаи" на аналогични социални групи "тук" и "там", на изненадваща неспециалиста прилика в "повтарящата се симетрия" в социалната роля на тези групи в техните общества. Наред с теоретиците на конвергентността на съвременните общества в по-широк и обобщен план (Дж. К. Гълбрайт, Р. Арон, У. Ростоу, Д. Бел, З. Бжежински, А. Тофлър, в по-друг ракурс Р. Ингълхарт, М. Кастелс и др.), други изследователи посвещават разработки специално на сходството и унификацията на социално-класовите и груповите структури - У. Л. Уорнър, С. Липсет, Р. Бендикс, Р. Дарендорф, Д. Бел, П. Блау и О. Дънкън, в по-ново време Р. Ериксон и Дж. Голдторп, Дж. Евънс и мн.др.(Тreiman, Ganzeboom 2000:123-125). И ако постиженията на Уорнър, Дънкън, Треймън и пр. до към 1970-те са още "класика в жанра" за западното общество, поразителното е сходството на класово-стратификационния подход на източно-европейски изследователи в областта, използван от Ж. Ферге, Р. Андорка, Т. Колоши, Вл. Весоловски, К. Сломчински, П. Махонин, Л. Гордон, О. Шкаратан и др., по отношение на иначе "твърде различното" общество, бившето социалистическо. Използвани са успешно същите критерии за разграничаване - социално-икономическата нееднородност на труда, различията в характера и съдържанието на труда, на упражняваното основно трудово занятие. Не е случайна и близостта на правените и използвани класификации на групите. Симптоматично е изследването в по-ново време на Хенрик Домански "На прага на конвергенцията. Социалната стратификация в Източна Европа", публикувано на полски през 1996 г. и на английски през 2000 г. "Удивителните" сходства в социално-професионалната йерархизация се основават на универсалната логика на индустриализацията и пост-индустриалното развитие, на общественото разделение на труда в модерното и пост-модерното общество, с важната, модифицираща роля на политическия контекст и историческите условия и традиции (Domanski 2000).<8> Известно е, че този процес на многомерна "европеизация на европейските общества" е започнал отдавна и той се ускорява и канализира особено с (пред-) присъединителните процеси към Европейския съюз: на правителствено ниво повече от десетилетие и у нас работят множество комисии и програми по уеднаквяване и синхронизиране на законодателството и политиката в различни сектори на стопанския и социалния живот. За неизбежната и ускоряваща се общоевропейска унификация има основания както в самото развитие на обществата, в осъществените политически промени и икономически реформи, в консенсуса във външно-политическите ориентации, в стандартизацията на нормативните системи и икономически режими, в общите договорености за национална и международна сигурност, в размяната на информация, технологии и специалисти и т.н. Това са обективните основания и за уеднаквяване на класифицирането на групите и класите в европейските страни днес. В тази посока вече има силно развита линия на социологически интерпретации, на обобщение на протичащите процеси и тенденции в социалните структури. Така, новите контури в търсенето и въвеждането на унифицирани европейски класификационни стандарти не идват на празно място, а са естествено следствие от една продължителна традиция, от многогодишни усилия на изследователите, експертите. На 19-20 януари 2006 г. в Лисабон се проведе мащабна конференция, на която бе обобщен положителният няколкогодишен опит от валидизацията на една нова и перспективна класификация на социалните класи, слоеве и групи - Европейската социално-икономическа класификация (European Socio-economic Classification - EseC). Докладваният опит е впечатляващ - валидизацията, въпреки отделни предложения за уточнения и корекции, дава положителен резултат в Германия, Франция, Холандия, Великобритания, Ирландия, Дания, Швеция, Италия. Позитивни мнения относно възможността за приложение на EseC бе споделено и от работещи в областта от Полша, Унгария и България. Така конференцията се превърна в официализирано въвеждане на общоприета социологическа класификация на групите в европейските страни. EseC има две важни особености. Първо, тя стъпва изцяло върху стабилна концептуална база - подобрен, актуализиран вариант на известната сред специалистите "класова схема на Голдторп" - концепцията на неовеберианеца Джон Голдторп от Нъфийлд колидж, Оксфорд, създадена в начална версия през 1970-те години, по време на известните Oxford Mobility Surveys и усъвършенствана през годините на международното сризследване на мобилността CASMIN - с класификацията EGP (от фамилните начални букви на авторите - Р. Ериксон, Дж. Голдторп и Л. Портокареро) от 1979 г.<9>, Следващите версии на същата схема са Ревизираната класова схема на Голторп и Антъни Хийт от 1992 г. и вариантът от 1997 г. в един доклад на Голдторп на конференция на Европейския консорцим за социологически изследвания в Стокхолм, публикуван в капиталния му труд "On Socoiology" през 2000 г. (Golthorpe 2000). Вероятно, това е най-често и най-масово използваната класификация в Западна, а и в Централна Европа, особено в международни сравнителни класово-стратификационни и други социологически изследвания.<10> Второ, безспорен шанс за класификацията EseC е замисълът тя да бъде въвеждана чрез съответните национални статистики. Т.е. още от самото си начало тя не е просто пореден интелектуален продукт и научен проект, но и управленски инструмент за следващи регулярни репрезентативни изследвания в отделните страни, провеждани на национално равнище, чрез статистическите национални институции. За улеснение, класификацията се въвежда в пряка връзка и взаимодействие (чрез разписани правила за взаимни преходи между класификациите) с редовно използваните национални версии на четирицифрената по код Международна класификация на занятията - ISCO'88-COM, въведена в употреба от Международната организация на труда в начална версия през 1968 г. Адаптиран аналог на ISCO'88-COM в България е Национална класификация на професиите (1996) и нейния допълнен и доработен вариант - Национална класификация на професиите и длъжностите (2006), които се прилагат в статистическата практика у нас. Предвижда се EseC и ISCO да съсъществуват успоредно, като взаимно се допълват.<11> Това улеснява бързото включване на EseC в национален и международен оборот, както и широки възможности за последващи анализи на учени в социалните науки, при това в съпоставимост и сравнимост на данните по време, страни и региони.<12> В какво е теоретичната и методологическата същност на разграниченията на новата Европейска социално-икономическа класификация - EseC? Тя изхожда от известното разграничение на Джон Голдторп, според което, класовата позиция на дадено лице се определя от отношенията, при които то е наето и заето (employment relationships). Измервайки тези отношения се установява дали лицето е наемащ работодател (с по-малко или повече от 10 заети - наети работници или служители) или нает работещ, или пък е в междинната ситуация на самонает. Четвъртата позиция е на хората, които са изключени от формите на платена заетост и наетост, каквито са неработилите никога и продължително безработните. Разграничават се две основни форми на заетост в рамките на наетите и заетите: на "обикновен трудов договор"(labour contract), приложим за случаите на работниците на физическия труд и за ниското ниво на работещите елементарен или рутинен умствен труд, а от друга страна - това са т.нар. "служебни отношения" (service relationships), отнасящи се до заетостта на професионалистите (специалистите-вишисти), администраторите и мениджърите в държавни и частни фирми и организации. Формите на заетост и наетост се базира на типа решения на два проблема - наблюдаемост и контрол над работата (work monitoring) и наличието на специфични ресурси, активи на работата (human asset specificity). При "трудовия договор" има относително краткосрочна и конкретизирана размяна на пари срещу влагани усилия (сравнително точно определено количество и качество на труд, наетият получава заплата "на парче" или "почасово"). При втория случай, "служебните отношения" включват по-дългосрочна и по-гъвкава размяна, наетите "служат" не само за да получат възнаграждение за конкретна работа, но и за придобиване на важни предимства за личностното развитие - автономност и сигурност на работното място, растеж на заплатата по установена скала, застраховки и за настоящото, и за времето след пенсиониране, определени възможности за растеж в кариерата. (вж. още в: Goldthorpe 1982: 169; Erikson and Goldthorpe 1992: 41). Между тези два "идеални типа", има редица смесени, междинни варианти, като "белите якички" и "сините якички" на междинните занятия - категориите на чиновниците, на ниските нива на административните служители, на продавачите в търговията, на техниците от по-ниско ниво, на преките, низови ръководители в материалното производство.
Краткостта на настоящия текст не позволява по-пространно навлизане и представяне на тази класификация, както и дискутиране с нея, а и всеки би могал да се запознае в детайли (www.iser.essex.ac.uk/esec). Важното е, че класификацията EseC е вече постигнат консенсус за общоприета класификация между експертите на най-високо равнище, която може успешно да служи за надеждна основа на класификации за провежданите репрезентативни изследвания в отделните страни. Това би било изключително ценно за непосредствени сравнения във вътрешно-национален и международен план, за изграждане и постоянно актуализиране на добър социологически архив от сравними данни. Още повече, че освен в Западна Европа, "класовата схема на Голдторп" от десетина години успешно се прилага в международни сравнителни изследвания в Централна и Източна Европа. Свидетелства за това са публикации на Джефри Евънс (Еvans 1996; 1997, 1999), Петер Роберт (Роберт 1999), Хенрик Домански (Domanski 2000) и др. При анализ на данни по международния проект "Демократични ценности" приложих съкратен, модифициран вариант на същата схема, сравнявайки българския случай със социалната структура на други 10 посткомунистически страни, като се получиха обнадеждаващи релевантни изводи за анализи на консолидацията към демократичните ценности според принадлежността към различните "социални класи" в отделните страни (Тилкиджиев, Димов 2003).<14> Естествено, пред EseC стоят редица нерешени проблеми от методологически и приложен характер, които тепърва ще търсят своя отговор. Такива проблеми са според мен и: доколко е спазена и доколко е възможна по-строга статусната йерархия между обособените "социални класи"; дали при всеки елемент има релевантност между статуса на заетост и цялостния социален статус; удачно ли е съвместяването на собствениците-работодатели и меджърите (вторите са наети от първите...); не е ли противоречиво "негласното" въвеждане на критерия "степен на квалифицираност", без който очевидно, не може да се мине; защо не се снеме в класификацията и добилото иначе популярност разграничение на трите нива на бизнеса (едър или голям, среден и малък или дребен); защо официално не се включи като критерий ползването на класически класово-стратификационни ресурси, активи (assets) - знание (knowledge), собственост (property) и власт (power), респ. на организационен опит и т.н. Като използваме EseC за основа, можем да постигнем достатъчен начален консенсус. Едно либерално решение на много от спорните въпроси, част от които за краткост тук само изброих, е във връзка със степента на разгърнатост или синтетичност на класификацията. Тук е рационално използването на "техника на ветрилото". В началния вариант, в анкетната карта за теренното репрезентативно изследване, е по-добре да се залага разгърната класификация (с повече подразделения на класовите групи), а при началния, първичен оглед на данните от нулевите разпределения, изследователят решава конкретно, според попадането в извадката на достатъчно случаи, какви обединения могат да се направят, какви разграничения го интересуват и т.н. Или, в началото използваме изцяло разгърнато "ветрило" на класификацията, за да получим по-пълно богатството на различните емпирични състояния, а при първичния оглед на данните - "сгъваме" онези части от "ветрилото", за които има твърде ограничен брой попаднали случаи и не могат те да служат за по-нататъшен количествен анализ. Така, "втората", "сгъната" класификация е наистина производна, но тя дава увереност, че не са изпуснати важни социални групи или слоеве, както и възможност за допълнителни прегрупирания, според получената теренна информация. Важен детайл е: как ще се разграничи сегашното, към момента, актуално социално положение на онези респонденти от тяхното положение непосредствено преди пенсионирането им или преди да останат безработни, което означава и разграничението между "икономически активни (респ. трудово заети)" от останалите анкетирани/интервюирани. За България това е съществено - между 45 и 50% от пълнолетното население, което е най-често обект на изследвания, към момента на проучванията са или пенсионери, или безработни. Най-точно би било, ако се засекат отговорите от два въпроса с актуалната позиция и позицията преди пенсионирането (или оставането безработен). Тази "кръстоска" обаче на практика не се прави: изследователите по-често имат друг (а не класов или стратификационен обект и предмет на интерес) и по-скоро класификацията им върши "спомагателна", помощна работа за коментара. Какво се получава ако не се направи горното разграничение? Деформиране на изводите и анализа. Анализирането например на това "какво смятат" "хората от интелигенцията" би се размило доста ако в тази група сме сложили и онези, които от 5-6 и повече години са се пенсионирали като интелигенти, или толкова време са безработни. След продължителен период статусът на пенсионер или на безработен изменя значително и начина на мислене, на оценки, на очаквания. Поне в сравнително слаборазвита икономически страна, като нашата. Получаваме артефакти, които не служат нито на социолога, нито на друг потребител. По-рационален е вариантът на една обща класификация, която включва всички основни социални позиции към момента на теренното изследване - и на икономически активните, и на икономически неактивните, т.е. да се съединят двете им класификации в едно "общо ветрило", което при необходимост може да се "сгъва", "надипля", без да се губи информация. В случай, че авторите се нуждаят от прецизна и детайлизирана информация - какъв е бил (какво е работил) настоящият пенсионер или безработен, може да се зададе и допълнителен въпрос за посочване на позицията преди лицето да стане икономически неактивно, т.е. като се избере един отговор от горната част на класификацията.<15> Този вариант е по-удобен за ползване от различните агенции и институти, доколкото разрешава голяма свобода за "сгъване на ветрилото", без да се нарушават разграниченията. Не на последно място, това дава възможност и за сравнения на данните от различни изследвания по социално-групов принцип. Така, на базата на разграничения на "класовата схема на Голдторп" в последната й модификация EseC, както и следвайки досегашния емпиричен опит у нас<16>, можем да предложим класификация, съвместима с EseC, приложима към различни въпросници на анкети или интервюта:
Предлаганата класификация съдържа в "разгърнатото ветрило" 14 по-обобщени и 28 единични категории или "класови групи" - това е пълната картина, цялостната класификация. В "сгънат", "надиплен" вариант класификацията може да съдържа не повече от 9 категории или "класови групи", което е добре работещо разграничение, проверено многократно в нашата практика. Малкият дял и същността на ръководните служители позволява те да се обединят със следващата група на интелигенцията, а от неактивните-икономически групи трябва да останат по една група на всички пенсионери, безработните и студентите. В последната 9-та група се включват всички останали икономически-неактивни (домакините и инвалидите са по 1-2%, войниците са под 1%). В скоби са посочени и съответните категории по ESeC, като тук опитът е категориите да се обхванат в по-голяма пълнота. При изследователския консенсус и съпоставимост с класификацията EseC и същевременно включвайки пълната стратификационна картина у нас, въвеждането и използването на предложената "класификация-ветрило" може да става с много по-голяма увереност. А ползата от сравнимостта на информацията, от възможността от създаването и попълването на строен социологически архив с репрезентативни данни, позволяващ проследяване на динамиката в социалната структура - е невероятна и "потресаваща", както би се изразил проф. Георги Фотев. Колев, К., А. Райчев и А. Бунджулов - Доклад относно социалната стратификация в България, изследване от май-август 2002 (непубликуван) Роберт, П. 1999. "Социо-професионална класова структура: теоретични и методологически проблеми". В: Социологически проблеми кн.1-2, с.62-80. Тилкиджиев, Н. 2002. Средна класа и социална стратификация. София: ЛИК. Тилкиджиев, Н., М. Димов. 2003. Статусна основа на демократичната консолидация при посткомунизма. София: Изток-Запад. http://amcd.hit.bg Фотев, Г. 2004. Диалогична социология. София: Изток-Запад. Blossfeld, H.-P., and Y. Shavit (Eds.). 1992. Persistent Inequality: Changing Educational Stratification in Thirteen Countries. Oxford: Oxford University Press. Domanski, H. 2000. On the Verge of Convergence: Social Stratification in Eastern Europe. Budapest: Central European University Press. Erikson, R., and J. Goldthorpe. 1992. The Constant Flux. A Study of Class Mobility in Industrial Societies. Oxford: Clarendon Press. Esping-Anderson, G., еd. 1993. Changing Classes: Stratification and Mobility in Post-industrial Societies. London: SAGE. Evans, G. 1996. "Social class and interest formation in post-communist societies." In: Conflicts about Class, ed. by D. Lee and B. Turner. London: Longman Evans, G. 1997. "Class inequality and the formation of political interests in Eastern Europe." Arch.europ. sociol. XXXVIII 2:207-234 Evans, G., and C. Mills. 1999. "Are there classes in post-communist societies? A new approach to identifying class structure." In: Sociology 1, February 33:23-46. Goldthorpe, J. 1982. "On the service class, its formation and future." in Social Class and the Division of Labor, edited by A. Giddens and G. Mackenzie. Cambridge: Polity Press. Goldthorpe, J. 1997. "Social class and the differentiation of employment contracts." in Conference on Rational Action Theories in Social Analysis. European Consortium for Sociological Researches, Stockholm, October 16-18 1997. Goldthorpe, J. H. 1997. "The 'Goldthorpe' class schema: some observations on conceptual and operational issues in relation to the ESRC review of government social classifications". In D. Rose and K. O'Reilly (Eds.) Constructing Classes. Swindon and London: ESRC and ONS. Goldthorpe, J. 2000. On Sociology: Numbers, Narratives, and the Integration of Research and Theory. Oxford: Oxford University Press. Langlois, S., T. Caplow, H. Mendras, and W. Glatzer. 1994. Convergence or Divergence? Comparing Recent Social Trends in Industrial Societies. Frankfurt am Main and Montreal: McGill-Queen's University Press. Pollack, D., J. Jacobs, O. Mueller, G. Pickel, eds. 2004. Democratic Values in Central and Eastern Europe. Frankfurt Institute for Transformation Studies. http://www.democraticvalues.eu.tf Rose, D., Pevalin, D.J. and Elias, P. 2001. Towards European Socio-economic Classification: Final Report to Eurostat of the Expert Group. London and Colchester: ONS and ISER. Rose, David and Eric Harrison. 2006. A Short Note on the ESeC Class Schema. ISER, University of Essex, UK www.iser.essex.ac.uk/esec Tilkidjiev, N. 2000. Social Stratification: Occupational Status. in: Genov, N., Krasteva, A., eds. Recent Social Trends in Bulgaria 1960-1995. Montreal&Kingston-London-Ithaca: McGill-Queen's University Press: 180-191. Treiman, D., and H. Ganzeboom. 2000. "The fourth generation of comparative stratification research." in The International Handbook of Sociology, edited by R. Quah and A. Sales. London: SAGE: 123-125 Wright, E. O. 1985. Classes. London: New Left Books. Wright, E. O. 1997. Class Counts: Comparative Studies in Class Analysis. Cambridge: Cambridge University Press. ---------------------------------- <1>Статията е публикувана като: Tилкиджиев, Н. 2006. "Как е възможна общоприета класификация на социалните класи, групи и категории?". В: Светове в социологията. Сборник в чест на проф. Георги Фотев, София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", с. 357-372. <2>Вж. също в: "Диалогична социология" на Георги Фотев (Фотев 2004: 409-410, 12, 25-26). <3>За общото и различното между употребяваните по-нататък "класи", "групи", "категории" - вж. подробно в: Тилкиджиев 2002: 26-43. Накратко, "класа" е най-специфичното, най-тясното по обем понятие; тя е основен тип макро социална група, реално проявяваща се и в различни социално-икономически категории. <4>Това е практика на част от нашите социологически агенции, членки на тази международна маркетингова организация (напр. МBMD, Noema, Market Links, GFK, Estat и др.). <5>Такава класификация използват например Кольо Колев, Андрей Райчев и Андрей Бунджулов в свой доклад относно социалната стратификация у нас, по данни от иначе, само по себе си, интересно изследване от май-август 2002 г. Но използването на специално констуирани в хода на емпиричния анализ категории, като "дъно, придънни, средни-, средни+, добре и връх" или като "бедни, оцеляващи, удържащи и успяващи" (Колев, Райчев, Бунджулов 2002), прави анализът разбираем изцяло само за авторите си и невъзможно сравнението на тези "статусни групи" с други групи и класификации. <6>Такава класификация например са включили в анкетната си карта "Проблеми в ежедневието" Агенцията за социални анализи и ProField Data Partners от юли 2005 г. Получила се е класификация с ползването на разнотипни критерии - с елементи, които уж са отделни категории, а всъщност частично се дублират, припокриват: като еднопорядкови категории са изброени висш служител, мениджър, специалист с висше и по-високо образование, служител в администрация; от друга страна - работник от сферата на услугите и търговски работник; не е ясно откъде са се "набрали" и 4.9% "квалифицирани селскостопански специалисти", а и те се дублират частично със съответните специалисти от други категории по образование и т.н. <7>Достатъчно е да се прегледат десетината томове, ползващи една и съща методика в твърде различни европейски страни от мащабната поредица "Recent Social Trends: Сomparative Charting of Social Change", с единна методологическа схема и национални профили на анализ на едни и същи 78 индикатора от 1987 до 2000 г. (Langlois et al. 1994: 1-6, 20, 39-42; вж. също: Recent Social Trends in Bulgaria 1960-1995). <8>Подробно за тази конвергентна тенденция на Запад и на Изток, за различията и подобията вж. също в: Тилкиджиев 2002: 243-247, 308-332. <9>Най-известните й приложения в анализи са социологическите бестселъри "Constant Flux" (Еrikson and Goldthorpe 1992), "Persistent Inequality" (Blossfeld and Shavit, eds. 1992), "Changing Classes: Stratification and Mobility in Post-Industrial Societies" (Esping-Anderson, еd. 1993), "From School to Work" (Shavit аnd Muller, eds. 1997). <10>Известна конкуренция е класификацията на американския неомарксист Ерик Олин Райт (Wright 1985; Wright 1997), приложена през 1980-те г. в някои западно-европейски и скандинавски страни. Въпреки различията в изходните теоретико-идеологически предпоставки и схеми, обаче, на емпирично ниво елементите на класификациите на Голдторп и Райт са доста близки, което на свой ред говори за "задочен консенсус" по това кои са най-важните класово-стратификационни разграничения в съвременното общество. <11>Под натиска на EUROSTAT и национални статистически институти в Европейския съюз, предстои поредно обновяване на ISCO'88 (каквото имаше и през 1990 г., откогато се ползва подобрената версия ISCO'88-COM), която "ревизия" ще се осъществи през 2008 г. <12>Пълна информация за тази нова класификация и за всички нейни елементи и връзки с други международни класификации, нейните емпирични валидизации в отделни страни, начинът за въвеждане и пр. - може да се намери в специалния web site в Internet: www.iser.essex.ac.uk/esec <13>Rose, David and Eric Harrison. A Short Note on the ESeC Class Schema. ISER, University of Essex, UK www.iser.essex.ac.uk/esec <14>Вж. също: Pollack, ed. 2004; http://www.democraticvalues.eu.tf както и в http://amcd.hit.bg <15>Полезна информация би се загубила ако икономически неактивните, като домакини, учещи, инвалиди, неработили изобщо и пр., посочват само групата на човекът, който ги издържа, което е честа практика. Друг емпиричен проблем е съвместяването на повече от една работа: опитът предполага избор на един от двата критерия - работата с най-голям и постоянен доход или работата с най-голяма почасова заетост. <16>За предишните класификации вж. в двете ми монографии от 2002 и 2003 г. <17>Описанието в "Друго" ще помогне да не се загубят отделни случаи и те се преразпределят сред горните. Според целите, както и според получените разпределения/натрупвания, класификацията може да се укрупни в различни варианти. Обратно към началото |
Национална конференция