|
Митева, Пепа. ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ - прилагани в модерната социална работа. ноември 2004 Курс: "ОСНОВИ НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА" Раздел: ЧОВЕШКО ПОВЕДЕНИЕ И СОЦИАЛНО ОБКРЪЖЕНИЕ Тема: ОСНОВНИ ПСИХОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ Целта на курса е да запознае студентите с основните психологични теории. Това дава основа за разбиране на човешкото поведение в контекста на социалното обкръжение и формира поглед към всяка от разглежданите школи. По този начин се дава възможност на обучаваните да разполагат с теоретичен инструментариум, необходим за вникване в същността на различни житейски ситуации с цел оказване на ефективна психосоциална помощ. Представят се основни психологични направления, отразяващи различни разбирания за същността на психичния живот и социалните отношения. Историческото им разглеждане и вътрешно съпоставяне са основата за изграждане на способност за творческо интегриране на различни теоретични конструкти с оглед потребностите на социалната практика. ПСИХОДИНАМИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ В ЛИЧНОСТНАТА ТЕОРИЯ. СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА ПСИХОДИНАМИЧНИТЕ ТЕОРИИ Зигмунд Фройд, Алфред Адлер, Карл Гюстав Юнг
ПСИХОАНАЛИЗА - ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРИНЦИПИ Терминът "психоанализа" има три значения: > теория на личността и психопатология; > метод за терапия на личностни разстройства; > метод за изучаване на несъзнателните мисли и чувства на индивида. Това съчетаване на теория с терапия и с оценка на личността присъства във всички аспекти на фройдовите представи за човешкото поведение. Организацията на психиката наречена "Топографски модел на Фройд" Възгледите на Фройд относно организацията на психиката са наречени "топографски модел на личностната организация". Съгласно този модел в психичния живот на човека могат да се разграничат три степени: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Фройд използва тази "психична картина", разглеждана в единство, за да покаже степента на осъзнатост на такива психични явления като мисли и фантазии. Сферата на съзнателното се състои от преживявания, които осъзнаваме в даден момент от време. Съзнанието обхваща много малък процент от информацията, съхранявана в човешкия мозък. Тъй като съзнаваните психични процеси са били познавани и изследвани преди Фройд, то неговите приноси се ориентират основно до системата на несъзнаваното (Бренър, 1993). Сферата на предсъзнателното, наричана "достъпна памет", включва в себе си опита, който не осъзнаваме в даден момент, но можем бързо да върнем в съзнание или спонтанно, или в резултат на минимално усилие. Например, лесно можем да си спомним това, което сме вършили преди няколко дни; местата, където сме живяли, любимите си книги и др. Според Фройд предсъзнателното поставя мост между съзнаваната и несъзнавана психична област. Сферата на несъзнаваното е самата дълбока и значима област на човешкия разум. Съзнаваното представлява хранилище на примитивните инстинкти, емоции и спомени, които изпълват съзнанието. Доказателство за несъзнаваните процеси са забравени травми от детството, скрити враждебни чувства към родителите или сексуални желания, които не осъзнаваме [по Хьелл, 1999]. В контекста на психотерапията, Фройд приема, че тя действа благодарение на това, че превръща безсъзнателното в съзнателно [Бурлачук, 1999]. Значение на безсъзнателните процеси придават някои идейни предшественици на Фройд (философи от 18-19 век), които предполагат, че основното съдържание на вътрешния живот е недостъпно за съзнаваното. За разлика от тях, Фройд придава на концепцията за безсъзнателното емпиричен характер. Структура на личността Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его, суперего. Представеният модел е известен като "структурен модел на психичния живот". Взаимовръзката между тези личностни структури и степента на съзнание (топографският модел) показват, че докато сферата на ид-а е изцяло несъзнавана, то сферата на его-то и супер-егото действат на всеки от тези три нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури. Ид. Името ид има латински произход и по Фройд означава изключително примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични подбуди (сън, дифекация). Ид-а съхранява своето значение през целия живот, макар и примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението. Фройд предполага, че ид има ролята на посредник между соматичните (телесни) и психичните процеси в организма. Способността за отсрочка на удовлетворяването възниква първо, когато малките деца установяват, че освен собствените им нужди и желания, съществува и външен свят. С появата на това знание възниква и втората структура на личността, его. Его. Името его идва от латинското "аз". Егото се стреми да изрази и удовлетвори желанията на ид в съответствие с ограниченията налагани от външната среда и социалната реалност. В този смисъл его-то помага за обезпечаване на безопастност и самосъхранение на организма. За разлика от ид-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, его-то се подчинява на принципа на реалността. Принципът на реалността дава възможност на индивида да преадресира или постепенно да дава изход на грубата енергия на ид-а в рамките на социалните ограничения и съвестта на индивида. Например, израза на сексуалните потребности се ограничава до момента, докато не се появи подходящ обект и обстоятелства. В този смисъл, когато обектът и условията са подходящи (идеални), поведението се управлява от принципа на удоволствието. Его-то, за разлика от ид-а разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия опит и участва в рационално-познавателните дейности. Суперего. За нормалното (ефективно) функциониране на индивида в обществото е необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно съвместими с приетите от обкръжението. Суперего идва от латинското "супер" - "свръх" и "его" - "аз". Суперего-то е последният компонент на развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на обществените норми и стандарти в поведението. Според вижданията на Фройд, човек не се ражда със суперего. Децата го придобиват, благодарение на взаимодейтвието с родителите, учителите и другите "формиращи" фигури. Формално се формира, когато децата започнат да различават "правилно" и "неправилно", "добро" и "зло", нравственно или безнравственно (между 3 и 5 год.). Фройд разделя суперегото на две подсистеми: съвест и его-идеал. Съвестта се формира от родителските наказания. Свързана е с такива постъпки, които родителите наричат "непослушно поведение". Съвестта включва способност към критична самооценка, наличие на морални ограничения и възникване на чувство за вина у децата, когато не са извършили това, което е необходимо. Его-идеалът е поощрителният аспект на суперегото. Формира се от одобрението на родителите. Ако целта е достигната, се предизвиква чувтво на самоуважение и гордост. Например, ако детето е поощрявано за своите успехи в училище, винаги се гордее с академичните си достижения. Приема се, че суперегото е напълно сформирано когато родителският контрол е заменен от самоконтрол. Инстинктите - движеща сила на поведението Съобразено с достиженията на физиката и физиологията през XIX век, Фройд е считал, че поведението на човека се активизира от единна енергия, съгласно закона за съхранение на енергията. Фройд е приел този общ принцип на природата, превел го е на езика на психологическите термини и е обобщил, че източникът на психическата енергия се явява неофройдиско състояние на възбуждане. Фройд утвърждава, че психичният израз на телесните потребности, изразени във вид на желание се наричат инстинкти. Инстинктите още са вродена способност или готовност за реагиране по еднообразен и стереотипен начин на определени групи от дразнители. Съставен е от поведенчески реакции, много по-сложни от поведенчески рефлекс. Те могат да бъдат открити и скрити, замаскирани. Същност на живота и смъртта Фройд е признавал съществуването на две основни групи инстинкти: инстинкт към живота и към смъртта. Първата група (наричана Ерос) включва силите, подържащи жизнените процеси, обезпечаващи размножаването на вида (сексуалните инстинкти). Признавайки огромното значение на инстинкта към живот във физическата организация на индивида, съществени за развитието на личността той приемал сексуалните инстинкти. Енергията, движеща сексуалните инстинкти получила названието либидо (от лат. "иска, желае") или либидонозна енергия (енергия на жизнените инстинкти като цяло). Втората група - инстинкти към смъртта (наричани Танатос) лежат в основата на проявяваната жестокост, агресия, убийство, самоубийство. Фройд предполага, че инстинктите към смъртта се подчиняват на ентропия. Психосексуални стадии на развитие На Фройд принадлежи хипотезата за петте последователни стадия на развитие на личността: орален, анален, фалически, латентен, генитален. По тази начин Фройд поставя акцент на биологичните фактори и разкрива връзката на всеки стадий с ерогенните зони, които функционират като локус за пробуждане на изявите на либидото. Ерогенните зони включват уши, очи, уста, млечни жлези, анус и полови органи. В термина "психосексуални" се подчертава, че главният фактор, определящ развитието на човека се явява сексуалният инстинкт, прогресиращ от една ерогенна зона към друга в течение на човешкия живот. Социалният опит на индивида, като правило, привнася към всеки стадий определен дълговременен принос във вид на нагласи, черти, ценности. Орален стадий Оралният стадий продължава от 0 до 18 месечна възраст. Развитието на младенеца изцяло зависи от тези, които го заобикалят. Зависимостта е единственият способ за получаване на инстинктивно удовлетворение. Детето получава храна от гърдата или биберон. Оралният стадий приключва с прекратяване на кърменето. Съгласно психоаналитичната теория, всички младенци изпитват трудности, свързани с отучване от кърменето - биберона, което ги лишава от удоволствие. Фройд твърди, че дете, което е получило прекомерна или недостатъчна стимулация в оралния стадий се развива като орално-пасивен тип личност. Това означава - весел и оптимистичен, очакващ от обкръжението майчинско отношение към себе си и търсещ одобрение. Психологическата адаптация съответства на доверчивост, пасивност, незрялост, зависимост. Фиксацията в оралния стадий се изразява в орална агресия, психологическа зависимост от други хора. Анален стадий Съответства на възрастта 1,5-3 години. През този стадий малкото дете се учи да осъществява контрол върху изпускането и дифекацията. Зоната на ануса, както и зоната на устата са с основна функция на сексуално удовлетворяване. Детето получава удовлетворение от овладяване на мускулатурата. Снемането на напрежението след дифекация Фройд определя като показател, че е разредена либидонозната енергия. Психическото развитие се определя от научаването на навици за тоалет. Доминирането на наказания, съчетано с похвали като родителски реакции могат да определят описанието на аналния характер - ригидност, упоритост, излишна грижовност, свръхакуратност. Фиксацията на аналния стадий се изразява в два типа индивидуални особености: 1) ригидност, свръхпунктуалност; 2) нисък самоконтрол, повтарящи се гневни реакции, бунтарство, агресивност. Фалически стадий Съответства на възрастта 4-6 години. Ерогенни зони се явяват гениталиите. Според Фройд в този период всички преживяват конфликт, описан като Едипов комплекс. Момчетата изпитват влечение към майката и стремеж да се избавят от бащата, като се страхуват от неговите наказания. Момичетата изживяват така нар. комплекс на Електра, но при смяна на родителските роли. Влечението на момичетата към бащата се основава не толкова на сексуалността, но и на желанието да имат пенис. Разширението на модела по Фройд обяснява бисексуалността на човека. Условието за изход от този стадий се явява промяната на влеченията, обезпечаващи възможност за друг избор на обект и идетификация с родителя от същия пол. В резултат се приема половата роля и се развива Супер-егото. В противен случай, неразрешеният Едипов комплекс провокира повторение на подобни конфликти в по-късна възраст. Тази фаза се явява източник на значителни психически нарушения (неврози). Стадии на психосексуалното развитие по Фройд (по Хьелл, с. 119)
Латентен стадий Съответства на възрастта 6-12 години (до половото съзряване). Този период се характеризира със сексуално затишие. Либидото се направлява посредством сублимация, във вид на дейност, не свързана със сексуалнана - спорт, отношения с връстници, интелектуални занятия. В този смисъл латентният период не трябва да се възприема като психосексуален стадий, тъй като не се появяват нови ерогенни зони. Формират се представите за норми, които регулират последващия живот. Генитален стадий Съответства на периода на пубертета. Настъпва пълното съзряване на човека, влеченията се подчиняват на либидото, удовлетворението настъпва посредством нормалната полова активност. Фиксация създават едновременно присъстващото удоволствие и невъзможността за удовлетворяване на инфантилните желания. Конфликтните импулси не се интегрират и се стесняват. Например, в едиповия стадий бащата става за момчето обект на амбивалентни преживявания: любов едновременно с враждебни чувства. Фиксацията възниква като свързване на стремежа за максимално удоволствие и свързаното с него страдание. Гениталният характер е идеалния тип личност в психоаналитичната теория. Той е зрял и съответства на социално-сексуалните отношения. Изпитва удовлетворение от хетеросексуалната любов. Убеждението на Фройд за сформиране на идеален генитален характер се свежда до отказа на човек от пасивност, до развиване на качества като трудолюбие, активност във взаимоотношенията с другите и др. Ако в ранното детство се срещат травматични преживявания, с фиксация на либидото, то адекватните отношения в гениталния стадий ще бъдат трудни, ако не невъзможни. Според Фройд, сериозните конфликти в по-късна възраст се явяват сексуални конфликти, имащи място в детството. Природа на тревожността Още първите резултати на Фройд при терапията на разстройства, чийто произход се криел по-скоро в психически, отколкото във физически причини, предизвикали у него интерес към произхода на тревожността. Той заключил, че състоянието на нарастващо напрежение се явява в резултат на липсата на изход от енергията на либидото. Възбудата, незавършваща с разреждане се преобразува и се проявява в невроза на страха. Първоизточникът на тревога, според Фройд се корени в неспособността на новороденото да се справи с вътрешните и външни възбуди. Това предизвиква дифузно чувтво на опасност. Тази ситуация води до травмиращо състояние, известно като "първична тревожност" (например самият процес на раждане). Според Фройд ситуациите на раздяла с майката (биологични) се явяват травмиращи, поради което последващи ситуации на раздяла (тъмнина; оставяне насаме; среща с непознат, когато очаква да види майката) предизвикват реакции на силна тревога. По-късно преживявания от този род предизвикват напрежение и песимизъм при възрастните. В зависимост откъде идва тревогата (от ид/суперего или от външното обкръжение), психоаналитичната теория различава три вида тревожност: > реалистична тревога - емоционален отговор при заплаха (опасно животно, изпит). Отслабва възможността на човека за ефективно справяне с действителността.; > невротична тревога - емоционален отговор на опастност, когато несъзнаваните от ид импулси се превърнат в съзнавани. Нарушава се възможността за контрол на инстинктивните подбуди, особенно сексуалните или агресивните; > морална тревога - когато его-то изпитва заплаха от наказание от страна на суперегото. Възниква в случаите, когато ид се стреми към активен израз на безнравствени мисли или действия, а суперегото отговаря на това с чувство на вина, срам или самообвинения. Защитни механизми Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. Фройд определя защитните механизми като съзнателна стратегия, която човек използва за защита от открития израз на импулси от ид-а и срещата им от страна на суперегото. Дъщерята на Фройд - Ана Фройд - доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха. По-извeстни защитни механизми са: > изтласкване (заместване). Един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. На човек му предстои неприятно задължение и той забравя телефонния номер на който е длъжен да позвъни; > регресия. Връщане на човек в ранните стадии на психосексуално развитие. В емоционално трудни ситуации възрастните могат да се държат като деца (да вярват в духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу авторитети; > отрицание. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това"; > реактивно образование. Способ да се действа противоположно на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм с решенията родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си" - казва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно" - казва жена, която изпитва силно сексуално влечение; > заместване. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначен за началника ни; > сублимация. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: ако мастурбацията предизвиква у юношат все по-голяма тревога, той може да сублимира своите импулси в социално приемлива дейност (спорт); жена със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласна романистка. Според Фройд сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики достижения в западната култура и наука; > рационализация. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята за киселото грозде и лисицата на Езоп. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна. Ако кандидат студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност. Методи на оценка, използвани в процеса на психоанализа В основата на психоаналитичната теория за човешката природа стоят наблюденията на Фройд над болни от невроза пациенти. Те са насочени са към изследване на несъзнаваното, за да може пациентът да опознае в дълбочина своята личност. Тези знания за себе си се пренасят в действителността чрез метода на емоционалното преструктуриране, изразено чрез: > свободни асоциации; > интерпретация на съпротиви; > анализ на сънищата; > анализ на грешките на езика; > анализ на трансфера и контратрансфера. Свободни асоциации Между 1892-1895 г. Фройд често прилага метода на свободните асоциации в работа със свои пациенти. Пациентът се разполага в кресло (или на класическа кушетка), максимално се отпуска и изговаря на глас всички мисли и спомени, които му хрумват, независимо от тяхната тривиалност, абсурдност или нелогичност. Интерес за аналитика са представлявали паралингвистични (интонацията и тонът на гласа) и екстралингвистични (паузите и противоречията, смените на предмета на мисълта и разказа от страна на пациентите) особености. Психоаналитичните терапевти се придържат към правилото, че една свободна асоциация влече след себе си друга, разположена дълбоко в безсъзнателното. Асоциациите се тълкуват посредством символичното значение, което се придава на изразените мисли и чувства. Съгласно фройдиските позиции за детерминизма, "свободните асоциации" не се явяват свободни, а се направляват от неосъзнати процеси. Интерпретация на съпротиви Съпротивите са тенденция за отразяване на истинските личностни проблеми. Проявяват се по множество начини. Например, пациентът забравя за часа на своя сеанс, забравя как се е чувствал, моли за чаша вода в определен момент от сеанса. Пределна форма на съпротива е решението на пациента дългосрочно да прекрати сеансите. Анализ на сънища Анализът на сънищата е метод за разкриване тайните на несъзнаваното. Според Фройд, чрез него се разкриват подтиснати желания, ранни детски преживявания и как символично желанията се удовлетворяват. Това е и начин в дълбочина да се разбере природата на пациента, симптомите и мотивационните му конфликти. Анализ на грешките на езика Фройд използва анализа на често срещани във всекидневието явления, известни като "lapsus" т.е. грешки при говорене, четене и слушане. Към тях той отнася и случаите на временно и избирателно забравяне (забравяне на лични имена), загубването или затурянето на нещо, приемането за действителни на неща, които действително не съществуват или не са такива (заблуждения) и др. Този анализ служи за илюстрация на двата негови постулата - наличие на несъзнавани от човека психични явления и на сексуална детерминация на психичните разстройства (вж. Димитров, 2001, с. 26). Според Фройд, подобни явления могат да се дължат и на умора, превъзбуда, увлечения или пристрастия. Извода на Фройд е, че грешките на езика като цяло са "психични актове, възникващи от интерференцията на две различни намерения, в резултат на което едното притеснява и изопачава другото" и че, "потискането на желанието да се каже нещо е задължително условие за поява на говорна грешка" (вж. Димитров, 2001, с. ...). За най-впечатляваща грешка на езика се посочва грешката при говорене, когато човек произнася точно обратното на онова, което е искал да каже; за шегите, анекдотите и хуморът, зад които прозира несъзнаваното. Анализ на трансфера (контратранстфера) Изтласкване (заместване) е един от защитните механизми, проявявани според Фройд, при който неосъзнаван импулс се разрежда на човек или обект, но не на този, към който е насочен изначално. В процеса на терапия това явление се формулира като транстфер. С други думи, трансфер са ситуации, когато пациентът пренесе върху аналитика свои чувства на любов или ненавист, които по-рано е изпитвал към друго лице (често към единия си родител). Аналитикът се явява заместител на обекта на любов. Трансферът може да се изрази в пряка вербална комуникация, в свободни асоциации или в съдържанието на сънища. Феноменът трансфер действа на несъзнавано ниво, така, че пациентът не осъзнава неговото функционално значение. Подходът на аналитика се свежда до поощряване на развитието на трансфера до състояние, което се означава като "невроза на трансфера". Стига се до внезапно осъзнаване от пациента на своите чувства и реакции спряма значими други хора (инсайт). Обратният на транфер феномен се нарича контратрансфер т.е. ситуация, която отразява възможност аналитикът да пренесе върху пациента свои чувства и преживявания от миналия си опит. Емоционално преструктуриране Поощрението на пациента към използване на нови за него интелектуални озарения в живота се нарича емоционално преструктуриране. Осъществява се на завършен етап от терапията.
ОСНОВНИ ТЕЗИСИ НА ИНДИВИДУАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ Алфред Адлер често е представян като ученик на Зигмунд Фройд, противопоставящ се на своя учител и създаващ своя собствена концепция. За съжаление, противоречията между двамата учени прерастват във враждебни настроения, които не се променят. Болшинството от концепциите на индивидуалната психология се развиват като антитеза на теориите на Фройд. Основните тези на индивидуалната психология се изразяват в разбирането за: > Индивидуалното като единно и самосъгласуващо се цяло. Представите за човека като единно и самосъгласуващо се цяло, съставляват адлерианската психология. Адлер назовава своята теория "индивидуална", по аналог на латинското "individuum", означаващо неделим. Изхожда се от разбирането, че нито една проява на жизнена активност не може да се разглежда в изолация, а само в съотношение на личността като цяло: в мисленето, в чувствата, в действията и др. Тази единност в личността Адлер определя като стил на живот; > Човешкият живот като активен стремеж към съвършенство. Само в движението, насочено към личностно значими цели индивидът може да бъде възприет като единно и самосъгласувано цяло. Потвърждението, че човек се стреми към съвършенство, Адлер открива в съобръжението, че хората не се отеглят от някакви външни или вътрешни причини, а се стремят към удовлетворяване на личностно значимите си цели. Тези цели се избират индивидуално и до голяма степен определят човешката съдба, а достигането на планираното повишава личната самооценка; > Индивидуалността като творческо и самоопределящо се цяло. Признавайки значението на наследствеността и обкръжаващата среда за формиране на личността, Адлер приема, че индивидуалността е продукт на тези две влияния. Той считал, че хората притежават творческа сила, която въздейства върху възприятията, паметта, въобръжението, фантазията и мечтите; > Социалната принадлежност на индивида. Индивидуалната психология на Адлер разглежда и изследва индивида включен в обществото. Всяко човешко поведение в адлеровата теория се интерпретира в социален контекст. По тази причина у всяко човешко същество се наблюдава естествено чувство за общност или социален интерес - вроден стремеж към социални взаимоотношения и сътрудничество; > Индивидуална субективност. Твърдото придържане на Адлер към феноменологичната традиция формира у него възгледа, че поведението зависи от мнението на хората в обкръжението. Хората съществуват в съответствие с тези убеждения, независимо дали са обективни или не. В адлеровата схема на поведението се отразява субективното възприятие на реалността. Основни концепции и принципи Адлер бил убеден, че главната цел в теория на личността е в служба на ориентир за терапевта и за доброто на човека по пътя на изменение на неговото поведение. за разлика от Фройд, той сформира ограничена теория за личността, ключовите концепции и принципи на която могат да се разглеждат в следните аспекти: > чувство на непълноценност и компенсация; > стремеж към превъзходство; > стил на живот; > социален интерес; > творческо "Аз"; > поредност на ражданията (позиция на децата в семейството); > функционален финализъм (поведението се подчинява на поставените цели към бъдещето). Основни положения на Адлер за относителната човешка природа Адлер се стреми към преразглеждане на психоаналитичната теория като цялостна теоретическа система и към не приемането му като "неофройдист". По-скоро Адлер може да бъде разглеждан като предвестник на хуманистичната и феноменологична психология. Основните положения в теорията на Адлер за относителността на човешката природа се свеждат до разбирането за: > свобода - детерминизъм; > рационалност - ирационалност; > холизъм - елементаризъм; > конституционализъм - инвайрънментализъм; > измемяемост - неизменяемост; > субективност - обективност; > проактивност - реактивност; > хомеостаза - хетеростаза; > познаваемост - непознаваемост. В индивидуалната психология се разработва детайлна схема за изучаване на детето. Тя се опира на разбирането на Адлер за структурата и динамиката на личността и е насочена към изясняване на особеностите на развитие на чувството на непълноценност, способността за компенсации, пътищата за формиране на социален интерес. Разглежда се проблемът за човешката невроза и работата с депресивни клиенти.
ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРИНЦИПИ НА АНАЛИТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ В резултат на преработката от Юнг на психоаналитичните възгледи се явява цял комплекс от сложни идеи из различни области от познанието като психология, философия, астрология, археология, мифологя, теология и литература. Тази широта на интелектуалните познание в съчетание със загадъчния авторски стил на Юнг води до трудността в разбирането на неговата теория. Структура на личността Според Юнг, душа (аналогично на личност) се състои от три отделни, но взаимодействащи структури: 1) его, 2) лично безсъзнателно и 3) колективно безсъзнателно. Изказва хипотеза също за т.н. архиетипове (първични модели). Его. Явява се център в сферата на съзнанието. То е компонент на психиката, включващ мисли, чувтва, спомени, благодарение на които ние чувстваме своята цялостност, постоянство и се възприемаме като хора. Его-то служи на нашето самосъзнание и благодарение на него ние виждаме резултатите от своята съзнателна дейност. Лично безсъзнателно. Съчетава в себе си конфликти и спомени, които понякога биват осъзнавани, но по-късно потиснати и забравени. Спорид Юнг в личното безсъзнателно се съдържат комплекси от емоционално заредени мисли, чувства, спомени, съдържащи се в миналия личен опит на индивида или в родовата му памет. Колективно безсъзнателно. Дълбок слой в структурата на личността, според Юнг, който представлява хранилище на латентни следи от човешката памет, дори от човекоподобните ни предци. В него се отразяват мисли и чувства, общовалидни за всички човешки същества и резултат от нашето общо емоционално минало. Разбирането на Юнг за колективното безсъзнателно се свежда до цялото духовно наследство на човешката еволюция, възродена в структурата на мозъка на всеки индивид. В този смисъл съдържанието на колективното безсъзнателно се съхравява благодарение на наследствеността и е еднакво за човечеството. Това е концепция, станала основна причина за разрива в отношенията мужду Юнг и Фройд. Архетипове. Според хипотезата на Юнг, колективното безсъзнателно се състои от мощни първични психически образования, наречени архетипове (първични модели). Това са вродени идеи или спомени, които предразполагат хората да възприемат, преживяват и реагират на събитията по определен начин. В този смисъл са по-скоро предразполагащи фактори, под влияние на които хората реализират в своето поведение универсални модели на възприятия, мислене и действия. Вродена е именно тенденцията де се реагира емоционално, когнитивно и паведенчески на определена ситуация - например, при неочаквано стълкновение с родителите, с любимия човек, с непознат, със смъртта. Във въспитанието на дететоот своята майка, според Юнг, присъстват аспекти на нейните актуални характеристики, обогатени с несъзнавани представи за такива архетипове на майчински атрибути, като възпитание, зависимост и др. Сред многото архитипове, описани от Юнг, стоят майката, детето, героят, мъдрецът, божеството Слънце, Бог и смъртта. Някои от по-важните архетипове са: персона (маска) - нашето публично лице; нашите взаимоотношения с другите; множеството роли, в които влизаме в съответствие със социалните ни взаимодействия; сянка - тъмната страна на личността; съдържа нашите социално неприемливи сексуални и агресивни импулси, аморални мисли и страсти; анима - вътрешният образ на жената в мъжа, неговата несъзнавана женска страна и обратно; самостоятелност - самата сърцевина на личността, около която са организирани останалите елементи. Главна цел на човешкия живот. Развитие на личността За разлика от Фройд, който придава огромно значение на ранните години от живота на човека за формиране на моделите на поведение, у Юнг развитието на личността се разглежда като динамична система, като еволюция през целия живот. Той почти не се спира на социализацията в периода на детството. От гледна точка на Юнг, човек непрестанно придобива нови умения, достига до нови цели и се реализира. Развитието на всеки човек и неговата реализация е уникално, продължава през целия живот и е наречено от Юнг индивидуализация. Осъществяването на индивидуализацията той нарича самоактуализация. ЕГО-ПСИХОЛОГИЯ И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ НАПРАВЛЕНИЯ В ТЕОРИЯТА НА ЛИЧНОСТТА Ерик Ериксон, Ерих Фром, Карен Хорни
Его-психологията - резултат от развитието на психоанализата Теоретичните формулировки на Ериксон касаят изключително развитието на его-то. Ученият неизменно е настоявал, че неговите идеи не стоят далеч от систематичното развитие в концепциите на Фройд за психосексуалното развитие. Ериксон решително се разграничава от класическата психоанализа в четири пункта: 1) решително се акцентира на ид и его, които самият Фройд частично е признавал в последните години на своята научна кариера. Его-то съставлява основата в поведението и функционирането на човека. Ериксон го разпознава като автономна структура на личността, основа за социалната адаптация; 2) Ериксон развива нов възглед за индивидуалните взаимоотношения с родителите и културния контекст на развитие на семейството (не родителското влияние по Фройд за формиране на личността, а историческите условия, влияещи формирането); 3) теорията на развитието на его-то обхваща цялото жизнено пространство на индивида, докато Фройд ограничава до влиянието на ранните детски преживявания и не отделя внимание на развитието след гениталния стадий; 4) различно е разбирането на Фройд и Ериксон за психосексуалните конфликти. Целта на Фройд е разкритие на същността и особеностите на влияние на личността на несъзнаваното и обяснението как раннта травма може да допринесе до патология в зрелостта. Ериксон обратно, вижда своята задача в привличане на вниманието към способностите на човека да преодолява жизнените трудности в психосоциалните стадии на развитие. Основен епигенетичен принцип, според Ериксон Централен за ериксоновата теория за развитието се явява разбирането, че в продължение на годините човек преминава през няколко универсални стадии, валидни за човечеството. Процесът на развитие на тези стадии серегулира в съответствие с епигенетическия принцип на съзряването. Ериксон разбира този принцип по следния начин: Личността се развива на степени, с преходи от една степен към друга. Тя има готовност да следва по-висок ръст на развитие, разширяване на осъзнавания социален кръгозор и радиус на социални взаимодействия. Обществото е устроено по начин, че развитието на социалните възможности на човека да се приемат одобряващо. То се стреми към съхраняване на тези тенденции, като подържа последователността на развитие. Психосоциални стадии на развитие по Е. Ериксон Ериксон приема, че развитието на личността продължава през целия живот. Неговия анализ на социализацията най-добре се представя с помощта на описание на особеностите на осем стадия на психосоциално развитие: > Младенчество: базисно доверие - базисно недоверие Първият психосоциален стадий съответства на оралния стадий по Фройд и обхваща първата година от живота на детето. Важно значение за формиране на здрава личност се явява чувството на доверие (увереност). Младенецът, у който има развито базално чувство за "вътрешна определеност", възприема социалния свят като безопасно, стабилно място за живот, а хората като надеждни. Това чувство се осъзнава частично в периода на младенчество и зависи от качеството на получавана майчина грижа, но не от проявена родителска нежност. По-скоро се свързва със способността на майката да предаде на детето си чувство на постоянство, познатост и тъждественост на преживяванията. Подобно поведение се наблюдава, когато младенецът може да понесе отсъствието на майката без необичайно страдание и тревога по повод на отделянето. Въпросът за причините на първата важна психологична криза е подробно анализиран от Ериксон. Той свързва тази криза с качеството на майчинското отделяне от детето. Причина за кризата се явява ненадеждност, несъстоятелност на майката и отхвърлянето на детето. Това причинява у него страх, подозрителност и опасение за своето благополучие. Ериксон приема, че чувството на недоверие може да се усили, когато детето престане да бъде за майката главен център на внимание, когато тя се завърне към дейностите си преди бременността или се роди друго дете. Родители, които се придържат към противоположни принципи и методи на възпитание или се чувстват неуверени в родителската си роля, или чиято ценностна система се намира в противоречие с общоприетите в съответната култура стил на живот, могат да създадат у детето атмосфера на неопределеност, двусмисленост, които пораждат чувство на недоверие. Съгласно Ериксон, поведенческите последствия на подобно неблагополучно развитие водят до остра депресия и параноя увъзрастните. Ериксон отбелязва, че благоприятното развитие на младенеца не се определя в резултат на изключително чувство на доверие, а по-скоро се обуславя от хармоничното съотношение между доверие и недоверие. Ериксон обозначава като надежда положителното психосоциално качество, придобито в резултат на успешното разрешаване на конфликта "доверие-недоверие". > Ранно детство: автономия - срам и съмнение Придобитото чувство на базисно доверие подготвя почвата за достигане на определена автономия и самоконтрол, избягване на чувството на срам, съмнение и унижение. Този период съответства на аналния стадий по Фройд и продължава през втората и третата година от живота. Съгласно Ериксон, детето взаимодейства с родителите си в процеса на обучение на "тоалетно поведение", разбирайки, че родителският контрол е различен: от една страна може да се прояви като форма на грижа, а от друга - като деструктивна форма на обуздаване и пресичане. До настъпване на този стадий децата почти напълно зависят от заобикалящите ги хора. Бързо се развива нервната система, речта и социалната избирателност, така, че те започват да изследват своето обкръжение и да взаимодействат с него независимо. От гледна точка на Ериксон, удовлетворителното разрешение на психосоциалната криза в този стадий зависи преди всичко от готовността на родителите да предоставят свобода на децата си за осъществяване на контрол над своите действия (да се хранят, обличат, мият). Ученият подчертава, че родителите са длъжни ненатрапливо, но упорито да ограничават децата в тази сфера на живот, която представлява опасност за самите тях или за окръжаващите. Автономията не означава неограничена свобода, а по-скоро удържане от страна на родителите способност на детето да извършва избор в пределите на определена "степен на свобода". Ериксон разглежда чувството на срам у детето като гняв, насочен към самото себе си, когато не му се разрешава да развива своята автономия и самоконтрол. Срам може да се появи, когато родителите нетърпеливо, раздразнено и настойчиво извършват за детето нещо, което то може да извърши само. Или обратно, когато родителите очакват, че детето ще извърши това, което те не са в състояние. По убеждение на Ериксон затвърденото у детето чувство на автономия до голяма степен укрепва чувството на доверие. Например, деца с неустойчиво чувство на доверие могат в стадия на автономия да станат неуверени, нерешителни, да се страхуват да отстояват своите права. В зрелостта у такива хора се появява вероятно обсесивно-компулсивна симптоматика или параноичен страх от преследване. > Възрастта на играта: инициатива - вина Конфликтът между инициатива и вина е последният психосоциален конфликт в доучилищния период, който Ериксон назовава като "възрастта на играта". Той съответства на фалическия стадий по теорията на Фройд и продължава от четири годишна възраст до постъпване на детето в училище. В този период социалния мир на детето изисква от него активност, решаване на нови задачи и придобиване на нови навици. Похвалата се явява награда за успехите. В тази възраст децата разбират, че другите ги възприемат като отделна личност. Дали детето в този стадий ще развие чувство на инициатива (преобладаващо над чувството на вина), в значителна степен зависи от това, как родителите се отнасят към проявяваното от тях волеизявление. Деца, чиито самостоятелни действия се поощряват, чувстват подръжка за своята инициатива. Към това се прибавя и родителското признание за любознателност и творчество. Чувството на вина у децата се проявява, когато се ограничава тяхната самостоятелност. такива деца постоянно се безпокоят за себе си или са зависими от възрастните. Те не умеят да достигат целите си, а в по-късен период това причинява патология, в това число обща пасивност, импотентност или фригидност. > Училищна възраст: трудолюбие - непълноценност Четвъртият психосоциален стадий продължава от шест до дванадесет годишна възраст (6-12 г.в.) и съответства на латентния стадий от теорията на Фройд. Предполага се, че в началото на този стадий децата усвояват елементарни културни навици, обучаващи се в училище. Наблюдава се стремеж към логическо мислене и самодисциплина, способност за взаимодействие с връстниците в съответствие с изискваните правила. Любовта към родителя от противоположния пол и съперничеството с родителя от същия пол в тази възраст се изразява с вътрешен стремеж към приобщаване към нови навици и успех. Съгласно Ериксон, в този период се развива чувството на трудолюбие. В него се включва междуличностната компетентност. Опасността в този период се крие във възможността за проявление на чувството на непълноценност или некомпетентност. Ако детето се съмнява във своите способности или статус в средата на връстниците, то може да се откаже от ученето с желание. Чувството на компетентност и трудолюбие у детето силно зависи от училищната успеваемост. > Юношество: его-идентичност - ролево смесване Приема се за един от най-важните периоди в психосоциалното развитие на човека. Нито дете, нито възрастен, подрастващият се сблъсква с различни социални потребности и роли. Новите психосоциални параметри, проявяващи се в юношеството са във вида на его-идентичност (в положителния полюс) и на ролеви смесвания (в отрицателния полюс). Задачата пред подрастващите се състои в това, да обединят знанията за самите себе си и да интегрират тези многочислени образи в лична идентичност. Съгласно Ериксон, основата за благополучно юношество и интегрирана идентичност се формира в детството (силното влияние на социална група с която да се идентифицират). Идентичността може да се окаже труден процес за определени групи хора. Например, млада жена трудно ще достигне до ясно разбиране за идентичността в общество, където жените се разглеждат като "втора ръка". Развитието на идентичността може негативно да се повлияе и от уязвимостта на подрастващите от стреса, от съвременния информационен взрив и др., които предизвикват чувство на неопределеност и тревожност. Неспособността на юношите да достигнат до личностна идентичност води до т.н. криза на идентичността по Ериксон. Ролевите смесвания се характеризират с неспособност да изберат форма на кариера или да продължат образованието си. този процес е съпроводен с чувство на безполезност и безцелност. По този начин Ериксон интерпретира и някои видове на делинквентно поведение. някои неудачи в личностната идентичност не винаги обричат юношите на безкрайни неудачи в живота. Его-идентичността, според Ериксон е "борба през целия живот". > Ранна зрялост: интимност - изолация Обозначава се формалното начало на живот на възрастен. Това е период на ухажването, на ранния брак и началото на семеен живот. Продължава от късното юношество до ранната зрялост (20-25 г.в.). в течение на този период младите хора се ориентират обичайно към получаване на професия и "устройване на живота". Наблюдава се готовност към интимни отношения с друг човек както в социален, така и в сексуален план. В единия полюс на тези измелрения стои интимността, а на противоположния - изолацията. Интимността според Ериксон се разглежда многопланово - изпитва се към съпруга, към приятелите, към братя и сестри. Главната опасност в този стадий се заключава в излишното поглъщане от себе си, което води до избягване на междуличностни отношения. Неспособността за установяване на спокойни и доверителни лични отношения водят до чувство на самота, социален вакуум и изолация. Социалните условия според Ериксон, могат да доведат до задържане на интимността - препятстването на интимност в условията на урбанизация, обезличаването в технологичното общество и др. привеждат се в пример антисоциалните или психопатните типове личности, у които отсъства нравствено чувство. Положителното качество, което се свързва с нормалния изход от кризата на интимността е любовта - способност да се вярва на друг човек. > Средна зрялост: продуктивност - инертност Седмият стадий принадлежи на възрастта от 26 до 64 г. Основният проблем, според Ериксон, е изборът между продуктивност или инертност. Продуктивността се проявява със загрижеността на човека не толкова за благополучието на следващите поколения, а и за състоянието на обществото в което ще живее и работи това поколение. Добър пример в случая е стремежът към самореализация. Продуктивността е присъща не само за родителите, но и за тези, които са ангажирани с възпитанието на младите хора. Ако у възрастните хора способността към продуктивна дейност не е изразена добре се наблюдава състояние на инертност. Основна грижа се явява задоволяването на личните потребности и удобства. Това явление е известно като "криза на зрялата възраст". Изразява се в чувство на безнадеждност, липса на смисъл в живота. > Късна зрялост: его-инерция - отчаяние Последният психосоциален стадий (от 65 г. до смъртта) приключва с човешкия живот. Когато хората погледнат назад и преразгледат своя живот, получават равносметка за взетите решения, направените избори, за своите достижения и неудачи. Практически във всяка една култура този период се свързва с началото на старостта. Това е период, който се свързва с отслабване на физическата сила, с нестабилно здраве, с уединение от обществения живот, с по-скромен материален статус, със смъртта или загубата на единия партньор. Фокусът на внимание се пренася от бъдещето към отминалия живот. Съгласно Ериксон, този последен стадий не се свързва толкова с психосоциална криза, колкото със сумиране, интеграция и оценка на всички преминали стадии на развитие. Чувството на интеграция се свежда до това, връщайки се назад във времето човек да може да изрече "Аз съм доволен". На противоположния полюс се намират хората, които оценяват своя живот като низ от нереализирани възможности и грешки. Осъзнават ясно, че вече е твърде късно да се започне отначало или да се търсят нови пътища за да достигнат до цялостност на своя "Аз". Отсъствие на интеграция се наблюдава у хора със страх от смъртта, мисли за това, какво може да се случи. Ериксон предполага, че чувството на съжаление и тъга може да доведе до старческо слабоумие, депресия, хипохондрия, силно озлобление и параноя във формите си на тежка психопатология.
ОСНОВНИ КОНЦЕПЦИИ И ПРИНЦИПИ НА ХУМАНИСТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ Ерих Фром се стреми да разшири хоризонтите на психоаналитичната теория, подчертавайки ролята на социални, политически, икономически, религиозни и антропологични фактори за формиране на личността. Теорията на Фром показва как социокултурните влияния взаимодействат с уникалните човешки потребности и процеси на формиране на личността. Неговият принципен тезис се състои в това, че структурата на характера (типа личност) е свързана с определени социални структури. Придържайки се към хуманистичните традиции, Фром изтъква, че в резултат на социално-икономически изменения може да се създаде общество, в условията на което да се удовлетворяват индивидуални и обществени потребности. За съжаление, болшинството от теоретичните убеждения на Фром са недостъпни за емпирично изучаване. Единственото потвърждение за неговите концепции са клиничните случаи и наблюдения на други култури. Основни аспекти в неговите произведения са: > как хората чрез отказ от свободата и своята индивидуалност преодоляват чувството на самота, собствена незначимост и отчужденост; > разбирането, че хората могат да бъдат автономни и уникални, независимо от взаимодействието с другите хора и обществото (проблемът за позитивната свобода); > убеждението за съществуването на пет основни екзистенциални потребности - потребност от установяване на връзки с хората, от преодоляване на пасивността, от корени, от идентичност, ос система от възгледи и преданост; > разделянето на хората на пет социални типа характери (или форми на установяване на отношения с другите) - рецептивни типове (убедени, че в живота всичко добро зависи от нас самите), експлоатиращи типове (получават това, което искат чрез сила или изобретателност), натрупващи (стремят се да усвоят все повече материални блага, власт и любов), пазарен тип (личността е товар, който може да бъде продадена или изгодно обменена), продуктивен характер (независим, честен, спокоен, любящ човек).
Карен Хорни следва основополагащите принципи в теориите на Фройд. Важният въпрос по който дискутира с Фройд е решаващата роля на физическата анатомия в обуславящите различия между мъжете и жените. Хорни възразява срещу фройдовото твърдение за женската психология (биологичната природа на жената предопределя завистта й към пениса) и теориите за инстинкта и смята, че психоанализата е длъжна да се придържа към широката социокултурна ориентация. В своите произведения Хорни подчертава важността на културните и социални влияния на личността. Приема, че в основата на нарушенията на личностното функциониране стоят уникалните стилове в междуличностните отношения. До голяма степен теориите й се отнасят до болните от неврози. Хорни е съгласна с мнението на З. Фройд за значението на детските преживявания за формиране на структурата и функционирането на личността на възрастния. Не приема утвърдените от Фройд психосексуални стадии и това, че сексуалната анатомия на детето диктува определено по-нататъшното му развитие. Според нея, решаващо значение за развитието имат социалните взаимоотношения между деца и родители. Според Хорни в детството има две основни потребности - от удовлетворение и от безопасност. За разлика от Фройд, Хорни не приема, че тревожността се явява необходим компонент в психиката на човека. Нейното разбиране за тревожността е, че тя възниква в резултат на отсъствие на чувството за безопасност в междуличностните отношения. Невротичните потребности (чувството за безопасност, безпомощността, враждебността), пак според Хорни, са стратегия за компенсация на базалната тревожност. Опозицията на Хорни спрямо възгледите на Фройд са предизвикали широка полемика. В противовес на това, тя издига своя теория за женската психология, съдържаща нови възгледи за различията между мъжете и жените в контекста на социокултурните влияния. Настойчиво утвърждава, че жената се чувства непълноценна, в сравнение с мъжа, поради нейната икономическа, политическа и психосоциална зависимост. В произведенията на Хорни се обръща внимание на ролевите контрасти, от които страдат много жени в отношенията си с мъжете (в традиционните женски роли на жена, майка, кариера или достигане на други цели). ПОВЕДЕНЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ (БИХЕВИОРИЗЪМ). ТЕОРИЯ НА ОПЕРАНТНОТО НАУЧАВАНЕ
Бихевиоралното направление се занимава с достъпните за непосредствено наблюдение човешки действия, производни на жизнения му опит. За разлика от Фройд и неговите последователи, много от теоретиците на бихевиоралното направление не считат за нужно задълбочаването над психичните структури и процеси, скрити в "разума". Важни за тях са външните фактори, които формират човека и определят неговото поведение. Теория на оперантното научаване Бихевиоралният подход към личността, подържан от Скинър, се отнася до действията на личността в съответствие с техния жизнен опит. Поведението според Скинър се детерминира, предсказва и контролира от обкръжението. Той категорично отхвърля идеята за вътрешните фактори и физиологично-генетичните обяснения за него. Скинър признава два основни типа поведение: 1) респондентно (като отговор на познат стимул) и 2) оперантно (определяемо и контролирано от последващите го резултати). Работата на Скинър се съсредоточава изцяло върху оперантното научаване. При него, реакция зад която стои позитивен резултат се стреми да се повтори, а такава, зад която стои негативен резултат обратно, се избягва. По този начин поведението се влияе от реакциите на обкръжението. Подкреплението е ключова концепция според Скинър. Констатира се различие между първичните (безусловни) и вторичните (условни), подкрепящи стимули. Вторичните (подкрепящи) стимули (пари, внимание, одобрение) оказват силно влияние върху поведението на човека. Подчертава се и значението на т.н. аверсивни стимули, като наказание и негативно подкрепление. Скинър се е борил с използването на аверсивните методи (наказанието) в контрола на поведението и е придавал особено значение на контролът посредством позитивни стимули. Концепцията за оперантното научаване многократно е потвърждавана от експериментален опит. Съвременното разбиране за оперантното научаване е широко. Основните области на приемане са обучението в навици на общуване и биологичната обратна връзка. Предполага се, че тренирането на увереност в себе си, основана на методични репетиции и самоконтрол е полезно и успешно за различни социални интеракции. Доказана е и ефективността на биологичната обратна връзка в лечението на мигрена и тревожност. Основните положения на Скинър за човешката природа са ясни и определени. Сред тях са детерминизъм (зависимост от миналия опит, който обуславя настоящото паведение), изменяемост (поведението се променя с течение на живота), обективност (човешката дейност може да се обясни с обективните отношения стимул-реакция). Рационалност-ирационалност и хомеостаза-хетеростаза са неприемливи според Скинър, тъй като той отрича всички вътрешни източници за човешкото поведение. СОЦИАЛНО-КОГНИТИВНО НАПРАВЛЕНИЕ
В последните десетилетия на 20-ти век много учени предполагат, че човешкото поведение се регулира от сложни взаимодействия между вътрешните и външни фактори. Кулминация в подобни разсъждения се явяват разбиранията на видни бихевиористи от т.н. социално-когнитивно направление. Бандура предполага, че психическото функциониране се разбира в контекста на непрекъснатото взаимодействие между поведенчески, когнитивни и фактори на средата. Това означава, че поведението се повлиява от обкръжението, но хората имат също активна роля за създаване на социалната си среда. Тази концепция коренно се различава от разбирането на Скинър за човешкото поведение, което се ограничава до двуфакторните едностранни модели, при които само външните събития служат като причина за поведението. Бандура също подчертава важността на мотивацията, емоциите и дейтвията за човешкото функциониране. Основната теоретична концепция на Бандура е моделиране или научаване чрез наблюдение. Ключовото положение се състои в това, че моделирането генерира научаване чрез информация и подбуждане. Важна тема в социално-когнитивната теория на Бандура е саморегулирането или начинът по който хората регулират собственото си поведение. Придава се значение на самонаблюдението, съжденията и самооценката. Бандура разглежда въпроса и защо хората наказват себе си. Бандура разширява своята гледна точка и със самоефективността като важен аспект на психосоциалното функциониране. Тя е свързана с осъзнаваните от човека способности и основните източници за тяхното формиране - изграждане на поведението, косвеният опит, вербалните убеждения, емоционалният подем (как да преодоляваме страха си). Разглежда се феноменът самоконтрол. Описани са пет основни стъпки за самоконтрол: определяне на изменяемото поведение (неговите форми), сбор от основните данни (информация за факторите, водещи до съответното поведение и как да се променят), разработка на програмаза самоконтрол (самоподкрепление, самонаказание, планиране на обкръжение), изпълнение и оценка на програмата и завършване с разработване напримери, как самоконтролът може да се осъществи в живота.
В центъра на внимание в теорията за социално научаване, според Ротер стои прогнозирането на човешкото поведение в сложни ситуации. Тези промени включват в себе си потенциалът на поведението, очакването, ценността на подкреплението и психологическата ситуация. За да предскаже дадено поведение, Ротер предлага следанта хипотетична формула: Основен конструкт в теорията на Ротер се явява локусът на контрола (в каква степен хората контролират подкрепленията в своя живот). ХУМАНИСТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
Основни принципи на хуманистичната психология Хуманистичната психология поставя началото на човешко изображение, съвършенно различно от психоаналитичното и бихевиористичното разбиране за личността. Под влияние на екзистенциалната философия, хуманистичната психология представя личността като съзидателно и единно цяло в основата си. Маслоу описва човешката мотивация като сбор от йерархични потребности. Най-нисшите (основните) в йерархията трябвало да бъдат удовлетворявани най-напред. Маслоу подрежда човешките потребности под формата на пирамида, съобразно тяхната доминираност или необходимост: 1) физиологични (вода, храна), 2) безопасност и защита (стабилност), 3) принадлежност и любов, 4) самоуважение, 5) самоактуализация. Хуманистичната природа в теорията на Маслоу особено ярко се проявява в концепцията за самоактуализацията. Обсъждани са 15 основни характеристики на самоактуализацията, сред които ефективното възприемане на реалността; непосредственост и естественост; приемане на себе си, другите и природата; центрираност на проблема; потребност от независимост и уединение; автономия; обществен интерес и др. Маслоу различава две големи категории мотиви у човека: дефицитарни (свързани със снижение на напрежението) и мотиви на ръста (свързани с повишаване на напрежението, посредством нови преживявания). Основните положения в хуманистичната теория са: > привързанот към свобода, рационалност, холизъм, изменяемост, субективност; > междинна позиция по отношение на проактивност-реактивност; > слаба привързаност към позициите на конституционализма. ФЕНОМЕНОЛОГИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ
Феноменологичното направление подчертава идеята за това, че човешкото поведение може да се разбира само в субективното възприятие и познаване на действителността. Друга идея, характеризираща феноменологичното направление е идеята, че човек сам предизвиква съдбата си и идеята за самотата. Всички човешки мотиви в теорията на Роджърс са включени в един мотив - тенденцията към актуализация, вроденият стремеж на човека да се актуализира, съхранява и се самоидентифицира. Единствената реалност от гледна точка на възприятията е субективната реалност - личните преживявания. Централно място има Аз-концепцията на личността. Опасност настъпва, когато човек открие несъответствие между Аз-концепцията и общите преживяния. Роджърс описва свой уникален опит при работа с клиенти, наречен клиент центрирана терапия. Обръща се внимание на взаимоотношенията между клиент и терапевт и се обсъждат условията за позитивно изменение на личността (пълноценно функциониране). Някои от тях са откритост на преживяванията, екзистенциален образ на живота, доверие, свобода, креативност и др. Целта на терапията, според Роджърс, е премахване на несъответствието между преживяванията и самотата у човека, откривайки възможност да живее богат и пълноценен живот. Роджърс формулира три основни принципа при работа с клиенти: 1) емпатия (съпричастност); 2) автентичност (истинност); 3) конгруентност (безусловно позитивно приемане). ПСИХОДРАМАТИЧЕН ПОДХОД. РОЛЕВА ТЕОРИЯ
Психодрамата е групова терапия, разработена от Морено, в която чрез метода на театъра се изследва личността, междуличностните отношения, конфликтите по отношение на човешките чувства и емоционалните проблеми. Спонтанността е фундаментално понятие в теорията на Морено. В обикновения език спонтанност обозначава инстинктивно действие на тялото или ума, което не е в резултат на съзнанието. Определение, което предполага липсата на самоконтрол. В контекста на теорията на Морено, спонтанността възниква за да бъде изразходена и може да бъде тренирана чрез множество психодраматични техники. От психодраматична гледна точка стои идеята за ролите и играенето на роли. Ролите са предсказуеми модели на наблюдаваното поведение, проявени в определени социални ситуации (Ейвъри, 2000). Сложността и разнообразието на ролите, които играем, отразяват сложността на заобикалящия ни свят (ролята на родител, сестра, брат, лекар, учител, жертва, любовник, пациент и др.). В реалния живот тези роли са истински, в зависимост от изискванията на семейството, професионалната общност и др. Участници в психодрамата Водещ. Организира и управлява сценария. Избира подходящите техники, регулира емоционалното напрежение и включеност на всеки участник. Изпълнява изследователска функция - наблюдава вербалното и невербално поведение, процеса, съдържанието, целите, средствата, като не се намесва в съдържанието на играта, а само генерира идеи. Протагонист. Главният герой, който предлага материал за изиграване, постановката на проблема. Спомагателен Аз. Член от групата, който протагониста избира за изображение на отсъстващите участници в сценария. Може да изпълнява ролята на друг човек, вещ, идея, сън, чувство. Фази на протичане на психодрамата Загряване. Цели подготовка на участниците в групата за психодраматично действие, намаляне на напрежението, групово сцепление (кохезия). Същинска фаза. Основна роля има протагониста, който представя проблем, ситуация. Ако не бъде представена значима тема, то водещият провокира групата към обсъждане на проблемна ситуация, актуална за участниците. Обсъждане. Не се използва действие, а участниците в групата изразяват чувствата си, обсъждат или анализират случилото се. Не се дават оценки, съвети, обобщения. Изразяват се чувства и преживявания от миналия опит. Анализира се начинът, по който са изпълнени ролите, практикува се т.н. "шеринг" - връщане на участниците в реалността (Кипър, 2001). Резултати от участието в психодраматично действие > разширява се самопознанието; > развиват се Аз-а и социалните връзки на личността; > използват се всички времеви зони (минало, настояще, бъдеще); > използват се техниките на бихевиоралното научаване, невербални техники и др. СИСТЕМНИ ТЕОРИИ Различните явления от заобикалящата действителност могат да се разглеждат като съставени от елементни цялости (системи), чийто вътрешен и външен живот е свързан с определена структура. От позициите на социалната антропология и системно-функционалистките й перспективи (Браун), обществото като социален феномен е система от съставящи го единици (различни видове социални системи, социални връзки, отношения). Същността на социалната система позволява елементите от социалната действителност (индивиди, групи, общности, институции и др.) да се откроят като подсистеми с определено място, роли, функции върху социалните промени и развитие. Структурно, всяка една система се състои от елементи с определени качества и взаимовръзки по между си. Тези елементи притежават вътрешна подреденост с определена йерархия и зависимости. Системата притежава и граници, които могат да бъдат отворени (пропускливи) и затворени (непроницаеми). Системите притежават качеството синергия - способност да се създава самоорганизация в системата и ентропия - необходимостта от външна намеса в системата. Пример могат да бъдат партньорите в една семейна система, които се стимулират и подържат взаимно, за да укрепват устойчивостта си и случаите, когато взаимоотношенията се нуждаят от външна намеса за постигане на вътрешен баланс. ТЕОРИИ ЗА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ (виж психосоциални стадии на развитие по Ерик Ериксон) ИНТЕГРАТИВНИ ПОДХОДИ. МУЛТИМОДАЛЕН ПОДХОД Много съвременни подходи в психотерапията и консултирането не изхождат от единна теоретична концепция и не могат да се впишат в определен подход. Те са съчетание на техники, взети от инструментариума на различни школи, в контекста на определена идея за причините на психическите и поведенчески проблеми (Хаджийски, 2001). Тези подходи носят общото наименование интегративни подходи и съчетават два вида еклектизъм - систематичен и несистематичен. При систематичния еклектизъм консултантът се ръководи от една предпочитана теория и използва техники от други теории. При несистематичния еклектизъм не се обясняват логически или доказват използваните подходи. Консултиране по жизнени умения Известен още като "Помощ за развитие на жизнени умения", методът обединява силните страни на различни теоретични подходи. Автор е Р. Нелсон-Джонс. Основни положения: > човешкият живот е двойствен биологичен и психичен; > човешкият живот е съвкупност от научени жизнени умения (освен биологическите функции); > всички хора имат основна мотивационна структура, насочена към оцеляване и развитие; > проблемите на хората се дължат на недостатъци в жизнените умения и неспособност да използват силните си страни, следствие на недостатъчни навици за мислене. Краткосрочна позитивна терапия Въведена за пръв път от Н. Песешкиан през 1972 г., който създава собствена психотерапевтична концепция, ориентирана към хармонизиране на живота на човека, повишаване на реалистичното начало при възприемане на света и преработка на негативните аспекти на проблемите. Позитивната психотерапия е "нова вълна" в развитието на психотерапията и се свързва с имената на Т. Ахола, Б. Фурман, Дж. Хейли. НЛП - консултиране (невро-лингвистическо програмиране) Съвременен еклектичен подход, създаден от Дж. Гриндър и Р. Бендлър през 1975 г. за основа на метода авторите използвали опита на най-добрите комуникатори в областта на психотерапията - Фриц Пърлз, Вирджиния Сатир, Милтън Ериксон. Обхваща се мисленето, поведението, взаимоотношенията и чувтвата. Използват се за практическо разработване на линия на поведение и повишаване на самоудовлетвореността на човека. Основно положение е доброто самочувствие, което осигурява добра ефективност и качество на живот. В НЛП-метода се използват множество техники от различни школи. Това прави метода универсален и приложим не само в терапията, но ив бизнеса, спорта, обучението. Мултимодален подход Създаден от А. Лазарус, като в основата му стои теорията на социално-когнитивното научаване на А. Бандура. Методът изхожда от няколко основни положения: > всички хора имат вродени способности да понасят отрицателни стимули, като се наблюдава праг на поносимост (ниво на поносимост на болка, стрес, фрустрация); > човек съществува в седем модалности: поведение, афект, усещане, образи, когниции, междуличностни отношения, биологични зависимости. Различните индивиди се отличават с различни модалности - някои са по-емоционални, други - по-рационални и др.; > модалният профил се определя от три фактора: генетическо предразположение, обкръжаваща среда и социално научаване; > причините за психическите проблеми у хората се коренят в несъответствията в модалния им профил. Използвана литература Бурлачук, Л., А. Грабская, А. Кочарян. Основы психотерапии. КМ., 1999. Бренър, Ч. Увод в психоанализата. С., 1993. Димитров, И. Увод в ортодоксалната психоанализа на развитието. С., 2001. Ейвъри, Б. Принципи на психотерапията. С., 2000. Енциклопедия ПСИХОЛОГИЯ. Ред. Реймънд Дж. Корсини. Изд. Наука и изкуство", С., 1998. Кипър, Д. Теория и практика на психодрамата. С., 2001. Хьель, Л., Д. Зиглер. Теории личности. СП., 1999. Хаджийски, М. Психологическо консултиране в пенитенциарната практика. Вт., 2001. Обратно към началото |
Национална конференция