|
Публикувано в: ТЕКСТОВЕ 2. ПОКАНА ЗА СОЦИОЛОГИЯ. 2-ро допълнено издание. Съставител и автор Михаил Мирчев. Изд. "М-8-М", София, 2005, допечатка 2007. Доц. д-р Михаил Мирчев, БСУ Конкретната социална работа е и професия, и специализирани институции, и все по-многообразни практики, които за да бъдат ефективни следва да използват интегрирано знание от фундаменталните науки за човека и обществените групи, за обществото като цяло. Това са науките, които очертават контурите, структурата и динамиката на обществените феномени - социологията и демографията, науката за властта и статистиката, психологията и педагогиката, правото и науката за комуникацията, антропологията и етиката, икономиката и мениджмънта /Виж Схема 2/. Социалната работа взема от фундаменталните науки обща координата и теоретично обосноваване на своя подход в конкретните дейности, взема общ хоризонт докато се работи по конкретни случаи, взема методика и инструментариум, както и по-общи критерии за осъществяване на супервизия и за оценката на ефективността от конкретната практическа социална работа. Самата практика изисква и предполага по-широка и задълбочена теоретична и методическа подготовка. Комплексността на проблемите, с които се занимава социалната работа, интегрираността на подхода и взаимодействията в практиката й, предполагат съответна интегрираност на професионалната подготовка, на общата култура и способността за социално мислене у социалните работници. Точно това, според мен, дава в най-голяма степен изучаването и знаенето на социология, наред с психология, педагогика, право, етика. КАКВО Е СОЦИОЛОГИЯТА като наука, като знание за обществото и хората? В съвременната социология има широко ветрило от теоретични школи и парадигми, и съответните им различаващи се подходи, методология и инструментариум в емпиричните изследвания, в анализите и при социалното прогнозиране. Те могат да бъдат групирани по следния начин: Социологията е наука за ОБЩНОСТИТЕ:
Социологията е наука за социалната СТРАТИФИКАЦИЯ, социалното разслояване:
(1) богатство-бедност; (2) упражняване на власт-изключеност от властта; (3) привилегированост-ощетеност; (4) висок престиж-дискриминираща стигма; (5) образованост-културност-квалификация-конкурентност или неграмотност- примитивност-под минималните стандарти за годност за обществено полезен и значим труд-дейност; (6) пълноценен труд, или отчужден и деградиращ труд, или деградираща безработица; (7) достъп-изключеност от социални възможности и стимули за индивидуално развитие и изява; (8) високо качество на живота или деградиращо "качество" на живота; (9) продължителен живот в добро здраве или къс живот в лошо здраве. Социологията е наука за ИНСТИТУЦИИТЕ:
Социологията е наука за СИМВОЛИТЕ, знаците, смислите:
Социологията е наука за ДЕЙНОСТТА:
Социологията е наука за обществото като СИСТЕМА:
Самата съвременна социология е многостепенна йерархия - от макромоделите, през отраслевите и стратификационните теории и анализи, до емпиричната методика и конкректните емпирични изследвания, мониторинг на явления и системи, анализи и прогнози. От друга страна, съвременната социология е в йерархията на обществознанието, на методологията и методиката на конкретните практически науки, на социални дейности, на управляването на социални организации и институции. /Виж Схема 2/ Специално към теорията и практиката на социалните дейности социологията има възможност да даде: 1) надеждна общометодологическа изходна позиция; 2) оценка за конкретния генезис на рискови групи, форми на насилие, асоциалност, прояви на социална изолираност и т.н.; 3) както и натрупването на маса от такива рискови групи, насилие, асоциалност и изолираност, която маса застрашава обществото като цяло и следва да бъде контролирана; 4) още научаване за нещата да се мисли системно и комплексно, да не се изпада в едностранчивост и елементаризъм, когато се работи по конкретни проблеми в специфични ситуации; 5) методика за количествени и качествени изследвания, осмислянето на данните, правене на преход към прогноза и избор на съответни верни подход и методика в терапевтичната, помагащата или стимулиращата и контролиращата социална работа. Социологията в свята комбинацията с науки като демографията и статистиката, икономиката и мениджмънта, психологията и етиката, педагогиката и науката за комуникацията може да бъде изключително полезна при подготовката и работата на социалните работници. Нещо повече, социологията би следвало да играе ролята на обединяващ и осмислящ център сред всички тези отделни науки в практиката - за да стои социалната работа на надеждна основи и за да вижда надалеч. Социологията като обща теоретична и практическа КООРДИНАТА Като такава обща теоретична и практическа КООРДИНАТА социологията дава на професията социална работа преди всичко: 1) обосноваване и осмисляне на нарастващата обществена значимост и потребност от ефективна система за социална работа - законова, институционална, кадрова, образователна, фондово-финансова, дейностна система. Системата за социална работа очевидно е сред необходимите и все по-важни компоненти в обществото - за да бъде то устойчиво, развиващото се и проспериращо. Това е важно ясно да се показва, доказва и извежда от общоструктурни модели на обществото като система. А това е работа точно на макросоциологията; 2) обосноваване и осмисляне на общественото предназначение на социалната работа като необходим посредник. Посредник между болната и здравата части на обществото; между нормативните контролиращи институции и индивиди, групи и общности, които са в изпаднали в позиция на маргиналност, асоциалност, враждебност към обществото; от благоденстващите слоеве към социално слабите, изолираните, към бедните и деградиращите. И обратно, социалната работа като посредник от нуждаещите се от помощ и обществена подкрепа и закрила към добрата воля на институциите и обществеността, към фондовете за подпомагане, към органите за сигурност и гражданска закрила. Принципът на солидарност - в едно общество, в което доминира индивидуализмът и егоизмът, материализмът и алчността, кариеризмът и безчувствеността към чуждото страдание - трябва специално да бъде доказван. Че е възможен и нужен. Че обществото без механизми, които гарантират поне минимум солидарност, компромисност и чувство за общност в рамките на държавата, такова общество се самообрича на разпадане и хаос. А това е една от класическите теми в теоретичната социология. Допълвана от емпиричната социология, която може ясно да показва къде е как се пораждат социалните конфликти и какви са ресурсите за тяхното стихване и овладяване; 3) знание и стимул винаги в конкретната социална работа да се търси социалният контекст. За да не се изпада в плен на опростяването и едностранчивостта, нито на дребнотемието и личната пристрастност. Социологията като наука за системните измерения на всяко обществено явление учи и стимулира да се търси многоизмерността на събитията и фактите, да се подхожда комплексно, да се търси скритото под повърхността на декларациите и елементарните тълкувания. Социологията като начин на мислене търси сложният генезис на фактите от живота, реалната мрежа от зависимости. А на такава база всъщност социалният работник може много по-точно и правдиво да разбере от къде идва личностната криза, защо групата се разпада, защо общността застава срещу цялото общество. И от такава координата да изработи добра стратегия и методика в своята помощ, терапия, ресоциализация; 4) по-високо професионално и гражданско самочувствие. Че социалният работник се занимава със значими неща. Че дори когато в конкретния случаи не може да се помогне на човека или групата, усилията пак имат смисъл. Че има основания, ако помогнеш с нещо малко да изпитваш голямо лично удовлетворение. Това става, когато конкретната работа на социалния работник се види и през призмата на големите неща, които се случват в обществото, през оптимистичните перспективи за това общество. Така погледът отгоре и отдалеч, която социологията дава на социалния работник, може да му служи да не затъва в блатото на индивидуалните кризи и в неразрешимите лични трагедии. Социологията дава висока ПЕРСПЕКТИВА в конкретната социална работа Социалната работа е практическа професия с нарастващо значение в съвременното общество. Това нарастващо значение идва от факта на увеличаващата се маса от хора, които живеят в конфликт в обкръжаващата ги социална среда - (1) или поради бедност и липса на добра житейска перспектива, и съответния риск от деградиране; (2) или поради отдаване на престъпност и девиантно поведение, и риска от обществена санкция и изолиране; (3) или поради неиздържане на засилващия се стрес и развиване на истеричност и остра конфликтност, както и обратно изпадане в апатия и депресивност; (4) или поради усвояване "ценностите" на агресивния индивидуализъм и алчно потребителство, което води до бездуховност, до паразитизъм и до противопоставяне на "обикновените" хора; (5) или болезнено неприемане на "новия морал" в обществото с неговото вторачване в парите и вещоманията, с неговото равнодушие и жестокост към ближния, с разпадането на семейството, страхът за бъдещето на децата и призракът на самотата. При всички тези случаи засегнатите индивиди-личности, съответните групи или общности са в риск: (1) от социално изолиране и санкциониране; (2) от напрегната конфликтност със средата и институциите на обществото; (3) от ответно обществено дискриминиране; (4) от натрапчива мисъл и усещане за ненормалност на живота. А такава ситуация ражда личностни кризи, емоционално-психична нестабилност и патология, ражда насилие, превръща хората в жертви, образува нарастващи групи и слоеве от населението в социално слаби, в маргинализирани и отхвърлени, в изпаднали в изолация. Това именно е и масовият контингент на социалната работа, която цели: (1) подпомагането на такива личности, групи и общности; (2) тяхното адаптиране и реинтегриране; (3) промяната на рисковия им манталитет; (4) както и създаване на социални умения за труд и участие в обществено значими и полезни дейности. Щом социалният контингент се разраства, то и професията на социалната работа все по-осезаемо става и ще става: (1) необходимо лекарство за овладяване на тези социални заболявания; (2) необходим посредник между своите клиенти и обществото; (3) предпазител, който намалява и контролира опасността, която идва от страна на девиантните, изолираните, асоциалните към така нар. "здрава" част на обществото. В този ракурс социологията дава общите параметри на процеса на поляризация в обществото, характеризира генезиса и мащаба на социалните групи и слоеве, които изпадат в рискова ситуация, съответно се деформират и се превръщат или в безпомощни, или в пряка опасност за останалите. Социологическата теория - за социалната стратификация и вертикалната социална мобилност, за съотношението между елитите, средните класи, ниските класи и аутсайдерските слоеве, за устойчивия обществен ред или обратно за нарастващия хаос и аномия - е важно теоретично и методическо знание, от което социалната работа придобива обща перспектива. Чрез социологията в рамките на реалната обществена система ясно се вижда предназначението и конкретните задачи на професията социална работа, на мрежата от нейните институции - държавни, общински, граждански. В този ракурс може да се изработи ясен системен социологически критерии за общата ефективност на социалната работа в рамките на държавата и обществото като цяло. Дуалистичния поглед към хората в нужда - в търсене на равновесие Дуалистичният поглед към хората в нужда при социална работа е едно от нещата, които най-трудно се научава и след това успешно да се прилага в практиката. Става дума за вече споменатото съвместяване между помагане и нормиране, между емпатичност и ресоциализиране, между желанието да помогнеш на човек в риск и нужда, и заедно с това задачата да представляваш закона, морала, институциите. Социалният работник се оказва посредник между два полюса, и нито един от тях не е редно да бъде изключен. Защото, ако това стане, се изпада в крайностите (1) или на сантименталното вживяване и ставане зависим от случая, (2) или обратно на бюрократичността и формализма. Дуалистичният подход в социалната работа едновременно казва, че хората: 1) са автори на своята житейска съдба, имат грижата и отговорността за нея. Законът ясно казва това - дори в криза и немощ всеки трябва да продължава да полага усилия за собственото си благополучие, в частност за преодоляване на своята криза, за надмогването на риска сред конкретните житейски обстоятелства. В този смисъл хората са и трябва да бъдат субекти на и във своя живот и съдба. Само в крайни случаи на физическа и психическа безпомощност е редно да се излезне извън това правило; 2) са повлияни от силите извън тях, могат да бъдат дори жертви на тези външни сили. В този смисъл те са обекти на социални действия, са ощетени и жертви в конкретни ситуации, оказват се с отнети възможности. Но това означава да се търси яснота за конкретните мотиви и цели, под които се извършва социална работа. Защото и с нея може да бъде злоупотребявано. Още повече, че най-често се работи с хора, които са обезсилени, които са в криза и лесно манипулируеми, които са загубили своята самостоятелност и злонамерено могат да бъдат поставени в зависимост. В първия случаи социалната работа цели овластяване на хората в криза и риск, активизирането им, научаването им за ефективна дейност и общуване в конкретна социална среда и обкръжение. Във втория случаи социалната работа цели подтискане и пренасочване на външните заплахи и негативни сили, или тяхната собствена промяна - за да спре радикално негативното им действие. Става дума за социални промени, които предизвиква социалната работа - в интимните референтни групи (семейство, приятели, интимни партньори), в деловите референтни групи на личността (колеги, съседи, възпитатели, контролиращи го служители и специалисти). Тук социалният работник е "адвокат" и представител на нуждаещия се, стреми се към продуциране на съответни промени в средата му, в съответните групи, общности и институции. А те са: семейството, общностите по принадлежност, организациите на участие, институциите с власт и въздействие, правителството и официалните администрации, законите и официалните норми, политиката и политическите влияния. Социологията дава ориентири за удържането на тези две противоположности в практическата социална работа. Първо, като дава съответната системна и организационна култура на социалните работници и второ, като ги учи на "диалектическо" мислене - напр. че няма граждански права извън императивите на обществените отговорности, че не може да има пълноценна изява на индивида извън обществените дейности и групи, че конформизмът не изключва съхраняване на индивидуалното, а лидерството не може без първична доза конформизъм, и др.под. Социологията дава МЕТОДИЧЕСКИ ИНСТУМЕНТАРИУМ > Начин на мислене и подход към социални проблеми и кризи. Структуриране на представата. Търсене на дейностни и функционални детерминанти. Търсене на скрити мотиви и завоалирани въздействия. Системност и комплексност. > Методология и конкретни методи на емпирични изследвания, както и при групова работа. > Научаване да се използва статистическа и изследователска информация. > Организационна култура за ефективно действие в институционална и властова среда. > Усвояване на гл.т. "отгоре", "отдалеч" и "отвън". Умение да се вижда не само дървото, но и цялата гора. > Формиране на критерии за мярата, както и за съхраняване на дистанцията в социалната работа. Осъзнаване на отговорността да не се допуска както "зависимост от помощ" у нуждаещия се от съдействие, така и от "интервенцията на Доброто-Аз" у самия социален работник. Социологията и социологическата подготовка дават САМОЧУВСТВИЕ Създават професионално и гражданско самочувствие у социалния работник на първо място, че професията е обществено все по-потребна - рисковите контингенти се разрастват, следователно нараства работата, която следва да се върши. Още, че социалните дейности се развиват институционално, законово и кадрово - поради осъзнаване на значимостта им от страна на обществеността и от властта. Още, че това е модерна професия - като практически синтез на теория и методи от няколко фундаментални науки (психология и педагогика, демография и статистика, макроикономика и мениджмънт, етика и право, а социологията дава логиката на техния синтез). Още, че професията и социалните дейности ще разполагат с все повече ресурси за своята ефективна работа. Това е неизбежно, както доколкото България приема законовите стандарти в социалната сфера от ЕС и САЩ, така и доколкото държавата ще бъде принудена на инвестира много повече в сферата на социалните дейности поради нуждата от охранителен и буферен механизъм срещу увеличаващата се маса от маргиналност и антисоциалност, загуба на голяма маса от трудовите ресурси, похабяване на рисково голяма част от младите поколения, и др. под. Разбира се, обосновката на социалната нужда от професията сама по себе си не е достатъчна. За да стават нещата бързо и удовлетворително, е необходима и социална инициативност от страна на социалните работници и на професионалната им гилдия. Социална инициативност при работата по конкретни случаи. Но и социална инициативност за натиск върху законодатели и властови институции, за да бъдат предизвикани прогресивни промени в законодателството, в институционалната практика, в социализацията на мисленето на много други професии - доктори, юристи, адвокати и съдии, полицаи, администратори и чиновници, икономисти и бизнесмени, дори психолози и психиатри. Но за да има инициативност и пробивност в практиката, преди това трябва да има самочувствие. Убеден съм, че съвременният социален работник може да гради своето лично и професионално самочувствие не само върху практическите си умения и опитности, но и върху едно солидно теоретично и методическо образование. По този начин специалистите от други институции и сфери ще бъдат респектирани при съвместната им работа със социални работници. Сега са твърде чести проявите на пренебрежение и дори на агресивно отхвърляне на социалните работници и тяхната специална компетентност и възможности, от страна на медици и педагози, на администратори и юристи, на полицаи и журналисти. Сега социалните работници знаят, че им трябва комуникативна култура при работата с клиенти. Но още по-висока комуникативна и организационна култура им е нужна при представянето и рекламата на своята дейност, при координирането и сътрудничеството с други институции и професии. Иначе социалната работа се самообрича на маргиналност и самозатваряне. А това в тази професия е недопустимо. Самите социални работници имат задачата да пробиват сегашните бариери и похлупаци от недоверие и подценяване от страна на другите. А за това им трябва подготовка, образованост, лично самочувствие. Едно от оръжията е социологията и социологическият начин на мислене. Убеден съм в това. Ноември 2004 Обратно към началото |
Национална конференция