|
"СЕМЕЙСТВОТО - В КРИЗА, НАЦИЯТА - В РИСК" Симпозиум: София, Радисън, 18 ноември 2005 ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ -- АДЕКВАТНОСТ НА ОЦЕНКАТА И ПРОГНОЗАТА КРИЗАТА НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФУНДАМЕНТАЛНА СОЦИАЛНА ИНСТИТУЦИЯ Доц. МИХАИЛ МИРЧЕВ Агенция АССА-М Демографската ситуация и перспективи: АДЕКВАТНОСТ НА ОЦЕНКАТА И ПРОГНОЗАТА Демографската ситуация е сериозен и комплексен проблем на обществото като цяло и на неговата добра или лоша перспектива. Всички ние - изследователи и медиатори, политици и държавни експерти - дължим навременно внимание, адекватност на оценката и точност на прогнозата. Дължим яснота и систематичност на емпиричната картина и на проблемната аналитичност. Но констатирам със съжаление, че имаме проблем с адекватността на професионалните оценки за демографската ситуация. През 2005 г. вместо придвижване към по-голяма зрялост и адекватност, сякаш надделява обратната тенденция - (1) остротата на демографската и възпроизводствената ситуация да се прикрива; (2) гражданското внимание да се притъпява и отново отклонява; (3) да се размива политическата воля за наистина "нова и ефективна политика" към семейството и родителството, към децата и младите поколения. През миналата 2004 год. МНОГО СЕ ГОВОРИ за демографските проблеми, за фактите и за тенденциите. Професионалистите спориха по диагнозата: (1) цивилизационен "европейски" проблем, (2) или криза в държавата, (3) или "национална" катастрофа. Всъщност, тогава спорът бе "криза или катастрофа"? Медиите няколко месеца държаха общественото внимание будно и ангажирано (през пролетта и след това през есента). Опозицията демонстрира желание да се намеси радикално за търсене на решение (БСП организира изследване, анализ, кръгла маса). Правителството (на НДСВ-ДПС, премиер Симеон Сакскобургготски) бе провокирано и реанимира (май 2004) замрелия Национален съвет към МС (за сътрудничество по етническите и демографските въпроси) - за да бъде изработен актуален анализ и проект на държавна демографска стратегия. Формира и целева Експертна група, която спешно следваше да анализира обективната демографска ситуация и след това да изготви проект за Нова демографска стратегия и политика. <1> После започна изчакване на техния продукт. Така публичната дискусия към края на 2004 лека полека позатихна. През 2005 г. чак до Октомври тези проблеми практически ги нямаше в медиите, имаше само спорадични репортажи и реплики, но без сериозна дискусия и навличане в същността. Чак сега, около 21 Ноември - християнският ден на семейството "Въведение Богородично", отново бе инициирана професионална и медийна дискусия. Още една загубена година! Ако се върна назад към 2004, моята констатация е, че дори тогава се говори хаотично. Така повече се създаваше видимост за дължимото обществено внимание и загриженост. Но всъщност и тогава не успяхме в публичния диалог да достигнем в достатъчна степен в дълбочината на проблемите, па-малко се осветли истинската суровост на тенденциите, правеха се опити за де избяга встрани от "опасните" прогнози. Тогава - през 2004 - ДЕМОГРАФСКИ ДАННИ се лееха през медиите към населението, към интелигенцията и политиците. Но това ставаше доста ФРАГМЕНТАРНО. Това бяха най-често числа, таблици и факти на парче. Рядко се даваше общата и дългосрочната прогнозна картина. Често чрез публикуваните числа и факти се скриваше общата картина, истинските опасности, грозящите ни тенденция. Всъщност това е една банална хватка при желание да се манипулира обществено мнение. В случая:
(1) не само да признаят проблема и предстоящата катастрофа, (2) но и да не се изхлузват и демагогстват, а да бъдат принудени да вземат реални мерки за решаването или поне за омекотяването на критичните перспективи.<3> ------------------------------------------- <1>Експертна група за изработване на "Проект на Национална стратегия по демографските въпроси на РБ и механизъм за нейното приложение". /Виж ДРнаРБ, с. 7/ <2>Това се правеше през 2004 г. от защитниците на тезата, че не само няма основания да се говори за критична криза и предстоящата катастрофа, но дори обратно - намират основания за твърдението си, че положението започва да се подобрява. <3>Възбуденият след март 2004 г. публичен "диалог" имаше такива елементи, но без да се стигне до истински диалог. Продължителното медийно внимание, към октомври-ноември 2004 заглъхна и потъна в рубриката: "някои вика, но керванът си продължава по предначертания отъпкан път, без дори да извръща глава, за да смени посоката и темпото". ------------------------------------------- Какво се получи като продукт? Националният съвет към МС (или Експертната група) имаше задача до август 2004 да състави Бяла книга, а до октомври 2004 да направи Проект за Нова демографска политика. Но сроковете не бяха спазени. Едва през декември 2004 бе обсъждан вариант на Проекта. Но той не бе представен пред обществеността, нито на опонентите. Докладът за "Демографското развитие на Република България", "Стратегия за населението на Република България 2005-2020 год." се появиха едва в края на 2005. Веднага прави впечатление, че в наименованието терминът "криза" е отпаднал, да не говорим за "катастрофа", и се говори за "развитие". През бурния спор през пролетта на 2004 спорът бе "катастрофа или криза". Година по-късно Националният съвет закова: нито катастрофа, нито криза - то си е развитие!!! В преамбюла на Доклада "криза" се споменава само веднъж, а в Стратегията - нито веднъж!!! Е, авторите-експерти очевидно съвсем съзнателно и концептуално не желаят да бият камбаната на тревогата. Прави впечатление, че Докладът няма монографичен характер, а е сборник от авторски разработки и статии, не малко от които боравят с емпиричен материал до 2001 г. Но най-очевидният дефицит е, че просто липсват най-опасните за спокойствието на властниците разрези и дълги динамични редове. "НЕПРЕКЪСНАТО ВЛОШАВАНЕ" или нещо повече? (ОСНОВНИТЕ ТЕРМИНИ, с които се говори по демографската проблематика) Сегашната ситуация изискват прецизиране на основните термини, чрез които се говори по демографската проблематика, чрез които се оценява ситуацията и реалната перспектива. Иначе чрез неточното им използване - целенасочено или неволно - се замъглява същността на фактическото състояние и се затруднява неговата адекватна оценка. Сега основният термин, с които си служат повечето демографи и социолози, е "непрекъснато влошаване" - на прираста, на демографските пропорции, на възпроизводството на населението, на неговата трудоспособност и жизнеспособност. Ще се спра по-подробно на този термин, защото самият той е израз на проблем, и води до проблеми в обсъждането на ситуацията и в оценките за перспективите. "Непрекъснато влошаване" е типично екстензивен термин. Той замъглява представата за ставащите качествени скокове - в нашия случаи те са скокове надолу, т.е. пропадания. През термина "непрекъснато влошаване" не е логично да се стигне до термина "криза", а още по-малко до "катастрофа". Под непрекъснато влошаване се визира периода от 70-те до началото на 90-те години. После се продължава до началото на сегашното десетилетие - но без да се оглежда сегашната ситуация в перспективата след 20 или 50 години. И така се внушава, че кривата на плавно влошаване ще продължи. И точно в това е проблемът. Истината е, че тази крива на влошаване и деградиране достига критични прагове зад които пропада надолу. Това ясно може да се види още сега, но точно това се избягва да бъде посочвано на публиката - числата за бъдещето: (1) или се крият; (2) или се представят само най-оптимистичните прогнози (без и песимистичния вариант на прогнозата); (3) или се спестява интерпретацията - не само демографската, но и по-общо социологическата. В случая, интерпретацията на количествените редове от данни е от изключителна важност. Например, говори се за "влошаване" на естествения прираст през 70-те и 80-те години (да не говорим за динамичния ред от преди това). Количествено погледнато това е вярно. Но качествено погледнато това не е вярно. Защото тогава българското общество по същество завършва прехода от селско-земеделско-патриархално общество към градско-индустриално общество, с масова женска еманципация и индивидуалистично като моралност. При новия тип общество европейският стандарт е нулев прираст. И точно него ние постигаме през 80-те години - влизаме в демографската норма след като е станал преход в обществото като цяло. В този смисъл България тогава демографски се "европеизира". В съдържателната проекция свиването на естествения прираст до нулев не е "влошаване", а е нормализиране съгласно стандартите на европейската цивилизация. Таблица: Динамиката на ЕСТЕСТВЕНИЯ ПРИРАСТ в България и Европа Но нека продължа нататък по тази логика. Истинско нормализиране щеше да има, ако през следващите десетилетия - досега и в перспектива, в България бе станало стабилизиране на естествения прираст около нулата (балансирано съотношение между раждаемост и смъртност). Става дума за устойчивост за десетилетия. Защото обществото, въпреки политическия катаклизъм и преход (1989-2005) остава от същия тип - градско-индустриално-индивидуалистично. Това между другото означава и би означавало "да сме в и от Европа". Сега Европа има такъв модел. Европейските страни, с които е коректно да бъде сравнявана България, имат и удържат демографски профил с до 2 промила под нулата. При това драстично не се нарушават базовата им възрастова, образователна, професионална, етническа структура. А ние отдавна сме ги подминали като отрицателни промили - формално 3-4 пъти по-високо отрицателно число. А ако бъде отчетена и емиграцията, отрицателният прираст ще се види, че вече поне 10 години е катастрофална отрицателна величина. Освен това количественото рязко намаляване става чрез драстично нарушаване на базовата ни възрастова, образователна, професионална, етническа структура. Демографската криза се състои във факта, че вместо да стане "европейско" стабилизиране на естествения прираст в стойности близо до нулата, при нас кривата на намаляване на раждаемостта продължи стремително да се смъква надолу. Основните фактори за това са два: (1) масова емиграция на фертилния контингент, при това на качествения фертилен контингент; (2) масово чувство за нестабилност и криза, поради което се смъква детеродната норма и масово се отлагат ражданията и браковете, при това при най-трудоспособното и с висок човешки капитал население. Графика: ПРОПАДАНЕТО НА КРИВАТА на естествения прираст Проблемът е точно в тази продължаваща надолу крива. При такъв масов процес последователно се преминава през критични точки, след които не само няма връщане назад към по-приемливи стойности, но и допълнително се пропада рязко, ускорява се спиралата надолу. Тази низходяща спирала вече е видима, но само ако динамичните редове бъдат продължени до 2020-2025 год., а нататък и до 2050 г. Това може да се направи въз основа на официалната статистика - при това сравнително точно и чрез елементарни сметки, дори и от неспециалисти. И тогава нагледно би станало ясно, че следва да се говори не за "непрекъснато влошаване", а за стъпаловидно пропадане. По тази логика обобщаващата оценка за демографската ситуация днес е "остра криза", с надвесване над пропастта на "катастрофа" - демографска и социална, народностна и държавна. Демографската ситуация и перспективи: КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ измерения Каква е реалната демографска ситуация и перспектива на България? Трябва ясно и точно да се отговори на този въпрос, без страх и заобикалки. Количествените редове на демографската статистика са красноречиви. Очевидно става дума за демографска КРИЗА и надвесването ни над пропастта на демографска КАТАСТРОФА.<4> Това е категорична моя оценка, която има своите доказателства и илюстрации - както в държавната статистика, така и в изследователските социологически данни. Графика: Брой ЖИВОРОДЕНИ ДЕЦА През последните 16 години и през предстоящите 20-30 години има и ще има стъпаловидно свиване на раждаемостта, стъпаловидно свиване на младите поколения и впоследствие намаляване на населението като цяло. Това става поради наслагването на ТРИ фактора: Първо, демотивиране да се раждат деца и снижаване на детеродната норма - радикално сред българското мнозинство (вече е два пъти по-ниска от нужното за просто възпроизводство), осезаемо сред градското турско малцинство и сред социализираната част на ромското малцинство (движат се към нормата за просто възпроизводство), в някаква минимална степен дори и при ромските несоциализирани маси (все още при тях има свръхраждаемост, но започва леко да се свива); ------------------------------------------- <4>Когато прочетох "Демографско развитие на Република България", 2005, наистина ме порази липсата на термина "Демографска криза", да не говорим за "катастрофа". Все едно през 2004 г. не стана публична дискусия по демографската проблематика точно въз основа на тези два термина и оценки за ситуацията. Все едно самият този анализ и доклад не бе възложен тогава от Правителството именно за да се отговори има или няма криза-катастрофа. Опонентите на "спокойните" не само не бяха включени в експертния екип, не са сред авторите, но и не се споменават техни оценки и прогнози, все едно не съществуват. Така самият диалог се отклонява, предотвратява се дискусията, а вместо нея се омъглява отново проблема, политиците биват успокоявани, учените не упражняват натиск върху тях за бързи и ефективни действия. Е, това е не просто тъжно! ------------------------------------------- Второ, бързо количествено свиване на активния детероден контингент и разделянето му на две части - социализираните слоеве повишават възрастта на раждане и вече се концентрират около 30-те години на жената, като нормата спада към 1 дете; обратно, ниските и несоциализираните слоеве концентрират детеродната си активност около 20-те години на жената, като типичното е раждане на 2-3-4 деца. Коефициентите на плодовитост показват, първо, разминаване между двата слоя с 10 години, и второ, максимумът при несоциализираните слоеве е 5 пъти по-висок от максимумът при социализираните слоеве;<5> ------------------------------------------- <5>Виж Сергей Шербов. Алтернативни сценарии за бъдещия човешки капитал в България. В: Демографско развитие на Република България", 2005. Стр. 27, Фиг. 2.1. ------------------------------------------- Трето, изнасяне чрез емиграция в чужбина на голяма част от активния детероден контингент - преди всичко българският. Става дума за стотици хиляди млади жени, които поради емиграция или отлагат ражданията си, или раждат в чужбина, или се отказват от раждане по принцип (изпускайки естествената възраст за това). Децата се раждат там с тенденция да останат там, вкл. като загубят своето българско самосъзнание и статус). През миналата 2004 г. колега изнесе данни за над 200 хил. българчета родени в чужбина. За повечето от тях бабите имат илюзията, че това са техни български внучета и внучки. Но на практика майките им искат и ще ги направят чужденци (италианци и испанци, германци и французи, англичани и американци) - просто това е логиката на адаптирането към другата национална традиция, културна и поведенческа среда. А българите не само могат да се адаптират, но и го правят с мотивация - акултурират се целенасочено, кат с това усилват практическия ефект при тяхното асимилиране от страна на тамошната нация и държава. Дългите КОЛИЧЕСТВЕНИ динамични редове в демографската статистика действително са категорични за демографската криза и риска от катастрофа: Първо, за да се раждат деца, трябва да има кой да ги ражда. Става дума за така нар. ФЕРТИЛЕН КОНТИНГЕНТ (мнозинството на жените, които са в активна детеродна възраст - от 15 години формално до 49 години, но реално у нас до около 35 години). Простичък факт е, че намаляването на раждаемостта означава раждане на все по-малко момичета. Така бързо се свива контингентът на бъдещите млади майки - онези, които предстои да раждат новите поколения на нацията и на България. Така всъщност проблемът в бъдеще се удвоява и спиралата надолу се ускорява - днешната ниска раждаемост утре означава два пъти по-свита раждаемост в общодържавен план. Графика: ЖЕНИ в активна ФЕРТИЛНА възраст Ситуацията сега е, че наличното количество тук в България на фертилния контингент критично се СВИВА и освен това се ДЕФОРМИРА. Това ясно се вижда от дългия динамичен ред, който показваме тук до 2020 год. Но той може да бъде продължен с достатъчна точност поне до 2050 год. Тогава населението на България се очаква да намалее сега от 7,7 млн. до около 4,5 млн. души (по прогноза на Световната Банка). Линията на промяната демонстрира и факта, че намаляването на раждаемостта в предстоящите десетилетия няма да става плавно надолу. Илюзия за плавност на намаляването може да се създава, но само ако се показва и ако се гледа динамиката до сега - 2005 год. В предстоящите десетилетия ще стане веднъж или два пъти рязко пропадане надолу - стъпаловидно рязко намаляване броя на родените деца. В този смисъл ние българите не просто намаляваме, а рязко ще свиваме общия си брой. Не намаляваме с общоевропейската норма на общо застаряване и малък отрицателен прираст, а пропадаме далеч под европейския стандарт за възпроизводство на населението. Числовото измерение е в милиони души по-малко население. Второ, МЛАДИТЕ КОХОРТИ бедствено намаляват като количество. По-нататък ще покажа, че се влошават и като качество на "човешкия капитал". Младите кохорти, които трябва да заместват възрастните. Графика: ДЕМОГРАФСКО ЗАМЕСТВАНЕ Те намаляват не с поносим процент. Намаляват с няколко пъти спрямо нужното за едно нормално възпроизводство - просто или близо до него. Намаляват експоненциално. Това е ясно видимо от съпоставянето на кохортата на заместващите млади (15-19 годишните) спрямо заместваните възрастни хора 60-64 годишните). За последните 15 години този коеф. е намалял 2 пъти. За следващите 15 години той ще намалее още 2 пъти. Ето, така българската нация само за няколко десетилетия ще нама-лее с милиони. Тук нямам коментар. Само ми се иска една дума относно причините. Можем много да се оправдаваме с външни обстоятелства, със световния капитализъм или лошите комунисти, с икономическата криза или обедняването. Но вероятно истинската причина е вътре в нас. Ако не беше така именно поради външните трудности и рискове щяхме да раждаме повече деца, щяхме да си пазим родените деца, щяхме още повече да се грижим за доброто бъдеще на всяко дете. Само една разходка по улиците, но с отворени очи, и ще видим колко деца се похабяват пред очите ни - като невръстни просяци, като млади проститутки, като всякакви наркомани. Статистиката за детската девиация и престъпност е просто ужасяваща, а ние отминаваме това - повечето родители имат рефлекс да бягат от тези теми, д дребничката мисъл дано не случи на техните син или дъщеря. Така далеч няма да стигнем нито като нация, нито като държава. Трето, горе показах катастрофата в демографското заместване, но само като брой. Ситуацията е още по-свирепа, ако се отчете РАЗРАСТВАЩАТА СЕ НЕГРАМОТНОСТ на бъдещото население в активна възраст. Неграмотността вече е генерирана в порядъка на 10-ки проценти. Сега вече сред 15-19 годишните бъдещите граждани, които ще останат без първична грамотност (стигнали са максимум до 4-ти клас) и закономерно от това без минимална функционална грамотност при българите са - 9%, при турците - 24%, при ромите - 64%. Е, това ако не са потресаващи данни, остава метеор да ни удари по главите, за да се събудим. Тук е редно да се спра по-подробно на НЕГРАМОТНОСТТА КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН. Неграмотността не само в индивидуален план, а като маса от населението в общосоциологически и държавнически план. Неграмотност означава нетрудоспособност при съвременните институционални и технически условия за производително трудово занятие, информационни и комуникационни условия и средства, цивилизационни норми за общуване и нормалност на личността. Ако неграмотните работят, то това ще е нещо "черно", примитивно и рутинно като операции, безмисловно и опростачващо, крайно непрестижно, нищожно заплатено, най-често е нелегитимирано и социално необезпечено. Графика: НЕГРАМОТНАТА МЛАДА КОХОРТА Графика: НЕГРАМОТНАТА + ОГРАМОТЕНАТА МЛАДА КОХОРТА Неграмотност означава крещяща неспособност за поне минимално интегриране към социализираните групи и общности, до ниво да не може да се говори и общува с тях дори на най-елементарно равнище. А това на практика води до изолиране и самоизключване от обществото, поражда агресивно противопоставяне срещу обществото, а то закономерно ще отвръща с дискриминация. Още, неграмотност означава, че личността и общността са в разрез с някои от основните граждански изисквания към всеки индивид, които са формулирани в Конституцията на Република България: задължително завършено основно образование; ползване на официалния български език, правото, но и задължението за обществено-полезен труд. В това си измерение неграмотният индивид фактически се поставя в ситуация на непълноценно гражданство. И още, неграмотност означава личностна закрепостеност към примитивна общност, в която действат патриархални правила на племенния морал, мафиотския цинизъм на силата, както и "расовото" своеволие на мъжете над жените и децата. Накрая, неграмотност означава невъзможност за адекватна и рационална преценка на конкретни властови феномени, на предизборни обещания, на институционални и организационни процедури. Поради това, в условията на "демокрация", такива хора и общности стават безпомощен обект на политическа манипулация, на циничен рекет, заплахи и подкупване в качеството им на "гласоподаватели". Масовата неграмотност наистина става реалност в България. По този показател ние се връщаме един век назад в общественото си развитие. А неграмотност означава далеч от Европа, извън съвременната информационно-технологична цивилизация, означава мизерия, злоба и агресивност. Обществото ни наистина се поляризира и между двете части вече няма диалог, трудно се прехвърлят политически и социални мостове. Показателно е, че този проблем се крие от официалната статистика. Разглеждах източниците от световните организации и индекси, и там го няма. Уловката е, че сега статистиката мери образоваността и сравнява нациите на база 25 и повече годишното население. А у нас явлението се носи от сегашните деца и юноши, от днешните млади, които утре ще станат възрастни. Чак тогава ще се промени и официалната статистика, но ще бъдем закъснели с 15-20 години. Мисля, че сме длъжни на самите себе си като българи и цивилизовани хора, тук и сега да видим ясно проблема, да го признаем и да се задействаме с контрадействия. Графика: НЕГРАМОТНАТА + ОГРАМОТЕНАТА млада кохорта - сравняване между ПОКОЛЕНИЯТА при ТУРЦИТЕ Графика: НЕГРАМОТНАТА + ОГРАМОТЕНАТА млада кохорта - сравняване между ПОКОЛЕНИЯТА при РОМИТЕ Това вече НЕ е "европейска демографска криза", както много от колегите се самоуспокояват. Това си е чиста проба българска национална катастрофа. Наистина ще стане катастрофа:
Четвърто, ЗДРАВЕТО и ТРУДОСПОСОБНОСТТА като демографски фактор и последица. Доброто здраве е директен и силен демографски фактор. Болни хора и болни семейства, особено когато живеят в крайна нищета и мизерия, не могат да възпроизвеждат поколенията, не могат да раждат и отглеждат здрави, трудоспособни и мотивирани да се трудят млади хора. Този проблем също се масовизира и се концентрира в определени социално-етно-културни общности. Продължаващата и задълбочаващата се криза в здравеопазването и общественият отказ много социални групи и общности на бъдат допуснати до цивилизовани здравни услуги и профилактика, допълнително и рязко утежнява горния стратификационен проблем.<7> Нещата се утежняват и от цивилизационното дебалансиране по територията на страната - все повече райони, малки и по-големи селища и системи от селища остават без цивилизована социална инфраструктура. На практика те се връщат към средновековни форми на живеене и организиране.<8> Това закономерно се отразява на рязко снижаване на качеството и на начина на живот там. А това винаги има измерения и на влошено здраве и понижена трудоспособност, демотивиране за труд и развиване на социален негативизъм. А това от своя страна генерира малформации в раждаемостта, похабяване на децата поради лоши родителски грижи и девиантност на родителите, или просто отказ от раждаемост сред широки граждански слоеве (вкл. средните класи и елитите). ------------------------------------------- <7>Сега вероятно около 20-30% от населението, вкл. младите хора, са изолирани от системата за здравеопазване и фактически нямат достъп и не получават цивилизовани здравни услуги, нито профилактика. <8>Виж Ален Менк. "Новото средновековие". ------------------------------------------- Пето, имам предвид МОТИВАЦИЯТА ЗА ТРУД - обществено-организиран, легален и обществено-полезен. Мотивацията за доходи чрез легален и производителен труд. Вече са формирани големи общности, които имат жизнена стратегия и са изработили свой начин на живот, според който обществено-организирания и полезен труд са нежелан вариант. Доходите се получават, но: (1) от социални фондове; (2) от "не-трудова" дейност; (3) от девиация и престъпност. Това са все форми на пасивен или активен паразитизъм. Паразитизъм като жизнена философия, която поразява и семейно-репродуктивните модели на младите поколения. Сред социализираните слоеве, средните класи и елитите - като отказ от брак, след това отказ от семейство, отлагане на раждането (все по-често само едно), а и отказ по принцип от раждане и отглеждане на свои деца. Сред мизерстващите и изключените слоеве - като свръхраждаемост с мотив децата да бъдат експлоатирани за доходи от социални фондови, просия, джебчийство и др.под, а не за дължимите "добри родителски" грижи за децата като бъдещи социализирани и образовани граждани на държавата. Показателни са данните за така нар. "обезкуражени" - безработни, които са се отказали да търсят работа и формално не са в контингента на "работната сила", т.е. отпаднали са от контингента на регистрираната безработица. Броят на безработните формално намаля през 2004-2005 год., но броят на обезкуражените нарастна (около 400 хил. д.).<9> По аналогия можем да говорим за "обезкуражени" бъдещи родители. Това е масово и застрашително явление в България. То парализира активността на значителна част от младия фертилен контингент (покачва се възрастта за първо раждане), както и на потенциалните им мъже-партньори. То превръща сега и в бъдеще много млади хора в самотни. В края на краищата нацията и държавата биват лишени от голяма част от нужното й младо поколение. ------------------------------------------- <9> Виж Фигура. 13.4. в ДР на РБ, с. 143. ------------------------------------------- Шесто, демографската криза скоротечно изменя ЕТНИЧЕСКАТА структура на населението в България. Това има ясни количествени характеристики - бързо расте броят на ромите - при това най-бедните, най-необразованите, най-отделените в ромски квартали и паланки. Обратно, бързо се свива броят на българите - при това на средните и елитните класи, на високо образованите и квалифицираните, на носителите на европейски стандарти за живеене и обществено поведение. Бързо се променят и процентите на мнозинството и на малцинствата в населението като цяло. В условията на демокрация и повишена етно-културна толерантност в промяната на етническата пропорция нямаше да има съществен проблем. Но само ако трите основни етнически общности в България бяха представители на един и същи тип обществена традиция, а не на три различни цивилизационни модела. При нас е второто. И точно в това е проблема, от тук се пораждат днес напреженията, а утре - рисковете за държавата и мнозинството. Демографската криза има това изключително важно измерение - променя се етническата структура на населението в България, а това е път към смяна на ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА структура на населението, и от там заставане пред ръба на сериозни граждански конфликти и дестабилизация на държавата ни. През последното десетилетие структурата на раждаемостта бе такава, че действително скоротечно се променя ЕТНИЧЕСКА структура на населението. Погледнато откъм основните етно-културни разслоявания се формира следния профил: Българският компонент ускорено се стопява, бързо намалява количествено (в предстоящите десетилетия ще се свие с няколко милиона), рязко застарява, ерозира като социален статус и самочувствие (при ест. прираст -8,1 промила); Графика: ЕСТЕСТВЕН ПРИРАСТ на населението Турският компонент се възпроизвежда устойчиво - 2 пъти по-бързо от българският, и в перспектива ще запази своето количество в порядъка на 350-400 хил. души, но относително като процент ще нараства при общото намаляване на населението(при ест. прираст 2,7 промила); Ромският компонент се разраства бързо и като абсолютен брой, и като относителен дял в общото население - 4 пъти по-висока раждаемост в сравнение с българското мнозинство и 2 пъти по-висока в сравнение с другото малцинство (при ест. прираст 19,4 промила). Ромите сега са вероятно около 900 хиляди. В следващите няколко десетилетия ще се разрастват към числа от порядъка на 1,4 милиона. А това при общо население от 4,5 милиона би означавало вече около 30-35% от населението. Детеродната норма сега не е просто диференцирана. Малко е да се каже и че тя критично се диференцира. На практика тя сега е поляризирана. Нормите на регистрираната раждаемост в трите основни етнически групи е в съотношение 1 към 2 към 4, съответно за българи-турци-роми.<10> ------------------------------------------- <10>Виж Илона Томова. Демографските процеси в големите етноконфесионални общности в България. В: Демографско развитие на Република България, 2005. Стр. 157, Табл. 15.1. ------------------------------------------- Дотук говорихме за етническото поляризиране на детеродната норма - в основните етническо-религиозно-културните групи. Ситуацията се усложнява от факта, че има дублиращо социално-класово поляризиране. Сега средната класа и елитите не се възпроизвеждат нормално - свели са детеродната си норма далеч под минимума за просто възпроизводство, не според "европейския" стандарт. Обратно, ускорено се възпроизвеждат неграмотни слоеве (масово ромският, в голяма степен турският, вече в значителна степен и българският). Ускорено се възпроизвеждат слоеве без трудови навици и с висока степен на лумпенизация. Това са все слоеве и общности без лоялна гражданска връзка с българската държавност, без притегляне към националната традиция и без чувство за принадлежност към славянството и към православието. Дали и това социално поляризиране е някаква подробност, която лекомислено следва да подминем, да махнем небрежно с ръка? Или да се примирим с фатализъм, че става дума за неизбежни процеси? Графика: ДЕТЕРОДНА НОРМА Двете поляризирания се наслагват и негативният ефект се увеличава. Социалното разделение се трансформира и придобива формата на етническо противопоставяне. А това рязко усложнява не само проблема, но и възможните му решения. Данните ясно показват вече крещящо разминаване в детеродната норма между "мнозинството" и двете етнически "малцинства". Разминаване в детеродната норма и демографското възпроизводство на мнозинството срещу малцинствата, което може да доведе и до съответни социални и политически противопоставяния. По същество в България интензивно се разгръща демографско-възпроизводствен процес, който в други страни бе наречен "ДЕМОГРАФСКА БОМБА". Ако тя бъде оставена да се реализира докрай, само за няколко поколения чрез драстичното поляризиране в детеродната норма радикално ще се смени етническата пропорция в структурата на населението в България. Конкретно това означава, че РОМИТЕ от не голямо малцинство ускорено се превръщат в голямо малцинство. Те ще изместват мнозинството от много граждански и публични сфери, вече ги изместват и ще продължат да ги изместват от значителна част от малките селища и квартали в големите градове. Разбира се, става дума не за ромите изобщо, а преди всичко за онези поне 40-50% от ромските маси население: (1) които сега са изтласкани в гета като компактна общност; (2) и които имат разградени трудови навици; (3) и които в мнозинството си поддържат антисоциални модели на поведение и жизнени стратегии; (4) и които започват да се самоорганизират за демонстративни антисоциални граждански масови действия - най-невинните форми са замерянето на влакове с камъни (95 регистрирани случая с разбити прозорци на вагони и глави на пътници през 2005 г.), до организиран сблъсък с органи на реда. Всъщност вече става въпрос за способността или безсилието на държавата да охранява обществения ред. Ето как се оказваме застанали пред стратегическия проблем за подмяната на цивилизационния модел на България. Това е път към разделянето на обществото в България на две противостоящи си общества. Те живеят по различни закони и с противопоставени ценностни системи. Едното е "светлото" общество на хората, които се стремят да спазват обществените закони и норми, имат респект от институциите, стремят се към интегритет и обществена кариера. Това е общество по пътя към Европа - на базата на образованост и сериозна професия, чрез обществено-полезен труд и градска рационална културност, има амбицията да доказва себе си като цивилизовани и проспериращо. Другото е "сивото" общество, или по-точно "мрежата от сиви зони" в тъканта на публичното общество и държавата. В тях живеят и се самоорганизират затварящи се общности - върху принципа на силата и личната зависимост, чрез племенни отношения и примитивен стаден морал.<11> Демографската криза поставя НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА В РИСК. Това трябва ясно и смело да се каже. При условие, че вътрешно-груповите норми сред голяма част от тези "сиви зони", от паралелното "сиво" общество е проблематична - (1) както като отказ да се участва нормално в пазара на труда, (2) така и като бързо разрастване на паразитиращото непроизводително население, (3) още и като неспазване на законността, (4) и накрая - всякакви форми на самогенерираща се девиантност и престъпност, (5) и още - като отказ да се възприемат нормите на социализирания градски начин на живот. По-горе казах, че социалният проблем у нас се трансформира в етническо противопоставяне. Обществото се разделя и поляризира етнически. От своя страна, след като се натрупа множество и агресивна енергия в етническото противопоставяне то се трансформира в политически риск от граждански конфликти и ексцесии. До преди месец такива констатации веднага щяха да съберат като гръмоотвод буря от обвинения в недемократизъм. Сега, след метежите на "предградията" в Париж и Франция, се надявам на повече елементарно здравомислие;<12> ------------------------------------------- <11>Виж Менк, Ален. Новото средновековие. В: Михаил Мирчев. Текстове 2. Покана за социология, 2005. Стр. 649-671. <12>Това е общ процес и общ риск в Европа. Свидетелство са метежите в Париж и Франция от Ноември 2005. Това са нещастни, но поучителни събития. У нас има аналогична маса от дезинтегрирано население, което закономерно при даден повод ще изригне в подобни граждански метежи. Това вече сме го имали на няколко места през последните години (Видин, Ботевград, Самоков, Столипиново-Пловдив, Западен парк-София, и др.), всяка седмица има отделни ексцесии, но бъдещето ни предстои. Това и горчивата истина. Е, не е ли време да се отърсим от някои псевдохуманни и изкривено демократични идеологеми и да станем реалисти - като граждани и като държава! ------------------------------------------- Седмо, имам пред вид социалната ИНТЕГРИРАНОСТ и социализираността. Моделът на нашето сегашно общество генерира 20-25% "излишно" население. Държавната машина и политическата система (волю или неволю) натикват в гетото тази част от населението. А това ражда единствено и само девиация и престъпност, т.е. асоциалност. Графика: ДИСПРОПОРЦИЯ В СТРУКТУРАТА НА РАЖДАЕМОСТТА В политологията от 10 години се говори за така нар. "сиви зони, зони на здрача, екстратериториални зони". Става дума за едно паралелно общество, или по-точно е да се каже на мрежа от микро-общества - на етнически, кастов или професионален принцип - които се разсейват като сиви безконтролни зони в организма на обществото, покриват като девиантна мрежа структурата на официалното голямо общество. Демографската последица е свръхраждаемост на едни слоеве. При тях значителни части са девиантни, престъпни, несоциализирани. В този смисъл те са риск за всички останали, и за държавата като цяло. Демографската последица е подтиснатата, и отложената, в края на краищата минимализираната раждаемост сред социализираните слоеве - особено сред относителната интегрирана бедност, сред масата на ниската средна класа, както и сред елитите. Минимизирана раждаемост: (1) поради несигурност и запушена перспектива, (2) поради страха от девиациите и престъпността над децата, (3) поради чувство за безпомощност, че родителите не са в състояние да опазват собствените си деца. Осмо, демографското свиване на населението в България е пряк РИСК ЗА ДЪРЖАВНАТА ЦЯЛОСТ и опазване на територията. Това е още един надвиснал проблем, по който се пази дипломатично мълчание. Поради демографската криза ние фактически обезлюдяваме големи територии от държавата. И това вече не са само погранични и далечни от големите градове части. Това са вече обширни райони и територии, от които дееспособното население се оттегля, младото поколение се минимализира, общата културност и образованост рязко спадат, животът и отношенията се примитивизират. Отново има два полюса. На полюса на просперитета стоят градове като София, Варна, донякъде Пловдив и Бургас, все по-малко Стара Загора и Русе. А на обратния полюс на западането и обезлюдяването стоят други големи градове като Ямбол и Кърджали, Враца и дори Плевен, Пазарджик и Силистра. Обезлюдяването на обширни територии означава, че се изоставят естествените природни ресурси за производство и икономика, плодородната земя и водите, горите и други ресурси. Изоставя се и добра природна среда за живеене. Като нация и държава не използваме или унищожаваме уникални природни ресурси и климат, за които нашите съседи не могат да не ни завиждат, за които населението от съседните полупустинни или обезлесени държави може само да мечтае. Ние обезлюдяваме големи свои територии, а в същото време населението в тези съседни страни се увеличава прогресивно, в някои от тях главоломно (напр. населението на Турция). В сравнение с тях нашата ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО спада катастрофално. И по този показател България е "първа" сред източно-европейските страни. Графика: Динамика на НАСЕЛЕНИЕТО - БРОЙ и ГЪСТОТА Редно е да се досетим, че малката гъстота на населението и обезлюдяването на благодатни земи е пряка икономическа и гражданска причина за НАРАСТВАНЕ НА ВЪНШНИ АПЕТИТИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА на България. Води и ускорено ще води до масиран натиск отвън за заселване върху наши територии. Вкл. за етническо отвоюване на големи райони и региони от България. Закономерно след това е да бъдат поставени съответни политически искания за автономия и прекрояване на граници. Това е реалност, а не някакъв горчив спомен от миналото.<13> Опасявам се, че се приближаваме към решителни събития в този план. И днес интензивно се отвоюва българска територия по икономически път. Но в един момент може да се постави открито въпроса и чисто политически. Между другото точно в това е един от най-ясните интереси на България бързо да бъде асоциирана в Европейския съюз - като гаранция, че България ще бъде пощадена от предстоящи балкански политически и религиозно-националистически бури. ------------------------------------------- <11>Сега вече има политически лидер, който се стреми да формира и своя силна протурска партия - Адем Кенан. На конгреса на НДПС от 3 декември 2005 той се опита да овладее НДПС, за да я радикализира. Тогава не успя, но такова усилие ще успее в бъдеще, това е закономерно. ------------------------------------------- Всъщност тук говоря за директно политическо следствие от демографската криза. Стопяващо се население означава концентрирането му няколко големи градски центъра и обезлюдяване на огромни територии. Промяна на етническата структура означава, че малцинствата не просто увеличават своя брой и още повече своя процент в цялото население, но и практически завладяват големи територии и райони в страната, като изтласкват българското население оттам, така мнозинството там става вече малцинство. Ето, още едно измерение на демографската криза и предстоящата катастрофа, което ни задължава да не подценяваме проблема, да не си отместваме погледа, да поемем отговорност за верните решения. Оставам оптимист, че за това ще се намерят държавни и политически лидери, защото без тях, нито нацията може да се справи, нито държавността може да оцелее. Девето, кризисна е структурата на продължаващата МАСОВА Е-МИГРАЦИЯ. Тя вероятно е в порядъка на допълнителни 50-80 хиляди души годишно. Потокът на връщащите се вероятно е от порядъка на 10% от заминаващите. Общото число на емиграцията след 1992 г. е от порядъка на 1 000 000 души.<14> Плюс първата вълна на емиграция от 1989, 19901 1991 години - от порядъка на 350 000 души, над две трети от които вероятно от български турци към Турция. От демографска и възпроизводствена гл.т. от изключителна важност е структурата на емигрантската маса и потоци. Структурата по етнос. Структурата по образованост, по професия и по трудоспособност. Структурата по пол, вкл. жени в активна фертилна възраст. Структурата по социализираност и девиантност. От изключителна важност е чрез потоците и масата на емиграцията се дебалансира възпроизводството на оставащото население - негативните тенденции се усилват допълнително. Някои колеги сега развиват тезата, че емигрантските потоци от България към чужбина и намалената и деформирана раждаемост тук в България могат да бъдат компенсирани чрез ускорена и масова и-миграция. Да, но това предполага адекватно количество на имигрантите спрямо емигрантите. През последните години те са били в порядък 1 към ?. Още, това предполага структура на имиграцията, която съответства на основната структура на населението тук в България по народност, религиозна традиция, лоялност към държавнотта, желание за адаптиране към тукашните обществено-културни стандарти за поведение, труд и публично поведение. Ако се анализира структурата на фактическата имиграция, не може да не се стигне до извода, че има съществено разминаване със структурите тук. Така че нито като количество, нито като качество на идващото население имиграцията засега не компенсира емиграцията, не облекчава демографската и обществената криза, не намалява риска за дестабилизация на държавата и възпроизводсдтво на нацията. Обратно, реално ситуацията допълнително се утежнява и усложнява. Чрез имиграцията допълнително се дебалансира възпроизводството на наличното население тук в България. Имиграцията в сегашния й вариант (малко българи и православни, много небългари и мюсюлмани) също подменя националната структура на населението - като изтласква, притиска и ерозира българското мнозинство. ------------------------------------------- <14>Вземам за база 1992 г. поради надеждното национално преброяване, което тогава бе проведено от НСИ. ------------------------------------------- Има и много други дебалансиращи и деформиращи демографски фактори. Тук трябва да откроим следните:
В заключение Демографската ситуация има ясни количествени и качествени измерения. Има ясни тенденции и процеси в напреднала фаза към ДЕГРАДАЦИЯ на структурата на населението и на нацията, на "човешкия капитал" (human capital) на населението и на нацията. Движението е към границата, зад която българското население няма да може да се възпроизвежда пълноценно - според цивилизационния европейски модел. Комбинацията от фактори и техните следствия са такива, че не може и не бива да се говори просто за ниска раждаемост и висока смъртност, за влошено репродуктивно здраве и отложени раждания, за ... "нормален" преход от брачна форма на семейството към безбрачно семейно съжителство, за някакви си негативни тенденции, които още не са станали фатални. Това би било традиционно говорене, което в днешната ситуация вече или нищо не означава, или просто е прикриване на истината, и отказ да се бие камбаната на тревогата. Та нали количествените натрупвания водят до критичния праг, зад който ситуацията става качествено различна. Става дума за критичен праг, зад който проблемите прерастват в криза, а кризата - в катастрофа. Критичен праг, за който натрупващите се негативни тенденции, прерастват в невъзвратима загуба. По-горе акцентирах върху някои най-важни характеристики и проекции на сегашната демографска криза и на риска от предстояща демографска катастрофа. Това са някои основни СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ на демографските количествени характеристики на ситуацията. Могат ли те да бъдат подминавани? Могат, но само от слепци. Могат ли те да бъдат подценявани? Могат, но само от хора, които не мислят системно. Могат ли да бъдат скривани? Могат, но само от болни от демагогия хора. КРАЙ ПУБЛИКАЦИИ въз основа на този доклад: Михаил Мирчев. Нацията се топи, но това е само част от злото. Изправени сме пред ръба на една небългарска България. В. Труд, 24 ноември 2005. Михаил Мирчев. Неграмотни обсаждат бъдещето на нацията. Без носещ камък. В. Труд, 29 ноември 2005. Михаил Мирчев. България става чуждо място за българите. Съвсем скоро в страната ни ще се наложи неевропейски цивилизационен модел.. В. Монитор, 3 декември 2005. Михаил Мирчев. Всеки трети българин - циганин през 2050 г. Социалното разделение се трансформира в етническо. В. Монитор, 12 декември 2005. Обратно към началото |
Национална конференция