|
Конференция: ДЕМОГРАФСКАТА СИТУАЦИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРИЯ, Граждански форум "Нова левица", София, НДК, 16 октомври 2004. "Семейството. Бракът. Раждаемостта. Възпроизводството на населението. Демографската ситуация и перспективите" Доклад на Михаил Мирчев С И Т У А Ц И Я Т А Според официалната статистика Според ЕСИ
П Е Р С П Е К Т И В А Т А Криза - една от многото? Или Катастрофа на нацията и държавността?
С Ъ Ч Е Т А Н И Е Т О О Т Ф А К Т О Р И Това, което се вижда ясно. Но и онова, което стои под съзнанието и зад кулисите.
П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О Т О Отчаяние и индивидуално разбягване. Или сплотяване и целенасочена активност.
С И Т У А Ц И Я Т А Според официалната статистика Според ЕСИ
Изправени пред тази обективна картина, трябва да дадем ясна оценка: Каква е демографската СИТУАЦИЯ и ПЕРСПЕКТИВА? Криза или Катастрофа? Днес вече никой не скрива проблема: Много хора и институции открито говорят за фактите на:
Проблемът е, че по този начин се признава една от кризите днес в обществото в България. Но това е псевдопризнаване на сериозността на проблема. Доколкото наред с текущата икономика и краткосрочните проблеми, с които правителствата, обществото и медиите се "борят", за дългосрочната демографската политика това означава: (1) остатъчен подход от страна на държавата; (2) отлагане на действия и решения за някакви по-далечни времена; (3) подценяване от страна на медиите и интелигенцията; (4) приучване към несоциална ангажираност на младите.
Но горното следва да се докаже. Какво говорят фактите? Криза или Катастрофа? Развалено настроение или Неотминаваща тревога? Вгорчен оптимизъм или Разумен песимизъм? Честен и отговорен дебат или Размахване на идеологически плашила? Отговорът е в официалните Статистически справочници на НСИ. Там са фактите, стига да бъдат внимателно прочетени и екстраполирани таблиците. Отговорът е вледеняващо ясен. Критичен спад на раждаемостта - от около 115 хил. през 1990 до 36 хил. през 2020 год. Не става дума за намаление в промили или в проценти, а за съкращаване в пъти - за 30-годишен период с около 3 пъти!!! Графика: ЖИВОРОДЕНИ ДЕЦА Критично свиване на фертилния контингент. Количественото свиване до критичен минимум е очевидно. Това е прекият демографски ефект от огромната женска емиграция през последните 15 години. Към количествения аспект се надстроява качествената характеристика. Вече рязко преобладава раждаемостта от ниските и маргиналните слоеве, за сметка на раждаемостта сред елитите и средните класи. При възпроизводството на населението рязко се сменя етническата пропорция. Ако продължи така, само след 15-20-25 години жените в активна детеродна възраст ще бъдат мнозинство ромки, а българките ще са малцинство!!! Графика: ЖЕНИ ВЪВ ФЕРТИЛНА ВЪЗРАСТ Графика: ДЕМОГРАФСКО ЗАМЕСТВАНЕ Горните графики на демографското заместване (както и на възрастовата зависимост) ясно демонстрират, че сега сме в точка на пречупване - (1) от значително, но плавно свиване на населението и (2) от болезнено, но плавно влошаване на образователната, професионално-квалификационната и социализационната структура на населението (=>) към рязко ускоряване на негативните тенденции. Младите кохорти, които влизат в активна възраст, скоро ще станат два пъти по-малко от излизащите от активна възраст кохорти. До 15-20 години образователната структура рязко ще се влоши, като ще се получи нецивилизована диференциация между голям и набъбващ слой неграмотност срещу сравнително малък и непрекъснато източван слой от висока грамотност и елитна компетентност. Тогава ще се зададе простичкия въпрос - кой и какво ще работи в страната, кой ще произвежда обществените блага, които ще се консумират от всички останали? След 2005 структурата започва експоненциално да се влошава и да деградира. Това означава геометрична неудържима прогресия. Спиралата се завърта, и то надолу, и то с критично нарастваща скорост. Масовата драма с извънбрачните раждания, с децата без пълноценно семейство, с децата обгрижвани само от един родител ("самотен"), с изоставените, занемарените и експлоатираните деца. 46% от ражданията през 2003 год. са извънбрачни, често не се декларира кой е бащата. За 10 години във възрастта под 20 години на раждащата жена увеличението е над 300%. Това освен другото е и прикриваща форма на свръхмалцинствена раждаемост, особено в ранната (детска) възраст, все по-често при липса на основен и постоянен сексуален и семеен партньор на раждащата жена, и поставянето на голяма част от тези жени в крайно дискриминирана ситуация от страна на общността и мъжкия пол. Бракът и семейството става все по-проблематично в основната му функция да възпроизвежда родовете и поколенията. Сред младите бързо се разширява отказът от ценността "раждам свои деца" по принцип. Удвояват се непълните семейства и децата, които растат без двама обгрижващи ги родители. Графика: НЕПЪЛНИ СЕМЕЙТВА С ДЕЦА П Е Р С П Е К Т И В А Т А Криза - една от многото? Или Катастрофа на нацията и държавността?
Каква е перспективата след Десетилетието на ПРОПАДАНЕТО В ПРОПАСТТА - 2000-2010 години? Графика: КРИВА НА ДЕМОГРАФСКИ СРИВ И РИСК ОТ КАТАСТРОФА Тази крива ясно показва риска от катастрофа при възпроизводството на българската нация и държавност. Предишната демографска инерция е напълно изчерпана. Сега вече видимо пропадаме - очевидно сме излезли от зоната на "нулевия прираст", България вече не е в зоната на "2-рия демографски преход", нито имаме общоевропейска норма на намалена раждаемост, застаряване на населението и др.под. В Европа има демографски проблем, с елементи на криза. В България има набрала скорост демографска криза и сме се изправили пред ръба на катастрофата. Това е тъжната констатация от официалните държавни статистически данни. С Ъ Ч Е Т А Н И Е Т О О Т Ф А К Т О Р И Това, което се вижда ясно. Но и онова, което стои под съзнанието и зад кулисите.
ВЪНШНИТЕ фактори Масирана ЕМИГРАЦИЯ - > на активен фертилен контингент - стопяване преди всичко на средните и елитните класи, на слоевете с висока "стойност на човешкия живот"; > износ на раждаемост - съизмерим количествено с раждаемостта тук за 3-4 години; > демотивация на българите, оставащи в България, да се обвързват перспективно в брак и семейно партньорство и да раждат деца (повече от едно); > ускоряваща се депопулация на държавата и разщиряващо се обезлюдяване на територията й. Проблематичната ИМИГРАЦИЯ - > несъизмеримо по-малка като количество; > с неясен и незначителен българско-православен компонент; > проблематична като социализираност спрямо българските обществени стандарти и като лоялност към българската държавност и системата за управление; > незащитена от мощни граждански организации, които да подпомагат първоначалната адаптация и интеграция, усядането и битово-трудовото устройване, да организират ефективно институционално ограмотяване; > неразвито законодателство и неподготвеност на местните администрации за приемане на такова имигриращо и заселващо се население. СЕМЕЙСТВОТО - УСТОЙЧИВА ИЛИ РАЗПАДАЩА СЕ ФОРМА НА СОЦИАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ? СЕМЕЕН СТАТУС.
Във възрастовата група 15-49 години семейно живеещите са около 60%. Разведените са 4%, а овдовелите - 1%. От семейните около 1% са фактически разделени. Несемейните, които още не са пробвали тази форма на партньорство и съвместност, са 33%. Основната пропорция спрямо преди 10 години се променя чувствително. Преди всичко рязко се разширява групата на несемейните - от 25% през 1994 до 33% през 2004. Увеличението е с 40% спрямо предишния относителен дял. Това е следствие от така нар. "отложен брак". Сега отложеният брак от частична тенденция се превръща на практика в алтернатива на брака. (1) Завърта младите в инерцията на семейно партньорство, но освободено от моралните и формалните ангажименти за дългосрочност, за устойчивост, за полагане на максимални лични усилия за преодоляване на естествено възникващите кризи в партньорството. (2) Приучава момчетата-млади мъже да "консумират" любовта, секса, битовия уют, женската съпричастност, но без да поемат отговорност пред родителите, пред младата жена, която очаква сигурност и деца. (3) Зарежда момичетата-младите жени със страх, че не могат да намерят за себе си сериозен и достоен съпруг-партньор, че има риск да останат без деца или да бъдат принудени да родят като "самотни" майки. Рязкото разширяване на групата на несемейните е следствие и от други нови масови феномени. Напр. (1) нарастващ процент на мъже и жени, които остават самотни - без способност да осъществят желаната от тях "сериозна връзка" и закономерните след това желани брак или семейно партньорство; (2) набъбващ процент на самотно майчинство (самотно родителство) - а при наличие на дете още по-трудно се привлича друг мъж (съответно жена) за брачен-семеен партньор; (3) набъбващ процент на мъже и на жени, които имат стратегия на принципно необвързване - поради кариера, емиграция, алкохолни и наркотични зависимости, обременяващи заболявания, хомосексуализъм и др. Фактът е, че сега има процес не просто на масово отлагане на брака, но и по принцип отлагане на семейното съжителство, т.е. на поемането на такъв тип ограничаващ личността ангажимент. (1) Трудностите в комуникацията с другия пол (за това вече има все по-тревожни симптоми) са прагова бариера, зад която стои сериозната връзка, семейството и брака. (2) Потребителският индивидуализъм, жаждата за нестихващо "шоу", навикът да вземаш за себе си, без да отдаваш от себе си - всичко това е антирефлекс срещу нуждата от самоограничаване на свободата и движението, от лични компромиси спрямо партньора, от натоварването с обременяващи битови и емоционални грижи, които са факт във всяко семейство, брак, домакинство. В резултат все повече мъже и жени остават сами - (1) не желаят партньорска връзка или (2) не успяват да осъществят такава, въпреки желанието и опитите си. Вероятно леко се увеличава и групата на разведените (разделените) - една от причините е, че в такава ситуация на криза на брака и семейството, след развода от 1-вия брак рязко намалява групата на влизащите във 2-ри брак.
Тук е важно да се обърне внимание, че алтернатива на традиционния брак не е семейното съжителство без брак (поколенческото увеличение е от 6% до 13-16%). Алтернатива е САМОТНОСТТА, липсата на постоянен сексуален и емоционален партньор, индивидуалистичения бит - лишен от ангажименти и семейни отговорности, но и лишен от споделеност и семеен уют!!!
Ако сегашната тенденция на свиване на социалната територия на семейството продължи, след едно поколение делът на несемейните ще стане над 50%. С всички негативни последици (1) за голяма маса от хората в активна възраст, (2) както и за устойчивостта и възпроизводството на обществото като цяло!!! Огромно количество хора ще станат екзистенциално самотни и психически лабилни. А на тази база - с понижена трудоспособност и повишена заболеваемост. И още - в гражданския и политическия аспект ще бъдат много по-податливи на манипулации, нови митологии, лесна плячка за глобалните "остапбендеровци".
Алтернативата на БРАКА? Социалната територия на семейството се свива отвън - като се увеличава делът на неженените, на разведените и разделените, на овдовелите. Но се свива и отвътре - като експоненциално се разраства практикуването на семейно съжителство без брак - от 2% през 1996 сега стига до 14%, като при 20- и 30-годишните е 2 пъти повече в сравнение с 40-годишните. Това вече става широко приета форма на живот на младите. Практически отпада моралната съпротива срещу такова съжителство (не само в големите градове, но и в малките селища), доколкото в много случаи младите живеят така при своите примирени родители. Как да оценим тези факти? Това безспорно е "цивилизована" форма на семейно партньорство. В света на индивидуализма и антирефлекса срещу всякакви институции и формални правила, това е закономерен процес на подмяна - подмяна на високо институционализираната и строго регламентираната брачна форма на семейство с една по-гъвкава форма, ориентирана повече към индивидуалните свободи и претенции към другите и към обществото. НО не се ли увличаме прекомерно в модата? Не губим ли отново мярата на здравия разум и на здравите житейски инстинкти? НО ... да не забравяме, че ние, българите, сме в една патриархална родова традиция. Тя принципно противоречи на тази нова "цивилизована" форма на бит, секс, раждане и отглеждане на деца. В този смисъл, като приемаме така рязко и така масово новата форма на семейно партньорство, не губим ли с това своята идентичност (културно-морална и емоционално-духовна) и заедно с нея не изпускаме ли усещането си за стабилност и добра житейска перспектива? От тази гледна точка вероятно е въпрос на мъдрост да не се самолюбуваме, че заприличваме все повече на скандинавци - те са принципно различни от нас като темперамент, традиция и гражданска култура. Добре е да си припомним, че повече приличаме на италианците и испанците, а там брачното семейство е устойчива обществена институция, която гарантира устойчивост и на обществото като цяло. В техния случай консерватизмът на католическата църква играе изключителна предохранителна роля - не допуска глобалистката ценност "ненаситен потребителски индивидуализъм" да подрони и практически да унищожи принципа на солидарността. Обществена солидарност във формата на устойчива и морално задължителна за индивида семейна общност. Добре е да помислим, тук в България, коя морална институция може да действа по аналогичен начин!!!??? Показателен е профилът на групата, която се отказва от брак и живее семейно, но без брак: В малките селища това се оказва по-широка група в сравнение с големите градове. Това съжителство сега се очертава като ромски патент - 45% от всички роми са в такова съжителство, срещу едва 31%, които са в брак. Докато при българите дяловете са съответно 8% и 48%. Това съжителство не е патент на интелигенцията (едва 8%), както често се мисли. Има почти еднакво разпространение сред основните социално-професионални групи, като най-голям е при работниците (13%), т.е. при хората с ниско образование. Това съжителство не е патент на висшистите (едва 9%). Приблизително това е делът на всички групи със средно и по-високо образование. Явлението се масовизира от ниско образованите групи - основно и по-ниско образование (17%). 40% от жените, които са в отпуск по майчинство (ще раждат скоро), са в семейно съжителство без брак. Плюс 7%, които ще раждат, но са разведени или вдовици. Ето как се формира огромният процент извънбрачни раждания - през 2003 г. те са 46%.
Т.е. масовизацията на тази семейна форма не е проява на нашето цивилизоване, а обратно - по-често това е пореден индикатор за кризата в обществото в България!!! В този ред на мисли, нека отбележа нещо любопитно за апологетите на семейството без брак - едва 2% от високо доходните групи са в семейство без брак, а 62% са в брак. Тук се откроява спояващата икономическа функция на брачното семейство - (1) богатството трябва да се предаде на някого, (2) семейната собственост следва да е регулирана и защитена, и наследена чрез закона, (3) и още нещо важно - съпругата не може и не желае да бъде луксозна държанка и настоява да бъде съсобственичка (на семейната собственост), с което тя си гарантира не само сигурност, но и лично достойнство. Докато при ниско доходните групи картината е коренно обърната - дяловете при средните и ниските доходи са съответно 10-11% и 46-49%, а при най-ниските доходи - 19% и 45%. Излиза, че високо доходните и елитните слоеве държат на брака и на семейството като ИНСТРУМЕНТ И ГАРАНЦИЯ за своето благополучие и за унаследяването на това благополучие. Докато, обратно, ниско доходните и маргиналните групи до голяма степен изпускат брака като институция и семейството като общност, в която могат да концентрират малкия си жизнен ресурс, да намерят солидарност и защита, да имат зона на интимност и споделеност срещу агресията на външния свят. Специално сред значителна част от ромските общности безбрачието се утвърждава като доминираща културна норма - (1) което повишава риска за много от децата, (2) и освен това връща много от жените към предишни форми на полова дискриминация и "племенна" зависимост.
Във времето на парите и вторачването в бизнес ефективността, при днешното икономизиране по принцип на социалното мислене и говорене, политиката към семейството следва да акцентира преди всичко на икономически стимули и инструменти - данъчни, кредитни и др.под. стимули, съответни ограничители, дадени или отнети стопански и финансови възможности - въз основа на семейния статус и на полагането на дължимите добри грижи за децата. Прословутото семейно подоходно облагане е на първо място в списъка. Наред със специалното регламентиране на семейните фирми и семейния дребен бизнес, вкл. уреждане на трудово-правните отношения и статус на работещите членове на семейството. Наред с целево преференциално кредитиране за жилища, обучение, ... в млади семейства с деца. И др.под. икономически стимули. Както и съответни ограничители и санкции при развод, при неполагане на добри родителски грижи, при занемаряване или насилие над децата и др.под. Паричните помощи за деца и майчинство са средство, но то не може да бъде приоритет. Първо, паричните помощи следва да се дават под условие, да се харчат за определени неща, да е доказуема ползата за децата, заради които се дават тези помощи И второ, сега фондовете, които се раздават от държавата, съвсем не са малки. В този смисъл приоритетната задача е не самоцелно да се увеличават тези фондове, а сега харчените пари (1) да се насочат диференцирано, (2) да се обвържат с резултата - доброто родителство и благото за децата, (3) да се трансформират в реални услуги.
В условията на "прехода" в България (1989-2004) обедняването и бедността вместо към семейна сплотеност и концентриране на намаляващия ресурс в семейството и рода, масово доведоха и все по-масово водят до точно обратното - > разпадане на огромна маса от семействата, > прекъсване на родовите им общности, скъсването на родовото име, > масовото отделяне на децата от родителите, разселването им към емиграция, > разпръскването им с цел индивидуално оцеляване, но за сметка на семейната и родовата перспектива, т.е. на националната перспектива. Разбира се, фактическата бедност не бива да се допуска да бъде превръщана в алиби за антисоциалност, за легитимиране на криминалност на цели общности, за раждане на деца заради експлоатацията на тези деца и т.н. Нашата продължаваща масова и паническа емиграция е върху (1) икономическа и (2) професионална основа: > Хората се разселват по света, защото търсят поминък, търсят достоен стандарт на живот, търсят сигурност и перспектива в живота си; > Средните класи и елитите се разселват по света, защото търсят професионална реализация, шанс за творческа и професионална кариера, обществено признаване по достойнство на високото им човешко качество. Следователно, икономически фактори могат да я спрат, да я сведат до търпимо равнище, и ... да върнат обратно голям национален ресурс - във вид на: (1) млади хора; (2) техни пари и капитал; (3) техни връзки и възможности за предприемачество; (4) нова гражданска, професионална и бизнес култура; (5) и не на последно място - ново признаване на значимата и ценната за тях българска cнационална идентичност, оценена в сблъсъка с други култури, с демократичността или репресивността на други държави и политически системи; (6) а всичко това означава и хора с гражданско самочувствие, които имат базата, за да се осмелят да направят семейство, имат емоционалната потребност от интимност и деца, знаят как да осигурят добро бъдеще за децата си. СЕМЕЙСТВОТО И ДЕЦАТА - В СКАЛАТА НА ЦЕННОСТИТЕ В скалата на най-важните неща за личния живот декларативно в изследването ЦЕНЕНИТЕ НЕЩА се подреждат така: Графика: КОЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО ВЪВ ВАШИЯ ЛИЧЕН ЖИВОТ (според възрастта) Здравето е на първо място. Еднакво ценено и от трите възрастови подгрупи. Вероятно вече хората масово започват да осъзнават, че имат все по-сериозни проблеми със своето здраве и жизнеспособност, в това число със своята оплодителна и детеродна сила и способност - както младите жени, така и младите мъже. И още осъзнават, че без здраве няма конкурентоспособност, няма устойчивост на стреса, няма жизнен ресурс за справяне в критични ситуации, вкл. за да се издържа продължителността и кризите на семейния живот, грижите и тревогите по децата. На втора позиция са семейството и децата. Това е една все още съхранена ценност. Но... вече само на абстрактно декларативно равнище!!! Това е инерцията на ценностното говорене, което преповтаря традиционната българска норма, но вече изчезва убедеността, че в реалния живот тя ще бъде спазена и възпроизведена. Показателно е рязкото снижаване на тази декларирана ценност при най-младите - при 40-годишните декларират тази житейска ценност 94%, следващото поколение започва да отстъпва, но все още не с много - 82%, докато при 20-годишните (поколението на "Прехода") делът започва да се свива катастрофално - стига до 57%!!! Идващите млади поколения ясно изразяват практическото деградиране на ценността "деца", а това е удар в сърцето и за ценността "семейство". Последното ясно се откроява при деградирането на ценността "брак". На практика, доколкото битието има силата да променя съзнанието, семейството като постигнат факт все по-масово се отлага, става за твърде много млади хора непостигната цел. А когато човек е препятстван да направи свой устойчив брак, то той започва да развива философия на подценяване и отказ от брака. Когато не успява да направи свое добро и устойчиво семейство, то той започва да развива философия на подценяване и отказ от семейно партньорство. Така в тази стихия на живота семейството практически отпада като твърда и безкомпромисна традиционна ценност и като устойчива житейска стратегия. В ситуация на проблематичност на семейството практически бързо и видимо ерозира и ценността: (1) да се раждат деца; (2) да се настоява да се раждат внуци; (3) да се мисли всичко това като продължаване на рода и фамилното име. Така отпадат субективните и моралните бариери: (1) пред разпръскването на родовете и фамилиите; (2) пред императива семейството да е "пълно" и се увеличава процентът на непълните семейства и на самотните родители; (3) пред принципния отказ от деца и семейство. А това е снежната топка по склона на разпадането на общността и масовото атомизиране на индивидите!!! Така ценността "индивидуализъм" придобива битие на масова самоизолация на самотни и отчуждени индивиди. Ето така, в ценностното съзнание се губи основната функция на брака и семейството - възпроизводството на поколение, раждането и отглеждането на деца: > при това положение семейството губи половината от своите основания; > при това става логично експоненциалното разпространение на подмяната на задължаващия брак чрез далеч по-освободеното от отговорности семейно съжителство без брак; > при това става обясним и набъбващият процент на хора, които приемат или житейската философия, че по принцип не желаят семейно обвързване и деца, или се примиряват, че не могат да го сторят въпреки желанието си. На трета позиция са парите - парите като днешното супер условие за благоденствие и житейска перспектива, което е наложено на хората от политиката и идеологията. Трите възрастови подгрупи имат приблизително еднакъв дял - но все пак видимо по-малко при 20-годишните - 80%, докато при 30- и 40-годишните е 86-89%. Любопитното е, че най-младите не са най-меркантилни, нито най-обсебени от призрака на златния телец. Така че обвиненията към младите в това отношение не са справедливи. Обратно, в не малко случаи по-възрастните им втълпяват тази ценност и ги принуждават към житейски избори в логиката на парите, богатството, високото потребление. Пример за това е изтласкването на младите от възрастните към емиграция Редом с парите е уважението, което другите дължат на днешния претенциозен млад мъж или млада жена. Важно е да кажа, че най-младите са най-чувствителни към ценността "уважение към личността" - 85% при 20-годишните, докато при 30- и 40-годишните делът леко спада до 80-81%. Общо процентът е извънредно висок, тук има консенсус между поколенията. Това ми се струва извънредно важно и не бива да се подминава като подробност. Мисля, че това е един от основните мотиви за паническо и масово емигриране днес извън България - недостигът на условия и гаранции за достойно човешко съществуване тук. Дефицит на разрешено от обществото достойнство, който поразява много професии, масови социални слоеве, хората от поне две трети от регионите и общините, съвкупно вероятно около 60-70% от населението на страната. В България бе достигнат завидно висок масов стандарт на личностна реализация (70-те и 80-те год. на ХХ век, особено в прякото сравнение с 30-те години и след това с 50-те години), и сега, когато това е все по-малко възможно за все повече хора, се отваря огромен и трудно поносим духовен и социален дефицит. Очевидно преживяването на този духовен дефицит е драматично - иначе не можем да си обясним вторачването в идеята за емигриране на толкова много млади и зрели хора, които тук работят по-добра и съдържателна работа, отколкото биха го правили "там"; които тук имат добри професии, а "там" ще бъдат нископробни гастербайтери; които изоставят тук органична човешка среда, за да се пренесат в личностна и емоционална изолация "там", често под репресията на тамошния национализъм, шовинизъм и ксенофобия. За голяма маса хора дефицитът тук на сигурност и човешко достойнство се оказва дори по-болезнено, отколкото обедняването в смисъл на липса на пари и материални възможности. Болезнено е: (1) за интелигенцията, която губи надежда, че тук има шанс за интелигентна работа и високо самочувствие; (2) за инженерите, които нямат надежда, че тук могат да работят високо технологична работа; (3) за младите, които не стигат до надежда, че тук могат да започнат трудовата си биография с достойно заплащане и работа по придобитата специалност; (4) за селяните, които не смеят да се надяват, че земеделието тук може да бъде друго, освен примитивно, презряно, социално неосигурено и мутренски поробено; (5) за родителите, които не вярват, че полицаят-учителят-данъчният-чиновникът му помагат да предпазва детето си от наркотици и алкохол, от насилие и унижение, от простащината и агресията, от среднощните децибели и порнографията. Всъщност става дума за депресия пред несигурността и примитивизирането на житейската ситуация и перспектива - не само на житейската ситуация сега, но и на житейската перспектива за човека, и преди всичко за неговите деца. Така (1) правенето на семейство се поставя под въпрос, (2) раждането на дете/деца се отлага, (3) избягва се от институционалната форма на брака, (4) човек някак си свиква със своята несигурност, (5) както и с отказа си да поема отговорност за други хора, вкл. за бъдещите си деца. Нещата имат своята логика и закономерност - когато веригата е пусната, така или иначе бързо се върви към края й. Ако някой има желание да спре процеса, то трябва бързо и радикално да промени началото на веригата!!! С чувствително отстояние е групата на хедонистичните ценности - интимен живот, секс, удоволствия (40-53%). И тук не може да се каже, че най-младите са откроено по-хедонистично настроени, т.е. по-несериозни, по-повърхностни, по-безотговорни от 30- и 40-годишните. И такова обвинение към младите не би било справедливо, и е форма на самоизвинение на възрастните, които не са успели да създадат за младите по-смислени, по-изявяващи личността дейности и хобита. Практически и в ценността приятели няма принципна разлика между трите възрастови подгрупи (около 65%). Това е устойчива и възпроизвеждаща се ценност. Кариерата има висок ценностен статус (53%). По-ниският деклариран процент се дължи на факта, че кариера не правят всички хора, всички работещи, а само хората с конкретна професия, със специална квалификация, които практикуват в съответни институции. Ако се отделят само тези хора, ценностният статус на кариерата ще подскочи до едно от първите места. И тук няма принципна разлика между трите възрастови подгрупи. Това също е устойчива и възпроизвеждаща се ценност - като младите поколения са по-безкомпромисни в отстояването й, в сравнение с 40-годишните, но това е и ситуативно-възрастово обусловено. Показателно е ранжирането на ценените КАЧЕСТВА у семейния партньор/ка: Грижовност, да обича семейството - по принцип 15%, в сегашната ситуация спада на 9%. Това е ценно качество, но едва на 7-ма позиция по ранг. Преди това са доброта-човечност, честност-искреност, отстъпчивост-толерантност, уважителност-всеотдайност, трудолюбие-сръчност, интелигентност-образованост. Добър родител, да обича децата - по принцип 10%, в сегашната ситуация спада на 5%. Това е ценно качество, но едва на 14-та позиция по ранг. Преди това са допълнително още богат-пари, красота-привлекателност, отговорност-сериозност, вярност-доверие, нежност-топлота, любов-обич. Готовност да се издържа семейството, ако това се наложи? Показателно е, че вече 47% от жените са готови, ако им се наложи. Още 31% от жените участват или ще участват със значим свой принос в издръжката на семейството. Това, разбира се, е висока степен на развитие на женската еманципираност в България. Но обратно, това е и принуда жените сами да се справят с издръжката на семейството при липсата на мъж или при невъзможност от него да се получават значими доходи. Показателно е, че 6% от мъжете категорично заявяват, че не могат или не желаят да издържат своето семейство. И още 20% го казват в уклончива мека форма, че само отчасти са готови да издържат семейството си. Излиза, че едва 74% от мъжете днес в България изразяват категорична готовност да издържат семейството си. Част от тях обективно няма да могат да го направят поради безработица и ниски доходи.
Конкретно става дума за ерозия и уязвяване на мъжката роля, а следователно, и проблемна житейска реализация на все повече мъже:
А без мъжка роля и образци при израстването на детето: > момчетата има повишен риск да станат хилави безволеви мамини синчета, > а момичетата не успяват навреме да изработят своя женски рефлекс към пълноценни и градивни отношения с мъжкия пол. Всъщност всичко това е голям проблем, по който днес не се говори, темата се възприема с насмешка. А става дума за съдбоносни неща. Да си припомним 46% раждания извънбрачно (2003). Да си припомним, че при 20-30% от тях дори не се знае кой е бащата. Да си припомним, че самотните майки спрямо самотните бащи през 2001 год. са в отношение 5-6 към 1. Представете си, че до 5-10 години съотношението на самотните майки към самотните бащи стане 10 към 1 (това за съжаление е вероятно). Процентът на самотните родители в последните години бързо е растял - през 1985 непълните семейства са били 207 хил., а през 2001 те са вече 290 хил. Процентът им расте още по-бързо. Представете си, че продължи да се разраства и за още до 5-10 години се удвои! Децата в непълни семейства през 1992 год. са били 14,4%, а през 2001 достигат 22,3%. Скоростта на разрастване на тази група е критична. Това само по себе си би било изключително рисково обстоятелство: (1) за устойчивата психика; (2) за добрите социални умения и комуникативност; (3) за доброто гражданско самочувствие на огромен дял от бъдещите млади поколения!!!
БРАКЪТ КАТО ДЕКЛАРИРАНА ЦЕННОСТ? Към "не може да се живее пълноценно без съпруг/а" сега се придържат 49% от хората, докато преди 10 години (1994) са били 66%. Тази житейска норма бързо ерозира с идването на новите поколения - днес сред 40-годишните мислят така 61%, сред 30-годишните - 48%, докато сред 20-годишните - едва 35%. Преди 10 години съответните дялове са били 72%, 67% и 56%. Виждаме, че ерозията е и при трите възрастови подгрупи, но ускоряваща се при най-младите - за 10 години минус 11% при 40-годишните, минус 19% при 30-годишните, минус 21% при 20-годишните. Младите затвърждават тенденцията, но имат подкрепа от страна на своите родители!!! Все пак бракът остава преобладаващата предпочитана форма - от 62% при 20-годишните (35% не може без брак, плюс 27% по-добре брак) до 78% при 40-годишните (съответно 61% и 17%). Но при младите вече има много по-голяма доза некатегоричност или просто примирение с факта на налагащото им се безбрачие!!! Обратно, групата на радикалните, които отхвърлят брака като "остаряла форма на живот", набъбва - двойно от 13% при 40-годишните до 25% при 20-годишните. С всяко следващо поколение приемането на безбрачието като норма бързо разширява социалния си обхват - 22% общо при 40-годишните, 31% при 30-годишните, и 38% при 20-годишните. Преди 10 години съответните дялове са били 10%, 12% и 16%. Както се вижда, за 10 години тази житейска стратегия е намерила над 2 пъти повече привърженици - при това едновременно в трите възрастови подгрупи. Тук няма конфликт между поколенията, следователно, трансформацията е устойчива и трудно обратима. Показателен е профилът на радикалите: Сред брачните анти брака нагласата е декларирана от 7% плюс 10% в мека условна форма. Сред семейните без брак - 34% плюс 19%. Сред разведените и овдовелите - 22-24% плюс 16%. Полът не е фактор, мъжете и жените имат еднакъв профил. Радикализмът се носи от сегашните 20-годишни, т.е. поколението, което се е формирало през 90-те год. на ХХ век, а не от сегашните 30-годишни, поколението, което се е формирало през 80-те год. на ХХ век. (Пак се вижда как битието предопределя съзнанието и житейските представи - промяната на битието от 80-те към 90-те години закономерно променя съзнанието и нагласите.) Населението в София е по-радикално анти брака. Цялата останала част от населението на страната има приблизително еднакъв профил. Но по отношение на желателността на брака София не се различава толкова много от останалата част на страната. Интелигенцията не е най-радикалната група. По-скоро това са работническите среди. Българите и православните са много по-радикално настроени против брака, а и ерозията на брака като ценност сред тях също е най-отчетлива. Турците са най-консервативни и опазващи ценността на брака и семейството. Ромите като декларирана ценност са по-малко радикални от българите. Но на практика те най-масово приемат безбрачието, това сред тях става специфична етнокултурна норма!!! Хората с висше и с ниско образование имат еднакъв профил. Най-радикални са хората със средно гимназиално образование. Най-радикални са хората без деца - сред тях 34% категорично отричат брака, плюс 26%, които отричат в мека условна форма. Като едва 40% го приемат като нещо желано, но само половината сред тях се изказват категорично. Това пък е обратното - идва ново съзнание, нова житейска философия, които ще променят битието!!! Усредненият профил съвпада с профила на хората с едно дете. При хората с две деца набъбва групата на радетелите на брака. При три деца - намаляват категоричните отрицатели на брака. И изведнъж ... при хората с 4 и повече деца (в масовия случаи това са роми) отрицателите на брака рязко се увеличават до 28% плюс 9% в мека условна форма. Ето я специфичната безбрачна етнокултурна норма!!! Графика: КАКВО МИСЛИТЕ ЗА БРАКА И БРАЧНИЯ ЖИВОТ? (според възрастта) ТЪРПИМОСТТА КЪМ СЕМЕЙНОТО СЪЖИТЕЛСТВО БЕЗ БРАК. МОДЕРНА ЦИВИЛИЗАЦИОННА НОРМА ИЛИ ФОРМА НА НЕСПОСОБНОСТ ЗА БРАЧНО СЕМЕЙСТВО? Вече е факт СУБЕКТИВНОТО приемане на тази форма на семеен живот и партньорство, факт е претръпването пред нейното възцаряване в практиката. Тя по същество е алтернативна на брака, особено когато е приета под натиска на житейските невъзможности да се установи стабилен брак с перспективен партньор. Когато се говори по принцип сред трите възрастови групи няма значима разлика: 56-60% приемат тази семейна алтернатива на брака без условия; още 13-17% я приемат, но се опитват да поставят някакви условия. Категорично против са едва 16-22%, плюс против при някакво условия - още 1-2%. Когато хората говорят за себе си лично, отхвърлянето набъбва чувствително - 37% заявяват, че те не желаят да живеят така. Още 8% казват, че са ограничени, но не от своето нежелание, а от забраната на своите родители. Всички останали не само одобряват по принцип, но са и практикували такова съжителство.
Какъв е профилът? София и големите градове са видимо по-толерантни, отричащата група е в порядъка на 15-20%. В малките селища отричащата група набъбва двойно до 30-40%. Но толерантната е изключително голяма - сред 60-70% от хората, т.е. сред мнозинството и в малките селища. Интелигенцията и бизнес средите нямат по-различно отношение от служителите и работниците. Т.е. и според социално-професионалното стратифициране безбрачието и обхванало цялото общество. При най-консервативната група - турците - мнението е разполовено по на 50%. Българите са най-толерантни. Дори ромите в декларираните си ценности са по-въздържани от тях!!! Отричащите този либерализъм сред мюсюлманите са два пъти повече в сравнение с православните. Не са фактор: полът, трудовият статус, материалният статус, има или няма деца - профилите не се влияят от тези характеристики. Тук може да се направи важен извод: Това повсеместно разпространение на семейното съжителство без брак на практика означава елиминиране на българската патриархална традиция - морално да се предпазва девойката от риска да бъде "подлъгана и употребена" от мъжа и после изоставена, както и да се вменява задължение у младежа да се ангажира със семейство, дом и съпруга достатъчно рано. И така традицията вече: (1) не пази "честта" на девойката - либерализацията на предбрачния секс прераства в либерализация на семейното (не)ангажиране; (2) не упражнява принуда към младежа да поеме отговорност към отдалото му се момиче, вкл. в ситуация на забременяване - и така допуска естественото нежелание у повечето мъже да се обвързват в моногамен брак, да става морално подкрепена безотговорност; (3) не зачита ритуалите на годежа и родовата сватба - и така ерозира усещането на младите и родителите им за нуждата от социални ритуали и символи, като изключително важна съставка на чувството за идентификация и принадлежност; (4) не вменява дълг у младите да се родят внуци - нито като елемент на ритуалната сватба, нито като продължаващ емоционален натиск в съвместното ежедневие; (5) не вменява дълг за внуци при това колкото се може по-скоро - като основно и непосредствено морално задължение, а не като далечна абстракция. Остава да решим дали да съжаляваме за патриархалната традиция, която е осигурявала нормално възпроизводство вътре в семействата и родовете, а следователно и устойчиво възпроизводство в обществото като цяло. Или да се радваме на нейното пресичане, изпълнени със самодоволството на космополитизма и на отвързания индивидуализъм. Лично аз изпитвам тревога. Без да съм консерватор, имам усещането, че обществото не може да бъде стабилно и развиващо се без определена доза приемственост. А това означава съхранена донякъде и в някаква форма традиция, а това означава съхранени в някаква форма семейно-родови-брачни ритуали, които символизират отговорността на младите за възпроизводството на поколенията!!! Графика: СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ (според възрастта) Графика: СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ (според общността) Какъв е ОБЕКТИВНИЯТ дял на хората в семейно съжителство без брак? ??? 14% сега живеят така. 13% от тях живеят така от до 6 месеца, 28% - от 1-2 години. Т.е. 41% са във фазата на така нар. "пробен брак". Още 18% живеят така от 3-4 години, което вече си е сериозен семеен стаж. А 35% живеят така от повече от 5 години. Т.е. при над 50% семейството вече е устойчиво и дори безвъпросно безбрачно. 11% преди са живели в такова съжителство. Още 17% имат намерение скоро да заживеят в такова съжителство. Излиза, че общият контингент вече е от порядъка на 40%!!! Не е малко като разгръщане на явлението за период само от 8-10 години.
Пита се: (1) Законодателството готово ли е да регламентира такава рязка промяна? (2) Как ще става унаследяването на имуществото от децата и как ще става разпределянето на "семейната собственост" след раздяла (неофициален развод)? (3) Как майката, след евентуална раздяла, ще търси правата на себе си и на детето си за издръжка от страна на мъжа? Или как отделилите се бащи ще бъдат принуждавани да издържат своите деца и да подпомагат своите бивши партньорки, които им гледат децата? (4) При лошо родителство от страна на майката, бащата как ще иска децата да й бъдат отнети и той да се грижи за тях? (5) Как ще бъдат уредени правата и на двете прародителски двойки да контактуват с децата пълноценно и без емоционални ексцесии? (6) Как майката ще бъде гарантирана, че детето й ще бъде признато от бащата, ще получи фамилно име? Все важни нови и остри практически въпроси, свързани с драми от ежедневието и бъдещето на вече толкова много деца- деца, които са раждани и отглеждани в такива семейства и от такива родители. Въпросът е как ще бъдат защитени правата на децата да имат те реално двама обгрижващи ги родители, както и обгрижващи ги прародители? Може би е редно ясно да се запитаме: (1) Социалната психика готова ли е да устои на липсата на социални регламенти в семейно-родовата сфера? (2) С какво ще бъдат заместени брачно-родовите ритуали и чувството за принадлежност? (3) След като в тази сфера сигурността става жертва на свободата, то свободата на свой ред няма ли да стане жертва на безотговорността и безконтролността? Специалистите имат ли натрупана достатъчно и достоверна изследователска информация, сравнителни анализи, оценки на рисковете, сравняване с опита от други страни, за да консултират навреме и достоверно управленците и юристите? И други въпроси - все въпроси, които не са просто интересни. А са съдбоносни за голям масив от семейни двойки, за майките и техните деца, за децата, които имат нужда от двама обгрижващи ги родители, за материалната гарантираност на децата. В края на краищата, съдбоносни въпроси за обществото и неговата способност да се възпроизвежда чрез качествено младо поколение!!! РАННАТА ДЕТСКА РАЖДАЕМОСТ като симптом за кризата на брачността и семейните ценности Да се разграничи детската раждаемост до 14 години на майката (деца под малолетие), от малолетната раждаемост 15-16 години, и от юношеската раждаемост 17-19 години. Сега статистиката ги обединява като по този начин скрива един изключително симптоматичен и значим контингент раждания - на малолетните, (1) които са физически още неукрапнели и детското раждане спира развитието им или направо уронва здравето им, (2) които са социално несъзряли като личности и не могат да носят пълноценно отговорностите на зрялото родителство, (3) които нямат личен ресурс за отглеждане и възпитаване на дете и изпадат в тотална зависимост от околните, (4) които нямат социален статус и с раждането се самообричат на социална изолираност и маргинализация. Какво показват данните? Явлението "рискови детски раждания" остават масови, въпреки че се отчита известно намаляване като относителен дял. Проблемът е, че вътре в тази детска възраст (1) възрастта на раждащите момичета вероятно спада; (2) още това са вероятно преди всичко ромски раждания; (3) почти всички от тях са извънбрачни, с голям процент неизвестни бащи; (4) голям процент от тези деца се оставят в специализираните домове "за деца лишени от родителски грижи". Така огромна част от сега ражданите деца инициално са лишени от шанса да израстват в пълноценна и добра родителска среда. Трябва да си дадем сметка, че това поразява поколението на бъдеща България като цяло!!! По-конкретно: > Детската раждаемост е извънбрачна (над 4 пъти по-голяма извънбрачна). При това тя е преди всичко ромска раждаемост - т.е. тя е и се утвърждава като културна норма сред компактните ромски общности, които така диаметрално се отграничават от българската и до голяма степен се различават от турската раждаемост; > Освен това детската извънбрачна раждаемост в голяма част от случаите е нежелана раждаемост - стига се до нея поради ниска контрацептивна и сексуална култура, както и поради осъществено над момичето сексуално насилие, или секс под въздействие на алкохол или наркотици; > При ранната младежка раждаемост (20-24 год.) дяловете се изравняват - вече половината от раждащите майки и децата им са в риск. А това е приблизително 1/3 от всички раждания; > При всички възрастови групи увеличението само за 7-8 години е двойно (1995 до 2002 год.) - т.е. явлението се разраства експоненциално. Вече става дума не просто за висок процент деца в риск от новите поколения, а за рисково поколение като цяло!!! Графика: ЖИВОРОДЕНИ ПО ВЪЗРАСТ НА МАЙКАТА Графика: ИЗВЪНБРАЧНИ КЪМ БРАЧНИ РАЖДАНИЯ (по възраст на майката) Емпиричните данни говорят сами по себе си. Но тук следва ясно да се каже: Семейството не е анахронизъм! Традиционното брачно семейство не е анахронизъм! Особено когато става дума за здрава и пълноценна семейна среда, в която става (1) забременяването, (2) износването, (3) раждането, (4) отглеждането и (5) възпитаването на детето/децата. Безбрачните-несемейните детски раждания са: > Риск за майката да спре нейното личностно развитие и за влошаване на здравето й - в перспектива това означа обричане на ниско образование и културност, означава скъсен живот, означава намалена трудоспособност; > Попадане в зависимост от бащата, от родителите, от околните - без ресурс за развиване на личностна субектност и израстването до потенциала на пълноценен и автономен гражданин на това момиче-жена-майка. Всъщност на тази основа вътре в общността се осъществяват тежки форми на дискриминация към момичетата и жените от страна на мъжете, на общността като цяло, на "босовете" организирани девиации и престъпност; > Изпадане в социална изолация от обществото и социализиращите институции, загуба на шансове за социална кариера и за социални контакти извън тесните родово-семейни, а в случая на малцинствата и общностни рамки. При малцинствата това е път към самосегрегацията на общността като цяло. ДЕТЕРОДНАТА НОРМА. ДИНАМИКА И ПОЛЯРИЗИРАНЕ Абстрактната детеродна норма - колко деца в едно "нормално" семейство - се удържа от 1996 до 2004 год. на едно равнище: 7-9% са за 1 дете, 72% са за 2 деца, 18-20% са за 3 и повече деца в семейството. Това е типична и традиционна 2-детна детеродна норма, на пръв поглед изглежда устойчивяа. Но... да не бързаме да се успокояваме. Проблемът е, че е абстрактно ценностна, а в практиката значително се отстъпва от нея. Нещо повече, на практика има рязка и все по-рязка диференциация - (1) българската общност се въздържа общо до своя абсолютен ценностен минимум, (2) турската общност реализира своята двудетна норма, (3) а ромската - въпреки някои признаци на започнал процес на свиване на детеродната норма, все още в огромното си мнозинство има няколко пъти по-висока практическа норма. Принципната лична норма също се удържа постоянна за периода. Тя е с леко нарастване на желаното 1 дете, но също остава типично 2-детна: 12-15% са за 1 дете, 69% са за 2 деца, 15-17% са за 3 и повече деца в семейството. Тук 1-детната норма има два пъти повече привърженици, но не измества 2-детната норма. Проблемът е, че на практика това все по рядко се осъществява - преди всичко сред българите. Тук диспропорцията допълнително се усилва от износа на раждаемост, доколкото няколкостотин хилядната емиграция от последните години е предимно от млади хора, от момичета и жени във фертилна активна възраст, е предимно от средните и висшите класи. Реалната детеродна норма вече принципно променя картината. Рязко се увеличават хората с 1 дете. При всяко следващо поколение тук процентът видимо набъбва. За сметка на хората-семействата с 2 деца. Обратната тенденция е, че се увеличава делът на хората с 3, 4 и повече деца. Но това е характерно само за ромската общност, при това не на цялата, а само на определени слоеве сред нея - най-бедните и маргинални, най-необразованите и нямащи функционална социална грамотност, най-самоотделящите се от останалата част на обществото!!! По тази линия следва ясно да се каже и след това внимателно да се анализира разделянето на реалното общество на два огромни слоя, в отношенията между които набъбват елементите на гражданска несъвместимост!!! Те се характеризират съответно с: (1) образованост и висока образованост срещу набъбваща, прогресираща и самовъзпроизвеждаща се неграмотност; (2) способност за умствен и високотехнологичен труд, срещу, който трябва да се получава средно или високо възнаграждение срещу пригодност само за физически, неквалифициран, непрестижен и разбира се, мизерно заплатен труд; (3) способност за гъвкава социална интеграция и мобилност срещу самоизолиране в компактни маргинални общности; (4) социална култура и опитност при общуване със законодателство, институции, официални власти срещу лична и колективна безпомощност пред институциите поради критичен недостиг на първична и на функционална грамотност; (5) усвояване на европейски стандарти на граждански структури и отношения срещу връщане към някакви феодално-племенни вътрешни отношения; (6) нови форми на еманципацията на жената и ролята й в общественото развитие срещу масово връщане към дискриминирането на жените вътре в общността, в семейството и интимното партньорство. Социалната и житейската ситуация на основните етно-културни общности наистина се поляризира и от това не печели нито обществото като цяло, нито европеизиращите се общности, нито все повече маргинализиращите се общности в страната. Наистина е потребно този проблем да се погледне честно и прямо, да се изговори и след това спокойно, но делово да се търсят взаимноприемливите решения. В тази сфера заиграването и спекулирането с така нар. "граждански права на малцинствата" е утежняване на ситуацията на социално слабите, а не път към извеждането им на светло!!! Трябва ясно да кажа, че това е социален проблем, социално поляризиране. И фатално би било да се допусне този социален проблем да бъде самоцелно етнизиран, да се злоупотребява с него от някои идеолози и политици. От гл.т. на държавната политика за стимулиране на раждаемостта се открояват две целеви групи, които предполагат принципно различен подход: (1) хората с ниска раждаемост - най-често това са българи, православни, високодоходни, средни интелектуални класи, относителна бедност сред българите - социализирано население, което се стреми да намери добър житейски вариант за себе си в съчетание със спазване на обществените норми; (2) хората с висока раждаемост - най-често това са роми, с критично ниски доходи, с ниска контрацептивна култура, неграмотни, с мизерни условия на живот, без семейства, често с промискуитетен сексуален живот на жените. Първата група предполага целево стимулиране, финансови и данъчни облекчения и кредити, обществен престиж за добро родителство. Втората група предполага ограничаване на свръхраждаемостта и окултуряване на бита и сексуалните практики, подпомагане цивилизования статус на жената и майката, санкции за лошо и недобросъвестно родителство, вкл. до отнемане на родителски права, семейни и детски помощи, но такива, че да не се стимулира експлоатиране едновременно и на обществените фондове, и на родените деца за девиантни дейности на възрастните. Графика: ДЕТЕРОДНА НОРМА Родени деца+планирани деца Прогноза за реалната норма Вероятно тук е мястото ясно да се каже, че при днешните демократични императиви не е възможно директно стимулиране или ограничаване на раждаемост. Но това не означава отказ на държавата от регулирането на раждаемостта. Просто не бива да има отказ на държавата от регулиране, и то преди всичко на структурата на раждаемостта - с два основни ориентира: (1) мотивиращо сред средните и елитните класи, (2) а наред с това сдържащо сред маргиналните и несоциализираните общности. Такава политика и усилия от страна на държавата мисля, че се вместват в съвременното понятие за "цивилизованост". Държавното регулиране е възможно индиректно. Напр. чрез данъчни лостове, които облекчават семейните бюджети, ако чрез тях се отглеждат деца. Нека се дават помощи и надбавки за деца, но диференцирано по възраст на детето, както и под условие съобразно реалните грижи, които се полагат за това дете, съобразно спазването на обществени норми: (1) за здравната профилактика на детето, (2) за окултуряването му, (3) за образоването му, (4) за недевиантното му поведение, (5) за неексплоатирането в семейството на детски труд и др.под. Нужни са стимули и защита на доброто родителство - за да не се оказва то парадоксално, но реално, в дискриминирана социална позиция в сравнение с безотговорните и дори жестоките към децата си родители. И обратно, индиректно регулиране чрез съответна система за ресоциализация и санкции върху родители, които (1) изоставят и занемаряват своите деца, (2) експлоатират ги трудово и по други начини, (3) обричат ги на девиации и престъпност, (4) извършват увреждащо насилие над тях, (5) не полагат дължимите грижи за здравето и медицинската профилактика, интелектуалното развитие, образованието и социалното интегриране като граждани на своите деца. Към изграждане на система за ресоциализация и санкции вече започна активно да се работи - съгласно Закона на защита на детето. Но отскоро, поставено е само началото, при това с болезнено закъснение. Професията на социалните работници още не е превърната от държавата: (1) в масова и модерна професия; (2) в ресурсно обезпечена дейност; (3) в длъжности, за които се изисква строго специален образователен и квалификационен ценз. Разширяване на бездетството Специално сред българите, освен снижаването на детеродната норма сред масовото население - българи, православни - се увеличава и броят на хората без деца: (1) поради липса на семейство и партньор; (2) поради отказ от раждане; (3) поради здравословни проблеми и невъзможност да се зачене, въпреки желанието и опитите. Според Асоциацията по стерилитет сега в България има над 200 хил. бездетни двойки. Това е потенциал от поне 140 хил. деца, ако тези двойки получат навременна и достъпна психологическа и медицинска помощ. Тук също се откроява една специфична възможност за ефективна държавна политика за повишаване на раждаемостта - при това с еднопосочност на желанието на хората. Защо, според хората, днес се раждат по-малко деца? Три са основните посочени причини: (1) стрес, несигурно общество - посочвано и от най-младите, но всяка следваща възрастова подгрупа акцентира повече на това; (2) липса на работа - по-чувствителни тук са най-младите; (3) и материални проблеми - еднакво висока оценка и при трите възрастови подгрупи. Всъщност посочените причини са две: (1) материалните проблеми, които най-често се дължат на липсата на работа и (2) стресът, несигурността, липсата на стабилност в обществото. Още често са посочвани желанието за емиграция, както и здравословни проблеми. Личната причина - да има по-малко деца от желаните? На първо място са посочени материалните проблеми. 20- и 30-годишните с по 32-36%, докато при 40-годишните спада до 18%. На второ място се посочва несигурността - и трите възрасти, но най-често 30-годишните. На трето място са здравословните проблеми - пак при трите възрасти, но най-често 30-годишните. Българите нямат рефлекс да пазят целостта на нацията си? Личният интерес и индивидуалното добруване сега се оказва отделено от интереса на нацията, от добруването на макрообщността - народа на България!!! Масово хората се придържат към правилото "всеки да се спасява по единично". В този смисъл днес масовата ни икономическа емиграция към Запад принципно се различава от масовата икономическа емиграция на българите към Запад от 30-те години на ХХ век. Тогава тя е правена от семействата, но не за да се скъса родовия корен. А за да се изведе някои от синовете и дъщерите във висока социална позиция, и след това той или тя да издърпа нагоре своите братя и сестри, т.е. цялото семейство. Сега това не се прави, в повечето случаи дори не се мисли като семейна стратегия!!! Около 50% от хората нямат нищо против тяхното дете или внуче да се роди в чужбина. Независимо, че това значи, че то става чужденец - и по паспорт и гражданство, и като чувство за национална принадлежност. Едва 25% от възрастните - за своето внуче, и 37% от младите - за собственото дете, са против раждането в чужбина. Отново виждаме, че традицията и настояването за съхраняване на родовото име и семейството вече е прекъсната в огромна част от случаите - предпочита се, най-малкото няма съпротива срещу съдбата на единочество в чужбина и неминуемото отдалечаване, а после охладняване и отчуждение, а накрая скъсване на семейните връзки и откъсване от родовите корени!!! Това е един от парадоксите на нашето българско съществуване днес. Очевидно - съществуване по логиката на ситуативното оцеляване, като при това се жертва общностната перспектива и на младите поколения - деца и внуци, и на възрастните - които остават тук, съгласни на скъсване на приемствеността!!!
Аргументите за горната житейска стратегия за децата и внуците са преди всичко и изключително в логиката на материалната обезпеченост - висок стандарт, добри материални условия, добро заплащане, жилище - 40-50%. Всичко друго е почти изчезнало като ценност и начин на мислене за добрия начин на живот, за качеството на живота!!! Дори работата по специалността и професионалната реализация - едва 4%, дори сигурността - едва 4%, дори добрия съпруг, партньор - едва 6-8%. Излиза, че днес българите са в паника пред процеса на обедняване. Не казвам бедност, а обедняване. Защото средните класи и елитите не са бедни, те са подгонени от комплексите и унижението на обедняването, от деградирането на гражданския си статус!!! Тази паника няма как да не се отразява на детеродната активност, на отложеното и изнесеното семейно планиране, при това се отразява фатално. Ако някой някак си успее да преодолее точно тази паника сред българите днес, то ще успее да стабилизира и демографската ситуация. В това всъщност е мисията на политиците на България днес и утре, предизвикателството пред тях. Тук отново се връщам към качествения разрез на демографската криза - ние сега интензивно стапяме най-образованите, най-високо квалифицираните, най-трудоспособните слоеве от младите кохорти. С една дума, чрез сегашната структура на раждаемостта и предстоящия структурен профил на възпроизводството на населението, ние подриваме качеството на човешкия капитал на държавата и на нацията. В това е и основния проблем, а не просто и само в количеството население. Следващият профил е приблизителен, но мисля, че е достатъчно точен в основната пропорция. Ако ще има "нова демографска политика", то нейната задача и главният критерий за ефективност би било именно предотвратяването на такъв тип ерозия. Графика: ДИСПРОПОРЦИЯ В СТРУКТУРАТА НА РАЖДАЕМОСТТА ОТГОВОРНОТО РОДИТЕЛСТВО И НЕСИГУРНОСТТА ЗА ДЕЦАТА Един от парадоксите на днешната съдба на България е, че критичното снижаване на раждаемостта сред българите и православните - за разлика от съхранената раждаемост при турците и от високата при ромите, за разлика от раждаемостта при мюсюлманите - е следствие от съхранената традиционна ценност и чувство за отговорност към децата в семейството. (1) И защото много хора и семейства са несигурни за себе си и за децата си, (2) и защото са и се чувстват бедни и неспособни да гарантират добър житейски старт на децата си, (3) и защото са с унизено гражданско и лично самочувствие и не желаят такива да ги виждат децата им, поради всичко това те не раждат - отлагат, изчакват или свеждат децата си до едно - като един природен и социален минимум. Ето данните за страха от бъдещето на децата, което парализира детеродната активност на днешните отговорни българи: Тревожни или направо отчаяни от условията за отглеждане на децата им - 44%, за доброто им образование - 38%, за доброто им възпитание - 24%, за здравето им - 22%, за предпазването от лоши приятели - 37%, за личната им сигурност - 59%. Най-тежко е разпределението по отношение на личната сигурност на децата - едва 7% казват, че в това отношение условията за децата им са много добри. Плюс още едва 28%, които посочват за общо взето добри условия. Срещу 59% тревога или отчаяние от реалностите. Ето, това е бариерата.
Общата оценка на родителите за условията на отглеждане на децата им е следната: 10% отчаяние, 34% тревога от много неща - общо 44% парализа от страх и безпокойство; срещу относителния оптимизъм на 51% - общо взето добри условия 41%, плюс 10% много добри условия. Относително по-добро е съотношението в София и Пловдив. Най-отчаяни са хората в Бургас и Варна, в малките градове и селата. Турците са малко по-тревожни от българите. Ромите в 76% са в тревога или отчаяние. Това е още един парадокс - високата раждаемост при тях не е от любов към децата, нито от добър живот, нито от добро желание, а една злокобна принудителна инерция, която ги завърта в омагьосания кръг на бедността, криминалитета, просията и безперспективността!!! Най-спокойни са интелигенцията, след това служителите. Най-тревожни са работническите семейства. Хората с най-ниски доходи са в бедствие - 79% от тях са тревожни или отчаяни за съдбата на децата си (а това са около 20% от цялото население). При хората с ниски доходи този дял става 55% (това са още 40% от населението). При хората със средни доходи тревожните са вече 29%, а сигурните в добрите условия за децата си стават 14%. При високите доходи тревожните спадат до 12%, а сигурните стават 43% (лошото е, че последната група сред населението е от порядъка на едва 5-7%)!!! Несигурността за съдбата на децата рязко повишава процента на безсемейните, както и на предпочитащите семейно съжителство, но без брак!!! Можете ли да осигурите материално своите деца? Да - 43%; не - 27%. Ако имате още деца, ще можете ли да си осигурите нужните допълнителни доходи? Да - 40%; не - 50%. В жилището има ли удобства за детски игри, подготовка на уроци? Удобно е - 71%; не е удобно - 20%, крайно неудобно - 9%. Имате ли пари за семейни пътувания, екскурзии, почивки? Имат - 11%; пътуват, но с притеснения - 9%; рядко могат семейно да пътуват - 20%; нямат пари за семейни пътувания - 61%. П Р Е Д И З В И К А Т Е Л С Т В О Т О Отчаяние и индивидуално разбягване. Или сплотяване и целенасочена активност.
Това е естествено заключение на предходния анализ и на представените факти-данни. Разбира се, е и отправна основа за отговора на въпроса "КОЙ-КОГА-КАК?" Картината, която обрисуват официалните статистически данни, но представени в перспективен динамичен ред, допълнени от данните от поредица социологически изследвания, е не просто проблемна. Тя е потресаваща! Разбира се, ако честно се замислим за нещата и бъдещето. Но се опасявам, че много хора ще реагират с насмешка на данните, с незамисляне над графиките, с опит те да бъдат спекулативно идеологизирани. Това би било реакция на страха. Не смея да си помисля, че може да бъде и реакция на злонамерена идея. Други много хора ще кажат: Да, страшно е, но за съжаление, няма какво и как да се направи! Принудени сме да се примирим! Не мога да приема това за вярно. Могат да се направят много неща - със сегашните средства и пари, с наличните институционални и кадрови ресурси, при развиващото ни се законодателство. Но са нужни спешни държавнически усилия - мъдри, смели, последователни. Няма друг начин!!! Без държавата демографската криза и надвисналата катастрофа не могат да бъдат предотвратени. В този ред на мисли, няколко думи към моите колеги опоненти: Не паника, нито истерични манипулации (не се хлъзгайте по такива елементарни подозрения). Сега съдбоносно ни е нужен РЕАЛИЗЪМ и СМЕЛОСТ! Сега съдбоносно ни е нужна СПЕШНОСТ. Спешност: (1) на признаването и диалога; (2) на програмата и политическата инициатива; (3) на действията и резултатите! Често, когато се изправяме пред толкова комплексен, толкова инерционен и толкова многоинституционален проблем, се отчайваме, измърморваме нещо от сорта на "няма пари!", или просто вдигаме рамене, потъваме в ежедневието и забравяме. Тук и сега не можем, не бива, би било престъпление да постъпим по този начин. Кривата на демографския срив и на риска от предстояща демографска катастрофа е категорично еднозначна. Инерцията на големите числа не търпи каквото и да е субективно възражение. Въпрос на отговорност и доблест е да погледнем истината в очите. А тя е една: нужна е спешност на реакцията. Спешни мерки трябва да се вземат до следващите 3-4 години максимум. Ако България не го направи, топката на демографската инерция ще се прекатури неудържимо по спиралата надолу. Аз пледирам не за паника и съвсем не за истерия. Пледирам за спешни мерки от страна на специалистите, плюс медиите, плюс политиците, плюс държавниците. (1) Ако държавата направи наистина комплексна и действена стратегия за така нар. "нова демографска политика"; (2) ако тази стратегия бъде подкрепена и приета с политически консенсус от всички основни политически сили; (3) ако бъде въведена в действие с участието и задължението на всички държавни администрации; (4) ако върху политиците и администрациите се оказва граждански натиск от страна на медиите и общественото мнение; (5) в края на крайщага, ако няколко поредни правителства устоят да действат в една посока, => ТО ТОГАВА ЩЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ТОВА БЛАТО. От блатото, към което сами сме се устремили! Днес трябва да бием тревога, дори с риск някой да ни обвини в паникьорство. Но в същото време, въпреки стряскащите данни и графики, нужно е и да оставаме оптимисти: (1) за бъдещето и жизнеспособността на българската нация; (2) за държавността и чувството за общата ни перспектива. Аз лично съм оптимист! Надявам се нещо да се случи. А то започна да се случва от пролетта на 2004: > БСП и Нова левица политически инициираха голям изследователски и аналитичен проект, който да даде надеждна база за адекватна, ефективна и перспективна политика към децата и родителството, раждаемостта и възпроизводството на нацията; > Много други партии, синдикални организации, граждански неправителствени организации осъзнаха тази проблематика като изключително важна, като съдбоносна и насочват вниманието си и свои ресурси към нея; > Медиите откликнаха с наистина здрав инстинкт на призива за внимание към демографската проблематика. Най-големите вестници организираха поредица от дискусионни материали и анализи, публикуват се много емпирични данни, тематиката не заглъхва. Телевизиите и радиата също са много активни; > Правителството се стресна и сформира междуведомствена и експертна комисия със спешната задача до края на Август 2004 да направят обобщен анализ на ситуацията и проблемността ("Бяла книга" на демографската криза и перспективите), а до края на Октомври 2004 да изготвят и представят проект за "Нова Демографска Политика на Българската държава" - поне така бе обявено в медиите. Ето, виждате колко много и важни неща се случиха на практика. Това носи оптимизъм. Очаквам нещата да се разгръщат: > Очаквам първата фаза на пробива в подценяването и премълчаването, фазата на активния дебат, (1) да се разгърне, (2) съдържателно да се обогати, (3) да съзрее мисловно, (4) експертите максимално да изявят своите възможности в следващите няколко месеца. С това вярвам ще бъде направена решителна и обнадеждаваща обществена крачка. Така че онзи политически и граждански консенсус - по риска от демографска катастрофа, който е необходим, за да има вярна, резултатна и последователна държавна политика - да бъде изненадващо за мнозина постигнат; > Очаквам да се задвижат някакви мотивационни механизми сред българите. Държавата и политиката да излъчат своите стимулиращи сигнали. Но съдбоносното е да се СЪБУДИ ИНСТИНКТ ЗА САМОСЪХРАНЯВАНЕ у българската нация, в носителите на етнокултурната ни традиция. Днес наистина ни е нужна спойката на национализма - като на австрийците и немците, като на испанците и италианците, като на гърците и израелците; > Очаквам в резултат детеродното поведение на българската популация рязко да се промени в положителна посока. Сега сред нея ИМА САМОПАРАЛИЗИРАНЕ на детеродната активност. Ако това продължи, деградиращата пропорция фатално ще се запази. Няма обаче да продължи, ако нещо стресне българската популация, ако се задвижи инстинкт за самосъхраняване. За това става дума, за инстинкт за самосъхраняване. Така нар. "отложени" раждания, които днес са масови, могат в един следващ къс период от време да станат фактически раждания. Тогава ще имаме рязко позитивно връщане на пропорцията. Защото ромската и турската раждаемост - макар с лека тенденция към намаляване - практически все още са константа, болестната променлива е българската не-раждаемост. В заключение, още веднъж искам да повторя, спасението е в събуждането на българския инстинкт за самосъхраняване. Но не просто като индивиди и малки семейства с по едно-две деца, а: (1) като голяма етнокултурна общност; (2) като специфична нация; (3) като народ-субект в продължаващото множество на народите. Мисията на политиците, на медиите, на лидерите на общественото мнение днес е да стимулират, да провокират, да вдъхновяват това събуждане!!!
ТРАДИЦИОННОТО БРАЧНО СЕМЕЙСТВО не е и не може да бъде анахронизъм. Не бива да се отказваме от тази ценност, от съответните традиции и ритуали. Първо, защото "средностатистическият" съвременен човек продължава да има основна потребност от интимно лично пространство, от устойчиво и отговорно партньорство, от споделеност при грижите и радостите с децата си. А преди това, защото семейството, брачното семейство е фундаментална институция, която със своята маса в обществото му придава стабилност, здравословен консерватизъм, отстояване на културната идентичност на нацията и още др. под. Младите поколения ще правят своите семейства и бракове по нов начин, ще са предварително по-готови за рисковите кризи и разводи, за изневерите и по-либералните отношения. Но от всичко това не следва да сложим обществен кръст върху брака и устойчивото семейство. Поне ние възрастните не бива да тласкаме младите по този път на "дървото без корен". Много ме зарадва фактът, че на конференцията това бе категорично заявено от най-младия участник - студент. Но ме притесни факта, че изключително интелигентни колеги на средна възраст философстваха на тема "бракът и семейството си отиват като обществена форма" - вероятно защото те лично имат проблеми със своя брак и семейство и не се удържат да превръщат личното в "теоретична" позиция. Но това съвсем не е коректно. ДОБРОТО РОДИТЕЛСТВО е всъщност хармония: (1) между съвременния индивидуализъм и чувството за обществена връзка и принадлежност; (2) между стремежа за лична изява и реализация и удоволствието да пресъздадеш най-доброто у себе си и предците си в свои деца; (3) между увлечеността по своите амбиции, удоволствия, свободно време и отдаването на много жизнена енергия и сила за израстването и съзряването на децата - физически и емоционално, интелектуално и социално. Днес в България добрите родители са изоставени сами да се справят с трудностите и рисковете. Чрез търпимостта към безотговорните родители, чрез несанкционирането на родителите, допускащи насилие-експлоатация-занемаряване на своите деца, чрез допускането на огромен контингент с отрицателна контрацептивна и сексуална култура, чрез фактическото стимулиране на самотното майчинство и злоупотребата със социалните фондове за подпомагане (паричните помощи) - чрез всичко това доброто родителство фактически се поставя в дискриминирани обществени условия, за сметка на привилегиите на безотговорните и жестоките родители!!! Това е истината. Нито демокрацията, нито някакви абстрактни граждански права, нито страхът от обвинения за намеса в личното пространство на хората не могат да бъдат алиби за пасивността на държавата и обществеността. В устойчивите демократични западни държави няма такъв отказ и пасивност. Регулацията се извършва или пряко от закона, или от активните социални служби, или от дисциплиниращата църква, или от взискателното обществено мнение. Всъщност не "или ... или ...", а "и ... и ... ". Затова там има либерален секс, но има и преобладаваща маса от устойчиви семейства, има разнообразие на партньорствата, но действат мощни гаранции, че така или иначе за детето ще полагат грижи двама "добри" родители и т.н. КАЧЕСТВЕНАТА РАЖДАЕМОСТ също е императив на съвременното общество. Не бива (1) поради мизерия и отрицателна здравна култура, (2) поради ранен родителски алкохолизъм и наркомания, (3) поради престъпна небрежност към родените деца, (4) поради ранната им трудова експлоатация, (5) поради използването им за престъпност - не бива поради такива социални фактори и условия природно здравите деца да бъдат "насилствено" увреждани и фактически превръщани в инвалиди. Това си е чисто престъпление, преднамерено убийство на човешки същества. Възможно ли е това явление, което сега е масово и дори още се масовизира, да бъде наблюдавано хладнокръвно от демократичната държава, от правоохранителните организации, от хуманната интелигенция, от богопрекланящата се църква? Аз лично това го недоумявам, не намирам разумни аргументи за оправдаването и безхаберието. Качествена раждаемост означава модерно "семейно планиране" - кога, колко деца ще създава всеки млад родител. Самият той подготвен ли е за новата си социална роля? Има ли кой да го подготвя с модерни методики и в стимулираща среда? Качествена раждаемост в обществен план означава: (1) по-малко детска смъртност; (2) по-малко деца лишени от добри родителски грижи; (3) по-малко деца обречени на неграмотност, а следователно и на последваща изолация от обществото; (4) по-малко безнадзорни деца, които стават лесна плячка на сексуални насилници, търговци с хора, продавачи на наркотици и алкохол. Качествена раждаемост означава такива и толкова раждани деца, така гледани, образовани и възпитавани, че после да бъдат производителна сила за семействата си и за обществото, а не обречени безработни и социално слаби. Държавата не може да декретира кой колко деца да ражда, но може ясно да заяви общественото изискване към родителите да бъдат отговорни, грижовни и хуманни. И това да е условие за всякакъв вид социални помощи, граждански статус и политически права на конкретния човек-родител. Такива стимули и ограничители и сега има в законите, но все още рядко и непълноценно се прилагат в практиката. И тук опитът на "демократичните" държави просто ни боде в очите, но ние все още не желаем да го взаимстваме. Какво ли чакаме??? ВИСОКА СТОЙНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!!! Това е нещото, което изпуснахме в суматохата на Прехода. Но така не може. Нали ще влизаме в Европейския съюз. Лошата структура на раждаемостта днес, означава в перспектива рязко намаляване на продължителността на живота - Европа я качва с 5 години (до 80 и над 80 години прогнозна продължителност на живота), ние до 20 години можем да пропаднем с 5 години (далеч под 70, до 65 години)!!! Лошата структура на раждаемостта, означава в перспектива рязко намаляване на образователното равнище на наличното тук население - но това означава огромна маса хора в изолация, като си неграмотен и дори не знаеш официалния български език ти си обречен на социална изолация, и дори нямаш база за лична претенция за прословутите граждански права. Намаляването на образователното равнище още означава огромна маса хора годни само за елементарен ръчен, рутинен, безмозъчен, мизерно заплатен труд. От една от най-високо образованите нации България е пред прага на унижението да стане една от най-примитивните нации в Европа, особено ако продължаваме с такива темпове да изнасяме своето "качествено" младо поколение - просветени, високо образовани и квалифицирани "мозъци". Високата стойност на човешкия живот - на огромното мнозинство от населението, а не на малък елит - това е ЧОВЕШКИЯТ КАПИТАЛ на държавата, на нацията, на доброто ни бъдеще. Това е фатално важен въпрос, както за отделните хора и техните семейства и наследници, но така също и за българската държавност, за една от най-старите нации в Европа и сред славянството. Фиксирани в икономическата криза и пропадане, в брутния вътрешен продукт, ние изпускаме от поглед деградацията на човешкия капитал, на качеството на населението. Или по-точно казано научихме се, приучиха ни да се примиряваме с тази деградация. Но точно това е фаталното. Редно е да се събудим!!! Обратно към началото |
Национална конференция