|
В. Труд, 13 декември 2004 ЛЕВИЦАТА РАНО СЕ УСПОКОИ ОТ УСЕЩАНЕТО ЗА ВЛАСТ Михаил Мирчев Социолог, АССА-М
трето, че организационните крамоли и кадровите боричкания по места (в случая за депутатски места) директно отблъскват и младите, и интелигентните, и "обикновените" хора и бизнесмени. СДС и десницата станаха особено гръмогласни, не пропускаха повод за да заемат позата на назидателни съдници, наизвадиха дрипите на антикомунизма и ретроплашилата. Но ... междувременно успяха да пропаднат до трета политическа сила - след НДСВ, а ако се развиват "правилно" нещата, могат да пропаднат и до четвърта политическа сила - след ДПС. Последното вече става възможно, защото ДПС сега действа целенасочено и много активно за да събира (1) ромски гласове (потенциал от поне 150-200 хиляди), (2) плюс българо-мохамедански гласове в Родопите, (3) плюс рязко увеличаване на организираното гласуване от Турция (през 2001 г. 38 плюс 20 хил. гласа, които през 2005 има готовност да бъдат удвоени или утроени). Е, в тази ситуация на пропадане и маргинализиране какво й остава на една "водеща" партия, освен да говори гръмогласно, да назидава "цивилизационно", и ... да търси "общ фронт на широко дясно обединение" за да остане все пак на голямата политическа сцена. НДСВ успя да загуби своето парламентарно мнозинство, затъна в нестихващи корупционни скандали, срина се до рейтинг от 5% (януари 2004). След всичко това затегна коланите, разтегна усмивките и успешно според мен се скри зад няколко харизматични персони - на първо място Премиерът, който вече започна и активно обикаляне на страната за да печели сърцата на избирателите, на второ място благодетелният министър Милен Велчев и вездесъщият главен секретар Бойко Борисов. С просто око се вижда, че те съзнателно работят за възраждането на имиджа на НДСВ и лично на Симеон, както и личното си саморекламиране - чрез силата на своите държавни правомощия, бюджетните средства и ежечасния си достъп до всички основни медии. Мисля, че работят ефективно. Много от останалите политически сили и лидери би било добре не да ги подценяват, а да им завидят на ловкостта. Целта е ясна - спечелване на следващите избори. Важно е, че и втората позиция с малко проценти дистанция би била огромен успех. Методиката също е очевидна - произвеждане на масова хипноза сред гласоподавателното тяло (подобно на 2001 год.), като този път са им необходими не 2 мнл. гласа, а далеч по-малко - 500-800 хиляди гласа. Това е реално постижимо, да му мислят техните политически съперници и преди всичко БСП, на която победата просто може да бъде измъкната под носа. Преходът свърши, започваме Нов преход Някои развиват теорията, че Преходът бил свършил. Ако под това се разбира радикално откъсване от предишното общество, съгласен съм. Но ако онзи преход е свършил, то сега започва нов преход. Ако онзи бе преход към неокапитализъм и демократичност на публичния живот и обществените власти, то този преход има вероятност да бъде към връщане на едноличност и тоталитарност на властта в страната. Силно звучи, нали! Но, за съжаление, с доста основания. Нека да помислим и се върнем към 2001 година. Защо тогава стана възможно демократичното възцаряване на Царя? Защото през 2001 г. разочарованието от довършващата мандата си синя власт на СДС, беше толкова голямо, че за преизбирането й не можеше да става дума. А левицата тогава едва се измъкваше от катастрофата си през 1996-7 година и още не се бе превърнала в приемлива алтернатива на Иван Костов. Невероятният вакуум ловко бе изпълнен от символът Симеон Сакскобургготски. Казвам символ, защото тогава той не дойде като реална личност в България, а като символ: (1) Това беше "цивилизованият човек от Запад". И беше задействан рефлексът към чуждопоклонничество сред българите и особено сред интелигенцията и политическата класа; (2) Образът на "бащицата" пък масово задейства социалнопсихологическия рефлекс в патриархалното българско съзнание; (3) Симеон беше символ и на човека, който след десетина години пълзяща пропаганда ни беше вменил чувство за вина към момчето, което е трябвало да бъде цар, а ние като държава и нация несправедливо сме го ощетили. И тогава като нация можехме да изчистим чувството си за вина. По тази логика на ирационалното и подсъзнателното само за три месеца актуално пребиваване в политическото пространство (от 6 април до 17 юни 2001) стана възможно Симеон да подмени цялото това пространство - спечели властта с близо 2 млн. гласа, които бяха обрани от всички сектори на политическия спектър. Бяха активизирани 15% избиратели, които без участието на Симеон тогава щяха да останат пасивни. Ирационалното в политическия избор подменя рационалното Така през 2001 ирационалното подмени рационалното. А еднолично политическото подмени класическото партийно структуриране от "ляво" до "дясно". Подменена бе практиката чрез партии, а не чрез личности да се участва в голямата политика. Ето, това е съществено важното - от партийно структуриране се обърнахме назад към личностно структуриране. Не случайно днес все повече от активно действащите партии са фактически еднолично лидирани. Това става нещо като мода. И нека не се объркваме, че това е някакво мажоритарно начало в политиката. Това си е чисто връщане към реалностите и манталитета на тоталитарния вождистки маниер в политиката. Това не е не може да бъде демокрация според стандартите на Европа. Симеон Сакскобургготски като политическа фигура и неговото политическо образувание НДСВ не е коректно да бъдат вкарвани в класическа схема "ляво-център-дясно". Те като политическа алтернатива всъщност подмениха този тип политическа структура. Осъществи се власт, която откровено е лидирана от една личност и от нейния волунтаризъм. Това всъщност е форма на изневеряване на демократизма и връщане към прикрита тоталитарност. На практика тя дори не е прикрита, защото като партиен механизъм и лична зависимост от решения на "Царя", като непубличност и анонимизиране на решенията, като подмяна на "знаете ли, че" със "вервайте ми", като всичко това днешните реалности бяха обявени от Симеон още при политическата му заявка от Април 2001. Прикрита е само в смисъл на упоритото боравене с думата "демокрация" и убеждаването на публиката, че царската практика в управлението е демокрация. Неговите идеолози и публични рекламисти упорито го анализират като "център". Това само по себе си е опит за манипулиране на обществените представи. Има ли организирано противостоене на тази тенденция? Новият преход предстои, ако не се намери противодействие за спасяване на крехката демокрация в България. Кой може да противостои като организирана и обществено приета сила? В момента единствено БСП. Разбира се, ако поиска това и после ако го направи успешно. Но точно тук електоралните изследвания показват, че БСП в момента има проблем. Той ясно се вижда през промените в ориентацията на младите избиратели. В началото на 2004 г. регистрирахме така нар. "младежка вълна" към БСП, процентът сред 20-годишните набъбна чувствително до 17%, и още повече при 30-годишните - до 20%. Това даде много оптимизъм на левицата през цялата 2004-та. Но нещо се е скъсало във веригата. Резултатът е, че през ноември 2004 г. младежката вълна се оказва спряла, рейтингът и при 20, и при 30-годишните чувствително се е свил. Остава нисък, свива се и при СДС. Тревожното и за двете опозиционни формации е, че този рейтинг за НДСВ реципрочно се е покачил, оттласнал се е от минимума и вече става солидно число - особено при 20-годишните. Очевидно пропагандата на успеха има чуваемост, има не малко хора които й се поддават. Бойко Борисов не случайно участва дори в клипове с еротично и полунекрофилско излъчване. Милен Велчев не случайно демонстрира позата на целеустремен и мъжествен елегантен професионалист. 20-годишните се поддават на тази пропаганда повече ирационално, 30-годишните са по-рационални и остават въздържани. Но и в двата слоя тенденцията е тревожна за левицата и десницата, и е обнадеждаваща за НДСВ. Ето, така влизаме в решаващата половин година преди изборите. Всяка от политическите сили има какво да осмисля и какво да променя в своята визия и действия. Граф. Интересувате ли се от политиката днес в България?
Обратно към началото |
Национална конференция