|
В. Политика, 27.XI-3.XII 2004 ПРЕМИЕРЪТ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ В РОЛЯТА НА МЕСИЯ, ПРОБЛЕМЪТ Е УНИЗИТЕЛНО НИСКИЯ МУ РЕЙТИНГ Михаил Мирчев Социолог, АССА-М Имаше време, когато ние социолозите месец преди изборите, казвахме с увереност, че политическите ориентации вече са се втвърдили и процентите в общи линии са предизвестени. Но изборите през 2001 г. опровергаха очакването, че големите електорални групи имат стабилна основа, върху която се консолидират. Имаше време, когато властите се редуваха - от червени ставаха сини и политическото махало се движеше от ляво надясно и обратно. През 2001 г. всъщност се получи не просто голямото изключение, а разбиване на този класически политически модел. Махалото застана по средата и дори изпадна в анонимност. Защото Симеон Сакскобургготски като политическа фигура и неговото политическо образувание НДСВ не е коректно да бъдат вкарвани в класическа схема "ляво-център-дясно". Те като политическа алтернатива всъщност подмениха този тип политическата структура. Осъществи се власт, която откровено е лидирана от една личност и от нейния волунтаризъм. Това всъщност е форма на изневеряване на демократизма и връщане към прикрита тоталитарност. На практика тя дори не е прикрита, защото като партиен механизъм и лична зависимост от решения на "Царя", като непубличност и анонимизиране на решенията, като подмяна на "знаете ли, че" със "вервайте ми", като всичко това днешните реалности бяха обявени от Симеон още при политическата му заявка от Април 2001. Прикрита е само в смисъла на упоритото боравене с думата "демокрация" и убеждаването на публиката, че царската практика в управлението е демокрация. Неговите идеолози и публични рекламисти упорито го анализират като "център". Това само по себе си е опит за манипулиране на обществените представи. Защо стана възможно демократичното възцаряване на Царя? Защото през 2001 г. разочарованието от довършващата мандата си синя власт на СДС, беше толкова голямо,че за преизбирането й не можеше да става дума. А левицата тогава едва се измъкваше от фаталната си катастрофа от 1996-7 година и още не се бе превърна в приемлива алтернатива на Иван Костов. Невероятният вакуум ловко беше изпълнен от символът Симеон Сакскобургготски. Казвам символ, защото тогава той не дойде като реална личност в България, а като символ: (1) Това беше "цивилизованият човек от Запад". И рефлексът към чуждопоклоничеството сред българите и особено сред интелигенцията и политическата класа беше задействан. (2) Образът на "бащицата" пък масово задейства социалнопсихологическия рефлекс в патриархалното българско съзнание. (3) Симеон беше символ и на човека, който след десетина години пълзяща пропаганда ни беше вменил чувство за вина към момчето, което е трябвало да бъде цар, а ние като държава и нация несправедливо сме го ощетили. И тогава като нация можехме да изчистим чувството си за вина. По тази логика на ирационалното и подсъзнателното само за три месеца актуално пребиваване в политическото пространство (от 6 април до 17 юни 2001) стана възможно Симеон да подмени цялото това пространство - спечели властта с близо 2 млн. гласа, които бяха обрани от всички сектори на политическия спектър. Бяха активизирани 15 % избиратели, които без участието на Симеон тогава щяха да останат пасивни. Така ирационалното подмени рационалното. А еднолично политическото подмени класическото партийно структуриране на "ляво" и "дясно". Подменена бе практиката чрез партии, а не чрез личности да се участва в голямата политика. Какво ще се случи през предстоящата 2005 година? Много хора си правят илюзията, че след разочарованието от премиера и от неговата политическа креатура НДСВ - след многото скандали, неудачи в икономиката, в неповишаването на масовия жизнен стандарт, в подтискането и запушването на българския бизнес, в додеградирането на морала в политиката и държавата - синдромът "Симеон" не би се повторил . И хората с илюзиите си казват: Е, не може втори път да се направи такава грешка. За съжаление често това са високо интелигентни и политически просветени хора. Проблемът им е, че разчитат прекалено много на рационалното в политическите избори. Аз казвам, че може да бъде повторен подобен избор. Защо ли? Защото масовият човек отново ще бъде доведен до състояние на политическа хипноза. И това вече се работи много активно и последователно от страна на Симеон, на двама-трима негови министри, от цяла мрежа от медии. Всъщност предизборната борба започна още от пролетта - първо много активно от страна на левицата. Веднага се получи десният отговор - поредица стъпки за дясно обединение, които набират скорост. Симеон още преди лятото на правителствено равнище, чрез политическа свръхактивност на административни лица като Бойко Борисов, Милен Велчев и Меглена Кунева, практически също започна предизборна кампания. Целта е да се утвърди и възстанови пропадналият личен рейтинг на Симеон Сакскобургготски, който е около 30-те %. Да се възстанови и рейтингът на НДСВ. Ето, преди седмица е взето решение премиерът Симеон да обикаля страната и да се среща до изборите с така нар. "обикновени хора" - както през пролетта на 2001. Местните старици и бедни хора, просълзени ще му целуват ръка. Местната номенклатурна администрация на Симеон и НДСВ ще го посреща възторжено и ще го изпровожда с упование. А цялото това сълзливо посрещане-изпращане ще бъде тиражирано чрез медиите в името на хипнозата. Така ирационалното ще подменя рационалния разговор. При това, забележете, Симеон ще се среща без съпровод от министри и депутати. За да не поема от техните негативи и скандали. Те имат негативен съвкупен образ на хора, които са се изложили в различни скандали, които са злоупотребили. Това са неговите лични министри и депутати, но далеч от техните лица той ще се представя за добрия човек. А простодушните българи жадуват отново именно за добър човек. Логиката тук пречи, значи трябва да остане само емоцията. В това е целта. Симеон се опитва отново да се върне към обичаната си роля на месия - не на редови министър-председател или политическа фигура. Проблемът му е, че сега има унизително нисък рейтинг. След този на двама-трима негови министри, както и на президента, които имат два пъти по-висок личен рейтинг. Замисълът е чрез турнетата из страната личният му рейтинг чувствително да се покачи. Как може да стане това? Вече посочих, ако отношението към Симеон бъде отместено от сферата на рационалното към ирационалното. Т.е. вместо делови разговор за реалностите, вместо ясни аргументи срещу критиката, всичко отново да се потопи от сълзливата емоция. Така че не просто очаквам следващите избори (2005) да бъдат още по-ирационални - за по-голямата част от гласуващите избиратели. А считам, че НДСВ и лично Симеон съвсем целенасочено ще подчини цялата си кампания на идеята тя да се ирационализира максимално. Възможни ли са изненади на парламентарните избори 2005? Най-често под това се подразбира нова партия. Считам, че истински нови и суверенни политически играчи не е възможно да има. Политическото пространство и сега е компресирано. Има вакуум само за крайно леви и крайно десни, както и за откровено патриотично-националистични формации. Но мисля, че в България все още не са узрели нещата такава формация да спечели обществено внимание и значим процент. Малко вероятно е да възникне суверенен субект, който да се намеси в голямата политика. Но може да възникне креатура, марионетка. И тази марионетка може да бъде посочена само от Симеон Сакскобургготски. Това ще бъде избрана от него личност. Две в момента са се анонсирали като лични претенции и потенциал - Бойко Борисов и Милен Велчев. Но може да се произведе и трета, а Симеон ще реши, разбира се в последния момент, и ще я посочи. Логиката е самият Симеон да остане на власт, но в сянката на изпълнителната власт и на парламента. Напред да действа неговото подставено доверено лице. Много по-сладък за него е президентският мандат. Убеден съм, че на Симеон не му е удобна позицията на премиер, не му е удобна още от самото начало. По принцип човекът-месия не може да олицетворява изпълнителна власт, която е подчинена, отговаряща и отчитаща се пред друг орган, какъвто е парламентът. Той изтърпя този мандат (2001-2005). Но едва ли ще изтърпи втори. А не иска да се оттегли от властта. И най-удобното му е да анонсира нова силна личност, която в голямата политика да провежда неговата линия. Пита се и за възможна трета личност, която да изиграе ролята? Мисля, че би било неудачно тя да се казва Лидия Шулева, защото е свързана с корпоративни конфликти и скандали. Трябва да е човек поне малко неуязвим, или поне критиките и скандалите към него да са в такъв формат, че обществото да може да се примири с тях. Трудно е третата възможна личност да бъде сред малко познатите досега. Пита се напр. за Даниел Вълчев. С такъв като него се закъснява, доколкото въпреки че е активен в парламента, той остава почти анонимен за масовия избирател. Кандидатура като тази на Вълчев би трябвало да бъде анонсирана най-късно до края на годината (2004) и изведена на сцената, при това ясно и категорично като приемник на Симеон. Такава фигура би била избрана по-скоро от сегашното правителство, а не от парламентарната група - тя е много затворена сфера за общественото внимание. Важно е до изборите този човек да има ресурс активно да си прави самореклама, но не декларативно, а индиректно чрез дейността на своето министерство. В това именно е големият шанс, напр., на Велчев и Борисов - доколкото от техните министерства пряко зависи ежедневието на всяко българско семейство. В единия случаи като доходи, данъци, подпомагане, а в другия - като сигурност, опазване от престъпност, спокойствие за децата. Тук е важно да кажа, че на такава посочена от Симеон фигура, няма да й е необходимо да спечелва най-много проценти, нито като него - 2 млн. избирателни гласа (като през 2001). Сега са достатъчни едва 10 % - и Велчев, и Борисов нямат проблеми с толкова. Сега с 10% втората политическа сила, при условие че няма първа, която да състави самостоятелен кабинет, се оказва по-важната. От втора позиция силната личност става медиатор и координатор на изпълнителната и на законодателната власт. Така се изземва ролята и на балансьора в политическото пространство (досега ДПС). За това сега са нужни 500 хил. гласа. НДСВ и сега има 10 % рейтинг - при разбито политическо пространство. БСП ще има най-много проценти, но ако не помени рязко поведението си в следващите 2-3 месеца, ще бъде толкова далече от 50-е, че принудено ще работи с всички, и с този втори човек. Ако НДСВ-Симеон-силната му личност са вътре в управляващата конфигурация, те просто стават медиатор и координатор. Ако обаче са в опозиция, ще концентрират разроената и полуразпаднала се опозиция. И в двата варианта ще бъдат голяма сила. В първия може да се окаже, че практически водят БСП за носа, а във втория - ще са голяма опасност, с ресурс да свалят БСП от власт на втората година, когато са президентските избори. И това е страшно неудобно за БСП. И страшно неудобно за Георги Първанов. А и съвпада с определения срок за приемане на България в ЕС, и е много важно точно кой ще обере лаврите. По-широко погледнато, това всъщност е идеалната формула за подмяната на демокрацията в България. Следващите политически избори ще продължат раздробяването на политическото пространство. В това е голямата беда - и най-голямата политическа сила вече ще е малка. Когато имаш рейтинг 30% от цялото избирателно тяло, това е заявка за абсолютно мнозинство. През ноември 2004 рейтингът на левицата е 24%, а догодина това предвещава неудобните 40 на сто от гласовете. Десетте липсващи процента до заветните 50% са фатални. В началото на годината дистанцията между БСП и НДСВ беше 1:5. В момента е 1:2,5. Ако не бъде произведена промяна и връщане на пропорцията в полза на левицата, това съотношение е неприемливо за столетната партия. Тя ще бъде в ситуация на голямата политическа сила, която е водена от силния втори. Цялата отговорност ще поема тя, цялата полза - за този засега неизвестен втори. Бойко Борисов или Милен Велчев не е нужно да е премиер, достатъчно е да е вицепремиер по сигурността или по икономиката. Логиката е проста: Нека Сергей Станишев носи отговорността на премиерския пост, за икономиката, за сигурността, за пенсиите, за бедността, за Ирак, за ЕС. А вицепремиерите ще решават своите корпоративни задачи. Удобно, нали! Ще стане ли обединението вдясно? Всъщност пита се, ако то бъде осъществено, няма ли да попречи на описвания сценарии? Не само няма да му попречи, а ще го улесни. Вместо Симеон да ги събира и организира като лоялни към него и зависими от него, те сами ще се обединят и така в строен ред ще го помолят за приеме тяхното поданичество. Става дума за разпределение и съчетаване на лични и корпоративни интереси. В отплата те ще искат да получат всеки своето феодално владение - или като сектор от икономиката, или като регион от територията, или като основна и масова социална-етническа-професионална група, или като посредничество към мощни геостратегически сили и др.под. Дясното широко обединение само би улеснило силния втори (НДСВ като коалиционен партньор или силната личност на Симеон), защото ще му се подложи - поради своята слабост и нестабилност. Симптоматично е, че дори Иван Костов (като самоафиширащ се принципен противник на управляващите НДСВ и Симеон) вече свали гарда и заяви готовност да колаборира със Симеон при следващ мандат. Той просто ще бъде принуден да стане придворен, или ... подследствен. Освен това и сега много от партиите действат като малки ООД-ета, които чрез политически средства разпределят икономически ресурс. Това под крилото на Симеон не просто ще се засили, а ще стане нормата в политическия живот. Единственият играч, който може да разчупи тази схема - при такова развитие на предизборната и след това на следизборната ситуация в политиката в България - се оказва БСП. Иначе сценарият ще бъде осъществен. И тогава (през юли-август 2005) не бива да има изненадани. Сценарият е очевиден и сега. По него се работи ежедневно. Мозъците на гласуващата публика се промиват. Ефектите предварително са разпределени. Както са тръгнали нещата изненада през 2005 би било не горното да бъде реализирано, а дали то ще бъде предотвратено. Бележка: Тук публикуваме пълния текст на интервюто, включително съкратените от вестника пасажи. Позволих си и някои допълнения и редакция. Обратно към началото |
Национална конференция