|
В. 24 часа, 9 октомври 2004 БСП Е В РИСКОВА СИТУАЦИЯ Интервю с доц. Михаил Мирчев
- Кои са днес подобните на Царя? - В момента има две такива личности, които започват да се пробват. Единият е Бойко Борисов. Той е креатура изцяло на Симеон Сакскобургготски и НДСВ, но в същото време е и личност, която директно заявява желанието си да играе самостоятелна роля в държавата и политиката - поне така изглежда. И с много по-големи амбиции от досегашния си статус. Като главен секретар на МВР, и особено напоследък генералът ежедневно прави политическа реклама на самия себе си. Не случаино има неестествено висок обществен рейтинг. Има лична власт върху особено важни институции - полицията, тайни служби, освен това е в особена симбиоза между специалните служби на държавата и частния охранителен бизнес. Другаде това се нарича "конфликт на интереси", и е повод за критика и контрол, но у нас се приема за норма. Ген. Борисов афишира свои международни връзки, авторитет и признание. Свързан е пряко с финансовия капитал. С други думи - той е човек-институция, който в конкретна ситуация ще има потенциал да се превърне в човек-партия. Каквито са Сакскобургготски и Софиянски, навремето беше Жорж Ганчев, още се опитва да бъде такъв Александър Томов. - Коя е втората фигура? - Милен Велчев. Той също започна да анонсира подобни претенции, но в по-мека и интелигентна форма. И той е човек-институция. Идва в България от името на световните икономически лобита, на най-мощните международни институции (получи официална награда като отличник тъкмо от тях). Самият той е носител на голям личен капитал заедно със семейството си. Владее едно от най-възловите министерства, цялата държава, бизнесът и най-уязвимите масови слоеве директно зависят от него. Важно е, че и двамата имат огромна мрежа от кадри в държавата, която е лично зависима от тях - в правоохранителните органи, в митниците и данъчните служби, в министерствата и общините. - Борисов и Велчев ще бъдат лидери на нови партии или водачи на партийни листи в НДСВ? - Рано е да се каже. Възможни са и двата варианта. Още сме във фазата на опипването на реакциите. Днес самото говорене за коалиции е изпреварване на реалностите. Сега е коректно да говорим само за личности с потенциал, които могат да съберат обществено внимание и надежди, разбира се в някаква партийна опаковка. Политическото пространство ще се преструктурира до изборите. Но при всички случаи лидерите стават все по-важни! - Защо? - Защото партиите стават все по-неустойчиви и се изпразват от съдържание. Всъщност сега остана само БСП като класическа масова партия. При това тя също е в рискова ситуация - само до 3-4 г. и нейната инерция ще бъде изчерпана и е вероятно да се окаже, че повече няма да може да бъде масова електорална партия. СДС вече не е такава. БЗНС и ВМРО биха могли, но са с крайно ограничен електорален периметър. Всички други партии не са масови, а са от еднолично-лидерски или олигархичен тип. При това положение ролята на личностите в българската политика придобива изключителна важност. Тръгва се от личностите и се върви към партийната обвивка. - Казвате, че БСП е в рискова ситуация. Социолозите твърдят, че е стигнала тавана на електоралния си максимум от 25% и - дотук. Какво по-нататък? - Този извод не е верен. Това е анти-БСП пропаганда. Не е логично да се посочва най-висок и устойчиво висок рейтинг и едновременно с това да се пророкува, че това е надут балон. И заедно с това, за опонентите НДСВ и СДС да се дават 2-3 пъти по-ниски проценти и да се венцехвали, че рейтингът им се качва застрашително. Тук аз не виждам професионална логика, а пропаганда зад авторитета на социологията. - Наскоро се появи списък на проекто-министри от БСП - това опипване на почвата ли е? - Да, сондаж е. Ръководителите на БСП официално отрекоха да са произвеждали такъв списък. А и провокирането към БСП непрекъснато е такова: "Кажете кой ще ви бъде премиер, кой - финансов министър , кой - икономически, кой - вътрешен." - Кой обаче е сондиращият? - Това е по-интересният въпрос. Дали някаква група в партийното ръководство, която иска да изненада колегите си или са лобистки кръгове в БСП? Може да бъде и обратното - списъкът да е спекулация на опонентите на БСП, за да се каже: защо точно тези личности, те нямат ли алтернативи? Та този списък е натрапчиво тривиален. Толкова ли са свити кадровите възможности на БСП, че да не може да се представи повече от един вариант за премиер, за възловите министерства? Не е ли по-добре на публиката да бъдат поднесени за обсъждане по няколко варианта? Тогава ще се види кой от тях ще устои на предварителния натиск пред медиите, кой ще има по-адекватно поведение, срещу кого предварително ще излязат компромати, които не могат лесно да бъдат изчистени. - Може ли БСП да отговори на очакванията у хората за сигурност и как? - Това е може би най-трудният проблем пред левицата. Добавете към него провала на предишното й правителство (1996-7), антикомунистическата пропаганада, а и днешната самопияняваща се "дясна" риторика срещу нея. Тъкмо тази риторика все още има широка чуваемост - въпреки, че е архаична, въпреки, че все повече хора се отнасят с открита насмешка и пренебрежение към този тип говорене. Чуваемост, която уязвява очакването, че БСП може да гарантира сигурност и просперитет за държавата. А не бива да забравяме, че БСП доста време бе в изолация и в обръч на международно антиобкръжение. Сега това вече е преодоляно и БСП е равностойно на международната сцена, но вътрешната идеологическа инерция продължава и това е реален проблем пред левицата. - Коя е добрата новина за БСП? - БСП се изравни с десните политически сили и е може би даже с крачка пред тях от гледна точка на интеграцията си в реални властови европейски и световни структури, в контактите си, включително и с Америка. БСП обективно и субективно вече е разтворила обръча на враждебност отвън. Но пак казвам, обществената психика е нещо инерционно. Идеологическата промивка на мозъците продължава да действа. Трябва да мине време за да преодолее БСП клопката на демокрацията. - Ако БСП спечели изборите и ако влезем в ЕС през 2007 г., тя ще е в средата на мандата си. Ще успее ли според вас да го изкара докрай? - Това е задачата. Тъкмо този мандат, ще бъде мандат на интегрирането ни в ЕС. Или, внимание, на отлагането на тази дата! Ако следващото правителство успее да интегрира България в обещаната дата - началото на 2007 г., то ще спечели огромни политически дивиденти. И обратното, ако това е правителство, при управлението на което интегрирането ще се отложи с 2 или 3 г., дори то да не е виновно изобщо, цялата вина ще бъде стоварена върху партията-победителка през 2005 г. Това са очевидни рискове пред БСП. Но ако тя поеме властта, а после допусне да я загуби отново със скандали или криза, това ще бъде беда и за България. - Дали създаването на една президентска партия би било приемливо решение за БСП? - Не, защото това би се възприело като отделяне на президента Първанов и дори противопоставянето му срещу БСП, а не като просто дублиране на партии. За премерен човек като Първанов това би била крайно радикална стъпка. За да бъде принуден да я предприеме, би означавало че другите му лостове за влияние върху политическата структура и в частност БСП, рисково са намаляли. Такъв ход може да се предприеме евентуално преди следващите президентски избори или след тях. Но мисля че все още е много рано да се очакват такива стъпки. - Социолози предрекоха, че ако ген. Бойко Борисов оглави партия, тя ще "засмуче" гласове главно от БСП. Така ли е? - Такава партия няма да източи гласове само от БСП, а от всички основни политически сили, при това от твърдите им ядра. Как изглежда количествено това? В последните изборни ситуации между 10 и 20% от твърдото ядро на БСП всъщност бяха "клатещи се". Това означава, че до 1/5 от твърдите привърженици на БСП не гарантират, че подкрепят ръководството си в конкретни избори. Така стана и на предишните местни, и на предишните парламентарни избори. При СДС и НДСВ на местните избори 2003 този процент беше 40 до 50% от "твърдата" им симпатизантска маса. Така че самото понятие "твърдо ядро" вече е много относително, плаващо и подвеждащо. - Няма ли да привлече хора от партията на негласуващите? - Всъщност основният му потенциал или на друг, който би направил опит, не са отцепените електорати на политическите сили, а са 15 до 20% граждански будни български избиратели, който сега са политически отчаяни. Те са се дистанцирали от бившите си партии, но чакат ново обещаващо явление, за да се активизират. Ако то не се появи, те или не гласуват, или гласуват, но на принципа " избирам от двете злини по-малката". Този тип избиратели сега имат негативен тип вот. В ситуация "нов саписител" те могат да го обърнат в позитивен вот и да облекат в доверие новата чудодейна персона. И не просто защото е алтернатива на една или друга партия. А защото е алтернатива на цялата политическа структура. Какъвто бе Симеон Сакскобургготски през 2001 г. - Увяхна ли харизмата му? Каква ще бъде политическата му съдба? - Рейтингът на премиера Сакскобургготски все още продължава да бъде унизително нисък. Да скочиш от 26 на 33% одобрение, както съобщиха няколко агенции, не е кой знае какво. По-същественото е, че рейтингът му се стабилизира като за фигура, която ще продължи да играе в политиката. - Като какъв? - Най-вероятно Симеон няма да бъде ръководител на политическа сила с амбиции за премиер. А ще се опита да съхрани себе си на дистанция от ежедневните политически действия, като медиатор зад кулисите. Всъщност това е и типичната за него политическа игра - да присъства на символно равнище в политиката. Затова му трябват резервни и публични играчи. Милен Велчев и Бойко Борисов могат да изиграят ролята на такива. Той ще ги изведе на много по-висока позиция в изпълнителната власт. А самият Сакскобургготски, оставайки зад кулисите ще се бори за президентския пост на следващите избори. Разбира се, остава опасността, днешните поданници на Симеон утре да се опитат да се еманципират. Това е съвсем логично, това е и опасност за неговото бъдеще в българската политика. Интервюто взе Мила Гешакова Обратно към началото |
Национална конференция