ASSA - M

В. ДУМА, 14 септември 2004

БСП ПРАВИ ГРЕШКА, ГОВОРЕЙКИ ЗА КОАЛИЦИЯ С НДСВ

ИМА ОПИТ ДА СЕ СПЛАШАТ ЦЕНТРИСТКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ, ЗА ДА НЕ ГЛАСУВАТ ЗА ЛЕВИЦАТА

Интервю с доц. Михаил Мирчев

- Господин Мирчев, каква е вашата оценка на заявките, които политическите сили дадоха в началото на новия сезон? Намирате ли някаква промяна?
- Не смятам, че нещо се е променило. Мисля, че всички основни политически сили се държат по начина, по който завършиха политическия сезон, и в унисон с това, което се очакваше от тях. Разбира се, има някои интересни неща. Например няколко основни дилеми в дясното пространство. Първата е коя от двете политически сили - дали старата на Надежда Михайлова, или нововъзникналата начело с Иван Костов, ще успее да овладее доминираща позиция.

Друг въпрос е какво ще стане с партията на Стефан Софиянски и дали на него ще продължават да му се случват неприятности във връзка с обвиненията за злоупотреби в особено големи размери. Дилема е дали и какво ще се отдели от НДСВ и в каква партийна конфигурация преди тези избори ще се окаже персонално Симеон Сакскобургготски.

     - А какви са дилемите в лявото пространство?
     - Дилемата там е събирането на достатъчно ресурс от страна на БСП и коалиционните й партньори от лявото пространство, за да могат към датата на изборите те да овладеят възможно максималния процент от гласовете на избирателите. Т.е. да се окажат не просто политическата сила с най-голяма парламентарна група, но тя да бъде толкова голяма, че максимално да се доближи до абсолютното мнозинство. Това би ги направило спокойни при формирането на правителство и оттам-нататък би гарантирало устойчивост на работата на този кабинет за период от четири години.

     - Как преценявате шансовете на левицата на този етап да събере такива електорални ресурси?
     - Много е рано да се правят прогнози, защото нещата са доста неустойчиви. Всички политически сили имат своите "за" и "против", специално спрямо левицата. Но според мен още от началото на годината започна да се организира един обръч анти-БСП и анти-левицата, който сега става по-видим.
      Чрез медиите много систематично масовото съзнание започва да се обработва - от клишетата на елементарния и циничния антикомунизъм, вкл. по повод честването на 9 септември, до много прикрити формули, чиято единствена цел е да откажат хората сериозно да мислят за себе си, като за поддръжници на една лява алтернатива. Говорим за лява не в някакъв архаичен стил, а лява в средноевропейски стил на управление. И тази уговорка изрично трябва да се прави днес в България.

     - Това ли е най-голямата опасност пред левицата - този анти-БСП обръч, който цели да отчае нейните избиратели?
     - Всъщност целта му е не да отчае. Който е ляв, трудно би станал десен и отчаян. Той цели едно голямо центристко пространство, като тук под център трябва да разбираме идеологически и политически неориентирани хора, които обаче са активни, но не са нито леви, нито десни. Те могат да бъдат емоционално подплашени, ако тази анти-БСП пропоганда успее да закачи емоционален, негативен етикет върху левицата. И хората, без много да разсъждават, да се подведат. БСП не бива да подценява тази опасност до изборите, защото левицата има слабо присъствие в медииното пространство. Там позициите на дясното и лявото са вероятно някъде от порядъка десет към две.

     - От средите на БСП се появиха гласове за възможна следизборна коалиция с НДСВ. Смятате ли, че тя е възможно и какъв ще бъде ефекта от това намерение?
     - В политиката всичко е възможно. Особено когато се решава въпроса дали да търсиш партньори не сред свои идеологически и политически събратя, а по някаква друга линия, за да гарантираш стабилността на държавното управление. Ако една партия бъде поставена в ситуация, че трябва да се коалира с чужди политически сили, за да постигане стабилност, то в такъв съюз има логика. А такава принуда от обстоятелствата би могла да бъде разбрана и от нейните запалени и ревниви симпатизанти.

     - А разбират ли го те?
     - Това е следизборен проблем. Мен лично малко ме притеснява това, че прекалено много се говори. Самата БСП прекалено говори по този следизборен проблем, много далече преди изборите. Мисля, че се допуска известна грешка в това отношение. Защото, колкото се отнася до НДСВ, изобщо не се знае какво ще представлява тази партия, колко НДСВ-та ще има, кои ще бъдат доминиращите лидери и т.н. И на тази база - защо и какво в момента да се обсъжда, че НДСВ са някакъв потенциален коалиционен партньор.

     - А как стоят нещата за партньорство с ДПС?
     - ДПС са монолитна политическа сила. Ясно е как са ситуирани в държавата, техният лидер е ясен. Там проблемът е, че много рано се говори за тях - те все пак в момента са управляващи. А от страната на опозицията трябва да доминира критичността към управляващите и е някак си неестествено да се говори за предстояща коалиция. Т.е. подобен съюз е възможен, но това е за следизборния период. Сега е много рано и колкото повече се говори, толкова повече рискуваш да бъдеш разбран неправилно и да събираш негативи.

     - Къде виждате мястото на премиера на целия този фон? Много ваши колеги почти митологизираха политическата му мощ и казват, че неговото присъствие на изборите ще доведе до неочакван резултат.
     - Просто в момента премиерът разполага, вкл. с помощта на някои от моите колеги, с много добре организирана пропагандистка машина. И тя работи, изявленията за министър-председателя са чисто поръчкови медиини изяви. Става дума за тези, които се лансират, не защото изследванията ги подсказват, а защото така е поръчано. Съжалявам, че моите колеги участват в тази публична игра. Що се отнася до премиера, той при всички случаи ще направи възможното, и което ситуацията му разреши, за да остане на политическата сцена в България. Най-вероятно няма да остане като премиер - мисля, че това е почти невъзможно, но под някаква формула той ще се опита да използва предстоящите парламентарни избори с по-дългосрочната цел да се яви на президентските избори две години по-късно. Как ще го направи е трудно да се прогнозира. Зависи от неговата изобретателност, както и от всички останали политически играчи и от това какви възможности ще му бъдат оставени. От гл. т. на задкулисните политически игри той очевидно е изключително изобретателен и ловък. И точно в това отношение можем да очакваме изненади.

     - Очертахте дилемите в десницата. Можете ли отсега да прогнозирате, коя тенденция ще вземе надмощие там?
     - Вдясно имаме въпросителната Иван Костов и за мен тя е формулирана по следния начин - той е по-силният политически лидер, и ако бъде оставен спокойно да работи като такъв, неговите шансове са по-големи. Костов обаче е в много рискова ситуация и може да има съдбата на Стефан Софиянски. Обвиненията в злоупотреби и престъпления ще завалят два-три месеца преди вота, за да не може да се измъкне. Защото сега Стефан Софиянски се опитва да се измъкне и всичко да бъде забравено. Докато, ако това бъде инсценирано срещу Иван Костов, на него този номер ще му го направят два-три месеца преди изборите. И ако това стане, Надежда Михайлова ще се окаже по-силната.

     - Част от тактиката на десницата за печелене на симпатизанти ли беше истерията, която те разиграха около 9 септември?
     - Противопоставянето комунизъм-антикомунизъм изобщо не е актуално днес. Това привлича все по-малка част от десните симпатизанти. Хората отрезвяха и видяха, че пещерният антикомунизъм няма нищо общо с демокрацията и с европейските стандарти.
      Девети септември сам по себе си е много сложно явление, в което се преплитат различни неща. А десните се опитват много елементарно да ги редуцират до нещо елементарно. Опитват се да скрият значимостта като край на ангажираността на България с фашисткия блок и преминаването ни към страната на европейската и световната демокрация. А точно това е голямото съдържание на 9 септември 1944 г., то не може да бъде омаловажено или неспоменавано. Забелязва се и стремежът да не се споменава дори думата "фашизъм" и да се приписват някакви псевдокомунистически доминанти на това събитие. Не бива да се забравя, че така нар. "комунизъм" в България не е установен на 9 септември, а 3-4 години по-късно. И десницата би трябвало да чете учебниците по история, това са елементарни факти.

Интервюто взе Александър Симов

Обратно към началото