|
В. Бизнес поща, Стара Загора
24-30 май 2004
ИНАЧЕ ДЕМОГРАФСКАТА КРИЗА ПРЕРАСТВА В КАТАСТРОФА доц. Михаил Мирчев, научен ръководител на АССА-М
-Ще обърнат ли внимание политиците на данните и Вашите прогнози? - Да, самото изследване е поръчано от БСП като политическа сила, за която се казва, че ще има "социална" политика, ако вземе властта през следващата година. Готов съм да работя като експерт за всички политически сили, които имат искрено желание да направят нещо полезно в тази сфера. - Българките спрели ли са да раждат? - Да, наистина картината се оказа много по-тревожна и притеснителна, отколкото очаквах преди изследването. Детеродната норма сред българките е 2 пъти по-ниска в сравнение с туркините, а и три пъти по-ниска в сравнение с циганките. Държавата сега не събира данни в родилните домове за етническата принадлежност на ражданите деца. По мои експертни наблюдения през последните няколко години вероятно 80% от населението (българите) ражда около 20-30% от децата, а обратно - 20% от населението (предимно турци и цигани) раждат 70-80% от децата. Така на практика у нас вече имаме структура на раждаемостта, която в други балкански страни за няколко десетилетия създаде така нар. "демографска бомба", водиха се войни, прекрояваха се граници. Проблемът не е в етническия състав сам по себе си. Лошото е, че тази структура на раждаемостта означава рязко снижаване на образоваността и социалната интегрираност на бъдещето население, означава че средните класи и елитите на нацията и държавата се възпроизвеждат в минимална степен и по този начин бързо ще отстъпят своите позиции в обществото като цяло. Тук проблемът не е етнически, а е чисто социален. - Вие говорите и за изнасяне на раждаемост, за над 200000 деца родени от българи в чужбина... - За съжаление и това е вярно. Данните са от колега от Националния статистически институт. Емигрантките нали раждат в чужбина, там записват бебетата си като граждани на други държави. А емиграцията е над 1 милион. И продължава да тече към западните страни - учениците от елитните гимназии, студентите още сред първи курс, интелигенцията, за която тук няма достойна работа. Много от тези българи раждат там. Дори и двамата родители да са българи, роденото дете става германче, англичанче, испанче. Това е фактическото положение. Младите хора мислят доброто на децата си, но от гледна точна на нацията и държавата това е стопяващо, деградиращо, това е скъсване на приемствеността и възпроизводството. - Имате ли данни колко двойки живеят семейно, но не сключват брак? - Да, това е специална тема на изследването. Преди 10 години бяха 2%, сега са вече 13-14%. Увеличението е 6-7 пъти. Преди това бе модерна форма преди всичко сред интелигенцията, еманципираните жени, големите градове. Сега вече това е разпространена форма на семейство, алтернативна на брака, сред всички видове селища, при всички образователни равнища. Само най-богатите се въздържат от такова семейно съжителство и държат да имат официален брак. Но истинската алтернатива на брака е самотата, страшно много хора остават самотни, без партньор в живота, с нарастващото с годините усещане за нереализиран живот. Счита се, че това особено болезнено се преживява от жените (след 35-40 години), но съм убеден, че сред мъжете поразяващият ефект не е по-малко болезнен и личностно депресиращ. - Все пак семейното съжителство без брак не е ли по-подходящо за днешните свободни хора, за индивидуализма на днешната ценностна система? - Така изглежда на пръв поглед. Но данните показват неща, които ни задължават да се замислим. Например, за 10 години увеличаването на безбрачните семейства сред българите и турците е 3-4 пъти, докато при циганите то е 6-7 пъти. Вече сред циганите семейните с брак и съжителство без брак са почти еднакъв процент. При тях това е вече масова норма. Но така се раждат и многото извънбрачни деца - през 2003 това са 46% от всички раждания, на 20% от тях не са известни бащите и т.н. В такава културна среда безбрачието на жената е фактически крайна форма на дискриминация, при това не от страна на други общности, а полова дискриминация от мъжете към жените в тази общност. Това е изключителен проблем. - Не е ли пресилено да се говори за демографска катастрофа, това не е ли прекалено черногледство? - Не ми е приятно да го изрека, но това са факти, а не склонност към черногледство. Вижте, демографските процеси са инерционни. В последните 10-15 години раждат поколения, които са родени през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. Затова коефициентите досега намаляваха плавно, като не даваха видидимост за катастрофа. Но инерцията вече е напълно изчерпана. Сега сме в годините на срив, когато ясно се очертава и ще се види катастрофата - през 1990 ражданията са над 110 хиляди, а през 2020 вероятно ще бъдат около 36 хиляди. Това си е направо самоубийствено. В следващите години кривата рязко ще се насочи надолу, става експоненциална. Ако спешно не се вземат мерки от държавата, с подкрепата на всички основни политически сили, ние като нация се самообричаме на стопяване. Това включително означава, че потоци от чужденци ще нахлуят и ще заселят опразнените територии в България. Това е реалната перспектива. Следва откровено да се замислим, защото шанс да спрем процес ни дават само следващите 2-3 години. Интервю на Мадлен Пеева Обратно към началото |
Национална конференция