|
В. Сега, 28 май 2004
МЛАДИТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОТКАЗВАТ ОТ ДЕЦА ЗАРАДИ НЕСИГУРНОСТТА, НАРАСТВАНЕТО НА ХОМОСЕКСУАЛИЗМА, ЕМИГРАЦИЯТА И ОТ ТОВА, ЧЕ СА СИ САМОДОСТАТЪЧНИ. РЯЗКО СЕ УВЕЛИЧАВА ПРОЦЕНТЪТ НА МЛАДИТЕ МЪЖЕ, КОИТО ИМАТ СЕКСУАЛНО-КОМУНИКАТИВЕН ПРОБЛЕМ доц. Михаил Мирчев, социолог, ръководител на Агенция АССА-М
- Причините са комплексни. Хората продължават да искат деца, но се отказват, защото има много несигурност, скъсена житейска перспектива. Защото мъжете са смазани от комплекса, че нямат икономическа мощ да издържат семейството. Защото на жената не й остава време покрай усилието да прави кариера да се натовари и с традиционните женски ангажименти - да гледа дом и да ражда и отглежда деца. Освен това възрастните родители вече не упражняват онзи класически морален натиск да имат внуци, защото преди това бързат да пратят децата си в чужбина. - Погледнато исторически, едва ли днешната ситуация у нас е най-несигурната. Защо точно сега се появява този ценностен отказ? - Да, имало е много национални кризи и ситуацията е била много по-несигурна. Но сега имаме натрупване на много фактори. Единият е несигурността. Изключително силен фактор е и индивидуалистичната ценностна нагласа и психическата и емоционалната преориентация на младите поколения от производителната им обществена функция към хедонистичната нагласа да потребяват - ориентация към шоуто, към удоволствията. Това е потребителски индивидуализъм. А когато човек е настроен по този начин, защо му е да се натоварва с грижите и умората, когато се раждат и отглеждат деца? Съвременният млад човек, за да се ожени и за да се реши да роди дете, особено повече от едно, като предпоставка трябва да преодолее този си нагон към удоволствието, към шоуто и интересните компании, към своята самодостатъчност. Третият основен фактор е паническата емиграция. Голяма част от стойностните слоеве на младото поколение имат стратегия към емигриране и затова отлагат проблема брак и дете. - А сексуалната ориентация има ли нещо общо с факта, че все повече млади отказват да мислят за деца? - Разбира се. Два примера ще дам. За тези 10 години изследвания, които съм правил, декларираният хомосексуализъм нараства 3-4 пъти. Това е един контингент население, част от които си раждат деца, но това е набъбващ контингент, в който рязко намалява раждаемостта. Вторият пример е, че над 20% от хората в най-активната сексуална и физическа възраст между 20 и 40 години не водят полов живот. А други 20% водят такъв съвсем инцидентно. - На какво се дължи това? - Става дума за психически бариери и комплекси. Дължи се на цялостната ситуация у нас. - Звучи нелепо ситуацията в страната да е причина хората да не водят полов живот? - Направете си труда и разпитайте 10 момчета по тези въпроси и ще видите какъв отговор ще ви дадат. Това е проблем, който засяга предимно мъжете. Жените са от другата страна - те или остават самотни и нереализирани, защото не могат да си намерят партньор, или се хващат с първия срещнат, просто за да имат мъж до себе си. Жените имат партньор, но се лишават от амбицията да имат възможно най-качествения. В момента момченцата, които растат, са в изключително рискова ситуация. Заради това и момиченцата страдат. Проблемът е сексуално-комуникативен - общуването между половете, но със самочувствие и осигуряване на желан партньор, с когото да се води удовлетворителен интимен живот. Рязко се разширява процентът на младите мъже, които имат някаква психическа бариера и не водят пълноценно общуване и сексуален контакт. Това също е част от причините на масовото отказване от децата и семейството. Лошото при нас е, че има жестока комбинация от фактори, която води до демографската криза. - Какво ще стане, ако тази тенденция на отказ от брак и деца продължи? - Ще се минимизираме като българска нация, като етническа група и ще станем неопределящо мнозинство. А ако процесът е дълъг, ще станем и малцинство в рамките на държавата. Ще се промени радикално етническата структура, ще оголим от българи половината си територия. Това е един проблем, по който не се говори, но при условие че всички съседни нации набъбват като население, а на територията на българската държава гъстотата на българското население в следващите 20-40 години много рязко ще намалява, ще се получи така, че тази територия ще бъде запълнена от потоци небългарско и неправославно, и неадаптируемо към българската държавност огромна маса население. На тази база ще се позагуби българската държавност. Няма да изчезне, но ще се трансформира. Няма да бъдем държава на една доминираща нация, култура и религия, а ще станем - както някои го искат - полиетническа държава. - Какъв е най-песимистичният вариант? - До 40 години българите и православните ще станат около 60%, но това ще е предимно старческо население. И от другата страна ще има изключително жизнено, много агресивно и напористо население с друга етническа, религиозна и национална идентификация. И това ще са младежки общности. И те ще са агресивните - с много социална и икономическа енергия ще се стремят да овладяват всички пространства в обществото, включително институциите. Става въпрос за ромите, българските турци, навлизащо арабско малцинство, което ще набъбва. Може да се окаже, че в даден момент ще навлизат големи маси гърци, румънци и т.н. - Какъв е срокът за овладяване на процеса? - Максимум 5 години оттук нататък. - Как може да се овладее този процес? - С много комплексна, най-вече държавна политика. С политически консенсус - всички партии трябва да приемат като приоритет овладяването на демографската криза, предотвратяването на демографската катастрофа. Нужни са спешни спасителни действия и всички трябва да действат в една посока. Това е нужно да бъде изведено като приоритет при следващите поне две правителства. Трябва да е ясно, че това не е един от многото проблеми. Това е първостепенен проблем. - Но как може държавата да накара хората да се женят и да раждат деца? - Не може да ги накара, но може да им създаде условия за по-малка несигурност. Може да създаде стимули да не напускат страната, а тези, които са го направили, да се върнат. Става въпрос за това тези деца, които се раждат, да се пазят. Защото ние не само раждаме малко като бройка, но и похабяваме огромен контингент от ражданите деца. Това е така, защото не пазим децата си от алкохолизъм, от наркотици, от улично и от домашно насилие. Първата задача на държавата е да създаде комплекс от мерки, които да пазят децата. И така те, когато станат на 18 години, да са живи, здрави, да не са интелектуално и психически малоумни, да не са антисоциални. Едни от мерките са в данъчната политика - семейното подоходно облагане и др.под. Важни мерки са охрана на младото поколение от алкохол, престъпност, проституция, изобщо от девиации и лумпенизиране. Трет, това са мерки в образователната система - тя следва да се самообучи и след това да дава обучение и съвременни нагласи на децата в сферата на подготовката за семеен живот, за сексуално партньорство. Учителите трябва да са отворени към тази тема и да общуват с децата още от 4-и клас, а не както е сега между другото едва в 10-11 клас. Освен това специалистите казват, че у нас в момента има над 200 000 двойки, които искат, но не могат да имат деца. В същото време изкуственото оплождане у нас, което е на световно равнище, действа ниско ефективно. Според тези специалисти, ако се създаде стимулиращ механизъм този организационен лекарски кадрови ресурс да заработи ефективно, само от тези над 200 000 двойки ще имаме потенциални хубави здрави около 140 000 бебета. Става въпрос за двойки, които са от средната класа и от елита. Това не са маргинали, не са аутсайдерски групи. Това е големият потенциал на нацията и държавата. Когато говорим за държавна политика, не бива елементарно веднага да го свеждаме до стимулиране на бройка деца. Можем да тръгнем по обратния път - от пазенето на живота и пълноценното развитие на ражданите деца, от помощта към двойките, които искат да родят. Държавата трябва да развие един механизъм на стимулираме, подпомагане, охраняване на семействата, които имат мотивацията да раждат. Интервю на Йоана Гъндовска
Обратно към началото |
Национална конференция