|
В. 24 часа, 13 декември 2007, 09 януари 2008 НО КОШМАРНИТЕ ПРОГНОЗИ ЗА ЧЛЕНСТВОТО НИ НЕ СЕ СБЪДНАХА Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
Измина първата година на членство на България в Европейския съюз. Година на драматичен сблъсък между розови очаквания и вгорчен реализъм, между митове и личен опит, между желание за бързо икономическо развитие и политическа нестабилност. Много е важно да знаем в края на тази преходна година: (1) каква е общата картина на гражданските нагласи; (2) колко са доволните и оптимистите и колко са скептиците и нихилистите; (3) каква е времевата перспектива на еврооптимизма; (4) колко хора се възползват реално от новите възможности в отвореното европейско пространство. Данните от изследването водят до два основни извода: Първо, не се сбъдват катастрофичните прогнози на доста хора и на някои партии, че преди членството е имало свръхочаквания и че студеният душ на реализма бързо ще доведе до преобладаващо гражданско разочарование и дори отчаяние, че пак сме сбъркали с Големия брат. Преобладаващите позитивни оценки и ОПТИМИСТИЧНИТЕ очаквания са факт в края на първата година от членството. Макар и рядко в категорична форма, оптимизмът надделява. Общо деклариращите оптимизъм за европейското бъдеще на България са 63%, но само 11% от тях са категорични. Обратно, общо 37% декларират скептицизъм и песимизъм, но едва 8% са затиснати от нихилизъм. И второ, че остава тревожната ПОЛЯРИЗАЦИЯ в обществото. Хората с чувство за ощетеност и запушена жизнена перспектива остават твърде много - по-малко са от оптимистите, но като маса остават рисково много. (1) И като гражданско пространство, което по същество нито може, нито полага някакво усилие да се интегрира към новите европейски стандарти, към новите измерения на труда и живота, което остава отчуждено и някак си встрани от Европа. (2) И като гражданска маса, която е жадна за политически радикализъм, ще се поддава на екстремистки партии и лидери, готова е активно да съдейства за криза и хаос в страната - вместо за интегриране и обща мобилизация към израстване и развитие. 5-7% са категорични в своя нихилизъм - и на обществено, и на личностно равнище. Нито виждат светлина за икономиката ни, нито за държавата ни като цяло, нито за себе си и за семействата си. Това е зоната на гражданската апатия и дезинтеграция. Тя може да бъде трансформирана в политически екстремизъм, ако ги зарази харизматичен лидер или партия с разрушителна или революционна идея. Интересни са данните за ПЕРСПЕКТИВАТА на еврооптимизма. Българите отново проявяват своята способност да изчакват толерантно. (1) В края на първата членска година тези, които считат, че печелим от включването на България в ЕС са 55% срещу 45% песимисти, които считат, че от това губим. (2) В близка перспектива от 2-3 години дяловете се преместват съответно 67% оптимисти срещу 32% песимисти. (3) А в обозримата средносрочна перспектива от 7-10 години дяловете още се преместват съответно 83% оптимисти срещу 19% нихилисти. Първите са склонни граждански да подкрепят политическите сили, които официализират участието и партньорството на България в ЕС. Обратно, около 1/5 от населението са радикално анти. Нямат доверие на реформите в страната, считат, че те са принципно в неправилна посока. Оценяват българската икономика като катастрофа или безнадеждна. Дори подозират, че зад демократичната фасада в политиката и публичния живот стои нов вариант на обществена диктатура. Това наистина е рисково голяма анти-гражданска маса, която иска и се поддава на политически радикализъм. Възлов индикатор в изследването е дали хората се мислят като "ЕВРОПЕЙЦИ" или се самоопределят като "не-европейци", което по същество означава самообвиняване за маргинали и непълноценни в общото европейско пространство. Тук данните ни не изглеждат оптимистично. Едва 28% декларират самочувствието си на достойни европейци, което означава самочувствие, че имат личен потенциал, че са конкурентоспособни, че могат да постигат успех при новите условия и възползвайки се от новите възможности. Още 39% засега се насилват да се мислят като достойни европейци, но някак не успяват да си повярват. На тях им е нужна външна подкрепа, положителен опит и съпоставка, за да укрепне усещането им за европейска пълноценност. Обратно, 33% директно заявяват, че те не се чувстват пълноценни европейци. Затиснати са от комплекса на бедността и отхвърлеността. Това е огромна гражданска маса, от която се надига вълната на гастарбайтърската унизена емиграция. Става дума за хората с професии и относително добър статус тук, които се запиляват нанякъде заради парите. Гражданската цена, която те плащат е, че си губят професиите, декласират се, губят си не само националното, но и гражданското самочувствие и достойнство. Това е гражданска маса, от която родителите упорито принуждават любимите си деца да заминават и емигрират, дори и при риск децата им да попаднат в плен на престъпността, на трафика на хора, на лумпенизацията. Едно от определенията за истински европеец е да си човек, който може свободно да ПЪТУВА. Данните показват, че след отпадането на формалните ограничения и униженията по митници и граници, остава БАРИЕРАТА НА БЕДНОСТТА, на липсата на достатъчно пари за свободно и достойно пътуване в европейското пространство. Едва 10% декларират, че имат достатъчно пари за пътувания. Още 14% имат достатъчно пари, но само за пътувания в България. А останалите? Около 64% от българите сега не могат да пътуват, фактически са закрепостени за дома си поради бедност. Това е ужасно висок дял. Ето защо е толкова болезнена темата за ниските заплати. Ето защо стачките на големите професионални гилдии за достойни европейски заплати няма да стихват през следващата 2008 година. По-вероятно е да набират голяма и рискова гражданска енергия и емоция. Правителството трябва да отчита това, иначе рискува да падне предсрочно от власт. Вече има и заявена силна партия (ГЕРБ), която ще се опита да се възползва от тази гражданска енергия. Това изследване дава изключително ценна картина какво е общественото мнение и гражданските нагласи в края на 1-та година от членството на България в ЕС. Но дава и ясни проекции за политическата ситуация през 2008 г.
Вече показах, че малцинството на скептиците и нихилистите, на изплашените от повишаването на цените, на недоволните от ниските възнаграждения, на възприемащите Европа като заплаха, а не като благо, това малцинство е голямо, може да бъде АКТИВИРАНО, може да бъде заразено от емоцията на разрушението и обществения хаос. А срещу него мнозинството на позитивно настроените стои някак вяло и ПАСИВНО - доколкото позитивните оценки преобладават в умерената и условната форма, те рядко са категорични и с висока вътрешна убеденост. Това е специфична ситуация, която политиците следва да отчитат. Властващите, за да съхранят статуквото, за да довършат мандата си, за да предотвратят хаос в страната. Опозицията, за да решава болезнения въпрос за влизането си във реалната власт. В тази ситуация Правителството наистина е в рискова ситуация: Първо, доколкото именно традиционният ляв електорат е най-силно притиснат от подскачащи цени, ниски заплати, недочакани социални придобивки. Още повече, че този електорат все още има рефлекса тези придобивки да ги получава някак наготово отгоре, от държавата, а не сам да си ги извоюва чрез гражданска борба и активност - и пред работодателите, и пред институциите, и пред държавата като цяло. БСП през 2007 год. на избори, на два пъти, не получи значителна част от своето традиционно електорално ядро, лиши се от своята периферия. В този смисъл през 2008 г. БСП ще е в опасна за нея ТЕНДЕНЦИЯ НА СВИВАНЕ. И само Правителството може да спре този процес. В този смисъл отговорността на премиера Станишев и на министерския му екип е огромна. Тук центърът на очакванията към Правителството и Станишев е акцентът да бъде преместен от грижата за държавата и нейната стабилност към грижата за гражданите и тяхното ежедневно битие. Ако през 2008 г. тази формула - и на политическото говорене, и на управленските действия - не бъде спазена, опасявам се, че рисковите за БСП процеси няма да бъдат спрени. Тогава те ще бъдат стимулирани от самата БСП. Следва да се отчита рискът през 2008 г. България да има стабилна макро-финансова рамка, но площадите да бъдат залети от разгневени граждани. Всъщност, това е вече ясна предстояща алтернатива, по която вероятно е дошло времето да се вземат нови и ясни приоритети. Второ, проблемът пред ДПС през 2008 г. е дали ще се демонстрира като ИНТЕГРАЦИОННА ИЛИ СЕГРЕГАЦИОННА партия. Ако Правителството не устои на вероятните стачни вълни, ДПС вероятно ще попадне във вихър на реваншистки опити да бъде изтласкана от изпълнителната власт и от привилегированата й роля в централните власти. Този път има риск те да не успеят отново да се измъкнат сухи и пак ехидно да развяват знамето на победата. Идва моментът, когато открито ще се заговори за организирания от ДПС процес на народностно-религиозно изтласкване и ПРОЧИСТВАНЕ на българите и православните от общините, селищата и големите градове, в които ДПС държи властта и икономиката сега. В рамките на ЕС това вече не е само български проблем, а е вече общоевропейски проблем и заплаха. Тази е истинската заплаха за сегашния статут на ДПС в България. Трето, проблемът на втората партия в Правителството НДСВ, е че вече са трета и то много свита и малка политическа сила, при това разцепена. Царят вече има под себе си една полу-партия. Както се казва в някои политически теории "синовете извършват политическо убийство на своя баща-създател", засега половината синове и вече наполовина са успели. Това е типична ситуация на оцеляване - при това на персонално и групово равнище. В такава ситуация основното средство е задкулисното или публичното политическо рекетьорство и интригантство. От тази гл.т. БСП като голямата и отговорната партия в Правителството е поставена в изключително деликатна и хлъзгава ситуация. 2008 г. ще бъде първото истинско изпитание за ГЕРБ - като голямата партия, която през 2007 г. бе във възход и се легитимира чрез местните избори като реална партия във властта. (1) Дали ще се окажат конструктивна партия или (2) ще са поредната нова номенклатура, която е алчна за лична облага и изражда политиката в личен бизнес? Наистина тежка ДИЛЕМА. Доколкото първото означава през 2008 г. да не се предизвиква самоцелно криза, да не се стигне до нови парламентарни избори, хаос и разбъркване в страната (минимум 9 месеца). Означава ГЕРБ в позицията си на извънпарламентарна опозиция да съдейства за относителната стабилност, за да се разгръщат процесите на интегриране към ЕС, за успешното усвояване на първите европроекти и фондове, за натрупването на капацитет на европейско работещо партньорство. Това би означавало ГЕРБ да озапти своя тясно-партиен и егоистично-личностен интерес и да прояви способност за над-партийно чувство за обществена и държавническа отговорност. Обратно, второто би означавало пореден партиен и лидерски егоизъм, криза и спиране на реалното евроинтегриране на България. А след предсрочните избори и една поредна вълна на нова и амбициозна номенклатура, която изобщо не се интересува от общите интереси на страната. Дилемата е очевидна. Ако ГЕРБ предизвика предсрочни избори, една година от интегрирането на България в ЕС (втората) ще бъде просто спряна, спряна преди да сме тръгнали още сериозно и осезаемо. Тук успокоителните аналогии с кризите в Чехия, Унгария и Полша от преди 4 години няма да са уместни. Доколкото техните тогавашни политически кризи не спряха икономиката, докато при нас точно това ще се получи - за пореден път. В заключение, трябва отново да кажа, че завършваме 2007 г. с натрупване на крехък еврооптимизъм. Дилемата на идващата 2008 г. е дали като държава и политическа структура ще успеем да затвърдим този потенциал и да разгърнем гражданската енергия и бизнес-капацитета си към разгръщане и интензивно интегриране в динамичното европейско пространство. Или, обратно, пак ще се препънем политически, и сами ще отрежем масовия еврооптимизъм, отново ще напомпаме гражданския нихилизъм и скептицизъм. Дилемата е многопластова и многоизмерна. Политическите играчи са на сцената. Очакваме представлението, разбира се, и с активното участие на публиката. Край Обратно към началото |
Национална конференция