ASSA - M

В. Стандарт, бр. 4067, 3 май 2004 г.

ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ЩЕ ЖИВЕЯТ САМОТНО СЛЕД 10 ГОДИНИ

ХОРАТА НЕ СЕ ЖЕНЯТ ОТ БЕДНОСТ

МЛАДЕЖИТЕ НЯМАТ ПАРИ ЗА ФЛИРТ, КАКВО ОСТАВА ЗА ДЕЦА

Михаил Мирчев
социолог, ръководител на Агенция АССА-М

Българките все по-рядко искат да раждат. 200 хиляди двойки не могат да имат деца, младите мъже признават проблеми в общуването с момичета. Хомосексуалистите са станали два пъти повече в сравнение с преди 10 години. Тези стряскащи и тревожни изводи е направил социологически екип на Агенция АССА-М, ръководен от Михаил Мирчев. В изследване на тема "Семейство и брак. Възпроизводство на населението" са задавани въпроси за демографските, семейните, сексуалните и други проблеми на българите. Изводите стъписват с това, че почти всички тенденции сочат надолу. Запознавайки се с резултатите, човек си задава въпроси - накъде вървим, ще ни има ли като нация, възможно ли е да се вземат мерки и кой ще го направи.

     - Г-н Мирчев, колко време правихте проучването за проблемите на семейството и брака у нас и кой ще го чете?
     - АССА-М е може би единствената частна агенция, която през 1994-1996 година направи цял цикъл изследвания на проблемите на устойчивостта на брака и семейството. Тогава по програма ФАР имах поръчка за изследване на детеродната норма и снижаването й от две деца към едно. Сега проверихме същата проблематика след 10 години. Натъкнахме се на явлението отложен брак и отложено раждане. Съжителството без брак вече е масово - от 2-3 процента е скочило на 11. Хората го обясняват като нова цивилизационна норма, но се оказва, че то не се практикува от групата на висшистите, а от хората с ниско образование. При богатите процентът на съжителство без брак е най-малък, около 2.

     - Защо богатите предпочитат да се женят?
     - Защото имат богатство, което трябва да се наследява. Когато имаш бизнес, имущество и капитал,
бракът узаконява наследствеността
     Илюзия е да мислим, че бързото разпространение на съжителството е възприемане на модерна форма. По-скорото е невъзможност да сключиш брак или страх да го

направиш. Защото си без работа, нямаш възможност за кариера, имаш намерение да емигрираш и си в преходно състояние.

     - Коя е най-неприятната изненада за вас от изследването 10 години по-късно?
     - Свиването на населението, което ще живее брачно. От 67 процента съвсем скоро ще паднем на 50 по този показател. През следващите 10-20 години само половината от хората ще имат устойчиво семейство. Останалите ще бъдат самотни, такива, които са решили да не раждат. Ще се увеличават емоционално и психически неустойчивите, които не могат да се справят със себе си, а какво остава за партньор. Ще се задълбочават тежките взаимоотношения между половете. Сегашните млади момчета все по-трудно общуват с момичета и жени.

     - Питахте ли ги защо им е трудно общуването?
     - Поради цялата несигурност, емоционална лабилност, липса на самочувствие. Мъж, който няма пари да заведе момичето си на пицария или кино, има проблеми, които могат да станат и сексуални.
     Любопитното в това изследване е, че на първо място в ценностната скала излиза здравето - 95 процента от анкетираните. Българинът е очевидно с влошаващо се здраве, със затруднени възможности за достъп до медицински услуги. Той осъзнава, че само ако е здрав, има шанс да бъде конкурентоспособен в работата. След здравето идват семейството и децата. Българите не са се отказали на абстрактно равнище от ценността, независимо че ражданията намаляват. Животът репресира хората и те не могат да осъществят мечтата семейство и деца. Парите са на трето равнище с 85 процента в ценностната система.

     - Спадащата раждаемост не е ли също голяма изненада?
     - Това е болезнено тревожен проблем. Не очаквах, че отказът от раждане е в толкова големи размери. Това отлагане е обречено. Колкото повече изчакваш, ти остаряваш, ставаш несигурен, пробваш с един, с друг партньор и в края на краищата губиш смелост да го направиш. Според данни на Асоциацията по стерилитет над 200 000 брачни двойки в момента не могат да имат деца. Това са между 8 и 10 процента от всички семейства в България. Според експертната оценка ако само на тези двойки се помогне с медицински средства да имат деца, в тях има потенциал от 140 хиляди нови бебета. Тези двойки не са от низшите слоеве на обществото, а от средните и висшите.

- Вярно ли е, че изводите от вашето изследване ни зачеркват като нация след 2020 година?
- Като нация ще ни има, но като бройка ще се редуцираме. Този процес може да бъде спрян само от силна, комплексна и мъдра репродуктивна държавна политика. Пресичането трябва да стане в следващите 3-5 години, иначе процесът ще бъде необратим. През 2050 г. ще останем около 4 милиона, с тежка етническа структура, в която българите ще са 60 процента. Днес не се говори открито по тези въпроси и
в момента се залага етническа бомба
подобна на тази в Косово и на други места.

     - Какви спешни мерки имате предвид. Кой се интересува от вашите изводи?
     - Изследването е възложено от БСП, която подготвя своята програма за управление в сферата на социалната политика. Сегашните управляващи в края на мандата си също се сетиха за семейното подоходно облагане. Това е европейски стандарт за данъчно стимулиране на работещите семейства. Ако се приемат още няколко подобни паралелни мерки, ще има ефект. В тази област политическата партизанщина е недопустима, нужно е да се започне веднага, при тази власт, а следващата да продължи стъпките и да надстроява започнатото.

     - Няма ли оптимистични резултати в изследването ви?
     - Здравомислието при подреждането на ценностите за мен е позитивно. Парите вече не са на първо място и това може да се интерпретира като позитивен резултат. Явно българският народ има здрав инстинкт за истинските стойности. От друга страна, сегашните 20-годишни много по-рядко смятат децата за ценност. Вече твърдо се смята, че детето трябва да е само едно. Много бързо се разширява кръгът на тези, които
не искат да имат деца

     - Коя е причина номер едно според вас за тези тревожни нагласи?
     - Цялата неустойчивост на прехода през тези 15 години. Семейството е дългосрочен план. Днес ние мислим да оцелеем до края на деня, на месеца, на годината. Не се предприемат рискове по дългосрочни проекти. За да се роди дете, трябва да се вижда житейската перспектива за години напред.

     - Защо в другите държави, в които също правителствата се сменят през 4 години, няма такива тревожни тенденции?
     - При нас смените не са през 4, а през по-малко години. Ние непрекъснато се лашкаме от една към друга крайност. Новите винаги размазват предишните. Няма източноевропейска страна с такава степен на нестабилност. Да не забравяме и паническата емиграция, завладяла мислите и стремежите на цялото жизнеспособно младо поколение.

     - Продължава ли да расте желанието за емиграция според изследването ви?
     - Расте и днес вече родителите са по-активната страна. Те гонят децата си и ги тласкат към емиграция. Късат се семейства, родове, връзки. Българите се женят за чужденци, раждат деца в чужбина. За този период има 250-300 хиляди българчета, родени зад граница. Те пълнят демографските статистики на Франция, Германия, Канада и САЩ. Надвесили сме се над демографска катастрофа. Освен инвестиции в икономиката са нужни и социални инвестиции - в здраве, в образование, в сигурност.

     - Какви други нагласи изследвахте ?
     - Според резултатите
хомосексуализмът е нараснал два пъти
за 10 години. Днес 7,7 процента признават, че правят секс с човек от своя пол, а 8,4 процента имат желание. Това е откровеният хомосексуализъм. Истинският е умножен по 2 или по 3.

     - Къде остава митът за уважението на българина към патриархалното и здравото семейство?
     - Вече няма такова нещо дори и в малките селища. Семейното съжителство без брак е много по-разпространено в селата и малките градове, което коренно противоречи на патриархалната традиция. Не става дума за нова цивилизационна норма, а за доста тревожно явление.

     - Какво може да постигне социологията, освен да вдигне шум за проблема?
     - Въпросът вече не е да си признаем, а да кажем какво да се направи. Нужни са спешни данъчни, социални и медийни действия. Подобен проблем не може да се реши с един акт, а със система от мерки. Много субекти - медии, интелигенция, държавни институции, трябва да работят в една посока.

Интервю на Екатерина Генова

Обратно към началото