|
В. Стандарт, 14 август 2007
ПРЕЗИДЕНТЪТ МИНА В КРЪГОВА ОТБРАНА ПРЕДИ МЕСТНИЯ ВОТ Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М Говоренето от морето е вече политическа стилистика на м. август. Лидерите на държавата отиват в "Евксиноград" и демонстрират, че там вместо да си почиват, те най-интензивно работят. Първо го направи Правителството, а сега не закъсня да го повтори и Президентът. Това е приемливо, в смисъл, че политиците не бива да изчезват в отпуск, когато има парещи обществени проблеми и никой не ги пита дали са изморени, ако трябва оперативно да действат. От друга страна, тази плажна стилистика за мнозина е дразнеща. Един народ, който е така популистки премазан от внушението за обеднялост и бедност, и се преживява като беден и страдащ, винаги се дразни, когато му показват луксозното. Дори приличното почиване на политиците може да се възприема като дразнещо луксозно. Това следва да се отчита, политиците да не натрапват така своя стандарт. Аз бих поспестил демонстрацията на "Евксиноград" като начин на почиване и битие на политиците. Говоренето на опозицията ме впечатлява с един натрапващ се рефрен: защо Президентът Първанов се произнесе по тези няколко безспорно важни въпроса, но пропусна да се произнесе по други 5, и още други 5, и още други 5 също така важни въпроса. Искат да го хванат натясно като го извадят от неговия терен. Не мога да разбера защо, когато Президентът реши да се произнесе по 5 въпроса от безспорна обществена значимост и актуалност, те трябва да бъдат неглижирани, напр. въпросът за завръщането и амнистирането на медицинските ни сестри от Либия, и да му се натрапват други въпроси за обсъждане? Вероятно поради желание не да се влезе с него в дебат по поставените въпроси, а да се подмени дебатът с други въпроси. Медиите охотно свършват тази услуга на опозицията. Той сега е избрал казусът "Либия", заедно с още 4-5 линии, по които срещу него се разгръща атакуваща кампания - индиректно или директно се атакува президентската институция. При това в уязвяващ персонален план - че там работят хора, които нямат моралното право да заемат позиции в президентската институция, поради някакви свои политически и граждански негативни качества. Досиетата, неговото и на някои от сътрудниците му, са сред тези 4-5 компроматни линии. Той вече веднъж се произнесе по папката "Гоце". Сега отново говори по нея, провокиран от Комисията, която каза някакви нови неща, но те останаха казани-недоказани. Не е съвсем ясно има ли нови документи или има само съмнение, че има нови документи. Не е ясно има ли празни страници или някои си мисли, че има празни страници. И ако има празни страници, може ли да бъде реконструирано тяхното съдържание. Но в края на краищата остава впечатлението, че някои е опетнен. Така че няма нищо по естествено Първанов да се произнесе по този въпрос, принуден да застане в отбранителна позиция. По другата тема за "приятелския огън". Щом като Президентът си позволява такава реплика, то от негова гледна точка такъв има. Очевидно репликата е насочена срещу "Позитано", очевидно тлеят някакви напрежения между президентската институция и лидерската група в БСП, вероятно той в някаква степен говори и за Правителството, и за Премиера. Считам, че това е проблем за стабилността и авторитетността на държавата ни, не са добри тези неща, след като Президентът е принуден да ги назовава - независимо дали го прави отбраняващо се или нападателно. Назовава ги, макар и по този дистанционен и намекващ начин. Позицията му вероятно ще повлияе на предстоящия вот за местни власти. А това ще бъдат избори на оцеляването. Големите партии ще трябва да оцеляват по логиката на големи партии, а малките - по логиката на оставането си във видимия политически живот. Наесен, особено в знаковите градове като София, всеки трябва да се яви самостоятелно. За да му се премери истинската гражданска и политическа сила. Това е особено валидно за партии като БСП - единствената голяма лява партия, голямата партия в Правителството, все още най-голямата партия в страната. От тази гл.т. всякакви идеи за тройни формули на изборите в София са или погрешна идея, или поредната подхлъзваща провокация срещу БСП-лидерите. А и как да си представим ДПС и БСП с общ кандидат в София. ДПС няма електорат в София, ще се борят максимум за 1 място на съветник. Но ако се каже на бесепарите в София, че имат обща кандидатура за кмет с ДПС, то 1/3 от тях автоматично ще се откажат да гласуват. Вече се чува, че НДСВ имат идея или да имат свои кандидат, или да подкрепят Бойко Борисов. Не очаквам те да играят с БСП, не е в принципа на политиката им. Казвам така категорично, че предстоящите местни избори ще са избори на оцеляването поради сегашното състояние на партийно-политическата структура. БСП е най-голямата партия, но ще остане ли такава? ГЕРБ са се засили да станат най-голямата партия, но ще успеят ли? НДСВ са вече минимизирана и полу-разцепена партия - ще останат ли на политическата сцена. ДПС са провинциална партия и в този смисъл продължават да са маргинална партия - ще влязат ли в центъра на политиката и в София? Малките десни партии ще трябва да доказват съществуват ли реално или вече са се стопили? Действително всички партии са в ситуация на оцеляване и на доказване, че съществуват, че имат позиции, че имат бъдеще. Край Обратно към началото |
Национална конференция