|
В. Бизнес поща, Стара Загора
4 февруари 2007
Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М - Г-н Мирчев, във Ваш анализ от 18 януари казвате, че повишаване на цените от порядъка на 25-30% може да предизвика политическа криза. Има ли реална основа за очакване на подобна инфлация? - Правителството казва, а наскоро пое и институционална отговорност, че няма да допусне толкова висока инфлация. 30% би било вариант на шокова инфлация и би било материализиране на песимистичните очаквания за първата година след влизането ни в ЕС. Има правителствена комисия, чиято задача е да предотврати нов информационен шок. От друга страна виждаме, че цените на редица стоки за масово потребление, на горива и акцизи, се покачиха значително. Въпросът е докъде ще стигне веригата и каква обща инфлация ще бъде генерирана. Яснота ще има след първите три месеца, когато се направят макроизчисленията. Има и чисто спекулативен фактор. Още в края на миналата година бе натрупано обществено очакване, че цените ще се вдигнат и сега търговците опитват да се възползват от това очакване като го "удовлетворят". Да разчитаме, че пазарът ще регулира предлагането спрямо платежоспособността на населението и цените ще застанат на нормалните си места. Цените могат да скочат и поради някакви екстремни събития. За щастие виждаме, че се случва обратното. Ураганът Кирил ни подмина. Тази зима ще преживеем по-евтино поради високите температури. Политически благоприятен фактор е, че след избирането на президента Първанов за втори мандат, фактически е потвърдена правителствената формула. Стабилизирано бе лидирането на лявата партия във властта, на БСП като най-голямата и европейски-легитимирана партия сега в България. След приемането ни в ЕС частично започва да се решава и проблемът с ДПС-инвазията, намалява опасността от техните неограничени амбиции за завладяване на все повече икономически, политически и териториални зони в страната. ЕС налага външна рамка, външна граница и външни ограничители срещу такава вътрешна инвазия от страна на една политическа сила, която е разпознавана като „етническа". Това е много позитивно и ще се усети като успокояване, вкл. по линията на политическия „анти-ДПС" популизъм. И накрая, стабилизиращо е, че здравомислещите хора у нас разбират, че ако ние сега в първата година на членството ни в ЕС като власт и общество допуснем катаклизъм, хаос и политическа криза това няма да е просто лош атестат за нас. То ще бъде бариера пред бързото и реалното ни асоцииране, ще предизвика наказателни мерки от страна на ЕК. Те ще ни поставят в рубриката: „хем станахте член на ЕС, хем не сте достойни за това". - Какви са очакванията Ви за изборите - местни и за евродепутати? - Дясното продължава да е на границата на изпадането от сериозната политика. СДС са в рисковата ситуация да нямат нито един евродепутат. Несериозно е, когато те говорят за 3 места - забравят, че общо те са само 18. ДСБ са в същата ситуация, ако се явяват самостоятелно. Като типично лидерска партия, която трупа имидж чрез дистанциране от всички останали, вкл. чрез нежелание да влизат в коалиции, ДСБ също рискуват или да не получат място, или ще бъдат принудени да изневерят на принципа си, включвайки се в някакъв десен алианс. БСП има свои програма минимум и програма максимум. Минимумът е 5 евродепутатски места. Това е възможно, ако вината за всички остри проблеми с пенсии и ниски заплати, лекарства и здравна реформа, корупция и административни неуредици, хората стоварят върху БСП. Ако забравят, че всичко това е наследство от предишното правителство на НДСВ и ДПС. Програмата максимум е да имат 8 евродепутати, което ще легитимира за пореден път БСП като единствената голяма и стабилна партия в България. Ако НДСВ участват самостоятелно, трудно могат да разчитат дори на 1 място. Вероятно ДПС ще вкарат значителен брой евродепутати. Отново чрез рейсовете и организираното гласуване от Турция Там вероятно ще им помага Турската държава, за да се осигурят гласове от порядъка на 60-100 хиляди гласа. А това е близо едно допълнително място за депутат. Голямата интрига на 2007-ма е колко могат да си поделят "Атака" и ГЕРБ. Те, според мен, се борят за един и същ „алтернативен" електорат. Голямата борба ще бъде да си разделят между 7 и 10 депутатски места в европарламента. Тази битка между тях по-късно ще бъде пренесена и на местните избори през октомври. - Каква е прогнозата Ви за интригата ГЕРБ - "Атака"? - ГЕРБ имат голямата амбиция, явявайки се за първи път на избори, изведнъж да станат втори и дори първи. Последното, според мен, няма да стане, но процентите между БСП и ГЕРБ може да се окажат твърде малко. От друга страна, кметът Бойко Борисов вече е сериозно атакуван. Проблемът със столичния боклук няма как да се подценява вече. Колкото и той да обвинява всички, освен себе си, избирателите му го направиха кмет именно заради генералното обещание да се справи с този проблем. И не са забравили този негов ангажимент. Под въпрос остава и това Бойко Борисов лидер ли е на ГЕРБ или не. Демократично ли е той формално да не е лидер, а от трибуната да размахва пръст и да се обявява за вътрешнопартиен диктатор? Нима на 19-та година от прехода си отглеждаме нова тоталитарна партия? Това европейско ли е? ГЕРБ може да вземе 12%, както сега сочат проучванията. Но може да пропадне на 8%, а това от гледна точка на амбициите на Бойко Борисов ще е фалстарт, изборна катастрофа. По подобен начин стоят нещата и пред "Атака". Има натрупване на евроскептицизъм (около 30% от гражданството), има мислещи "анти", има среди, заредени с много гняв. Това са потенциални симпатизанти и гласуващи за "Атака". От друга страна, обаче, "Атака" има екстремистка визия сред обществото, която медиите се стараят да не бъде забравяна. Много от симпатизантите на "Атака" може да се разколебаят в политическата ефективност на тази формация, може да се замислят за разминаване между думи и дела и да не отидат да гласуват. И от 8-9% "Атака" може да се срине до 5%. Виждате, че неизвестните са наистина много. - Истински или привиден е конфликтът между президента и премиера, проличал в острата реакция от страна на Сергей Станишев срещу критиките на Георги Първанов към тройната коалиция? - Критиката от страна на президента и дръпнатата реакцията от правителството е реална политическа ситуация. Но това не е конфликт, както много медии се стремят да внушават. Това е ефект от втория мандат на президента Първанов. Той вече е свободен в много по-голяма степен - още по-ясно да дефинира проблемите и да заявява оценките си, вкл. към правителството и към лявата му част. Логично е понякога да няма съгласие с тази критика и дори да бъде изразена обида. Българските политици още не са се научили, че не бива да се обиждат, когато ги критикуват. Това обаче не означава конфликт, нито разрив. Враговете на лявото не бива да се радват прибързано. Интервюто взе Живка КЕХАЙОВА Обратно към началото |
Национална конференция