|
В. Дума, 2 юни 2006 ХАРИЗМАТА НА ВОЛЕН СИДЕРОВ ВЕЧЕ Е РАЗРУШЕНА ТАЗИ ГОДИНА Е СЪДБОНОСНА И НАЙ-ЛОШОТО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, Е ПОЛИТИЧЕСКИ ХАОС И ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
- Защо да не се реши? - Защото той е действащ кмет. А като кмет не е достатъчно прилично едновременно да си полически лидер и да кметуваш в град с трудно разрешими проблеми като боклука например, дупките, инфраструктурата и престъпността. Много голям въпрос е наистина кога ще се осмели да направи партия - а тя би била типично лидерска партия. Защото в нея ще има един човек плюс някакви статисти, които от негово име нещо ще правят. Такъв бе случаят с НДСВ на Симеон Сакскобургготски, както и със ССД на Стефан Софиянски. Когато ти е лидерска партията, не е удобно ти да си администратор-кмет и да разчиташ на подставено лице, което да ти я води, както вече видяхме със "случая" Сакскобургготски и Пламен Панайотов. От това структурно разделяне си пати най-много лидерът - царят също много си изпати от юридическото си лоби. Много е неясен проблемът с Бойко-Борисовото сдружение и това, което "мерим" за него в проценти сега, е само потенциал, а не реален рейтинг. - Кога ще има яснота според вас, г-н Мирчев? - Кога и как ще се реализира идеята, ще разберем, когато влезнем в реална предизборна ситуация и видим: (1) как точно ще се конструира партията, (2) как ще се нарича, (3) как ще участва в изборите. Хората ще трябва да научат повече за тази партия. После социолозите ще започнем да мерим истинския рейтинг на ГЕРБ, който може да се окаже неприятно висок за останалите партии. Може би пък и неприятно нисък за самия Бойко Борисов... - А към днешна дата какъв е според вашите допитвания рейтингът на кмета? - Изследването, което огласих миналата седмица, е сигурно много неприятно за Бойко Борисов. Оказа се, че в качеството му на кмет неговият рейтинг е по-нисък от този на предшественика му към април 2005 г., когато Софиянски се "срутваше". - А разминава ли се идейно електоратът на БСП с декларираните от ръководството на тази партия социалдемократически ценности и търсене на място в центъра на политическия спектър? - Да, има тлеещо напрежение между лидерската група и масата на електората. Говоря включително и за младите хора, по на 20-30 години. Когато говорим за подобен тип идеологическа нагласа, не бива да визираме само възрастните хора. Характерно за БСП е, че такава нагласа имат и младите попълнения в партията. Това разминаване е тлееща криза, защото БСП - като симпатизанти и гласуваща маса, продължава да бъде социалистическа партия, а в повечето случай социалдемокрацията не се схваща като социализъм. Така че напрежението продължава да зрее. Лидерската група на БСП е притисната от много външни и вътрешни фактори. А на правителствено равнище в това тройно правителство сега са принудени да продължават дяснопоставена политика във всичките й измерения. Дори да искат да направят ляв завой в държавната политика, не са в състояние да го извършат радикално. Могат в отделни сектори да въвеждат подобни елементи, но само като баланс. Това е един от основните проблеми вътре в БСП. Когато питаме хората какви са и те сами се определят като леви или десни, сред симпатизантската маса, гласуваща за БСП, практически почти всички вече се определят като леви. - Винаги ли е било така? - Имаше време, когато почти 10 процента се определяха като център, но центристкият момент на БСП започна да се надживява и лидерите на тази партия трябва да го имат предвид - става дума за идеологическите компоненти на партията, както и за съответния маниер на лидерско поведение и лидерско мислене. - Според вас има ли нагласа в обществото за предстрочни парламентарни избори, за каквито се чуват гласове главно от дясното политическо пространство? - Не, в момента няма. Защото за всички е ясно, че тази година е съдбоносна, и най-лошото, което може да се случи, е политически хаос и предсрочни избори. Ако в началото на годината повече хора си мислеха за предсрочни избори, след доклада от 16 май за асоциирането ни в ЕС, когато се изясниха областите, в които до есента трябва да довършим започнатите реформи, предсрочните парламентарни избори и последващият възможен политически хаос ще са най-голямото безумие. Сега не прави чест на десницата, която чрез такъв лозунг се опитва да трупа евтини политически дивиденти. Безспорно десницата у нас трябва да укрепне. И левицата има нужда от нормална и достатъчно мощна десница, но не по този лековат и самоцелен начин. Защото да спекулираш с макроинтересите на държавата, за да трупаш някакви 1-2 процента допълнително към рейтинга си - това е политика на махленско равнище. Извинете за думата, но в случая е точна. - Смятате ли, че така нар. скандал с досиетата е активно мероприятие за отклоняване на общественото внимание от истинските проблеми на обществото? - Не. Хората в България са достатъчно политически грамотни. Знае се, че скандалът, който се вихри вече седмица по медиите, при това доста сълзливо, е просто пореденият скандал. Ясно е, че определени среди вече години спекулират и правят лична кариера на базата на досиетата - били откраднати, преснимани, дочул бил някой нещо си... Избирателят е наясно, че докато тънем в "блатото на досиета", няма да можем да изградим новата си държава. Нови агентски структури като икономическо, външно и вътрешно разузнаване, агентурни мрежи, внедрени в организираната престъпност не могат да бъдат създадени, ако хората, които биха се наели да работят там, се страхуват, че след 5-10 години някой безмозъчен политик ще извади кадровото им досие. И всъщност ще ги предаде. Това блато е решаващата бариера държавата ни да продължава да бъде безпомощна. - Защо да е безпомощна? - Защото няма силни специални органи. А тези, които продължават да разиграват досиетата, са хора и среди, които не желаят българската държава да изгради свои модерни, европейски тайни служби и органи, истински и действащи в полза на националния интерес. Надявам се това правителство да разсече по соломоновски възела, защото това е едно от тлеещите безумия в България от 17 години насам. - Десните според вас ще се обединят ли около единна кандидатура за предстоящите парламентарни избори? - Правят опити и има логика да положат усилия да се обединят около дясна кандидатура. Но, от друга страна, знам, че имат жестока разделителна линия. - Коя е тази линия според вас? - "Иван Костов и другите", а като партийна структура - ДСБ и другите десни партии. В най-непосредствен план - СДС на Петър Стоянов. Тази концептуална пропаст, че "с другите сини братовчеди не можем да работим" не знам как ще я преодолеят. Може да се стигне до единна кандидатура, но докато тлеят тези взаимоотношения, в рамките на самите избори, едната партия, уж подкрепяйки общия кандидат, всъщност ще го саботира. Вече сме имали многократно такива случаи. - Какви са шансовете за бъдещ, отново ляв президент, на републиката? Не питам за имена... - Левият президент е ясен. Той се нарича Георги Първанов, ако става дума за нов ляв президент. Може да има друга лява кандидатура, но ще е без шансове да спечели на предстоящите президентски избори. Така че борбата на Георги Първанов ще бъде с не-левите кандидати. Той тръгва от много добра стартова позиция, но политическото пространство е нестабилно. - Предричате ли победа за г-н Първанов? - Предричам нелесна победа. - Кои хора, според вас останаха "твърдо верни" на социалистическата партия? - Тези, които имат социалистическо битие. Социализмът е идеята на наемния труд, но не само на работниците и селяните, а и на наемната интелигенция. И тъй като в обществото продължава да има две основни класи - на капиталистите, собствениците, експлоататорите, властниците, притежателите на обществен престиж, господстващите върху медиите, които задават идеологически начина на мислене в обществото, а другата на наемните трудещи се, на широките народни маси, то социалистическите или левите партии ще продължават да бъдат приоритетно представители на тази втора класа. Крайно либералният модел по дефиниция е социално несправедлив. Той привилегирова едни доста малък като процент елит. Рязко свива процента на средната класа и я поставя в много нестабилна обществена ситуация. На практика създава крещящо неудобно общество за широките слоеве на населението. Този либерален обществен модел е класически десен, което с особена сила се вижда през последните десетилетия на глобализацията. Обратно левият модел не може "да се откачи" от понятието социална справедливост. - Какво е за вас социалната справедливост? - Да няма чак такава поляризация, богатите да не се превръщат в олигархия, богатите и олигархията да не са по-силни от държавата, а всички ние да сме крепостни селяни на олигархията. От друга страна, трябва да има много мощни системи за социално подпомагане, които да не допускат голям процент от населението да пада под жизнения минимум, където има само деградация, антисоциалност и лумпенизация. И трето - реална демокрация, достъп до информация, публичност на властта и наказуемост на политическите лидери и висшите администратори, когато злоупотребяват със своята власт. Или казано с две думи: публичност, законност и ред. От тази гледна точка битието предопределя "масовият човек" в България да бъде лява ориентация, защото е застрашен от поляризацията и крайния либерализъм, от крепостната зависимост и бедността, от беззаконието и арогантния егоизъм сред елитите. Доколкото, разбира се, има връзка между битие и идеологическо съзнание. - Има ли го по света това общество на социална справдливост? - Ще дам пример с шведския модел - в условията на капиталистическо общество и икономика социалните баланси се съхраняват. Продължава да действа принципът на социалната солидарност и справедливост, въпреки капиталистическата икономика. - Смятате ли, че има място за силна комунистическа партия в България? - В България има пространство за силна комунистическа партия. БСП се изтегля малко към центъра и според мен тя е лявоцентристка партия. А в по-крайно лявото има голямо пространство, което в момента е празно. Там има едни псевдокомунистически партии, с лидери, някои - дори с депутатски статут, но без последователи. Така че има луфт и непрекъснато ще се появяват лидери, които ще се опитват да го запълнят, само че кога ще стане - не знам. Ще стане съгласно европейските стандарти за политическа структура - там има комунисти, партиите им не са управляващи, но са партии с 5-10 дори 15 процента понякога, които активно участват в политиката на държавата. - Значи Европа не смята комунизма за безумно зло? - Европа ни демонстрира, че в комунизма няма нищо лошо. Това не е явление от ХIХ, а от XXI век. Защото има модерен, съвременен европейски комунизъм. Затова празното ляво пространство в България е логично да бъде запълнено от някого. Големият въпрос е, че вече 17 години чакаме този някой... Интервюто взе Галя Панайотова Обратно към началото |
Национална конференция