|
В. 24 часа, петък, 30 януари 2004 г. НО ОЩЕ НЕ ЗНАЯТ ЧИЯ Е ТЯ. ЗА БЛИЗО 50% ИСТИНСКАТА ВЛАСТ Е В ДПС
Как сега СДС да взема властта при условие, че висшите им ръководители са се хванали за гушите, не се знае след конференцията им едно или две СДС-та ще има, рейтинговият процент пада и в момента е критично нисък (9-12%). Изследването ясно демонстрира, че СДС е голямата дясна партия, другите малки десни просто зануляват своя процент и се редуцират до няколко лидерски имена. Но СДС в момента е на дъното не само на рейтинга си, но и на своята дееспособност все едно у дома двамата съпрузи само да си крещят и дори да се побииват, а някои отстрани да очаква добре свършена работа от тези хора. БСП има потенциал да вземе властта. Но няма гаранция, че обществото, медиите, интелигенцията ще проявят толерантност към усилията им да внесат промени в държавната машина, да изчакат позитивните ефекти. Нали същите тези общество, медии и интелигенция се поддадоха на директна идеологизация на изборите в София преди три месеца избраха с "погнуса" Софиянски за трети мандат само и само да не би Александров ("комуниста") да не спечели. В резултат виждаме какво става в Столична община. Между другото изследването показва, че за първи път от 14 години в София сега рейтингът на БСП е по-висок от този на СДС и ССД взети заедно. Ако има кой да си извади поуки, нека. Каква е ролята на ДПС в правителството? Днес е извънредно важно ясно да се отговори на този въпрос: (1) не само защото ДПС вече е "малък" коалиционен партньор, който спасява "голямото" НДСВ от поредицата вотове на недоверие към Симеон и правителството му; (2) не само защото ДПС е сега във властта, но е разпознат от общественото мнение и като евентуален бъдещ коалиционен партньор (вероятно на БСП); (3) не само защото, ако НДСВ при следващите парламентарни избори бъде назидателно наказано от избирателите (както се случи на БСП Жан Виденов и на СДС Иван Костов), то тогава ще трябва да се разпредели виновността и ДПС да поеме своята по-голяма или по-малка доза.
В тази логика данните за общественото мнение са симптоматични: бързо нараства групата на избирателите (вече клони към половината), които са убедени, че ДПС не просто играят важна роля в правителството и управляването на страната, но и на практика имат решаващата дума по твърде много въпроси. Това е ситуация, в която малкият е по-силен от големия, и така големият става политически заложник на малкия. На фона на тази роля на ДПС в политиката и управляването на страната е интересно дали те успяха в усилието си да преодолеят статута и образа си на етническа партия (турска, мюсюлманска). А усилието им бе голямо. Спомняме си местните избори през октомври 2003 и като пропаганда и политическо говорене, и като въвличане на много българи-православни в кандидатурите за кметове и за общински съветници, и като реално проникване в държавни и общински администрации в градове и общини дори където ДПС никога досега не е имала значимо влияние и организации, нито има голям процент съответно население. Данните очертават три групи сред общественото мнение: (1) 25% са склонни да отчетат реална трансформация в ДПС от етническа към общонационална партия; (2) 46% считат, че въпреки въвличането и извеждането на публичната сцена на много нетурци, ДПС по същество остава етническа партия, решаващите лостове и ресурси са в съответните лидери на ДПС; (3) и накрая, 29% са категорични, че ДПС не само не са престанали да бъдат политическа сила, конструирана на етнически принцип и ценности, но и не желаят да бъдат друга. Как да оценим такава структура на общественото мнение? Мисля, че по-скоро в полза на ДПС, доколкото под общата нагласа на предпазливост и скептицизъм спрямо ДПС, 25% приемане като общонационална неетническа партия е висок дял, дори впечатляващо висок. Кой да ни е покровител? Приемането в ЕС като нужда, но и като рекламен трик на политиците Очевидна е зависимостта на България от мощните и бързи процеси на преустройство на света в рамките на така нар. глобализация. А ние продължаваме да стоим на кръстопътя на историята. В тази връзка задаваме един любопитен въпрос: "Сега България има ли нужда от голяма държава-покровител, с която да се обвържем?" В отговор 47% казват, че макар и сравнително малка България може и следва да има своя самостоятелна политика. Обратно, 53% считат, че не можем да успеем в сегашния свят, ако нямаме покровител голяма и мощна държава. Преди три години (Март 2001) съответните дялове бяха 60% срещу 40%. Още по-интересна е геополитическата ориентация при търсенето на покровител: ЕС (с център Германия) наистина е на първо място, следван от Русия и САЩ. Разрезът "леви-десни" показва, че сред левите европейската идея е масово приета. Ако има резерви, това е по линия на начина на нашето асоцииране, на националната цена, която ни принуждават да плащаме. Сред десните прави впечатление, че има група, която не робува на идеологеми и продължава да вижда в Русия мощен и защитен партньор на България.
Ето защо е тайнствеността при отварянето и затварянето на преговорните глави, както и отстъпките ни за АЕЦ "Козлодуй", както и примиряването на държавата с изкуствено свитите площи с лозя, и още колко примери. Освен това, толкова много се говори за ЕС и нашата цивилизационна ориентация към тях, че масата от хората започват да се настройват скептично. Показателно е, че когато питаме какво трябва да се случи, за да се стабилизира България и оправи живота в нея, едва 2% се осланят на приемането ни в ЕС. Пак поука! Бих препоръчал и властващите, и опозицията повече да мислят и действат за реалните проблеми вътре в страната и по-малко да надуват перки пред разни посланици и аристократи. Впечатляващ е гражданският консенсус срещу решението за затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй": 85% са против, от левите 96%, от десните 87%. Имаме си партии, но чакаме личност-месия за пореден път Кризата на партийната система в България е в очевидна за всички криза. В това отношение Симеон все пак успя той покрай себе си има риск да завлече към дъното не само НДСВ, но и всички останали големи политически партии, дори самото понятие "демокрация". В този смисъл той е безспорно успял политик. Сега СДС прави всичко възможно да му помага в тази посока. Съответните проблеми организационни, кадрови и идейни в БСП и левицата също не са малко и не са за пренебрегване. Масовият човек в такава ситуация се чувства пренебрегнат и изоставен от своите политически "представители", отчужден е от тях. И тогава идва златното време на месиите, на чудотворците в политиката. Вече веднъж го гледахме това чудо през 2001 год. Симеон дойде от Мадрид и само за три месеца добави 1600000 гласа към своя естествен електорат. Но поуката е затисната под паниката от безперспективността. И затова не е за учудване, че масовият избирател днес в България отново е склонен да чака месията силна личност, която да вземе властта (това май не звучи демократично!), за да оправи държавата и страната. Към януари 2004 я очакват 71% от пълнолетните граждани. Успокоителното е, че Бойко Борисов не е назован като тази чакана силна личност. Едва 29% ясно заявяват, че такова ново чудо би било нежелано и вредно. Това е! Обратно към началото |
Национална конференция