|
В. Всеки ден, 6 март 2006 Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М - Г-н Мирчев, защо смятате, че може да има предсрочни парламентарни избори, ако България бъде приета в ЕС на 1 януари 2007? - Не смятам, че трябва да има такива предсрочни избори, а разсъждавам какво би станало, ако популисткият заряд на Атака се развива. От митинга им на 3 март 2006 се видя, че популисткия им потенциал е много голям. Митингът наподобяваше събитията от януари 1997. Толкова много хора не са излизали на улицата след 1997, подобно политическо събитие оттогава не е имало. Ако този популистки потенциал се разгръща и набира мощ, може да се окаже, че сегашните официозни партии ще изпаднат в ситуация да им бъде по-изгодно да се проведат нови парламентарни избори - за да се скъси периода и те да не допуснат Атака да нарасне прекалено много. Това е тактическа логика, изисква елементарна гъвкавост - все пак политиката е изкуство на възможното, а не на желаното. - Как партиите от управляващата коалиция биха реагирали на подобна идея? Според вас дали този вариант се обмисля в партийните централи? - Вероятно сега те ще се възмутят от подобна идея, няма да харесат тези ми разсъждения. Защото в момента все още им се иска да мислят, че Атака е нещо периферно, някакво дребно събитие, което от само себе си ще отмине-разпадне-избледнее. Официозните партии все още подценяват потенциала на този тип популизъм, на този тип ирационалност сред масовия избирател. - Атака ли е реалното лице на популизма и дали може да се родят и други националистически формации, които да я изместят? - За съжаление, у нас ХХІ век започна с господство на популизма в политиката, с примитивизма на ирационалния популизъм. Първата изненадваща вълна беше през април-юни 2001 - "Царят" Симеон Сакскобургготски дойде и спечели 2,2 млн. гласа. След една година вече бе загубил 1,5 милиона от тях, повечето хора изтрезняха от популисткото опиянение. Втората ярка демонстрация на популизма стана през миналата година, когато на изборите за кмет в София "бат Бойко" спечели с огромна преднина. Изтрезняването тече в момента. В момента Атака и "Волен" е новото лице на масовия популизъм. Волен Сидеров и Бойко Борисов са облика на популизма сега в България. - Бихте ли обяснили коя е най-характерната черта на популизма? - Най-характерната черта на популизма е, че по натрапчив и елементарен начин се казва на хората това, което на тях им се иска да чуят. Това се изговаря ясно с огън в очите, и с истеричен пръст се посочват виновниците. След това политикът обещава свръх-радикално ампутиране на злото. Изобщо не се разсъждава дали обещаваното е реалистично, дали няма да породи допълнителни още по-големи и жестоки проблеми. Така ясното назоваване на болките на хората се комбинира с абсурдност на предлаганото решение, или с лъжливост на обещаваните срокове. Замъглява се важният въпрос дали тези, които обещават имат истинско желание да го реализират. - Ако приемем хипотезата, че има предсрочни парламентарни избори, това за кого ще бъде по-удобно - за старите партии, или за новопоявилите се? - В момента партиите се разделят на две части - едните са партии, които играят според правилата на парламентаризма. Другите са партии и движения, които играят извън тези правила. Те набират точки, обявявайки се за алтернатива на партиите изобщо. Такъв е Бойко Борисов. Такава ще бъде неговата партия, която той се гласи да направи - "партия на кметовете". Ако стане, тя ще бъде партия на кметовете, които по същество са мажоритарни извън- и над-партиини лидери, те са локални центрове на корпоративни групи и кръгове. Много от водещите кметове в страната (без тези на ДПС, която стриктно ги контролира) от години имат инерция да се еманципират от своите партии - отделят се от тях, на следващите избори стават "независими" или се прехвърлят към други партии, дублират официалните партийни кандидатури, и т.н. БСП вече на две вълни от местни избори има жестоки проблеми, СДС - също. Партията на такива кметове на практика би била корпоративна група от мажоритарни лидери и местни феодали. И тя съзнателно ще застане срещу другите партии като цяло, срещу класическата партийна структура. А това означава и срещу демокрацията по принцип. По този път България ще бъде тласкана към разпадане в мрежа от феодални владения, а не извеждана към зрелостта на една съвременна демократична европейска държава. В такава анти-структурна позиция, в каквато е Бойко Борисов, сега е и Атака под Волен Сидеров. В екстремната си форма Атака застава срещу всички други партии взети заедно. Тя е реална и все по-активна опозиция на всички останали партии - и управляващи, и не управляващи, и леви, и десни. - Кога е възможно потенциалът на Атака и на Волен Сидеров да се изчерпят? - Те няма да се изчерпят бързо и лесно, нито от само себе си. Доколкото става дума за принципно недоволство на големи маси от населението от политиката, която се води в България през последното десетилетие, независимо от кое правителство - дали дясно, или ляво. Става дума за разминаването между дневния ред на властта и дневния ред на масовия човек. Десетки проценти от така нар "масов човек" не смятат, че партиите работят за благото на хората и народа, подозира ги, че работят за благото на други неща. Това всъщност е задълбочаващо се разминаване между политици и народ. Атака се намества точно в тази пропаст, опитва се да приклещи народа и да му се самодемонстрира като алтернатива срещу целия досегашен и днешен политически елит. Не съм безкритичен апологет на сегашните официозни партии и лидери, напротив, но алтернативата на Атака и Борисов е излизане от европейската цивилизация и влизането в спирала на организиран хаос, който е форма за господство над народа и държавата. От друга страна не съм против потриотизма и национализма в условията на евроинтеграция, напротив, но съм категорично срещу екстремизма и злоупотребата с тези ядра на народа и на суверенната национална държава. - Управляващите ли са виновни за потенциала на Атака? - Управляващите - доколко през тези 16 години се натрупаха неща, които оставиха десетки проценти българи зад борда. Не става дума за сегашните управляващи, а за натрупване на подобни неща през последните 16 години. - Ако все пак у нас има предсрочни избори, това няма да е изключение на фона на страните от Централна и Източна Европа, които след влизането в ЕС проведоха предсрочни избори. - Няма нищо неочаквано в едни предсрочни избори. Още в началото бе ясно, че тази управляваща коалиция е крайно деликатно конструирана, че интересите трудно ще бъдат съчетани, че визията за нещата и бъдещето - също. Естествено е политиците да не харесат това, което ви казвам сега, но нека се огледат в другите държави, които са влезли в Евросъюза. В тях имаше подобни сложни коалиции като нашата. Когато целта бе осъществена, т.е когато асоциирането стана, те си изчерпваха моралния заряд и затова политически се дестабилизираха, и после логично се вървеше към предсрочни избори. Нещо подобно е вероятно да стане и у нас. Е, може и да не стане, но логиката е ясна, закономерността - също. Освен това, тук у нас има и ще има много сили, които ще тласкат нещата нататък. Това се усеща и сега - очевидно има сили, които не са заинтересовани от асоциирането на България в ЕС, и те са осезаемо активни. Можем и да не знаем точно кои са и как го правят, но виждаме крайните резултати от дейността им. Опитът от другите държави показва, че в първата, втората, третата година след приемането много рязко набъбва евроскептицизмът, гражданското недоволството набъбва и е с висок емоционален градус. Защото тогава се получава като правило едно подскачане на цените и съответно снижаване на реалните доходи, ще има фалити на български фирми, ще настъпят промени в престъпността и източването на ДДС. Е, нали е логично в такава ситуация управляващите партии да изглеждат виновни и ... се стига до предсрочни парламентарни избори. Това го сочи опитът от другите държави. Защо да не мислим и говорим по тези перспективи още сега, за да не се окажем пак изненадани от "първия сняг". Интервюто взе Марина Чертова /Бележка от Михаил Мирчев: През тази седмица медиите подеха някои от казаните неща в това интервю и ги превърнаха почти в сензация или скандал. Беше завъртяна преди всичко фразата за "предсрочни избори". Ясно е, че аз не желая такова събитие, това би означавало пореден хаос в България. Но то може да се случи. Ако се случи през 2007 след приемането на България в ЕС, е важно какво ще е станало през 2006 и в началото на 2007: Дали официозните партии са отворили такова пространство, че Атака дотогава да се е превърнала наистина във Втора политическа сила? Дали Волен Сидеров ще е още лидер на Атака, с профашистката символика от митинга на 3-ти март ли ще облъчва тогава масовото съзнание? Десните партии дали ще са безпомощни, както са сега, за да не могат да бъдат алтернатива при едни такива предстоящи избори? БСП ще може ли да опази себе си от своите "партньори", които вероятно се опитват и ще се опитват да я изсмучат максимално, а после да й прехвърлят всички свои грехове? Дали ще е продължило или пресечено мафиотизирането на висши властови структури и държавни администрации? Много въпроси. Засега не само, че няма отговори по тях, но има и отказ от страна на официозните политици да говорят откровено и задълбочено по тях. Това мен ме притеснява, защото това мълчание е път към нова жестока държавна и национална криза. По-горе представих текста си от интервюто във "Всеки ден" с редакция и частични допълвания. Мисля, че има нужда от още по-ясен изказ на казаното от мен в понеделник. Петък, 10 март 2006/ Обратно към началото |
Национална конференция