|
В. Дума, 10 февруари 2006 ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ ПОДДАВАМЕ НА НАТИСКА ДА ПРОДАВАМЕ ИМОТИТЕ И ЗЕМЯТА СИ Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
- Всички те бедни хора ли са? - Голяма част от тях може би не са бедни хора - те може да са все още от средните и добре поставените професионални класи. Но психологически вече стават притеснени, губят стабилността си, свиват не само потреблението си, но личните си инвестиции в бизнес, в професия, в семейството си. Вместо да се разгръщат в живота, пространството им се свива, завърта ги един низходящия процес на обедняване и на свиване на социалните им възможности. Тези хора може все още да не са станали негативисти и песимисти, но най-малкото вече са сериозно замислени по какъв начин да спрат тази негативна тенденция. И има още около 30 процента, според които през последните 3-4 години не само не им се е подобрил материалния статус, останал е притеснително лош, но и допълнително се е влошил. Е, те вече са зад границите на оптимизма, в зоната на песимизма и негативизма. - Тези хора представляват ли рискова група? - Те са рискова група преди всичко за себе си. Защото, когато човек е толкова притеснен и обременен от страха, че не успява и не може да се пребори, това се отразява на цялата му жизнена активност, пораждат отчуждение и конфликтност в отношенията с близките и децата му. Лека-полека те започват да стават риск и за околните и обществото. - Защо? - Тези хора като правило много повече са конфликтни, озлобяват се, част от тях започват да стават агресивни и дори да отмъщават на лошото общество, което според тях ги е поставило в такава ситуация. В края на краищата много от тях се изкушават от девиантни прояви, а някои от тях съзнателно и криминални. - Правите този извод, въпреки че тези хора имат някакви сигурни доходи? - Тези 30 процента са относително сигурни, че имат работа, но често заплащането им е минимална или под минималната заплата, партньорът им в живота често има също такива мизерни доходи или временно може да е безработен. А ако възрастните му са болни, чрез тези една или две минимални заплати как ще им се осигурява скъпо лечение? Тогава се получава така, че хората са сигурни като статус или възнаграждение, но тази сигурност е бедствена, защото държи човек на изключително ниско равнище на възнаграждение и оттам в клещите на мизерни условия и крайни ограничения. - Какво представлява имотът за българина сега? - Имотът, първо, е материален шанс за добър живот, второ, е възможност за инвестиране и допълнителни доходи, трето, той е гордост и самочувствие пред околните, четвърто, е екзистенциална сигурност в себе си, че можеш да дадеш добър старт на децата си. Тази добра българска традиция продължава да оцелява въпреки натиска, който се оказва над сънародниците ни, да си продават апартаментите и да живеят под наем, да си продават земята и да остават обезземлени. Такъв натиск активно тече в последните 10-15 години срещу дребните и средните собственици - огромното мнозинство обикновени семейства в България. Българинът обаче успешно се съпротивлява на този натиск и засега голямата част от хората опазват своето имущество. - Колко грамотни са българите институционално? - Не много. Нямам пред вид, че са ниско образовани, че не са чели книги. Става дума за функционалната им грамотност, което е нещо различно. - Какво точно представлява тя? - Функционалната грамотност изисква наред със знанията и практически умения, по-специално умения да се общува с институции, да се взаимодейства с бюрокрация, да се ползват нормите на закона. Например: функционално неграмотен съм, ако имам проблем, но си мисля че трябва да отида при който и да е държавен служител, да му го кажа и той "по човешки" едва ли не автоматично ще може да ми реши проблема. Става дума за незнанието и неразбирането, че институциите са строго профилирани, че имат специално законодателство, че има стриктни бюрократизирани процедури - ето това е всъщност функционалната неграмотност. И тя се среща не само при ниско образованите хора, но и при много високо образовани, дори при истински културни хора. И те може да се окажат функционално неграмотни и безпомощни да защитават себе си, имуществото си, гражданските си права. Всъщност те не знаят как функционира администрацията, не знаят какви права имат и какви са процедурите, сроковете, нужната документация. Нямат представа кой от документите е официален, кой е хвърчаща хартийка. - Рискова група ли са семействата, в които няма баща, или не е сключен брак между двойката-родители? - Около 50% от ражданите деца у нас сега са от майки без брак. Около 30 на сто от тези майки нямат официален партньор, т.е. няма мъж, който да припознае детето им като свое и тази жена като своя партньорка. Това е така нар. "самотна" майка с 1, 2,3 или 4 деца. Когато това е комбинирано с мизерия и затворени общности тип "гета", в които повечето жени са в тази ситуация, или има пък етническа специфика, тази комбинация води до ситуация майката и децата й да нямат никаква имуществена стабилност - не притежават нищо "дълготрайно". По тази линия те се оказват принципно изолирани от държавата и обществото. - В какъв смисъл и защо изолирани? - Доколкото социалната връзка и чувството за обществена принадлежност минава през недвижимото имущество и твоята ангажираност към него. Като нямам имущество, аз съм една "волна птичка". Ако съм член на чергарска група, ние се местим от едно село в друг град, от един квартал в друг район. И навсякъде сме чужди, сме нови, сме подозрителни. Така гледат на нас, а ние сме отчуждени и дори нямаме рефлекс да се интегрираме, свикваме с това че сме "ничии". Като нямам къща живея във фургон или на яхта. Когато ми скимне я отвързвам и се премествам на друг пристан. И отново нито съм приет, нито аз се интегрирам и обвързвам. Това е начин на живот, при който личността и семейството, групата и общността са принципно отчуждени, атомизират се, изключват се морално от обществото. Ето, затова казвам, че когато толкова много майки раждат своите деца без съпруг-партньор, и остават в несигурна мизерия, и нямат никакво недвижимо имущество, по този начин първо се формира голям обществен слой и второ, той започва да се възпроизвежда чрез децата си - слой който принципно е дезинтегриран от държавата, от нацията, от лоялността си към обществото. - В изследването си наричате тези хора асоциални? - Без имущество, ако не си асоциален, то рискът да станеш е съвсем директен. Асоциален си, когато не уважаваш по никакъв начин държавата, която те е лишила от собственост и стабилност. Когато нямаш понятие, че като гражданин първо трябва ти да спазваш законите, а после да искаш нещо от закона. А когато това се комбинира и с безработица, мизерия, неграмотност, просто не виждам начин да си изкарваш житейските доходи без девиация, без престъпност, без криминалност и т.н. Тези хора се местят, днес живеят в един апартамент, после някъде изчезват в трета или пета махала. Те са изключително мобилни освен като индивиди, а и като доста големи общности. И то по такъв начин, че институциите и обществото не могат да ги контролират. В същото време не си водят децата на училище. Защото като се местят по света, нямат позитивно отношение към държавата и институциите, към нормите и културата, и ... започват да обричат децата си също на изолация и антисоциалност. - В това, за което говорите, има ли етнически момент? - Целият проблем е чисто социален, но за голямо съжаление сега той се концентрира в ромската общност. При българските турци все още го няма. Особено ме тревожи фактът, че се разгръща и сред българското мнозинство. Между 7 и 10% от българите също изпадат в такава ситуация. Комбинацията от безработица, плюс мизерия, плюс липса на семеен брачен партньор, плюс деморализация е злокачествена. А когато става дума за майка и нейните деца, които са лишени от имот и наследство, става дума за лично и обществено бедствие. Едно от важните му измерения е формиране и възпроизводство на антисоциални слоеве. - Каква е самооценката на българските граждани за доходите им? - Материалното положение не идва само от официалните доходи. Има и неофициални, недекларирани - от работа, от наеми, от роднински помощи ("социални трансфери"), от девиация и престъпност, от корупция, от имущество. Например, на някои дъщеря му му праща от чужбина по 200 евро на месец, или доходи, които идват като натура, или своето производство - пълня си буркани и след това си ги хапвам цяла зима. - Какъв процент хора могат да бъдат определени като бедни и най-бедни? - Официалната статистика сега определя като бедни между 15% и 40% - в зависимост от мерната единица и методиката. Според мен хората на границата на мизерията и под нея сега са около 20-25%. Това е много висок и жесток процент, и изисква специално внимание и грижи от страна на държавата. Но не с палиативни мерки, не с дребни подаяния. А с такива мерки, които започват още от структурирането на икономиката, вкл. на държавното й субсидиране - поне за част от нея, мерки за опазване на ниските доходите над цивилизован европейски висок минимум. - Увеличават ли се бедните хора или се запазват като стабилен процент? - През тези 10-15 години бедните се увеличаваха 2-3 пъти. Сега са достигнаха 20-25 процента. По моя прогноза този процент поне засега ще остане в този порядък. - Колко се определят като средна класа? - Като социална нагласа и статус ние имаме средна класа и не приемам тезата, че у нас няма такава. Проблемът е, че в България относително стабилната средна класа не е повече от 15-20%. Има още "ниска средна класа", която обаче е крайно неустойчива, това са хора застрашени от безработица, понижаване на доходите или фалит като собственици и дребни предприемачи. Т.е. хем са средна класа, хем нямат реалните за това доходи. Или те са средна класа, но нямат достатъчното самочувствие и перспектива. Това е проблемът. За да е спокойна, средната класа трябва да има перспектива поне за две поколения напред. А когато е нестабилна, трепери от конюнктурата, живее с поглед само 1 финансова година напред, чака със страх следващото правителство. При такава разколебаност средната класа губи голяма част от потенциала си да стабилизира обществото като цяло и да му задава общия облик, губи силата си да създава "гражданско общество". - А как стои въпросът с елита? - Елитът го имаме, но там проблемът е също критично малкият процент. Има не повече от 2-3 процента истински богати хора, слоят на "олигархичният елит". Концентрирали са много власт и капитал, владеят голяма част от общественото богатство, демонстрират екстремно висок стандарт. Това е малцинство, което практически се е откъснало и дори противостои на обществото като цяло, тегли демокрацията към олигархия. Има и още 3-5 процента елит, който не се е откъснал екстремно от населението. Това е класически обществен елит с морално и ангажирано отношение към обществото и неговото бъдеще. Но за съжаление, първо, това е много малък процент и второ, голяма част от него е зависима от глобалните сили и политика, от монополите в големия бизнес, корпорациите и финансовите центрове. Те пък волю-неволю дърпат националните български интереси към космополитизма на "транзитните пътници" в световната власт. - Как стоят нещата с вътрешната и външната миграция, непрекъснато ли се променя тя? - Това са потоци, които текат в последните десетилетия почти еднопосочно. Има определени райони в България, които се лишават от дееспособното си население - младите и образовани хора. Това важи най-вече за Северозападния район, големи пояси покрай Дунав, Добруджа, Странджа-Сакар, Ямболско, в Родопската дъга. В най-малка степен така нар. Македония, поради културно-патриархални причини - те все още се пазят и задържат. Мигриращото население се концентрира в градове като София, Варна, доскоро и в Бургас. Пловдив през последното десетилетие намаля и изгуби статуса си на втори град в държавата - бе изместен от Варна. Бързо намаляват бивши големи културно-образователни и индустриални центрове като Русе, Шумен, Плевен, Велико Търново. В страната се създава много голяма диспропорция - оголват се територии, а там са имотите на хората и родителите им. Около имотите се завихря серия от проблеми - какво става с тях, кой ги опазва и поддържа, продават ли ги, запустяват ли, как ще се променя наследствеността им. Официално се счита, че над 1 млн. души са извън страната, и повечето са млади и дееспособни образовани хора. Какво става с имотите им тук? - Ще се увеличи ли емиграцията? - Има и обратна посока на връщане, но те са около 10% от емигриращите. Все още сме във фазата на много мощното източване. Но се надявам, че вървим към точка на балансиране и дано тя дойде по-скоро. Интервюто взе Мариела Балева Обратно към началото |
Национална конференция