|
В. Стандарт, 7 януари 2006 СЛАГАМЕ МНОГО ЖЕСТОКА БАРИЕРА ПРЕД РАЗВИТИЕТО СИ СЛЕД 50 Г. СЪОТНОШЕНИЕТО МЛАДИ - СТАРИ ЩЕ Е 1 КЪМ 4 Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
- И сигурно причините са различни у нас и в Европа? - Различни са. В Европа причината е цивилизационна. Те са високо потребителско общество на индивидуализма, което води до ниска детеродна норма - от 2 към 1. При тях става дума за култура на потреблението и на индивидуализма, за съответен начин на живот, за хора, които не искат много деца, защото не желаят да се обременяват. У нас причината е в така нар. преход и икономическата криза, от която така и не можем да излезнем. За 16 години българската икономика бе свита два пъти и изхвърли огромно количество безработни в безвъздушното пространство. А това значи масово обедняване и бедност, означава мизерия. Още означава запушена житейска перспектива, което води до паника, че не само не можеш да се справиш за собствения си живот, та какво ли да мислиш да създаваш деца, да им осигуряваш добро бъдеще. На тази база се разгърна и милионната емиграция, която продължава от България към чужбина. А вътре в страната това е основната причина за рязкото намаляване на раждаемостта сред българската част от населението, сред средните класи, сред интелигенцията и елитите. В елитните прослойки и интелигенцията съществува, разбира се, и цивилизационната причина, но основната е в бедността и липсата на перспектива. Точно на това се дължи екстремността на ситуация у нас. - От друга страна обаче, извън българския етнос се раждат немалко деца? - Това е факт - сред българите и особено сред средните класи раждаемостта е 2,5 пъти по-ниска, отколкото необходимата за простото възпроизводство (за него са нужни 2,1 промила). Затова българската част от населението много бързо се топи, не просто намалява, а се топи. При турският етнос имаме нормален темп на възпроизводство - с детероден модел около две деца. Те в перспектива тук в България нито ще се увеличават, нито ще намаляват, могат да се стабилизират като етническа и гражданска група. Това е положението, но с една забележка: имаме около 300 000 труци-български граждани, живеещи в Турция. Те там също раждат деца и тези деца имат иби чогат да получат формалния статус на "българи". При циганите - не говоря за всички, а за най-ниско образованите, най-маргинализираните, все още се запазва много висока раждаемост - 4, 5, 6 деца. В това е голямата диспропорция. - Т.е. перспективата ни е малка циганска държава? - В доста градове и села циганското малцинство вече е мнозинство или пък скоро ще стане. Всеки, който се разходи из България, ще установи лесно този факт. Голяма част от селата, където по-рано имаше малки цигански махали, сега бързо се превръщат в ромски. Защото българите хем не раждат, хем се изнасят към градовете. Като региони този проблем набъбва във Монтански, Видински, Врачански, Сливенски, Ямболски, Пазарджишки - доста са. Няма смисъл обачи дори да се регионализира - това се отнася и за големите градове като София, Варна, Пловдив, Бургас. - Как ще се отрази всичко това на икономиката ни? - Отразява се фатално. В доклада на ЕС това е първата изведена зависимост - когато населението намалява и застарява, това е директна спирачка пред икономическото развитие. В нашата ситуация намаляването, застаряването и увеличението на неграмотността - т.е. на нетрудоспособното население, означава, че слагаме много жестока бариера пред икономическото си съживяване и просперитет. Всички развиващи се икономики в момента засмукват население - защото им трябва просветена и мотивирана работна ръка. При нас работната ръка, първо, се източва, второ, се примитивизира. Откъде ще дойде тогава бъдещото ни икономическо развитие? - Като казахте бъдеще - какво може да се направи? - Нещо трябва да се направи, това е сигурно. Няма смисъл само да се вайкаме. Първото е да се направи пробив в страха да се говори по тези въпроси. За съжаление у нас сред политиците има страх да се признае проблема. Ето напр., всички международни институции дават демографски прогнози минимум до 2050 г. А нашите не смеят да направят прогнози дори до 2020 г. Данните, които предоставят, обикновено са до текущата година. Това не изразява ли страх? Всички знаят, че демографските процеси са инерционни. За да разбера какво ми е днешното състояние, трябва да знам то към какво ме води след 20-30 г. Когато ми скриват истината за след 20-30-50 години, всъщност ме успокояват и парират активността срещу проблема. Има страх от истината сред политиците. 16 години те бягат от тази тематика. За първи път сега в правителствена програма е записано, че демографската политика ще бъде приоритетна. Това е много позитивен факт, но остава да видим дали ще си остане само на думи, или наистина ще бъде изградена такава политика. И след това - дали тя ще се окаже ефективна. - Какви конкретни мерки могат да се приложат, сигурно има достатъчно световен опит, въпреки че сме уникални и в това отношение? - Напр., в европейския доклад се казва, че трябва да се завърнем към механизмите за стимулиране на раждаемостта. - Но какви са тези механизми - освен пари, поне в нашия случай? - Колко правителства и кандидат-управляващи говореха за семейното подоходно облагане? Едва сега започва да се реализира. Друг въпрос - трябва ли избирателите, когато дават своя вот, да се интересуват съответният кандидат дали е семеен, има ли деца, добре ли си гледа семейството и децата? В медиите реклама на хомосексуалните или на нормалните бракове трябва да се прави? На семействата с добри деца или на такива, в които има насилие над малолетни? Ето само няколко примера, съвсем елементарни. Няма нужда да откриваме Америка, просто трябва да си спомним нещата и да започнем да ги правим. - Смятате, че популяризирането на идеята за разрешаване на хомосексуалните бракове води до намаляване на раждаемостта? - Разбира се - това е реклама на антисемействеността, на антибрака и на антираждаемостта. Държавата и обществото трябва да намерят начин да стимулират доброто родителство, семействата от социализираните и производителни слоеве на населението. И обратно - да демотивират свръхраждаемостта сред неграмотните слоеве и тези, които си изкарват прехраната с девиация и престъпност и които експлоатират децата си, а не се грижат за тях. - Премиерът Сергей Станишев формално не е семеен и няма деца, но пък е първият премиер на правителство, в чиято програма е записана като приоритет демографската политика? Това не е ли противоречие с дадените от вас примери? - Винаги има изключения, но има и принципи. Индивидуалният семеен статус на човека може да се дължи на много причини. Или да се промени. Но е факт, че Станишев и БСП още през 2004 г. си поръчаха специализирани изследвания по демографските проблеми и анализ на переспективата. Тогава социалистическата партия бе в опозиция. Сега БСП прави следващите стъпки - определи демографската политика като приоритетна, по линия на Министерството на труда и социалната политика се създаде специален отдел и работна група, която разработва стратегия за демографска държавна политика. Всичко това са натрупващи се и много важни конкретни стъпки. И последните инициативи на президента Георги Първанов са все в тази посока. Ако се продължи, ще започне да има ефект. Интервюто взе Юлиана ОНЧЕВА Обратно към началото |
Национална конференция