|
В. Монитор, 12 декември 2005 СМЕНЯ СЕ ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО СОЦИАЛНОТО РАЗДЕЛЕНИЕ СЕ ТРАНСФОРМИРА В ЕТНИЧЕСКО Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
(2) бързо количествено свиване на активния детероден контингент и разделянето му на две части - социализираните слоеве повишават възрастта на раждане и вече се концентрират около 30-те години на жената, като нормата спада към 1 дете; обратно, ниските и несоциализираните слоеве концентрират детеродната си активност около 20-те години на жената, като типичното е раждане на 2-3-4 деца. Коефициентите на плодовитост показват, първо, разминаване между двата слоя с 10 години, и второ, максимумът при несоциализираните слоеве е 5 пъти по-висок от максимумът при социализираните слоеве; (3) изнасяне чрез емиграция в чужбина на голяма част от активния детероден контингент - преди всичко българският. Става дума за стотици хиляди млади жени, които поради емиграция или отлагат ражданията си, или раждат в чужбина, или се отказват от раждане по принцип (изпускайки естествената възраст за това). Децата се раждат там с тенденция да останат там, вкл. като загубят своето българско самосъзнание и статус). През миналата 2004 г. колега изнесе данни за над 200 хил. българчета родени в чужбина. За повечето от тях бабите имат илюзията, че това са техни български внучета и внучки. Но на практика майките им искат и ще ги направят чужденци (италианци и испанци, германци и французи, анличани и американци) - просто това е логиката на адаптирането към другата национална традиция, културна и поведенческа среда. А българите не само могат да се адаптират, но и го правят с мотивация - акултурират се целенасочено, което засилва практическия ефект при тяхното асимилиране от страна на тамошната нация и държава. Дългите КОЛИЧЕСТВЕНИ динамични редове в демографската статистика действително са категорични за демографската криза и риска от катастрофа: Първо, за да се раждат деца, трябва да има кой да ги ражда. Критично се СВИВА и ДЕФОРМИРА фертилният контингент, този който реално ражда деца - като налично количество тук в България. Намаляването на раждаемостта означава раждане на все по-малко момичета. Така бързо се свива контингентът на бъдещите млади майки - онези, които предстои да раждат новите поколения на нацията и на България. Така всъщност проблемът в бъдеще се удвоява и спиралата надолу се ускорява - днешната ниска раждаемост утре означава два пъти по-свита раждаемост в общодържавен план. Това ясно се вижда от дългия динамичен ред, който показваме тук до 2020 год. Но той може да бъде продължен с достатъчна точност поне до 2050 год. Тогава населението на България се очаква да намалее сега от 7,7 млн. до около 4,5 млн. души (по прогноза на Световната Банка). Графика: Жени във фертилна възраст: 1975-2020 год. От линията на промяната може да се види, че намаляването на раждаемостта в предстоящите десетилетия няма да става плавно надолу. Такава илюзия се създава, ако се гледа динамиката само до 2005 год. В предстоящите десетилетия ще стане веднъж или два пъти рязко пропадане надолу - рязко намаляване броя на родените деца. В този смисъл ние българите не просто намаляваме ( с общоевропейската норма на застаряване и малък отрицателен прираст), а рязко ще свиваме общия си брой. Числовото измерение е в милиони души. Това вече не е "европейска демографска криза", както много от колегите се самоуспокояват. Това си е чиста проба българска национална катастрофа. Разбира се, ако сега и навреме не се събуди инстинктът ни за национално оцеляване и самосъхраняване. Ако държавата и обществеността не се активизират. Ако не се задвижат отново морални стимули за навременна и добра раждаемост сред социализираните и продуктивните слоеве в обществото ни. Ако не бъде навреме забавен и омекотен процесът на рязко свиване. Ако не бъдат стимулирани жизнеспособните слоеве на населението и не бъде контриран идеологическият отказ от брака и семейната добродетелност. Второ, демографската криза скоротечно изменя ЕТНИЧЕСКАТА структура на населението в България. Това има ясни количествени характеристики - бързо расте броят на ромите - при това най-бедните, най-необразованите, най-отделените в ромски квартали. Обратно, бързо се свива броят на българите - при това на средните и елитните класи, на високо образованите и квалифицираните, на носителите на европейски стандарти за живеене и обществено поведение. Бързо се променят и процентите на мнозинството и на малцинствата в населението като цяло. В условията на демокрация и повишена етно-културна толерантност в промяната на етническата пропорция нямаше да има съществен проблем. Но само ако трите основни етнически общности в България не бяха представители на три различни цивилизационни модела. И точно в това е проблема, от тук се пораждат рисковете. За нашата тема тук е важно, че промяната в етническата структура на населението в България е път към смяна на ЦИВИЛИЗАЦИОННАТА структура на населението и от там заставане пред ръба на сериозни граждански конфликти. Графика: Естествен прираст в трите основни етнически общности, 2003. През последното десетилетие структурата на раждаемостта бе такава, че действително скоротечно се променя ЕТНИЧЕСКА структура на населението. За съжаление, при българските икономически и политически условия това като следствие означава, че ще се промени и ЦИВИЛИЗАЦИОННА структура на населението. Погледнато откъм основните етно-културни разслоявания се формира следния профил:
Дотук говорихме за етническото поляризиране на детеродната норма - в основните етническо-религиозно-културните групи. Ситуацията се усложнява от факта, че има дублиращо социално-класово поляризиране. Сега средната класа и елитите не се възпроизвеждат нормално - свели са детеродната си норма далеч под минимума за просто възпроизводство, не според "европейския" стандарт. Обратно, ускорено се възпроизвеждат неграмотни слоеве (масово ромският, в голяма степен турският, вече в значителна степен и българският). Ускорено се възпроизвеждат слоеве без трудови навици и с висока степен на лумпенизация. Това са все слоеве и общности без лоялна гражданска връзка с българската държавност, без притегляне към националната традиция и без чувство за принадлежност към славянството и към православието. Дали и това социално поляризиране е някаква подробност, която лекомислено следва да подминем, да махнем небрежно с ръка? Или да се примирим с фатализъм, че става дума за неизбежни процеси? Двете поляризирания се наслагват и негативният ефект се увеличава. Социалното разделение се трансформира и придобива формата на етническо противопоставяне. А това рязко усложнява не само проблема, но и възможните му решения. Данните ясно показват вече крещящо разминаване в детеродната норма между "мнозинството" и двете етнически "малцинства". Разминаване в детеродната норма и демографското възпроизводство на мнозинството срещу малцинствата, което може да доведе и до съответни социални и политически противопоставяния. По същество в България интензивно се разгръща демографско-възпроизводствен процес, който в други страни бе наречен "демографска бомба". Ако тя бъде оставена да се реализира докрай, само за няколко поколения чрез драстичното поляризиране в детеродната норма радикално ще се смени етническата пропорция в структурата на населението в България. Конкретно това означава, че РОМИТЕ от не голямо малцинство ускорено се превръщат в голямо малцинство и ще изместват мнозинството от много граждански и публични сфери. Разбира се, става дума не за ромите изобщо, а преди всичко за онези около 40-50% от ромските маси население: (1) които сега са изтласкани в гета като компактна общност; (2) и които имат разградени трудови навици; (3) и които в мнозинството си поддържат антисоциални модели на поведение и жизнени стратегии; (4) и които започват да се самоорганизират за демонстративни антисоциални граждански масови действия - най-невинните форми са замерянето на влакове с камъни (95 регистрирани случая с разбити прозорци на вагони и глави на пътници през тази 2005 г.), до организиран сблъсък с органи на реда. Всъщност вече става дума за способността или безсилието на държавата да охранява обществения ред. Ето как се оказваме застанали пред стратегическия проблем за подмяната на цивилизационния модел на България. Това е път към разделянето на обществото в България на две противостоящи си общества. Те живеят по различни закони и с противопоставени ценностни системи. Едното е "светлото" общество на хората, които се стремят да спазват обществените закони и норми, имат респект от институциите, стремят се към интегритет и обществена кариера. Това е път към Европа - на базата на образованост и сериозна професия, чрез обществено-полезен труд и градска рационална културност. Другото е "сивото" общество, или по-точно "мрежата от сиви зони" в тъканта на публичното общество и държавата, където живеят и се самоорганизират затворени общности - върху принципа на силата и личната зависимост, чрез племенни отношения и примитивен стаден морал. Демографската криза поставя НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА В РИСК. При условие, че вътрешно-груповата норма сред голяма част от това паралелно "сиво" общество е проблематична - както като отказ да се участва нормално в пазара на труда, така и като бързо разрастване на паразитиращото непроизводително население, още и като неспазване на законността, и накрая - всякакви форми на самогенерираща се девиантност и престъпност, и още като отказ да се възприемат нормите на социализирания градски начин на живот. По-горе казах, че социалният проблем у нас се трансформира в етническо противопоставяне. Тук имам основания да добавя, че етническото противопоставяне се трансформира в политически риск от граждански конфликти и ексцесии. До преди месец такива констатации веднага щяха да съберат като гръмоотвод буря от обвинения в недемократизъм. Сега, след метежите на "предградията" в Париж и Франция, се надявам на повече елементарно здравомислие. Трето, демографското свиване на населението в България е пряк РИСК ЗА ДЪРЖАВНАТА ЦЯЛОСТ. Това е още един надвиснал проблем, по който се пази дипломатично мълчание. Поради демографската криза ние фактически обезлюдяваме големи територии от държавата. И това вече не са само погранични и далечни от големите градове части. Това са вече обширни райони и територии, от които дееспособното население се оттегля, младото поколение се минимализира, общата културност и образованост рязко спадат, животът и отношенията се примитивизират. Отново има два полюса. На полюса на просперитета стоят градове като София, Варна, донякъде Пловдив и Бургас, все по-малко Стара Загора и Русе. А на обратния полюс на западането и обезлюдяването стоят други големи градове като Ямбол и Кърджали, Враца и дори Плевен, Пазарджик и Силистра. Обезлюдяването на обширни територии означава, че се изоставят естествените природни ресурси за производство и икономика, плодородната земя и водите, горите и други ресурси. Изоставя се и добра природна среда за живеене. Като нация и държава не използваме или унищожаваме уникални природни ресурси и климат, за който нашите съседи не могат да не ни завиждат, за които населението от съседните полупустинни или обезлесени държави може само да мечтае. Ние обезлюдяваме големи свои територии, а в същото време населението в съседните страни се увеличава прогресивно, в някои от тях главоломно (напр. населението на Турция). В сравнение с тях нашата ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНИЕТО спада катастрофално. И по този показател България е "първа" сред източно-европейските страни. Таблица: Динамика на населението - брой и гъстота: едно показателно сравнение Редно е да се досетим, че малката гъстота на населението и обезлюдяването на благодатни земи е пряка икономическа и гражданска причина за нарастване на ВЪНШНИ АПЕТИТИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА на България. Води и ускорено ще води до масиран натиск отвън за заселване в наши територии - вкл. за етническо отвоюване на големи райони и региони от България. Както и за поставяне на съответни политически искания за автономия и прекрояване на граници. Това е реалност, а не някакъв горчив спомен от миналото. Опасявам се, че се приближаваме към решителни събития в този план. И днес интензивно се отвоюва българска територия по икономически път. Но в един момент може да се постави открито въпроса и чисто политически. Между другото точно в това е един от най-ясните интереси на България бързо да бъде асоциирана в Европейския съюз - като гаранция, че България ще бъде пощадена от предстоящи балкански политически и религиозно-националистически бури. Всъщност тук говоря за директно политическо следствие от демографската криза. Стопяващо се население означава концентрирането му няколко големи градски центъра и обезлюдяване на огромни територии. Промяна на етническата структура означава, че малцинствата не просто увеличават своя брой и още повече своя процент в цялото население, но и практически завладяват големи територии и райони в страната, като изтласкват българското население оттам, така мнозинството там става вече малцинство. Ето, още едно измерение на демографската криза и предстоящата катастрофа, което ни задължава да не подценяваме проблема, да не си отместваме погледа, да поемем отговорност за верните решения. Оставам оптимист, че за това ще се намерят държавни и политически лидери, защото без тях, нито нацията може да се справи, нито държавността може да оцелее. Край Бележка: Тук помествам текста, без някои съкращения и размествания, които Редакцията е направила, както и без част от нейните заглавия. Обратно към началото |
Национална конференция