|
В. Новинар, 27 Януари 2004 г. ОДОБРЕНИЕТО НА БСП НАРАСТВА И КЛОНИ КЪМ 30%. СДС Е С ЕРОЗИРАНО ДОВЕРИЕ, КЛОНЯЩО КЪМ 10%. ПРИ СДС ТОВА Е МОМЕНТЕН ЕФЕКТ ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЖКАТА ЛИДЕРСКА КРИЗА, НДСВ СА НА УНИЗИТЕЛНО НИСКИТЕ 5%, КОЕТО ГОВОРИ ЗА ПРАКТИЧЕСКА НЕЛЕГИТИМНОСТ ОТ ГЛ.Т. НА ГРАЖДАНСКИТЕ КРИТЕРИИ доц. Михаил Мирчев, социолог, ръководител на Агенция АССА-М - Г-н Мирчев, какви тенденции очертава последното ви току-що приключило национално представително социологическо проучване? - Има много интересни и изненадващи данни. Електоралният процент на всички малки партии доста чувствително намалява, като на терена остават ВМРО и Гергьовден с минимален процент около 1 на сто и ССД, но с двойно намален процент в сравнение със септември 2003. - Кои са партиите с най-високо одобрение? - Открояват се двете големи партии БСП и СДС. БСП е с продължаващо насрастващ процент, клонящ към 30 на сто. СДС в момента е с ерозирано доверие и одобрение, клонящо към 10 на сто. При СДС това е моментен ефект, поради изключително тежката лидерска криза. Предполагам, че до месец-два, когато това състояние бъде преодоляно, процентът на СДС ще скочи и ще се очертаят като втората голяма партия и лидер в дясното пространство ако разбира се не се разцепят на две на предстоящата конференция. - Какво е положението в управляващата коалиция НДСВ ДПС ? - НДСВ са на унизителните ниски 5%. Това говори за практическа нелегитимност от гледна точка на гражданските критерии. ДПС стои като традиционният балансьор. Но от гледна точка на тяхната амбиция чрез местните власти да се легитимират и да убедят общественото мнение, че от етническа (турска, мюсюлманска) се разрастват в общонационална партия, това не се случва, защото процентът им е в рамките на традиционния етнически вот 4% 4,5% - При това ниско доверие към НДСВ, какво прогнозирате да се случи? - Въпреки гражданската нелегитимност на продължаващата власт на НДСВ, въпреки недоволството от резултатите от тяхното управление, нараства вероятността те да си изкарат мандата докрай. Сега сме в третата година на властта, когато самото общество включително и опозицията претръпва и приема тази провалила се власт като някакво неизбежно зло. Хората и партиите се зареждат с пасивно търпение да изчакат края на мандата, за да си кажат тогава санкциониращата дума. Както се случи и с властта на Костов-СДС през 2000-2001 год. - Това ли показва изследването? - БСП и СДС са достатъчно предпазливи за да предизвикат предсрочни избори. Изследването показа това много ясно. БСП в много по-голяма степен е разпозната като партията, която не прави демагогия в своите критики спрямо НДСВ и Симеон Сакскобургготски. Докато СДС въпреки че на моменти заемат позата на остра критичност, са разпознати като сила, която няма искрено желание да предизвика предсрочни избори. - Но от Коалиция за България се чуват много гласове с искане за предсрочни избори. Ще спомена само Кръстьо Петков и Емилия Масларова? - Това са индивидуални изяви, това доколкото зная не е окончателна позиция на ръководството на БСП и изобщо на левите сили. Има много хора, на които им се иска да предизвикат предсрочи избори и в порядъка на политически импровизации правят пред медиите подобни изказвания. - Каква е политическата линия на левите сили? - Те трябва да натрупат достатъчен ресурс, за да може, когато вземат властта, тъй като вероятно те ще бъдат следващите управляващи, да не се окажат отново марионетки на някакви скрити сили и да се сгромолясат от власт за година-две. Затова левите трябва да натрупат дастатъчно международен и вътрешен, организационен и кадрови, финансов и делови ресурс, за да бъдат следваща устойчива и позитивна за България власт. - Голямата битка за следващата власт е и поради факта, че тогава България може би ще влезе в Европейския съюз? - Преди самото влизане в ЕС има затаяване на позитивни очаквания. Но веднага след влизането вероятно рязко ще избухне недоволство. Поради факта на самото членство. Защото много икономически и социални пластове и групи ще разберат, че самото членство за тях не е изгодно, тъй като идва голямата конкуренция и ги помита. От тази гледна точка, следващото правителство първоначално ще има позитиви. Но след това тази надигаща се негативна вълна ще ги удари едва ли не те ще станат виновни, че дребният и средният сектор ще бъде полуунищожен в България. - Пред какви предизвикателства е изправена БСП? - Ако продължи тази тенденция, БСП очевидно ще бъде партията, която ще спечели най-голям процент гласове. Но БСП по-вероятно няма да има абсолютно мнозинство. Това значи, че тя може да състави правителство само в някаква партньорска не казвам коалиционна формула с други политически сили или с някакви експерти, от икономически и професионални среди. От тази гледна точка задачата на БСП е притесняващо сложна, за да направи добро и работещо правителство. - В този смисъл изследването кого сочи за следващ премиер? - Сергей Станишев като настоящ лидер на БСП е мислен и като един възможен и евентуално добър министър-председател. Той е лидер с висок потенциал и изгледи за добро бъдеще, но ще му се наложи да се доказва в няколко извънредно сложни и отговорни ситуации. В тях той ще държи своите политически изпити за зрялост, прогностичност и смелост. - Какви процеси текат в БСП? - Вътре в партията се решават организационни, кадрови и донякъде идейни процеси. Решават се и проблемите на коалицията, тъй като Нова левица е създанена отдавна и в други условия. Сега след приемането на БСП като пълноправен член на Социалистическия интернационал, което означава скоро те да станат и член на Партията на европейските социалисти, под голям въпрос се поставя досегашната формула в Нова левица. Стои дилемата кои от сегашните елементи на Коалиция за България трябва да отпаднат и ще бъдат ли привлечени други политически и граждански структури. И не по-маловожно е, че БСП трябва да натрупа още много ресурс, да си гарантира определени мощни и авторитетни политически сили, че стоят лоялно и последвателно зад гърба й, като я подкрепят при една следваща власт. Интервю на Майя Любомирска Обратно към началото |
Национална конференция