ASSA - M

В. 24 часа, 26 октомври 2005

УСПЕХ ЗА ТАТЯНА ДОНЧЕВА
ЩЕ БЪДЕ ЗНАКОВ ПРОБИВ НА ЛЯВОТО В СОФИЯ

БОЙКО БОРИСОВ Е ДРУГИЯТ ВАРИАНТ НА ПРОМЯНА,
НО КАТО АЛТЕРНАТИВА НА "ЛОШИТЕ ПАРТИИ"

Доц. Михаил Мирчев
социолог, Агенция АССА-М

Данни на АССА-М от представително изследване на предизборните ориентации и рейтинга на основните кандидати за кмет на София, 20-23 октомври 2005. Правено е интервю в дома на респондента, реализирана извадка от 757 души между 18 и 70 години. Извадката е представителна за всички избиратели в столицата, без някои затворени квартали, до които има рисков достъп.

     В събота активните граждани в София ще гласуват за кмет не само на своя град, но и на столицата на България.
     Те вероятно ще са близо 50% от реалните гласоподаватели сега (около 800 хил.), а това значи около 35-38% от избирателите по избирателен списък. Ниво на активност като през 2003 г. Това няма да е "ниска" активност, както много хора ще се изкушат да ни обясняват, а една "нормална" активност съгласно европейските стандарти за такива избори.
     Какво ще избират столичани?
     Те са в ситуация на трудния избор да изберат промяната, което значи: (1) озаптяване на зловещата корупция; (2) оптимизиране на администрацията; (3) спиране на хаоса и беззаконието; (4) постигане на съответствие между най-високите общински такси и данъци и най-лошите комунални услуги, които гражданите получават. Или столичани отново да бъдат подлъгани и да изберат пак старото, което сега се нарича "моделът Софиянски", но преоблечен в ново лице и с нови дрехи.
     Кои от кандидатите за кмет ни се представят като вариант на промяната?
     Те са двама: Татяна Дончева и Бойко Борисов. Не случайно личният им рейтинг е лидерстващ, без значими практически шансове някои от останалите

да може да се намеси в борбата им за спечелване на участие в балотажа (2-ри тур на 5 ноември).
     Татяна Дончева е вариант на промяната.
     Първо, защото нейният успех би бил пробив на "лявото" в знаково "синята" София. Столичани следва да си припомнят, че ако нещата в София са доведени до абсурд, все някак това се дължи и на така нар. дясна логика, на безконтролния либерализъм, на несоциалната пазарност. Това обръщане в цветовете изглежда и масово гражданско желание. Припомнете си, че през 2003 г. "левият" Стоян Александров за малко да спечели, въпреки че не показа особено лично желание, нито усилие за това.
     Второ, Дончева е наистина вариант на промяната, защото не е политическа марионетка, а е самостоятелно мислещ човек. Хората, които я харесват (и леви, и десни) казват, че тя е остра и критична, но не само към политически другите, но и към своите. Тя анализира нещата по същество, а не през призмата на някакви партийни щампи.
     И трето, което е особено важно, тя демонстрира характер, желание за пробив в блатото от мафиотски зависимости. На много хора им харесва, че тя е жена. Не просто защото ние столичаните се напатихме от толкова мъже-кметове, но и защото можем да си припомним, че когато една жена има благородна гражданска кауза, тя често пъти е много по-последователна и всеотдайна от мъжете. Мисля, че има много примери за това - и сред близките ни, и в голямата политика. Жената-кмет ще е чист символ на желаната промяна в управляването на София.
     Другият вариант на промяната е Бойко Борисов.
     Но по съвсем друга логика. Той казва, че е политически независим, че стои като алтернатива срещу лошите партии, вкл. на неговата НДСВ. А с това ни убеждава, че ако стане кмет, в борбата си със същите тези партии - и в общинския съвет, и в правителството - той за 6 месеца ще оправи улиците, за още 6 - чистотата, и за още 6 - масовата престъпност в София и по кварталите, и по централните кръстовища.
     Сладко за душата е да слуша всичко това. Но ако се замислим, дали ще повярваме? Какво например означава, Минко Герджиков - "човекът на Софиянски", да остане зам.кмет по финансите? Или какво означава близката му охранителна частна фирма да лови престъпниците, а лошата прокуратура пак да ги пуска?
     Интересни са тези и други подобни въпроси. Но любопитно защо, те сега се подминават - нещо някои споменава, но отговорите остават в ъгъла на изчакването. Сигурно много хора в София ще се сетят за тези въпроси и отговорите им едва след изборите. Аналогично както стана след третия избор на Софиянски. Каква полза за всички нас, че 2 години след 2003 г. го нарекохме право в лицето "усмихнатото лице на корупцията". Не знаехме ли като граждани това още през юни 2003? Знаехме го, но въпреки това тогава 114 хил. на 1-ви тур и 246 хил. граждани на 2-ри тур за момент го забравиха, за да гласуват за Софиянски "с чиста съвест". Ето, какви странни работи си правим сами на себе си.
     Но тук искам да бъда разбран правилно. Бойко Борисов действително би бил кмет на промяната. Но се страхувам, че това ще означава още по-малко полза от демокрацията, още повече господство на яките момчета, още повече безпомощност за обикновените граждани на столицата.
     Такива опасения очевидно имат и мнозина столичани. При тези избори има един уникален факт. До преди седмица 30% от активно гласуващите казваха, че ще изберат за кого точно ще гласуват в последния момент. Тези дни този дял намаля до 20%, но това също е много, никога досега хората не са гласували с такава степен на вътрешна неувереност. Това е показателно само по себе си.
     Има и друг факт. От него сме крайно затруднени да прогнозираме резултата. Когато се питат всички избиратели процентите за Татяна Дончева и Бойко Борисов са съответно 20 и 24%, преди две седмици бяха 20 и 27%. Но когато се питат само активно гласуващите пропорцията се обръща: съответно 28 и 26%, а преди две седмици бяха 30 и 28%. Коя от двете пропорции ще се случи в събота, трудно е да се предскаже, по-вероятно е втората.
     Другата голяма интрига на тези избори е борбата между тримата десни кандидати и оцеляването на обществения престиж на техните партии.
     СДС със своя Минко Герджиков отново върви към унизително нисък процент.
     ДСБ с Гаврийски имат шанс за втори път тази година да се демонстрират като лидиращата дясна формация. Гаврийски може да се окаже трети в рейтинга, с два пъти по-висок процент от този на своята партия. Това би означавало процес на събиране на силата на цялото дясно към едно място. Но истинско събиране, а не илюзорно както бе през 2003 г. с "широкото дясно обединение".
     Милен Велчев е силен мажоритарен кандидат. Неговата слабост е собствената му партия, която отново играе двойна игра - (1) има по същество двама кандидати (Велчев и Борисов); (2) хем е коалиционен партньор на БСП, хем е тяхна патетична опозиция; (3) хем участват в изборите, хем май и те не желаят особено да ги спечелят. Това поставя Велчев върху плаващи пясъци. Дали ще потъне или изгрее като звезда ще видим в събота.
     Останалите кандидати са без особено значение. Някъде се крие електоратът на Атака, но вероятно тези хора ще се разпръснат и няма да произведат поредната електорална бомба. Друго интересно не виждам в идващите избори за кмет на София, но и това дотук ни е предостатъчно.

Обратно към началото