|
В. 24 часа, 27 юни 2005 Михаил Мирчев и Стефан Софиянски /непубликувано/ Стефан Софиянски, неговата ССД, сегашната му коалиция БНС преди 25 юни бяха в рисковата ситуация да изпаднат под 4%-та бариера. Опасността бе реална, посочваха я почти всички изследователки агенции. Но Софиянски отново успя, стана победител, наред с почте-ната Мозер и българинът Каракачанов. Те всъщност са едни от малкото истински победители на тези избори. Доган победи всички и най-вече държавата в опита да бъде спрян и притиснат. Костов също победи всички в опита да не бъде допуснат до лидерско място сред десните и сините в България. Става дума за три сладки победи на тези избори. Защото има и горчиви победи. Първите КБ-БСП, които с победата си навлякоха свръх отговорността за предстоящата съдба на България, но без да имат свободата да реализират спокойно програмата и потенциала си. НДСВ, които въпреки огромните пари и усилия на държавата в тяхна полза, едва се закрепиха на един що годе приличен процент. Както и ОДС, които не пропаднаха съвсем на дъното, не пропаднаха унизително и под Костов, но отидоха на пета позиция и постигнаха минимума от предварителния си потенциал. За победата на Атака дори не ми се говори, защото те вместо да влезнат на бял кон в истинската политика на базата на високия си процент, се поддадоха на провокацията срещу тях и започнаха да грубиянстват практически срещу всички, и по този начин фатално се обричат на изолация, вероятно и на предстоящ бърз разпад на групата им в 40 НС. В тази компания Стефан Софиянски върна усмивката си, тя вече не е така притеснена както бе преди изборите. Отново намеква за своята роля като медиатор и лидер в енигматич-ното "дясно-центристко" пространство, което да е идеологически противопоставено на "чер-вената заплаха". Старата песен зазвучава отново, сега има процентно основание за нея, но аз не вярвам този подход да се окаже продуктивен в следващото народно събрание. /публикувано/ Все пак защо БНС се измъкна от примката? Вероятно преди всичко заради устойчивостта на ВМРО като техен важен компонент. Имаше хипотеза, че Атака ще отнеме част от гласовете и силата им. Това очевидно не е ста-нало. Атака взе доста проценти, но от БСП (около 3-4%). Патриотите-националисти-българи около Каракачанов се оказаха сплотена група, които не се поддадоха на невъздържаното и донякъде екстремисткото патриотарство. Измъкнаха се и поради корпоративния характер на партията на Софиянски - хора спло-тени не от идеи и абстрактни принципи, а от живи интереси и взаимната си зависимост в бизнеса и просперитета. Това е типична бизнес мрежа, която има своята дублираща номенк-латурна мрежа в администрациите, сред медиите, сред интелигенцията. В този смисъл Софиянски и неговата партия са образец за малка, но високо сплотена и мотивирана партийна структура с ясно осъзнат интерес и организационно умение той да бъ-де отстояван. Такива по същество са повечето десни партии. Такъв е и ДСБ на Костов. Об-ратно, слабостта на ОДС на Михайлова е в мъглата между интереси и идеология. Изборните резултати са поучителни за всички десни в България, а и за левите, които дефинитивно не могат да изграждат партията си на този групово-корпоративен принцип. Изобщо, тези избори бяха най-назидателно поучителните за всички. Дали ще извадим мъдри изводи? Дано, нужно ни е. Обратно към началото |
Национална конференция