ASSA - M

В. Пари, 20 юни 2005

КОИ СА ИЗБОРНИТЕ ИНТРИГИ?

ЕВРОПЕЙСКАТА ВЪЛНА МОЖЕ ДА ОБЕДИНИ ЛЕВИ И (НЯКОИ) ДЕСНИ С ИДЕЯТА ЗА СИЛНА ДЪРЖАВА

Доц. Михаил Мирчев

Евророма има реален шанс да влезе в 40-ото НС.

Шансът на Атака е в наказателния вот.

Проблем е ясното артикулиране на "националния интерес" като органично вграден е европейския.

Възраждат ли се националистичните формации?

Възможни ли са и в какви параметри патриотизмът и национализмът в политиката?

Трите основни интриги на тези парламентарни избори

     До парламентарните избори на 25 юни 2005 има три основни интриги.
     Първата е, каква ще е дистанцията между НДСВ и печелившата БСП/КБ?
     Ако съотношението е 2 към 3, то БСП няма да може да състави устойчиво правителство и ще бъде принудена да приеме НДСВ или някои от хората на Симеон Сакскобурготски за партньори и с това ще повтори схемата досега (2001-2005) - схема, при която малкият партньор ДПС всъщност рекетираше НДСВ и Царя и ги поставяше в деликатни ситуации на оцеляване.

     Ако съотношението е 1 към 2, то БСП/КБ ще бъдат или близки до или направо ще имат абсолютно мнозинство. И тогава ще могат да правят своя еманципирана политика и правителство. Ако си избират партньори, то няма да е за да оцеляват, а за да решават по-добре трудните делови проблеми на следващите години.
      И накрая, ако съотношението е 1 към 3, то тогава НДСВ ще са претърпяли съкрушителна загуба, от сорта на загубата на СДС-Иван Костов от 2001 и БСП наистина ще е свободна да прояви своята мъдрост, воля и зрялост в предстоящата си изпълнителна власт.
     И трите варианта са възможни. Първият, ако от чужбина дойдат 100-120 хиляди гласа за НДСВ; вторият, ако пропагандата на успеха и натискът над избирателите успее, а БСП загуби своята периферия. Но и третият вариант е възможен. Особено ако си спомним какво се случи със самодоволния Костов през 2001, когато в предизборните изследвания той получаваше около 25%, а реално на изборите получи едва 13% от реалните избиратели.
     Сега самодоволството има лицата на Соломон Паси и Меглена Кунева, на Милен Велчев и Николай Свинаров, на Пламен Панайотов и Даниел Вълчев.
     Втората интрига в изборите е дали ДСБ на Иван Костов ще настигне в процента си ОДС на Надежда Михайлова. Малко колеги се осмеляват да признаят тази възможност, но аз мисля, че тя е съвсем реална. Първо, рейтингът на Костов расте устойчиво, а има време до изборите. И второ, в изследванията има скрит вот за него. Ако стане изравняване, това ще означава не просто възраждане на Костов, който бе пратен в ъгъла да се срамува и страхува. Това ще бъде изправяне на Костов отново като "синият" лидер в България. Политическото безличие и опозиционна безпомощност на Надежда и антуража й, ще лъснат ясно чрез вота на гражданството.
     Още повече, ако БНС и Стефан Софиянски не влезнат в 40 НС. Още повече, ако сините в България не се хванат на въдичката на Симеон, че поради краха на вече малките сини партии, е безсмислено да се гласува сега за тях и е по-добре да се гласува за жълтите в НДСВ. Жълтото сега се опитва да посинява. Но това може и да не стане - да не се окаже, че на изборите те ще получат не синьо върху знамето си, а синявица под окото.
     Третата интрига е какво ще стане с новите малки изненади в тези избори: другата откровена етническа партия Евророма, радикалната формация Атака, бизнес-формациите, които отново се опитват директно за бъдат представени в парламента?
     Позволявам си да твърдя, че Евророма има реален шанс да влезне в 40 НС. Процентът за тях в изследванията е занижен поради трудността интервюерките да влизат в циганските гета и обособени махали. И още, защото сега не се отчитат ромските гласове поради натиск и заплаха, както и гласовете, които не малко хора ще дават заради женствените форми на Азис и компания. Всичко това са реалности. Реалност е и фактът, че Азис вероятно ще събере част от наказателния вот на гражданството срещу "сериозните" политици и партии изобщо.
     Но най-интригуващото сега е перспективата на радикалната формация Атака. Забележете, че не казвам "националистическа", нито "фашизоидна", нито "параноична" формация. Това са определения, които сега се лепят на челото на Атака и лично на тяхното лице в тази кампания - Волен Сидеров. Интересното при тях е, че те не са нито крайно-дясна, нито крайно-лява формация. Те по същество са натрапчиво патриотично-националистическа формация. А поради това, логично са и доста агресивно антиглобалистка формация - в частност против асоциирането на България към Европейския съюз. Европейския съюз поне в сегашния му бюрократизиран и корумпиран вариант, поне в сегашния вариант, който отрежда на България ролята на една екологична територия с качествено население за обслужване на западняците, поне в сегашния вариант на смазване на националната индустрия и икономика и превръщането й в заден двор на глобалните монополи и анонимен финансов капитал. Така казва Волен Сидеров, и книги пише, все в крайна риторика и в логиката на анатемосването.
     "Сериозните" политици, журналистите, политиканите често махат с ръка и подценяват възможността от Атака да стане нещо масово и представено в парламента. Прави са, ако гледаме как 15 години нито една от подобните крайно-десни или крайно-леви формации не успя да пробие и да докаже правото си на съществуване (а опити се правиха многократно). Но не са прави и сега да махат пренебрежително с ръка. Защото и тук има уловка за наказателния вот. Защото Атака не е само Волен Сидеров, а и Стела Банкова, и проф. Огнян Сапарев, и проф. Петър Берон.
     Изборният проблем на Атака сега е наистина пределната рязкост, и обиден тон, и малко нездрав блясък в очите на Волен Сидеров. Всичко това вероятно отново ще отблъсква много от избирателите. Все пак в България хората са по-умерени и не обичат крайностите. Още повече като си представят реалната политика, в която трябва и не може да не се правят компромиси. Напр. сега България е буквално приклещена от външни сили: и от американското посолство, и от МВФ и Световната банка, и от Брюксел, и от неясната Москва, и от инвазията на мюсюлманския фактор, и от анонимната си олигархия. Е, в такава ситуация принципността може и да е хубаво нещо, но надали е ефективно.

Патриотизъм или национализъм

     Днес самото гражданско общество в България вече настойчиво поставя принципния въпрос: Възможни ли са и в какви параметри патриотизмът и национализмът в политиката?
     До преди седмица идеологемата у нас бе, че глобализацията и космополитизмът изключват патриотизма и националния егоцентризъм. Под патриотизъм веднага се подразбираше национализъм. Под национализъм веднага се подразбираше националистична фашизоидност. Но... случи се отхвърлянето на евроконституцията от референдумите във Франция и Холандия. След тях се надига контра-вълна в Германия и други знакови национални държави в Западна Европа. А това е цивилизованата, демократичната, образцовата Европа. Тези референдуми всъщност показаха, че патриотизмът и национализмът могат да се съчетават с глобализма и космополитизма. Демонстрираха го и французите, и холандците. Те не се отказват от Обединена Европа, но искат да си останат самохаресващи се и самопредпазващи се французи и холандци. Те са граждани на света и на Европа, но си остават патриоти и националисти. Е, излиза, че и ние българите можем да станем граждани на света и Европа без да се отказваме от кирилицата и историческото си достойнство, без да сме блюдолизци и сноби-епигони в политиката, без да сме "господа ДА" при преговорите с Европейския съюз. Всъщност това е да си патриот и националист, без да си фашизоид и ксенофоб.
     В този ракурс става важно да разпознаем днешните политически играчи като "български" политици или като подставени лица на световни сили и интереси. Сред първите, категорично отляво поставям БСП. Днес е абсолютно очевидно, че световният капитал е интернационален, а левицата е патриотична по дефиниция - доколкото тук са бедните и онеправданите, експлоатираните и трудещите си, раждащите и гледащите децата си в защитена обществена среда, пенсионерите с пенсии и спокойни старини.
     Сред десните си мисля, че тук стои Иван Костов и неговата партия. Той създаде олигархия, иззе обществено богатство и го пренесе в частни джобове (1997-2001), но с идеята за силна българска държава, за нейната модерна инфраструктура, за спиране на износа на национален капитал. По това той принципно се различава от Петър Стоянов и от Надежда Михайлова. Вероятно от това се роди принципното им разминаване, навлизането в тежка конфликтност и противопоставяне. Дясното затова в България е непримиримо разцепено, това е дълбоката и трудно видима разделителна линия.
     Сред етническите партии патриотична би била една истинска гражданска ромска партия (сега Евророма надали ще се окаже такава) срещу ДПС. Сред "националните" партии откровено патриотична се представя, че е Атака, докато напоследък твърде компромисната ВМРО става все по-мъгляво патриотична.
     НДСВ по дефиниция не е патриотична и национална формация, доколкото от началото и до края си обслужва без да се свени чужбински и чужди интереси. Последният скандал е отменената концесия за магистрала "Тракия", от тази седмица и концесията за летищата в Бургас и Варна.
     Ето, това е палитрата на патриотичните политически сили в България. Проблем пред всички тях е ясното артикулиране на "националния интерес", но не като алтернатива на европейския, а като органически вграден и вграждащ се в него.

Обратно към началото