|
В. 24 часа, 13 юни 2005
КАК ВЛИЗА ПОД КОЖАТА НА СТУДЕНТА И ПРОДАВАЧА НА ПАЗАРА доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
Събота и неделя, то си беше едно маратонско тичане сред народа. Първо, Велико Търново, Университет "Св. Св. Кирил и Методий" - едно организирана и друга спонтанна среща със студенти, после Арбанаси - делови обяд в прекрасна "градина на паяка", инструктивна лекция и после пресконференция във Варна, концерт на "Сите Българе" на площада в Русе и представяне заедно с Красимир Каракачанов, отново Варна - среднощна среща с листата и журналистите на чаша бира, на другия ден пазаруване на Колхозния пазар във Варна, раздаване на награди на деца-футболисти на стадиона, закриване на традиционен международен фестивал в Горна Оряховица и гледане на площада на мача "България - Хърватска". Така се прави предизборна кампания, така работят "те" - политиците. Не стоят само на пиедесталите си, а дават възможност на народа да ги пипне, да ги докосне, да им се намръщи или да каже "за тебе ще гласувам, и цялата наш'та махала за тебе ще гласува!". Планираната среща със студентите в университета в Търново започна след леко закъснение, както си му е реда, поради срещата с ректора проф. Иван Харалампиев. Докато чакахме, ние, 80 студенти, 2-3 преподаватели, 15 журналиста бяхме в леко безпокойство: да не сме се объркали, тук ли е срещата - нямаше никаква предизборна плакатност, дори съобщението за срещата трудно го открихме сред останалите? Успокоих се като видях, че подобна среща на водач на листа от друга коалиция за другия ден се отменя, значи те се изреждат пред студентите. Ето, това си е то демокрация, да бъдат чути всички, а после студентските електорални единици ще отсъдят: "Аз съм млад и гласувам" или "Какво е това, избори ли, не знаех, че ще има такива!". Срещата се оказа лекция (30 мин.), темата: "Икономическите аспекти на промените в България след 1990". Софиянски говори в качеството си на икономист и преподавател по публична администрация. Разви тези за промяна в начина на бюджетиране, за директни инвестиции в инфраструктурата, за стимулиране на заетост като по-важно от високите технологии, за нуждата от повече правителствено строителство. Обеща до 2007 г. средна заплата от 350 евро, което било малко за Европа, но добре за България. Каза, че влизането ни в ЕС означава, че все едно от държава с 8 млн. население ще станем държава с 400 млн. Само не поясни ние в онази голяма държава какъв статут ще имаме - на голям град, или на затънтена забравена провинция. Още каза, че в ЕС бедните ще внасят по-малко, а ще получават повече. Аз мислено и тук не се съгласих, защото това е било валидно за Гърция, Испания и Португалия. Но за България фактически ще бъде обратно - ние ще внасяме в ЕС повече, отколкото ще получаваме от тях. Политиката в лекцията бе по подразбиране, заобиколена и назовавана с внимателни далечни термини. Ясно каза, че като политическа философия той не е нито "ляво", нито "дясно", но не посмя да изрече думата "център". Бе направена разходка по правителства и управляващи партии, нежно бе настъпена по опашката БСП, както и "лошите комунисти" още от миналото на 1956-1968-1980 г., трудно се улавяше критична нотка срещу НДСВ и изтичащия мандат. Изобщо, Софиянски демонстрира не предизборна борба с противник, а замъглена политика под академично було. Лично аз запомних, че през 1990 г. България е била доведена до икономически фалит и поради това са започнали политическите промени. И малко се обърках, защото досега си мислех обратното, че - и тогава, и досега - първо стават политическите промени, а след това властите режисират икономическите трансформации. Наблюдавах Софиянски с интерес. Маниера му да ласкае публиката, да й внушава "Аз знам какви са Вашите делнични и битови проблеми, и ще имам грижата за тяхното решаване - както досега!". Маниера му да заобикаля неудобните въпроси, напр. показвайки себе си като опитен и заслужил политик сега той акцентира на служебното си премиерство (1997) и се старае да забрави, че е кмет на столицата (от 1995) - от първото извлича дивидент, а второто заобикаля като взривоопасна зона. И тази прословута усмивка, под хладен рационален поглед! Наистина е добър, това действа на простодушните хора - директно и свойски контактува, забелязва сигналите и се спира да поговори, но и реагира много бързо, когато трябва да приключи и да се изплъзне. Добър е и затова досега е успявал. Сега проблемът му е, че е притиснат до стената и само изкуството на усмивката и общуването вече не са достатъчни политически ресурси. Ето, това е проблемът на него лично и на коалицията му като цяло. Показа го и реакцията на слушателите студенти. Слушаха с концентрирано внимание, но студено и отчуждено, преценяваха, но не зададоха нито един въпрос, след това набързо се изнизаха от залата. Такава предизборна среща очевидно не печели проценти, а това си е сериозен проблем. Втората среща бе по покана на студенти от Православния богословски факултет. Пак почти инкогнито, лутахме се да търсим къде ни чакат, Софиянски сам намери зала 401. Влезна и седна свойски пред десетте млади богослови, а ние - журналистите - малко гузно се наредихме прави пред тях. "Вие ли сте? Казвайте сега..." Влиза и професорът: "Кой ми е заел мястото! Ааа, добре..." Студентите: "Искахме да се запознаем лично с Вас. И да поговорим по един наболял въпрос: Изучаването на религия в училищата". Софиянски пое темата с отговор за детските градини в София, в които от 1996 г. се изучавала религия. Обясни и за сп. "Християнче", субсидирано от Столична община, в което в най-популярна форма като притчи най-малките получават знание. Обясни за дъщерите си, които с удоволствие са го чели, за семейната трапеза и общата молитва. Според него, религиознанието трябва да се изучава задължително в училището - и като наша традиционна религия, и като културна съкровищница, и като история. Но тук също усетих една празнота - и дума не стана за ролята на църквата и религията в съвременността, за съвместяването й с рационализма на XXI век, за проблема за архаичното звучене на православието, особено на фона на алчния индивидуализъм и на еротичния примитивизъм на чалга-културата. Софиянски се опита да провокира студентите и ги попита какво мислят за конфликта и разделението в Българската православна църква. И получи малко горчива изненада. Студентите ясно и категорично защитиха единоначалието и дядо Максим в църквата, като божествена наредба и канон. Дори отрекоха самото съществуване на конфликт вътре в Църквата, сякаш отцепниците са външно и чуждо тяло по дефиниция. Софиянски се опита да развие тезата, че е важна само личната вяра, а не институцията, не "администрацията на Синода", дори не и свещеника и ритуала в църквата. Отговорът бе: "Владиката е Икона на Църквата. Ние тук не сме някакви протестанти!" И една метафора: "Колкото и често да влизаш в кокошарника, няма да станеш кокошка. Т.е. ако не се съединиш с Църквата, с ритуалите и символите й, то няма да можеш да я разбереш. Нито нея, нито самата религия и единението с Бога!". И... някак стана неудобно да продължи този разговор, затръгвахме си. На излизане един от богословите даде на Софиянски своя разработка: "Пиетизмът като еклезиологична ерес", било нещо в сферата на гносеологията (философската теория за познаваемостта на света). Стана дума, че това е нещо много сложно и са нужни специалисти, за да разбере човек за какво става дума. На другия ден от тези теософски висоти се снижихме до срещата с народа на Колхозния пазар във Варна. Софиянски започна обиколката си от рибната борса, върви като познавач, разпитва и опитва - пипаше охлювите, рибката, филетата, любимата риба "зарган", обсъждаше цацата като "не риба, ама цаца", и накрая си купи ... люти чушки. После избягахме от миризмата, и с камери, чаровни момичета, облечени в коалиционната тишъртка, ято журналистки, няколко камери си запробивахме път из пазара. Едни ни се радваха, други сумтяха, трети ни гледаха дори злобничко. Един мургав гражданин, покани Стефчо да пият по ракия, но получи отказ, защото е още много рано. Появи се строителен предприемач и заобсъждаха сериозни теми. Един рошав небръснат и ядосан ни разбута и мина през тълпата: "Само за гласуването се сещат... Ебават ни мамата!" Разни хора, разни реакции! Но ... кампанията си е кампания. Софиянски си напазарува доста неща, пресни краставици, народни ботуши, сладки череши, вкусна българска кайсиика, после още веднъж череши от една продавачка-кадемлиика, раздавахме тишъртки, две продавачки веднага ги облякоха и обещаха близките махали да гласуват за БНС, един избирател запречи пътя с велосипед и се оказа познат на Софиянски, друг почти ни напсува, трети възкликваха: "Ех, защо ли Софиянски не дойде да ни оправи и тук пазара!" Събитието се случи на излизане от пазара на бившите колхозници и на сегашните дребни или едри мутренски частници. Трима бараби като видяха Софиянски го поканиха да изпие по една бира с тях. Били затворници в отпуск, дори си показаха бележката, за да няма никакво съмнение, че всъщност са дисциплинирани граждани. После на стадиона. Изгледахме мача между двата талантливи отбора деца, поглеждахме към скучаещите манекенки, Софиянски даваше интервюта, връчени бяха наградите и така нататък... по маратона на предизборната обиколка. Това всъщност си е една тежка и много изтощителна работа. Успяват истински мотивираните политици, или пък онези, които са притиснати в ъгъла и нямат друг изход, трябва да защитават името си. Тук е в действие правилото: "Няма не искам, няма недей!" И за избирателите, които са навестявани от поредния политик, и за него, който играе своята роля. Но проблемът в края на краищата е в процентите. Всичкото това обикаляне носи ли нови проценти? Вече мисля, че не. Имаше време, когато Петър Стоянов прескачаше мантинелата, за да дари развълнувани обожателки с усмивката си и няколко високопарни слова за "цивилизацията". Но сега вече избирателите обръгнаха на подобни театралности. Процентите се получават по други начини и по други логики. Лично за мен е наистина любопитно дали БНС ще успее на тези избори. Дали формулата "Бъди Победител" на Софиянски, заедно с "Бъди Почтен" на Мозер, заедно с "Бъди Българин" на Каракачанов ще привлече достатъчно избиратели. Обратно към началото |
Национална конференция