|
В. Стандарт, 13 юни 2005
ПРИБЪРЗАН БРАК С ДПС Е ТАРАЛЕЖ В ГАЩИТЕ ЗА БСП доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
Очевидно е рано изобщо за въпроса за правителствени коалиции. Той практически ще бъде решаван след изборите, след като се види кой с колко процента ще влезне в 40 НС. Преди половин година БСП бе далеч от абсолютното мнозинство и тогава трескаво и със страх се оглеждаше за възможни партньори, за да състави поне относително устойчиво правителство. Но сега КБ и БСП вече имат практически шанс за абсолютно мнозинство, това тихомълком го признават дори откровено "сините" агенции. КБ и БСП не са в ситуация сами да се подложат на малкия си партньор с ясното съзнание, че те ще поемат цялата отговорност, а той ще ги рекетира в своя полза, както правеше цели 4 години под Царя и с неговото НДСВ. Мога да го кажа и по друг начин. Преди месеци, когато рейтингът на БСП падна до 22% евентуалната коалиция с ДПС и дори с остатъчния вариант на НДСВ беше въпрос на оцеляване като бъдеща управляваща сила. Но сега вече, когато рейтингът на КБ скочи до около 30% от реалните избиратели и до 43-45% от гласуващите избиратели ситуацията обективно се обърна. Сега БСП и КБ ще благоволяват дали да се коалират с някого или да поемат кръста си изцяло. И без това цялата отговорност за предстоящия успех или неуспех ще си е тяхна. Сега вече БСП и КБ могат да търсят коалиция заради компетентност и делова лоялност при решаването на тежките проблеми на икономиката и качеството на живота, а не да правят някакви партийни съюзи, и после да си раздават с тези други партии квоти по министерства и администрации. На това се нагледахме четири години (2001-2005). БСП много се е парила и от своите партньори в Нова левица и КБ, които винаги са искали прекалено големи партийни квоти за себе си. Затова например от 48 депутати на КБ в досегашното 39 НС, реално и лоялно работиха в една посока не повече от 30 депутати. Ще ми се да очаквам, че БСП ще направи нужното, за да не изпадне в подобна ситуация при следващото си властване. И това не е въпрос само на инстинкт за съмосъхраняването на самата БСП. То е и национален интерес, доколкото България има нужда от стабилна и продължаваща до края на мандата следваща власт. А не правителство, което бързо да бъде парализирано отвътре, и отново да се докарат нещата до партийна и после парламентарна криза. Още по-иначе казано, сега ДПС и Ахмед Доган имат животоспасяващ интерес някоя от големите партии да ги приюти до себе си като партньор. Иначе ще започнат бързо да им се случват лоши неща: да им гонят хората от администрациите, особено, когато те явно не са компетентни; да им орязват бизнеса, особено, когато е ясно, че той е получен поради политическа протекция; да им реагират категорично, когато се правят на анти-българи под самодоволството на конституционна "не-етническа" партия. НДСВ демонстративно не иска повече да ги приютява. Десните също не искат, особено Иван Костов. Остава БСП. Може би затова Доган побърза да се прави отново на политически философ и да обещава някакво си следизборно "ляво-центристко правителство" (реч във Велико Търново, 8 юни 2005). С това той фактически проявява своето чувство на уплаха от вероятното си изолиране, започва той да се натиска за някакво коалиране. Доган се предлага на БСП като на партията, която в момента има "тежест" и "категоричност". И действително ситуацията му е тежка. Големите хитреци в политиката неминуемо стигат до момента, когато всички организирано застават срещу тях, всеки със своя си различен мотив да го прави, но срещу тях. Атаката бе започната от Симеон Сакскобурготски, който им отказа коалиране, прие поправки в избирателния закон и процедури, които пряко орязват много от възможностите на Доган да си добавя изкуствени проценти чрез "индийската нишка" и чрез фалшифициране на протоколи от далечни турски села. Затова бе приета и интегралната бюлетина, двата подписа на комисията върху нея и др.под. Затова на територията на Турция секциите ще останат 50, а няма да станат 100-150, което искаше Доган. Вероятно по-трудно ще идват и рейсовете с избиратели от Турция. Затова чуждестранният вот ще се разпределя централно, а няма да се изсипва в един МИР, както бе през 2001 със злощастния Добрич. Виждате ли колко много неща, които действат в една посока. Няма как те да са случайно станали, и да не са ясна политика на Царя, който бе унизен от Доган. Той сега си му го връща тъпкано. А другите действат така или иначе в същата посока. Да добавим ли и категоричната позиция на ДСБ и Иван Костов, че ДПС не е добър граждански представител на турското малцинство в България, а обратно изолира ги от обществото, сегрегира ги, осъществява над тях груб партиен контрол. Да добавим ли радикалната позиция на Атака, които сега стават говорители на патриотичната съпротива срещу "дерибействането" в икономиката и в общините на Доган и догановци. Дори крайно неприятния факт, че Евророма набира сила в качеството си на втора етническа партия. Не дай си боже да влезне в 40 НС. Тогава срещу Доган ще застане конкретна етническа сила, която автоматично ще му отнеме привилегироваността и страха у другите, че са обречени да го ухажват. Да кажем ли, че в Кърджали (знаковият партиен бастион на ДПС) сега има шанс не просто да има БСП-депутати, но за тях да са гласували доста голяма част от турците и от българите-мохамедани там. И това не е измислица, а реалност. Другите общонационални партии в Кърджали също се борят за подобен успех. Интересна ситуация, нали? На мнозина тя няма да се понрави. Мнозина ще се опитат да предотвратят набъбването и на Атака, и на Евророма, и на категоричността на ДСБ, и на еманципацията на БСП от "балансьора". Но... процесът върви, при това изненадващо ускорено. Върви като динамика на гражданското общество в днешна България. Може би това е едно от най-интересните неща в сегашните парламентарни избори - гражданското общество някак странно, но се изплъзва изпод партийния олигархичен похлупак. На мен това ми харесва като обща тенденция, мисля, че демокрацията у нас може да има полза в края на краищата от всичко това. Обратно към началото |
Национална конференция