|
В. Труд, 17 март 2005 НДСВ НЕ ОТЧЕТЕ КАКВО Е ИЗПЪЛНИЛО, НО ПАК ПАТЕТИЧНО ОБНАДЕЖДАВА доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
Минаха 4 години, някакви лоши хора ("съветници", министри, бюрократи) явно са попречили на добрите (царствени лидери и космополитни юпита) да извършат всичко това - въпреки доброто им желание и жертвоготовното им лично усилие. Има и нови обещания: властта вече се сети за талантливите деца, от месец раздава топло мляко на малките ученици, претръпнаха страха си от обвинение в ре-социализъм и вече обещават безплатни учебници до 4-ти клас, преди година отрязаха децата от средната класа от детски надбавки, а сега предизборно ще им ги връщат. Дори емигрантите вече са признати за факт и им се обещава да не внасят здравни вноски тук в България. Човек, ако няма памет, няма как да не се умили и с възторг да гласува за втори мандат на тази власт. Обратно, човек с добра памет дори може да им се ядоса и да зададе простичките въпроси: Защо всичко това не бе сторено досега, имаше пари - поне от натрупвания огромен бюджетен излишък? Защо такава грижа за бедни, маргинални и емигрантски слоеве се появява именно сега - месеци преди гласуването? Това добра воля ли е или е предизборна демагогия, която злоупотребява с фондовете на държавата? Очевидно на такива въпроси се дават два отговора. Първият е апологетичен към НДСВ и Симеон Сакскобурготски. Дават го хората от номенклатурата на НДСВ - поради лична и бизнес заинтересованост. Но има и голяма маса, които просто си харесват Царя, поданически го възвеличават. Те признават злоупотребата с "имотите му", но това още повече ги настървява и обръщат вината: "Е, а другите, а те колко много откраднаха!" Това вероятно са все простодушни хора, които не анализират фактите от живота, а слушат благото слово. Простодушни хора, които имат потребност да харесват все пак някого сред политиците и са си го избрали като любимия син или дядо. Лично мен ме учудва фактът, че такива хора има дори сред високо образовани слоеве, сред хора, които са ходили по света и трябва там да са видяли функциониращи демократични процедури, вкл. за контрол върху властващите. Сред тази категория простодушни и добри хора позата на Царя като цивилизования човек от Запад, който е дошъл да ни "оправя" тук нас балканците политическата памет няма значение, те вярват на всяко следващо обещание. Такива хора лесно се отдават на колективна амнезия, вероятно защото така свалят стреса от своето тежко ежедневие - по-търпимо е да се живее с илюзии и митове, вместо с реалностите. Предизборната пропаганда на НДСВ, която вече набира голяма скорост, е решена в този ключ. Кои слоеве ще й се поддадат? Част от бедните, които са затиснати в безпомощност и им остава само поредната сламка-надежда. Част от далечните малки градове, забравените села, рязко обеднелите и деиндустриализирани големи градове, професиите, за които вече няма работни места, част от емиграцията ни. Не малка част и от неграмотните и лумпенизираните слоеве, които стават все повече в страната. Като проценти става дума за допълнителен потенциал от поне 5-7% от населението. Ако тази стратегия на НДСВ успява, пряко застрашени са БСП с част от своя традиционен електорат, както и СДС с част от своя реститутско-про-западен и силно идеологизиран електорат. Тази предизборна стратегия е стратегия на преливане на части дори от "твърдите" електорати на БСП и СДС към плаващото НДСВ. И заради това е извънредно опасна за тях. Вторият възможен отговор на горните въпроси е отхвърлящ НДСВ и Симеон Сакскобурготски. Това е отхвърлената номенклатура, бизнессредите които по политически причини нямат достъп до проекти, възлагания и данъчен чадър. Сред масата гласоподаватели това са мислещи граждани, които не са доверчиви към благите розови слова, те съпоставят обещанията с фактите, с яд задават риторичния въпрос: Чак сега ли се сетиха? За тези хора цялата популистка кампания, чешмичките, чашата мляко, по милост дадените отново детски надбавки, новите обещания за ниски данъци и т.н., е дразнеща и стимулираща за отпор и съпротива. Затова и процентите на НДСВ остават толкова ниски (10-12%, въпреки двойното нарастване в сравнение с началото на 2004 г.), затова и личният рейтинг на Симеон остава в зоната на унижението (33%). Колкото повече популизъм, колкото повече държавни пари за партийна пропаганда, колкото повече дебелоочие от страна на властта, толкова повече ще нараства ядът и дори злобата сред тази група гласуващи, и желанието НДСВ да бъде наказано. Както се получи през 2001 г. срещу Иван Костов, и през 1997 г. срещу Жан Виденов. Прогнозата на социолозите за резултата от изборите е крайно затруднена. Трудно може да се индикира предварително коя от двете тенденции ще надделее - дали забравата, потъването в предизборна хипноза и отдаването на поредния политически мираж, или търсенето на алтернатива, боравенето с факти, гражданската непримиримост. Разбира се, победата на едната от двете тенденции зависи от политическата опозиция срещу НДСВ. Ако я има, и тя е убедителна, и е персонифицирана в харизматичен лидер, то тогава шансовете на НДСВ се минимизират, макар и втора ще останат сравнително малка политическа сила. Обратно, ако опозиция фактически липсва, а мястото й се заема от неясно говорене и хлъзгави хора с бягащи очи, то тогава НДСВ ще спечели изненадващо много. При всички случаи ни предстои един граждански и политически изпит - дали ще вървим напред към демократичност и партиен плурализъм или ще се върнем отново назад към комплексарско поданичество и авторитаризъм. Всички ще участваме в този изпит на 25 юни 2005 г. Обратно към началото |
Национална конференция