ASSA - M

В. Политика, 12-18 март 2005

БЛИЗО 10% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ХОМОСЕКСУАЛИСТИ

ЗА 8 ГОДИНИ БРОЯТ НА СЕКСУАЛНО РАЗЛИЧНИТЕ СЕ Е УВЕЛИЧИЛ ДВОЙНО
ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ГЕЙОВЕТЕ Е МЯРКА ЗА СТЕПЕНТА НА ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА ОБЩЕСТВОТО

доц. Михаил Мирчев
социолог, Агенция АССА-М

Данни от представително за населението в страната изследване на АССА-М, за възрастта 15-49 години, проведено 5-8 април 2004 год., с 1253 души-. Данните са сравними с тези от аналогично изследване на АССА-М от 1996 год.

     Вече 15 години преобразуваме нашето общество към "демократично". Но дали в действителност станахме по-демократични, по-уважаващи различните, по-търпими към провокиращите, по-толерантни към малцинствата? Всичко това по същество би означавало демокрация и гражданска култура на демократичността.
     Има множество факти и аргументи за тезата, че обществото успя реално да се демократизира: политическият плурализъм, който достигна дори до карикатурата на избори да се явяват 250 партии; станахме по-търпими към всякакъв вид екстравагантност - дори когато се прекрачва границата на явната простащина и извратеност; развихриха се всякакви девиации и криминалитет под чадъра на тромавите съдебни процедури и идеологемата за "граждански права"; сексуалната либерализация, алтернативните семейни форми, дори отказът да се раждат деца, наред с другото, са видим белег за многообразието, за повечето свобода, за примиряването или толерантността към различните, към обратните на нормата и традицията.
     Но от друга страна, набира сила и контратенденция - недемократично нарастване на враждебността и натрупване на агресия към

различните, към малцинствата, към излизащите от традицията и нормата. Това особено се засилва, когато съответните малцинства (етнически, национални, сексуални, професионални) се стремят сами да се отделят и противопоставят на другите, понякога дори да се превърнат в елитна затворена каста.
     В тази дилема на движение към повече толерантност и лична свобода или към опит да издигнем нови бариери към различните е и темата за хомосексуалността днес в България. Нашата законова и народностна традиция е анти-хомосексуалността - още от началото на българската държавност и формирането на нацията. Нещо повече, чрез това свое антиотношение българите са се отграничавали и самоидентифицирали спрямо съседни народи-съперници - и в средновековието, и след освобождението, и в съвременността. Всичко това е влезнало дълбоко в ирационалните пластове на душевността и социалните рефлекси, в народностната традиция и жаргона. Ето защо, когато днес говорим за демократична толерантност към хомосексуализма всъщност става дума за един от пробивите към модернизация и съвременна европеизация.
     Разбира се, хомосексуалността (и мъжка, и женска) е сложно и многопластово явление. В никакъв случаи не бива да се възвеличава и привилегирова. Това би било също крайност, обратната на опитите и практиките към отхвърляне и дискриминация.
     Хомосексуалността е плод на гени и нервно-емоционална субстанция на индивида - и в този смисъл не бива да става дума за болест, нито за морална деградация, нито за обществена опасност, а за право да се демонстрираш пред обществото такъв какъвто си. Просто тези хора по своему са "нормални". И останалите трябва демократично да приемат тази тяхна нормалност, наред с другото многообразие от нормалности в динамичното ни общество.
     Но хомосексуалността може да е резултат и от насилие, вкл. в детска възраст, от принуда от страна на роднинската, приятелската, културната среда, може да е зависимост от модната реклама и натрапването на "цивилизационен" модел. В такива случаи трудно бих се съгласил и ще оспорвам, че става дума за нормалност. Тук също е нужна толерантност към индивида - особено, когато той е станал жертва на житейски обстоятелства. Но вече има резон да се говори и за "изкуствени потребности", и за индивидуална болест, и за прояви на разврат и морална деградация.
     Важно е да приемем, че и двете гледни точки към хомосексуализма имат своите субективни и обективни основания. Самите хомосексуалисти би трябвало рационално да приемат правото на съществуване и на двете гледни точки, оценки и социални рефлекси. Това би било още едно измерение на демократичността, и доказателство, че няма опит съпротивата срещу дискриминацията върху хомосексуалността да бъде трансформирана в елитарна привилегированост.
     И така, колко и какви са хомосексуалните мъже и жени днес в България? Тук представям данни от изследвания на Агенция АССА-М в периода 1996-2004 год.
     За 8 години деклариращите, че имат такава сексуална практика са се увеличили около два пъти - според декларираното в изследването те са били 5%, станали са вече 9%. Като значителна част от тези хора само са пробвали секс с човек от своя пол, без след това да са станали трайно и основно хомосексуални.
     За увеличението два пъти по-голяма заслуга имат жените, очевидно изминало е десетилетие на женската хомосексуалност, на женската мода в това.
     Що се отнася до контактната среда, една трета от хората имат около себе си хора, които са хомосексуални или се съмняват в някои от тях, че са такива. Така че, хомосексуалните в България вече не са изключение, те са достатъчно масова социална категория хора и в този смисъл съвсем реално стои въпросът за съответна промяна в традиционната нагласа и търпимост към тях, за култивирането на умение за тяхното спокойно афиширане пред другите.
     20-т годишните са най-отворени към хомосексуалността. Тя в това отношение е нещо като специфична младежка субкултура, поне в определени слоеве. За 8 години два пъти е нараснал процентът на младите, които в своята микросреда - приятели, колеги, роднини - имат изявени и активни хомосексуални мъже и жени. Но при 30-т годишните делът на хомосексуалността не е много по-нисък. Това ми говори, че вероятно след 15 години либерализация на сексуалните отношения и практики вече се достига до праг на насищане - и тук се приближаваме към Европейската норма, която вероятно е от порядъка на 10-15%.
     Интересно е, че хомосексуалността в най-голяма степен е разпространена сред най-ниско и най-високо образованите слоеве. Вероятно в първия житейски случаи тя по-често е плод на мизерия и примитивизъм, на насилие и принуда, на детска експлоатация. А във втория житейски случаи вероятно тя по-често е проява на специфична емоционална и духовна нагласа, на духовна изтънченост, на стрес и страх от общуването с другия пол.
     В България хомосексуалността все още не е станала политически проблем, нито разделителна линия между основните политически формации. За това ми се струва още рано. Засега може да се регистрира само разделението в най-общото идеологическо пространство - съотношението "ляво-дясно" е приблизително 3 към 4.
     Специален интерес представлява скалата на оценките за това какво е хомосексуализма, всъщност става дума за ценностното отношение към "сексуално различните". Тук от разпределението отново се вижда, че по-толерантни са жените - особено когато признават правото на хомосексуална нормалност поради емоционални потребности на личността. Те също по-рядко виждат хомосексуалните като болни хора - най-масовата оценъчна схема, около 50%. Интересно е, че общата оценка за "болест" отнесена към хомосексуалните мъже спрямо жените е по-честа. Оценката като морална деградация е около 30%, при това припомням, че запитаните в това изследване са млади и средно поколение.
     Накрая една оценка за тази тематика в медиите. Около 40% считат, че е съвсем нормално в медиите да се пише и обсъждат тези тенденции и проблеми, специфичните гледни точки на хомосексуалните и за тях. Обратното мнение декларират други около 40%, че не е нормално за тези неща да се пише открито в медиите и трябва да действа някаква цензура, плюс още 10-15%, които са предпазливи, и казват, че може да се пише, но предпазливо, защото тематиката е деликатна и опасна да не се злоупотребява с нея.
     Както виждате групата на хомосексуалните мъже и жени в обществото нараства и скоро ще достигне своя природно и културологично детерминиран дял. От друга страна се разгръща и толерантността към тях. Това от една страна е процес на естествена плурализация на нашето общество, а от друга - е израз на реална демократичност и хуманизация на обществените порядки и психика.

Обратно към началото