за СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА МАЙЧИНСТВОТО на гражданско сдружение "МАЙЧИНСТВО ЗА БЪДЕЩЕТО" ст.н.с. Мария Динкова, д-р на социологическите науки проф. Чавдар Кюранов, д-р на философските науки доц. д-р Михаил Мирчев Ана Мичева В Република България доскоро функционираше силна и оригинална (прилагана само у нас) социална защита на майчинството. Тя несъмнено бе голямо завоевание на нашия народ. Формирана в реалностите на централизирана планова икономика и административно-командна система на управление на обществото, обаче, тази уредба не може да се прилага в условията на пазарно стопанство. Днес и обществото като цяло, и държавата, и сдружения като нашето са изправени пред необходимостта от изработване на адекватна на новите условия принципна позиция при избор на ефективни практически форми в тази област на социалното дело. Преди всичко се налага да отговорим на въпроса: След като по обективни причини сме длъжни да отхвърлим патерналистичния, административно-уравнителен, безалтернативен подход при подкрепата на жената-майка, трябва ли и можем ли да отидем в другата крайност и да възприемем последователния либерализъм? Ще бъде ли по-целесъобразно да се снеме всяка отговорност от държавата, свързана с проблемите на жената в периода на бременността, раждането на децата и полагането на незаменими майчини грижи? Или следва да търсим модел (модели) на споделена отговорност за биологичното и социалното възпроизводство на новите поколения между държавата и обществеността, от една страна и на отделната жена и семейството й, от друга? Налага се да отговорим и на други три принципни въпроса: 1. Следва ли и за в бъдеще, както досега, социалната защита да се насочва главно към майчинството на работещите жени като се оставят без или с незначителна подкрепа жените, които по различни причини са ограничени до ролята на майки и домакини (които нямат възможност да си намерят подходяща работа, както и тези, които предпочитат или житейските им условия налагат да не работят)? Не е ли справедливо и целесъобразно, особено в условията на масова бедност и на остър демографски срив, обществото да закриля и поощрява равностойно майчинството както на работещите, така и на неработещите жени? 2. Следва ли да запазим възможността семейството само да решава кой да ползва права по линия на държавната социална защита, свързани с отглеждането и възпитанието на децата само майката; майката и бащата при съответни условия; прародители или други родственици като заместници на родителите при съответните условия? Защото такова право представлява по-рационално разпределение на икономическите и другите дейности и ангажименти вътре в семейството, а за много жени би създавало възможност за професионална изява и изграждане на добра кариера. 3. Следва ли единствено държавата да определя каква да бъде социалната защита на майката? Не е ли редно в новите демократични условия майката и нейното семейство да имат възможност за активен принос в това отношение? Например чрез по-високи осигурителни вноски на работещите жени; чрез създаване на благоприятни и поощрителни законови и други условия за доброволно осигуряване на бъдещото майчинство на момичетата от семейството им или на съпругата от съпруга й; чрез самоосигуряване на девойките за бъдещо майчинство; чрез предоставяне на безлихвени или с ниска лихва кредити на младата майка, изплащани след това в поносим срок; чрез създаване на благоприятни законови и други условия за организиране на взаимопомощ в подкрепа на майчинството между самите жени или между семействата от дадено селище, стопанска, синдикална или друга структура, регион, в рамките на цялата страна. ПЪРВО: У нас - тъй като България по Конституция е социална държава - трябва да бъде възприет модела на споделена отговорност за биологичното и социалното възпроизводство на новите поколения между (1) държавата, (2) жената-майка и (3) семейството на майката (съпруг, прародители и други родственици). Отговорности в това отношение могат да поемат по собствена инициатива: а) общините и други регионални структури, в които живеят майката и бащата; б) стопанските структури, административните и други учреждения и институции, в които работят майките и бащите; в) синдикатите, както и други професионални и съсловни сдружения, в които членуват майките и бащите; г) неправителствени организации с нестопанска цел; д) застрахователните частни агенции. ВТОРО: Държавната социална защита на майчинството почива върху уреждането на социалния статус на жената-майка. В духа на традицията на европейските социални държави, на документите на ООН и Съвета на Европа, както и на българското законодателство от последните десетилетия, жената-майка трябва да има не само юридически, но и реален статус на равнопоставен и икономически самостоятелен партньор в семейните и във всички обществени отношения в периода, когато поради бременност, раждане и полагане на незаменими майчини грижи тя не може сама да си осигурява средства за живот. Концептуалната основа на подобен статус е признаването на майчинството за социална функция. Обществото признава майчинството за социална функция, защото приема, че раждането и отглеждането на деца е не само частен, семеен въпрос, а и дело от обществено значение. Жената, която създава нов гражданин, задоволява не само лични потребности, но същевременно изпълнява крайно важна обществена функция. Особено в условията на демографски срив. Особено в ситуация на влошаващо се здравословно състояние на нацията и повишаване на детската смъртност далеч над европейските стандарти. Поради това отговорността е взаимна и двупосочна:
а) социалните институции:
Като поддържаме това виждане, споделяно и от досега функциониращото българско законодателство, смятаме, че по решение на двамата родители в част от периода на полагане на незаменими майчини грижи за детето, бащата може да поеме функциите на майката при ползване на правата й по линия на социалната защита на майчинството. Такива права бащата трябва да има и в случай на тежко заболяване или смърт на майката. Тъй като според законодателството на Република България права и задължения към децата имат роднини по права и съребрена линия, смятаме, че по решение на семейството или в случай на тежко заболяване, евентуално смърт на майката (на бащата) права по линията на социалната защита на майчинството могат да ползват и родственици на децата. Разбира се, ползващите се от горепосочената социална защита бащи или родственици също следва да изпълняват регламентираните от закона задължения за отглеждането, възпитанието и образованието на децата. ТРЕТО: Държавната социална защита на майчинството (на родителството) може да бъде ефективна само при условие, че е изградена системно, чрез взаимодопълващи се форми, ако се отнася диференцирано спрямо основните категории население и съответните социални, трудови, културологични ситуации на майките. Най-общо един модерен подход би съчетавал следните елементи:
Държавно здравно осигуряване на майчинството наричаме предоставянето на медицински услуги на жените-майки чрез фондове, създадени с тяхно участие и с участието на други законоустановени донори. Обществена издръжка на майчинството наричаме безвъзмездното предоставяне на материални ресурси на майката от държавни фондове в размер, достатъчен да задоволява основните й потребности в периода, когато поради бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагането на незаменими майчини грижи тя не може сама да си осигурява средства за живот. Фондовете за обществена издръжка на майчинството се формират от отчисления от държавния бюджет, от данъци и такси със специално предназначение и от дарения. Данъчни облекчения наричаме намаляването или частичното освобождаване от данъци върху доходите на родители, при условие че имат деца (до 18 години) и при полагане на посочените от закона грижи за техните деца. Държавни детски заведения по линия на социалната защита на майчинството, наричаме създадени, финансирани и контролирани от държавата структури, които имат предназначението да обслужват, обучават и възпитават лица в детска възраст във време, в което родителите им поради трудова заетост, заболяване или други значими причини не могат да се грижат за тях. ЧЕТВЪРТО: Съвременната философия за правата на човека приема, че личността трябва да разполага с действени обществени предпоставки да избира как да осъществи себе си. От друга страна, майчинството изисква много трудоемки и високо отговорни усилия. Следователно, жената би трябвало да има реална възможност сама да решава с какви социални функции да се натовари в периода на бременност и полагане на незаменими майчини грижи. Тя трябва сама да определи дали да бъде само майка; дали да съчетава майчинството с професионален труд през целия този период; дали в част от периода да бъде само майка, а в друга част да съчетава професионалния труд с майчинството. Смятаме, че такъв избор би бил реализуем при един модел на социална защита на майчинството, който е изграден чрез гъвкаво комбиниране на обществената издръжка със социалното осигуряване на майчинството, със стимулиращи данъчни облекчения на семейството, както и с реални възможности да се упражнява професионален труд при режим на частично работно време. Нашето убеждение е, че съвременното демократично общество следва да осигури юридически, социални и икономически предпоставки жената-майка да може да постигне висок социален статус това е предпоставка за добър житейски старт на децата й независимо от това дали майката ще предпочете реализация само в дома и семейството или ще съчетае тази реализация с активност в сферата на професионалния труд, на предприемаческата дейност и обществения живот. Обществена издръжка на майчинството Обществената издръжка на майчинството се осъществява чрез безвъзмездно предоставяне на материални ресурси на жената в период на бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагане на незаменими майчини грижи. Материалните ресурси биват: а) издръжка на майката чрез регулярно (примерно месечно) предоставяне на парични средства, като за всички правоимащи помощта е еднаква; б) безплатни медицински услуги, свързани с: опазване на детеродните способности; установяване, профилактика и поддържане на здравословна бременност; раждане и възстановяване в послеродовия период; поддържане здравето и лечението в периода на незаменими майчини грижи; в) безплатни или субсидирани детски заведения (ползвани поради субсидиите срещу достъпни такси), като детски ясли, детски градини, бази за отдих, културни детски учреждения. Според нас държавата трябва да предоставя такива ресурси на жените-майки, независимо от това дали те работят или не, но засега и в обозримото бъдеще при следните ограничения:
Защо обществената издръжка на майчинството е еднаква за всички правоимащи? Защото майчинският труд и отговорностите на майчинството на всички жени имат еднакво личностно и обществено съдържание. Но защо в условията на демокрация, когато се приема, че всички граждани са равни пред законите, предлагаме да се стесни кръгът на правоимащите по линия на обществената издръжка на майчинството? Защото:
Неприемвлива теза: Не приемаме тезата, че обществото трябва да издържа само майки, чиито семейства разполагат с доходи около или под равнището на бедността. Трябва да се издържат и майките от "ниската средна класа". Средната класа е онзи социален слой, който е решаващ за преодоляване на тежката социална и икономическа криза в България. А днес в България значителна част от реалната и потенциалната средна класа живее в условия на продължаващо обедняване, страх да пропаднат трайно в зоната на бедността социалната маргинализация. Точно тази част от средната класа крещящо се нуждае от обществена подкрепа. Тук става дума за съхраняване на креативния човешки капитал на българската нация. Издръжката на майчинството в "средната класа" означава, че на демографския проблем се гледа откъм неговата качествена страна; не само колко деца се раждат, но и какви граждани след това ще израстнат, как ще се възпроизвежда социалната структура. Колко дълго майката трябва да бъде издържана от обществени фондове? Тъй като, според нашето разбиране, обществената издръжка на майчинството трябва да създаде предпоставки за пълноценно реализиране на жената като майка, целесъобразно е тя да се ползва от нея от момента на установяване на бременността. Качеството на новите поколения зависи в огромна степен от протичането на бременността на майката. Поради това едно наистина хуманно общество трябва да предостави възможност на майката тя през цялата си бременност да разполага с материални ресурси за здравословен живот, спокойствие за материалното си положение, независимост от евентуален произвол на работодатели и членове на семейството. Струва ни се целесъобразно обществената издръжка на майчинството да се ползва и през цялото време, което обхваща раждането, послеродовото възстановяване и периода на полагане на незаменими майчини грижи. Проблемът е в това, че определянето продължителността на този период почива върху твърде разтегливи критерии. Като "незаменими майчини грижи" могат да се определят тези, които са свързани с кърменето, прохождането и проговарянето на детето. В тях могат да се включат обаче и грижите за отглеждането на детето до постигане на биологическата му самостоятелност. Най-сетне, има основание да се причислят към тях и грижите за отглеждането и възпитанието на детето, които само чрез майката и семейството полагат основите на една пълноценна социализация на всеки човек. По много критерии, изработени от съвременното познание, може да се приеме, че периодът на незаменими майчини грижи приключва поне до края на третата година на детето. Едно хуманно общество, при наличието на повече материални ресурси, вероятно ще го удължава и зад тази горна граница. Нашето убеждение е, че въпреки икономическите и финансовите трудности на държавата, сега-засега майката трябва да се издържа от обществото докато детето й навърши три години. От съдбоносна важност е българската жена да бъде поощрявана да роди двете си желани деца в кратък интервал и при такава ситуация да получава издръжка за тях в рамките общо на 4 или 5 години. Какъв да бъде размерът на обществената издръжка на майчинството? Има теза, че в условията на една просперираща икономика доброто майчинство следва да се възнаграждава подобно на висококвалифицирания труд предвид на големите, сложни и многостранни отговорности, с които е свързано създаването на новите поколения. Има основания да вярваме, че с нарастване на националното богатство България ще се стреми към такова равнище. Но е ясно, че засега обществената издръжка ще трябва да се придържа към по-скромни мащаби. Все пак и днес тя не бива да се приравнява към най-ниското стъпало на трудовите възнаграждения към минималната работна заплата или дори към част от нея. Още днес би било не само по-морално, но и практически стимулиращо към по-висока раждаемост, измерителят на обществената издръжка на майчинството да бъде средната работна заплата. Целесъобразно е "семействата с един родител" (не само като формален статус на родителя, а и реално дали живее сам/а с детето в домакинството или има постоянен партньор/ка) да получава обществена издръжка в относително по-голям размер. Щом майчинството се признава за социална функция, справедливо е времето, в което жената е бременна, ражда и е заета с незаменими майчини грижи, да се зачита за трудов стаж, при определяне на правата и по линия на обществената издръжка. Вноските за нея в осигурителния фонд би следвало да се поемат от държавата чрез отчисления от бюджета. Ако работещата майка реши да се върне на работа, а неработещата реши да започне работа в някакъв момент от времето за незаменими майчини грижи, би следвало тя да може да направи това, само ако я замести в изпълнение на родителските функции съпругът й (партньорът й от неоформен юридически брак) или близък роднина. В такъв случай би било справедливо заместващото лице да ползва нейните права по линия на обществената издръжка на майчинството, вкл. и правото на трудов стаж. Права по линия на обществената издръжка на майчинството би следвало да има бащата или роднина на детето и в случай на тежко заболяване или смърт на майката. Струва ни се целесъобразно целеви Фонд "Обществена издръжка на майчинството", съвместно с държавната система за здравеопазване и за образование, да поеме изграждането и поддържането на мрежа от детски заведения по цялата територия на страната. Предназначението им е да поемат грижата за децата за цял месец, за цяла седмица, за цял ден, за половин ден, или за няколко часа в зависимост от потребностите на работещи и неработещи родители. Системата за социално осигуряване на майчинството създава юридически и икономически предпоставки за работещата майка: а) да може да ползва отпуск за бременност, раждане и отглеждане на деца в период на незаменими майчини грижи, както и за гледане на болни деца, като времето, прекарано в този отпуск се признава за трудов стаж при определяне на други права на жената по линия на социалното осигуряване; б) работещата майка да може да получава възнаграждение (обезщетение) по време на този отпуск, съответно на трудовото й възнаграждение и евентуално на индивидуално определени за нея вноски в осигурителния фонд. Вноските в осигурителния фонд се правят задължително, по определен от закона ред, от самата жена и от работодателя й. Вноските биват задължителни (и съответни на трудовото й възнаграждение) и допълнителни доброволни за увеличаване размера на осигурителните плащания. Доброволни вноски могат да правят както самите работещи жени, така и работодателите; в) вместо работещата жена-майка, която е правила осигурителни вноски, осигурителни плащания за полагане на незаменими родителски грижи би било уместно да получава бащата или близкия роднина, който я замества, ако тя се е върнала на работа преди края на отпуска, ако се е разболяла или починала. Заместникът, ако работи, би трябвало да има право на неплатен отпуск. Времето, в което заместникът поема отговорностите на майката, следва да му се зачита за трудов стаж при определяне на други права по линия на социалното осигуряване. Освен това е целесъобразно да се въведе специален платен отпуск по бащинство (както в редица европейски страни), който да се ползва след раждането на детето и да има продължителност до две седмици. С този отпуск бащата ще получи възможност да се грижи за родилката и новороденото в най-трудните за майката дни през послеродовия период. Според нашето виждане осигурителните плащания следва да се надстрояват над помощта за майчинство, която се получава по линията на обществената издръжка на майчинството. Работещата майка би трябвало да има право едновременно на двата вида плащания, защото има основания и за двете. Обществената издръжка на майчинството й се полага, защото изпълнява важна социална функция. Осигурителното плащане й се полага, защото е правила вноски във фонд "Социално осигуряване", защото пряко е съдействала за увеличаване на общественото богатство и защото е била по-натоварена със социални функции от неработещата майка. Каква би трябвало да бъде продължителността на отпуска по майчинство? Критериите за определяне на тази продължителност могат да бъдат различни. От една страна трябва да се отчитат реалните възможности на икономиката, на работодателите и на фондовете за социално осигуряване да предоставят условия за съвместяване на пълноценното майчинство с пълноценно изпълнение на трудовите задължения на майката. От друга страна едно хуманно и разумно общество трябва да се съобразява: а) със собствения си интерес да възпроизвежда човешкия си ресурс в оптимално количество и с възможно най-високо биологично и социално качество; б) с интереса на новите поколения да идват на този свят във възможно най-добри условия за биологичното и социалното им израстване; в) с интереса на майката да изпълнява репродуктивните си функции, без да бъде ощетявано качеството на собствения й живот. В търсенето на модели за съчетаване на толкова много и в някакъв смисъл разнопосочни интереси, системите за социално осигуряване в отделните страни прилагат различни практически решения, като отпускът по майчинство в тесен смисъл (за бременност, раждане и възстановяване след раждането), за който са предвидени осигурителни плащания, се допълва с отпуск за гледане на дете, за който не са предвидени осигурителни плащания, но се прави някаква помощ. Общата продължителност на отпуска по майчинство и отпуска за гледане на дете засега достига най-много до три години, като започва около месец и половина преди раждането на детето. Нашата принципна позиция е, че както с оглед на интересите на обществото като цяло, така и на интересите на детето и на жената-майка, би следвало по закон отпускът по майчинство на работещите жени да започва от момента на установяването на бременността и да продължи поне докато детето навърши три години. Допълнително основание за такава позиция са обстоятелствата:
Би следвало работодателите по своя инициатива да могат да предлагат допълнителен отпуск по бременност и за гледане на дете, който да е евентуално платен или неплатен. Би било уместно нашата работничка (специалистка, служаща) да има възможност да уговаря по-продължителен отпуск и при сключване на индивидуален трудов договор. Съответно на подобни договорености би следвало да се правят допълнителни вноски в осигурителния фонд от самите жени и от работодателите. Законодателят би могъл да обяви по-нататъшни етапи в развитието на социалното осигуряване на майчинството, които следва задължително да се реализират при настъпването на определени нови обществени условия, например при достигането на определени равнища на БВП. Целесъобразно е работещите жени, които са правили осигурителни вноски, да ползват определени бонификации при изчисляването на трудовия им стаж, придобит на основание "майчинство". Примерно този стаж да бъде по-голям със съответен коефициент в сравнение със стажа, признаван на неработещите майки. Не можем да не се съобразим с обстоятелството, че сега и в обозримо бъдеще формиращият се у нас частен сектор в икономиката ще бъде обективно затруднен да се приспособи към продължителни, платени отпуски по майчинство на работещите жени. Трябва освен това да бъдем реалисти и да си даваме сметка, че чужди инвеститори едва ли ще са склонни да поемат подобни ангажименти за своите работнички и служащи. Едно толкова мащабно социално осигуряване на майчинството вероятно няма да се осъществява на практика и нормативната му уредба масово ще се нарушава. Това е още една причина бързо и радикално системата за социално осигуряване да се допълни и компенсира от модерна и ефективна система за обществена издръжка на майчинството. Има представители на работодателите, изразяващи мнението, че едно задължително социално осигуряване на майчинството от държавния бюджет, на основата на завишени данъци върху печалбата им, е по-приемливо за тях от мащабното социално осигуряване на майчинството на основата на задължителни за тях осигурителни вноски за работничките и служителките им. Това виждане се обосновава като по-целесъобразно, защото разпределя равномерно между всички работодатели тежестта на издръжката на майчинството (родителството), докато досегашната практика натоварва прекомерно и непосилно работодателите от феминизираните отрасли, и обратното облекчава неоправдано работодателите от отрасли, в които работят предимно мъже. Двата основни варианта изглеждат така:
Целесъобразно е жените-майки, които имат здравна осигуровка, да получават определени бонификации при медицинското обслужване - например право да ползват медицински заведения от по-висока категория, допълнителни услуги. Данъците биха могли да се намаляват и с величината на доказани разходи за лечение, образование или задоволяване на други потребности на детето. Включването на подобни задължения в обсега на дейностите на социалната защита е една нова тенденция, която разширява понятието за социална защита на родителството въобще и на майчинството в частност. Тя отговаря както на интересите на съвременния човек, така и на потребностите на системата на обществения труд. за социалната защита на майчинството а) специален данък, който тук наричаме условно "Майчинство и детство" върху печалбата на стопанските субекти и върху доходите на наемните работници и служащи, които нямат деца; б) задължителни осигурителни вноски на наемните работници и служащи; в) доброволни осигурителни вноски на наемните работници и служащи; г) дарения. на майчинството в системата за социална защита на семейството Целесъобразно е социалната защита на майчинството да се уреди нормативно в рамките на един общ закон за социална защита на семейството. В такъв случай правата и задълженията на майката ще се съпоставят и обвържат с правата на детето и с правата и задълженията на семейната общност, като към проблемите на тази по-обширна област на социалното дело законодателят ще може да подходи комплексно и с оглед на по-далечна перспектива. Значимостта на социалната политика по отношение на майчинството, детството и семейството се подсилва неимоверно от критичната демографска ситуация на българския народ. Когато ще формираме тази нова политика, трябва да не робуваме на дълбоко вкоренената в съзнанието на немалко политици и управленци теза, че силна социална политика се прави само при наличието на много материални средства и непременно в условията на просперираща икономика. Социалната политика може да бъде ефективна и при наличието на скромни ресурси стига те да се използват рационално, да се насочват диференцирано, да се спазва принципа на баланс между граждански права и отговорности, както и при еднопосочност на усилията на държавата, на обществеността, на медиите, на семейството, на младите хора. Социалната политика не е лукс, а необходим компонент на едно добре функциониращо и перспективно развиващо се общество. Социалната политика по отношение на майчинството е задължителна съвременна предпоставка на възпроизводството на новите поколения, без която жената и семейството както се вижда са принудени да ограничават силно приноса си в осигуряването на биологическата непрекъснатост на своя народ. Създаването и отглеждането на нови поколения винаги е налагало скъпокостващи усилия на човешките общности. Такива усилия не би могло дълго да избягва нашето общество, ако иска да оцелее. Една умело организирана от държавата солидарност с майката чрез социалната политика може да даде импулси на гражданското общество. Активното му ангажиране с подпомагането и общественото гарантиране на доброто майчинство сега е във висша степен и морален проблем, въпрос на възраждането на порядъчността и моралността при функционирането на държавата, в публичния живот като цяло. Ако обществото не намери възможност да се занимае отговорно и задълбочено с осмислянето на тези проблеми, с изработването на удачни решения и с привеждането им в действие, то ние всички сме пред перспектива на траен демографски срив. Българската жена, българските деца и българското семейство биха платили неоправдано висока социална и личностна цена за извършването на прехода към нов тип икономика. В края на краищата неблагоприятните последствия за България ще се окажат изключително тежки и дългосрочни. София, юли 1999-2001 Обратно към началото |