КОНЦЕПЦИЯ
за СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА МАЙЧИНСТВОТО
на гражданско сдружение
"МАЙЧИНСТВО ЗА БЪДЕЩЕТО"

 
Авторски колектив:

ст.н.с. Мария Динкова,
д-р на социологическите науки
 
проф. Чавдар Кюранов,
д-р на философските науки
 
доц. д-р Михаил Мирчев
 
Ана Мичева


Съдържание

     Принципната ни позиция

     Социално ОСИГУРЯВАНЕ на майчинството

     Възможности за избор

     Здравно осигуряване

     Данъчни облекчения

     Частично работно време

     Условия за придобиване на професионална квалификация

     Формиране на фондове за социалната защита на майчинството

     Включване на социалната защита на майчинството в системата за социална
     защита на семейството


     Заключение


     В Република България доскоро функционираше силна и оригинална (прилагана само у нас) социална защита на майчинството. Тя несъмнено бе голямо завоевание на нашия народ. Формирана в реалностите на централизирана планова икономика и административно-командна система на управление на обществото, обаче, тази уредба не може да се прилага в условията на пазарно стопанство.
     Днес и обществото като цяло, и държавата, и сдружения като нашето са изправени пред необходимостта от изработване на адекватна на новите условия принципна позиция при избор на ефективни практически форми в тази област на социалното дело.
     Преди всичко се налага да отговорим на въпроса: След като по обективни причини сме длъжни да отхвърлим патерналистичния, административно-уравнителен, безалтернативен подход при подкрепата на жената-майка, трябва ли и можем ли да отидем в другата крайност и да възприемем последователния либерализъм? Ще бъде ли по-целесъобразно да се снеме всяка отговорност от държавата, свързана с проблемите на жената в периода на бременността, раждането на децата и полагането на незаменими майчини грижи? Или следва да търсим модел (модели) на споделена отговорност за биологичното и социалното възпроизводство на новите поколения между държавата и обществеността, от една страна и на отделната жена и семейството й, от друга?
 
     Налага се да отговорим и на други три принципни въпроса:
 
      1. Следва ли и за в бъдеще, както досега, социалната защита да се насочва главно към майчинството на работещите жени като се оставят без или с незначителна подкрепа жените, които по различни причини са ограничени до ролята на майки и домакини (които нямат възможност да си намерят подходяща работа, както и тези, които предпочитат или житейските им условия налагат да не работят)? Не е ли справедливо и целесъобразно, особено в условията на масова бедност и на остър демографски срив, обществото да закриля и поощрява равностойно майчинството както на работещите, така и на неработещите жени?
 
      2. Следва ли да запазим възможността семейството само да решава кой да ползва права по линия на държавната социална защита, свързани с отглеждането и възпитанието на децата само майката; майката и бащата при съответни условия; прародители или други родственици като заместници на родителите при съответните условия? Защото такова право представлява по-рационално разпределение на икономическите и другите дейности и ангажименти вътре в семейството, а за много жени би създавало възможност за професионална изява и изграждане на добра кариера.
 
      3. Следва ли единствено държавата да определя каква да бъде социалната защита на майката? Не е ли редно в новите демократични условия майката и нейното семейство да имат възможност за активен принос в това отношение? Например чрез по-високи осигурителни вноски на работещите жени; чрез създаване на благоприятни и поощрителни законови и други условия за доброволно осигуряване на бъдещото майчинство на момичетата от семейството им или на съпругата от съпруга й; чрез самоосигуряване на девойките за бъдещо майчинство; чрез предоставяне на безлихвени или с ниска лихва кредити на младата майка, изплащани след това в поносим срок; чрез създаване на благоприятни законови и други условия за организиране на взаимопомощ в подкрепа на майчинството между самите жени или между семействата от дадено селище, стопанска, синдикална или друга структура, регион, в рамките на цялата страна.


Принципната ни позиция:

     ПЪРВО:
 
     У нас - тъй като България по Конституция е социална държава - трябва да бъде възприет модела на споделена отговорност за биологичното и социалното възпроизводство на новите поколения между (1) държавата, (2) жената-майка и (3) семейството на майката (съпруг, прародители и други родственици).   
     Отговорности в това отношение могат да поемат по собствена инициатива: а) общините и други регионални структури, в които живеят майката и бащата; б) стопанските структури, административните и други учреждения и институции, в които работят майките и бащите; в) синдикатите, както и други професионални и съсловни сдружения, в които членуват майките и бащите; г) неправителствени организации с нестопанска цел; д) застрахователните частни агенции.
 
     ВТОРО:

     Държавната социална защита на майчинството почива върху уреждането на социалния статус на жената-майка.
     В духа на традицията на европейските социални държави, на документите на ООН и Съвета на Европа, както и на българското законодателство от последните десетилетия, жената-майка трябва да има не само юридически, но и реален статус на равнопоставен и икономически самостоятелен партньор в семейните и във всички обществени отношения в периода, когато поради бременност, раждане и полагане на незаменими майчини грижи тя не може сама да си осигурява средства за живот.
     Концептуалната основа на подобен статус е признаването на майчинството за социална функция.
     Обществото признава майчинството за социална функция, защото приема, че раждането и отглеждането на деца е не само частен, семеен въпрос, а и дело от обществено значение. Жената, която създава нов гражданин, задоволява не само лични потребности, но същевременно изпълнява крайно важна обществена функция. Особено в условията на демографски срив. Особено в ситуация на влошаващо се здравословно състояние на нацията и повишаване на детската смъртност далеч над европейските стандарти.
 
     Поради това отговорността е взаимна и двупосочна:
  • обществото е задължено приоритетно да осигурява условия и гаранции, за да може жената пълноценно да реализира ролята си на майка;
  • от своя страна жената е задължена да изпълнява определени обществени изисквания, свързани с физическото и социалното израстване на пълноценно младо поколение.
     Признаването на майчинството за социална функция включва следните изисквания към:
 
       а) социалните институции:
  • подкрепа от обществени фондове за издръжка на жената в периода на бременност, раждане, възстановяване и полагане на незаменими майчини грижи;
  • осигуряване на достъпно и компетентно медицинско обслужване на бременни жени, родилки и майки-кърмачки;
  • осигуряване на достъпни детски заведения и други услуги в помощ на майките;
  • създаване на юридически, административни, данъчни, икономически, социалнопсихични и културни предпоставки и гаранции жените пълноценно да могат да съчетават майчинство с професионална реализация. Разбира се, когато те самите имат такава нагласа или ако това се налага от техни жизнени обстоятелства;
  • предоставяне на различни поощрения и компенсации на работещите и неработещите майки за добрите им майчини грижи.
       б) майката:
  • изпълняване на регламентирани от закона задължения към поддържане на собственото й репродуктивно здраве;
  • изпълняване на регламентирани задължения за отглеждане на децата, за профилактика на здравето им и лечението на заболяванията им;
  • изпълняване на регламентирани задължения за възпитанието и образованието на децата.
     В духа на съвременната хуманистична култура ООН, Съветът на Европа и други международни правителствени организации постепенно се издигнаха до признаването на родителството за социална функция и разпростряха някои права и задължения на майката, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, и върху бащата.
     Като поддържаме това виждане, споделяно и от досега функциониращото българско законодателство, смятаме, че по решение на двамата родители в част от периода на полагане на незаменими майчини грижи за детето, бащата може да поеме функциите на майката при ползване на правата й по линия на социалната защита на майчинството.
     Такива права бащата трябва да има и в случай на тежко заболяване или смърт на майката.
     Тъй като според законодателството на Република България права и задължения към децата имат роднини по права и съребрена линия, смятаме, че по решение на семейството или в случай на тежко заболяване, евентуално смърт на майката (на бащата) права по линията на социалната защита на майчинството могат да ползват и родственици на децата.
     Разбира се, ползващите се от горепосочената социална защита бащи или родственици също следва да изпълняват регламентираните от закона задължения за отглеждането, възпитанието и образованието на децата.
 
     ТРЕТО:
 
     Държавната социална защита на майчинството (на родителството) може да бъде ефективна само при условие, че е изградена системно, чрез взаимодопълващи се форми, ако се отнася диференцирано спрямо основните категории население и съответните социални, трудови, културологични ситуации на майките. Най-общо един модерен подход би съчетавал следните елементи:
  • държавно социално осигуряване на майчинството;
  • държавно здравно осигуряване на майчинството;
  • обществена издръжка на майчинството;
  • данъчни облекчения за семействата с бременна майка-съпруга и деца до 18 навършени години;
  • държавни (общински) детски заведения;
  • законова уредба, създаваща благоприятни условия за доброволно осигуряване на майчинството с усилията на самата жена или членове на семейството й;
  • частично работно време;
  • условия за придобиване на професионална квалификация по време на отпуска по майчинство;
  • законова уредба, създаваща благоприятни условия за организиране на системи за взаимопомощ в подкрепа на майчинството между жените в дадена териториална, стопанска, синдикална или друга структура.
     Държавно социално осигуряване на майчинството наричаме предоставянето на материални ресурси от специални фондове на работещите с трудов договор жени по време на бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагане на незаменими майчини грижи. Фондовете на държавното социално осигуряване на майчинството се формират от вноски на работещите граждани, от вноски на техните работодатели, от отчисления от държавния бюджет и от евентуални дарения.
     Държавно здравно осигуряване на майчинството наричаме предоставянето на медицински услуги на жените-майки чрез фондове, създадени с тяхно участие и с участието на други законоустановени донори.
     Обществена издръжка на майчинството наричаме безвъзмездното предоставяне на материални ресурси на майката от държавни фондове в размер, достатъчен да задоволява основните й потребности в периода, когато поради бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагането на незаменими майчини грижи тя не може сама да си осигурява средства за живот. Фондовете за обществена издръжка на майчинството се формират от отчисления от държавния бюджет, от данъци и такси със специално предназначение и от дарения.
     Данъчни облекчения наричаме намаляването или частичното освобождаване от данъци върху доходите на родители, при условие че имат деца (до 18 години) и при полагане на посочените от закона грижи за техните деца.
     Държавни детски заведения по линия на социалната защита на майчинството, наричаме създадени, финансирани и контролирани от държавата структури, които имат предназначението да обслужват, обучават и възпитават лица в детска възраст във време, в което родителите им поради трудова заетост, заболяване или други значими причини не могат да се грижат за тях.
 
     ЧЕТВЪРТО:
 
     Съвременната философия за правата на човека приема, че личността трябва да разполага с действени обществени предпоставки да избира как да осъществи себе си. От друга страна, майчинството изисква много трудоемки и високо отговорни усилия. Следователно, жената би трябвало да има реална възможност сама да решава с какви социални функции да се натовари в периода на бременност и полагане на незаменими майчини грижи. Тя трябва сама да определи дали да бъде само майка; дали да съчетава майчинството с професионален труд през целия този период; дали в част от периода да бъде само майка, а в друга част да съчетава професионалния труд с майчинството.
     Смятаме, че такъв избор би бил реализуем при един модел на социална защита на майчинството, който е изграден чрез гъвкаво комбиниране на обществената издръжка със социалното осигуряване на майчинството, със стимулиращи данъчни облекчения на семейството, както и с реални възможности да се упражнява професионален труд при режим на частично работно време.
     Нашето убеждение е, че съвременното демократично общество следва да осигури юридически, социални и икономически предпоставки жената-майка да може да постигне висок социален статус това е предпоставка за добър житейски старт на децата й независимо от това дали майката ще предпочете реализация само в дома и семейството или ще съчетае тази реализация с активност в сферата на професионалния труд, на предприемаческата дейност и обществения живот.
 
     Обществена издръжка на майчинството
 
     Обществената издръжка на майчинството се осъществява чрез безвъзмездно предоставяне на материални ресурси на жената в период на бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагане на незаменими майчини грижи.
 
     Материалните ресурси биват:
 
      а) издръжка на майката чрез регулярно (примерно месечно) предоставяне на парични средства, като за всички правоимащи помощта е еднаква;
      б) безплатни медицински услуги, свързани с: опазване на детеродните способности; установяване, профилактика и поддържане на здравословна бременност; раждане и възстановяване в послеродовия период; поддържане здравето и лечението в периода на незаменими майчини грижи;
      в) безплатни или субсидирани детски заведения (ползвани поради субсидиите срещу достъпни такси), като детски ясли, детски градини, бази за отдих, културни детски учреждения.
 
     Според нас държавата трябва да предоставя такива ресурси на жените-майки, независимо от това дали те работят или не, но засега и в обозримото бъдеще при следните ограничения:
  • правоимащи по линия на обществената издръжка на майчинството да са жени, в чието семейство доходите на един член от семейството не надхвърлят средните за страната;
  • правоимащи по линията на обществената издръжка на майчинството да са жени, в чиито семейства се раждат и отглеждат до две деца;
  • правоимащи по линията на обществената издръжка на майчинството да са жени, които полагат добри грижи за своите деца и осигуряват тяхното пълноценно израстване и възпитание.
     Защо жените-майки следва да се издържат от обществото, независимо от това дали работят или не? Защото всички те и работещите, и неработещите в периода на майчинството извършват труд, който обществото приема за социална функция и който поради това трябва да се възнаграждава чрез обществени средства.
     Защо обществената издръжка на майчинството е еднаква за всички правоимащи? Защото майчинският труд и отговорностите на майчинството на всички жени имат еднакво личностно и обществено съдържание.
     Но защо в условията на демокрация, когато се приема, че всички граждани са равни пред законите, предлагаме да се стесни кръгът на правоимащите по линия на обществената издръжка на майчинството?
 
     Защото:
  • когато обществените средства са оскъдни, а при това е налице критично нарастващо неравенство в доходите на гражданите, по-справедливо и реално по-полезно е да се предоставят обществени материални ресурси на лица, които не могат или са затруднени да си ги осигурят сами или чрез семейството си;
  • когато обществените средства са оскъдни, обществото пряко е в състояние да гарантира стабилен и самостоятелен статус на майките на относително ограничен брой деца. Хуманно е реално нуждаещите се майки да получават ресурси, които са значими за издръжката им и обслужването им от медицински и социални заведения, а не всички да получават нищожни или символични помощи. Около 90% от семействата у нас от десетилетия насам са ориентирани към максимум две деца, а днес значителна част от тях са материално затруднени да си позволят дори второ дете. Хуманно е обществото да отговори на потребността от такъв брой деца в семейството, която днес се оказва масова норма и морална, и практическа;
  • когато майката не изпълнява императивни обществени задължения, тя сама се лишава от основания да й бъдат гарантирани определени права.
     В този смисъл самият демократичен подход предполага единство между лични права и обществени отговорности. Откъсването на тези две страни една от друга би било някаква формализирана уравниловъчна демокрация, абстрактен и еднопосочен хуманизъм, който не решава, а провокира обществени проблеми.
 
* * *

     Неприемвлива теза:

     Не приемаме тезата, че обществото трябва да издържа само майки, чиито семейства разполагат с доходи около или под равнището на бедността. Трябва да се издържат и майките от "ниската средна класа". Средната класа е онзи социален слой, който е решаващ за преодоляване на тежката социална и икономическа криза в България. А днес в България значителна част от реалната и потенциалната средна класа живее в условия на продължаващо обедняване, страх да пропаднат трайно в зоната на бедността социалната маргинализация. Точно тази част от средната класа крещящо се нуждае от обществена подкрепа. Тук става дума за съхраняване на креативния човешки капитал на българската нация. Издръжката на майчинството в "средната класа" означава, че на демографския проблем се гледа откъм неговата качествена страна; не само колко деца се раждат, но и какви граждани след това ще израстнат, как ще се възпроизвежда социалната структура.
 
* * *

     Колко дълго майката трябва да бъде издържана от обществени фондове?

     Тъй като, според нашето разбиране, обществената издръжка на майчинството трябва да създаде предпоставки за пълноценно реализиране на жената като майка, целесъобразно е тя да се ползва от нея от момента на установяване на бременността.
     Качеството на новите поколения зависи в огромна степен от протичането на бременността на майката. Поради това едно наистина хуманно общество трябва да предостави възможност на майката тя през цялата си бременност да разполага с материални ресурси за здравословен живот, спокойствие за материалното си положение, независимост от евентуален произвол на работодатели и членове на семейството.
     Струва ни се целесъобразно обществената издръжка на майчинството да се ползва и през цялото време, което обхваща раждането, послеродовото възстановяване и периода на полагане на незаменими майчини грижи. Проблемът е в това, че определянето продължителността на този период почива върху твърде разтегливи критерии. Като "незаменими майчини грижи" могат да се определят тези, които са свързани с кърменето, прохождането и проговарянето на детето. В тях могат да се включат обаче и грижите за отглеждането на детето до постигане на биологическата му самостоятелност. Най-сетне, има основание да се причислят към тях и грижите за отглеждането и възпитанието на детето, които само чрез майката и семейството полагат основите на една пълноценна социализация на всеки човек.
     По много критерии, изработени от съвременното познание, може да се приеме, че периодът на незаменими майчини грижи приключва поне до края на третата година на детето. Едно хуманно общество, при наличието на повече материални ресурси, вероятно ще го удължава и зад тази горна граница.
     Нашето убеждение е, че въпреки икономическите и финансовите трудности на държавата, сега-засега майката трябва да се издържа от обществото докато детето й навърши три години. От съдбоносна важност е българската жена да бъде поощрявана да роди двете си желани деца в кратък интервал и при такава ситуация да получава издръжка за тях в рамките общо на 4 или 5 години.
 
* * *

     Какъв да бъде размерът на обществената издръжка на майчинството?

     Има теза, че в условията на една просперираща икономика доброто майчинство следва да се възнаграждава подобно на висококвалифицирания труд предвид на големите, сложни и многостранни отговорности, с които е свързано създаването на новите поколения. Има основания да вярваме, че с нарастване на националното богатство България ще се стреми към такова равнище. Но е ясно, че засега обществената издръжка ще трябва да се придържа към по-скромни мащаби. Все пак и днес тя не бива да се приравнява към най-ниското стъпало на трудовите възнаграждения към минималната работна заплата или дори към част от нея. Още днес би било не само по-морално, но и практически стимулиращо към по-висока раждаемост, измерителят на обществената издръжка на майчинството да бъде средната работна заплата.
     Целесъобразно е "семействата с един родител" (не само като формален статус на родителя, а и реално дали живее сам/а с детето в домакинството или има постоянен партньор/ка) да получава обществена издръжка в относително по-голям размер.
 
* * *

     Щом майчинството се признава за социална функция, справедливо е времето, в което жената е бременна, ражда и е заета с незаменими майчини грижи, да се зачита за трудов стаж, при определяне на правата и по линия на обществената издръжка. Вноските за нея в осигурителния фонд би следвало да се поемат от държавата чрез отчисления от бюджета.
 
* * *

     Ако работещата майка реши да се върне на работа, а неработещата реши да започне работа в някакъв момент от времето за незаменими майчини грижи, би следвало тя да може да направи това, само ако я замести в изпълнение на родителските функции съпругът й (партньорът й от неоформен юридически брак) или близък роднина. В такъв случай би било справедливо заместващото лице да ползва нейните права по линия на обществената издръжка на майчинството, вкл. и правото на трудов стаж.
     Права по линия на обществената издръжка на майчинството би следвало да има бащата или роднина на детето и в случай на тежко заболяване или смърт на майката.
 
* * *

     Струва ни се целесъобразно целеви Фонд "Обществена издръжка на майчинството", съвместно с държавната система за здравеопазване и за образование, да поеме изграждането и поддържането на мрежа от детски заведения по цялата територия на страната. Предназначението им е да поемат грижата за децата за цял месец, за цяла седмица, за цял ден, за половин ден, или за няколко часа в зависимост от потребностите на работещи и неработещи родители.


Социално ОСИГУРЯВАНЕ на майчинството

     Системата за социално осигуряване на майчинството създава юридически и икономически предпоставки за работещата майка:
      а) да може да ползва отпуск за бременност, раждане и отглеждане на деца в период на незаменими майчини грижи, както и за гледане на болни деца, като времето, прекарано в този отпуск се признава за трудов стаж при определяне на други права на жената по линия на социалното осигуряване;
      б) работещата майка да може да получава възнаграждение (обезщетение) по време на този отпуск, съответно на трудовото й възнаграждение и евентуално на индивидуално определени за нея вноски в осигурителния фонд. Вноските в осигурителния фонд се правят задължително, по определен от закона ред, от самата жена и от работодателя й. Вноските биват задължителни (и съответни на трудовото й възнаграждение) и допълнителни доброволни за увеличаване размера на осигурителните плащания. Доброволни вноски могат да правят както самите работещи жени, така и работодателите;
      в) вместо работещата жена-майка, която е правила осигурителни вноски, осигурителни плащания за полагане на незаменими родителски грижи би било уместно да получава бащата или близкия роднина, който я замества, ако тя се е върнала на работа преди края на отпуска, ако се е разболяла или починала. Заместникът, ако работи, би трябвало да има право на неплатен отпуск. Времето, в което заместникът поема отговорностите на майката, следва да му се зачита за трудов стаж при определяне на други права по линия на социалното осигуряване.
 
     Освен това е целесъобразно да се въведе специален платен отпуск по бащинство (както в редица европейски страни), който да се ползва след раждането на детето и да има продължителност до две седмици. С този отпуск бащата ще получи възможност да се грижи за родилката и новороденото в най-трудните за майката дни през послеродовия период.
     Според нашето виждане осигурителните плащания следва да се надстрояват над помощта за майчинство, която се получава по линията на обществената издръжка на майчинството. Работещата майка би трябвало да има право едновременно на двата вида плащания, защото има основания и за двете.
     Обществената издръжка на майчинството й се полага, защото изпълнява важна социална функция.
     Осигурителното плащане й се полага, защото е правила вноски във фонд "Социално осигуряване", защото пряко е съдействала за увеличаване на общественото богатство и защото е била по-натоварена със социални функции от неработещата майка.
 
     Каква би трябвало да бъде продължителността на отпуска по майчинство?
     Критериите за определяне на тази продължителност могат да бъдат различни. От една страна трябва да се отчитат реалните възможности на икономиката, на работодателите и на фондовете за социално осигуряване да предоставят условия за съвместяване на пълноценното майчинство с пълноценно изпълнение на трудовите задължения на майката. От друга страна едно хуманно и разумно общество трябва да се съобразява:
      а) със собствения си интерес да възпроизвежда човешкия си ресурс в оптимално количество и с възможно най-високо биологично и социално качество;
      б) с интереса на новите поколения да идват на този свят във възможно най-добри условия за биологичното и социалното им израстване;
      в) с интереса на майката да изпълнява репродуктивните си функции, без да бъде ощетявано качеството на собствения й живот.
 
     В търсенето на модели за съчетаване на толкова много и в някакъв смисъл разнопосочни интереси, системите за социално осигуряване в отделните страни прилагат различни практически решения, като отпускът по майчинство в тесен смисъл (за бременност, раждане и възстановяване след раждането), за който са предвидени осигурителни плащания, се допълва с отпуск за гледане на дете, за който не са предвидени осигурителни плащания, но се прави някаква помощ. Общата продължителност на отпуска по майчинство и отпуска за гледане на дете засега достига най-много до три години, като започва около месец и половина преди раждането на детето.
     Нашата принципна позиция е, че както с оглед на интересите на обществото като цяло, така и на интересите на детето и на жената-майка, би следвало по закон отпускът по майчинство на работещите жени да започва от момента на установяването на бременността и да продължи поне докато детето навърши три години.
 
     Допълнително основание за такава позиция са обстоятелствата:
  • у нас около 80% от жените в трудоспособна възраст реално работят или търсят работа, а 90% от жените в трудоспособна възраст имат нагласата да работят не само за да издържат себе си и семействата си, но и за да задоволят потребността си от многостранна социална реализация;
  • у нас вече е създадена традиция на дългогодишен отпуск по майчинство и отхвърлянето й ще създаде неоправдани социални напрежения.
     Би следвало осигурителните плащания за този период да са равни на трудовото възнаграждение на майката или да бъдат по-високи от трудовото възнаграждение, ако за майката са правени допълнителни вноски във фонда. Синдикатите в даден бранш (професия) или съсловните организации би трябвало да могат да уговарят при сключване на колективни трудови договори с работодателите по-продължителен отпуск по бременност и допълнителен отпуск за гледане на дете от законоустановения срок. Тези допълнително договорени отпуски могат да бъдат платени в размера на пълната работна заплата на майката, на част от тази заплата или да са неплатени.
     Би следвало работодателите по своя инициатива да могат да предлагат допълнителен отпуск по бременност и за гледане на дете, който да е евентуално платен или неплатен. Би било уместно нашата работничка (специалистка, служаща) да има възможност да уговаря по-продължителен отпуск и при сключване на индивидуален трудов договор.
     Съответно на подобни договорености би следвало да се правят допълнителни вноски в осигурителния фонд от самите жени и от работодателите.
     Законодателят би могъл да обяви по-нататъшни етапи в развитието на социалното осигуряване на майчинството, които следва задължително да се реализират при настъпването на определени нови обществени условия, например при достигането на определени равнища на БВП.
     Целесъобразно е работещите жени, които са правили осигурителни вноски, да ползват определени бонификации при изчисляването на трудовия им стаж, придобит на основание "майчинство". Примерно този стаж да бъде по-голям със съответен коефициент в сравнение със стажа, признаван на неработещите майки.
     Не можем да не се съобразим с обстоятелството, че сега и в обозримо бъдеще формиращият се у нас частен сектор в икономиката ще бъде обективно затруднен да се приспособи към продължителни, платени отпуски по майчинство на работещите жени. Трябва освен това да бъдем реалисти и да си даваме сметка, че чужди инвеститори едва ли ще са склонни да поемат подобни ангажименти за своите работнички и служащи. Едно толкова мащабно социално осигуряване на майчинството вероятно няма да се осъществява на практика и нормативната му уредба масово ще се нарушава. Това е още една причина бързо и радикално системата за социално осигуряване да се допълни и компенсира от модерна и ефективна система за обществена издръжка на майчинството.
     Има представители на работодателите, изразяващи мнението, че едно задължително социално осигуряване на майчинството от държавния бюджет, на основата на завишени данъци върху печалбата им, е по-приемливо за тях от мащабното социално осигуряване на майчинството на основата на задължителни за тях осигурителни вноски за работничките и служителките им.
     Това виждане се обосновава като по-целесъобразно, защото разпределя равномерно между всички работодатели тежестта на издръжката на майчинството (родителството), докато досегашната практика натоварва прекомерно и непосилно работодателите от феминизираните отрасли, и обратното облекчава неоправдано работодателите от отрасли, в които работят предимно мъже.
 
Възможности за избор
 
     При така предложената система за социална защита на майчинството, след установяване на бременността жената може да избира условията за собствената си реализация като майка между модела на обществената издръжка и модела на социалното осигуряване, както и между множеството варианти на тяхната комбинация.

     Двата основни варианта изглеждат така:
  • Неработещата майка ползва само обществена издръжка в рамките на времето от регистрацията на бременността до раждането, а след това до навършването на третата година на детето. Цялото това време й се зачита за трудов стаж.
  • Работещата майка получава обществена издръжка в рамките на времето от регистрацията на бременността до раждането, а след това до навършване на третата година на детето. През това време работи до момента, от който и се полага отпуск, като плюс обществената издръжка получава и трудовото си възнаграждение. След като излезе в отпуск, тя получава едновременно и обществената издръжка, и осигуровка. След като приключи отпуска й (ако той приключва преди детето да е навършило три години), тя се връща на работа и докато детето навърши три години получава и обществена издръжка, и трудово възнаграждение. Всичкото това време (от регистрацията на бременността до навършването на третата година на детето) й се зачита за трудов стаж, като стажът й се увеличава със съответен коефициент.
     Възможни комбинации:
  • Неработещата майка, която от момента на регистрацията на бременността получава обществена издръжка, в определен момент на бременността постъпва на работа. От тук нататък тя получава едновременно обществена издръжка и трудово възнаграждение. Ако е придобила право на задължително социално осигуряване, след като й се даде отпуск по майчинство получава едновременно обществена издръжка и социална осигуровка. След привършване на отпуска се връща на работа и докато детето навърши три години, получава едновременно обществена издръжка и трудово възнаграждение. Цялото това време й се зачита за трудов стаж, като стажът се увеличава със съответен коефициент за месеците (годините), в които е имала трудов договор. Ако не е придобила право на задължително социално осигуряване, в избран от нея момент напуска работа и получава отново само обществена издръжка;
  • Работещата майка, след регистрация на бременността, ако няма право на отпуск от този момент, напуска работа и ползва само обществена издръжка до момента, в който й се полага и социална осигуровка. Ако срокът на социалната осигуровка изтича преди детето да навърши три години, за останалото време получава отново само обществена издръжка. Времето от регистрацията на бременността до навършването на третата година на детето й се зачита за трудов стаж, като стажът й се увеличава със съответен коефициент за времето, в което е била социално осигурена.
     Подчертаваме: Законна е всяка възможна друга комбинация, която майката ще предпочете.

 
Здравно осигуряване
 
     Фонд "Обществена издръжка на майчинството" би трябвало да създава (в регламентирани от закон взаимоотношения със здравноосигурителния фонд) система за безвъзмездно медицинско обслужване на жените по време на бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагане на незаменими майчини грижи, независимо от това дали имат здравна осигуровка.
     Целесъобразно е жените-майки, които имат здравна осигуровка, да получават определени бонификации при медицинското обслужване - например право да ползват медицински заведения от по-висока категория, допълнителни услуги.

 
Данъчни облекчения
 
     Облекчения при задълженията, свързани с данък общ доход (евентуално и с други данъци) на жената-майка, както и на семейството й, могат да се осъществяват чрез процентно намаление на този данък при появата на деца (според нашето виждане при първо и второ дете). При намалението могат да се приложат няколко решения. Примерно данъкът върху доходите, независимо от техния размер, се намалява с определен процент. Или процентът на намалението на доходите се снижава прогресивно в съответствие с величината на доходите. Или до известно равнище на доходите данъците се опрощават, а оттам нагоре се намаляват с определен твърд процент или прогресивно, в съответствие с величината на доходите. Има световен опит за диференциране на необлагаемия данъчен минимум за семейни и несемейни.
     Данъците биха могли да се намаляват и с величината на доказани разходи за лечение, образование или задоволяване на други потребности на детето.

 
Частично работно време
 
     Различни режими на частично работно време биха могли да се въведат във всички или най-малкото в подходящи за тази цел отрасли, предприятия, учреждения и работни места за всички онези труженици, които биха ги намерили удобни за себе си. При такива режими майките, бащите и други членове на семейството (или на по-голяма семейна общност) биха могли да комбинират помежду си професионалните със семейните си задължения така, че децата да бъдат под непрекъснат надзор и обслужване от възрастни близки хора.

 
Условия за придобиване на професионална квалификация
 
     Фондовете "Обществена издръжка на майчинството" и "Държавно социално осигуряване" биха могли да създадат условия за жените, които са бременни или в период на незаменими майчини грижи и същевременно не работят или са в отпуск, да се обучават за придобиване на професионална квалификация, да освежават или повишават професионалната си квалификация. Такива условия биха могли да се създадат и за бащите или другите родственици, които заместват майката.
     Включването на подобни задължения в обсега на дейностите на социалната защита е една нова тенденция, която разширява понятието за социална защита на родителството въобще и на майчинството в частност. Тя отговаря както на интересите на съвременния човек, така и на потребностите на системата на обществения труд.

 
Формиране на фондове
за социалната защита
на майчинството

 
     Вероятно най-подходящо за съвременните условия е формирането на фонд "Обществена издръжка на майчинството" и фонд "Социално осигуряване на майчинството" да се извършва на основата на:
      а) специален данък, който тук наричаме условно "Майчинство и детство" върху печалбата на стопанските субекти и върху доходите на наемните работници и служащи, които нямат деца;
      б) задължителни осигурителни вноски на наемните работници и служащи;
      в) доброволни осигурителни вноски на наемните работници и служащи;
      г) дарения.

 
Включване на социалната защита
на майчинството в системата
за социална защита на семейството

 
     Социалната защита на семейството е система с по-широк обсег. Тя включва социалното подпомагане на детето и социалното подпомагане на семейството като цяло.
     Целесъобразно е социалната защита на майчинството да се уреди нормативно в рамките на един общ закон за социална защита на семейството. В такъв случай правата и задълженията на майката ще се съпоставят и обвържат с правата на детето и с правата и задълженията на семейната общност, като към проблемите на тази по-обширна област на социалното дело законодателят ще може да подходи комплексно и с оглед на по-далечна перспектива.

 
Заключение
 
     Интересите на днешното българско семейство, на българската жена, на децата, на обществото като цяло, налагат да се изработи и осъществи социална политика, която изисква отделяне и ефективно използване на значителни обществени ресурси.
 
     Значимостта на социалната политика по отношение на майчинството, детството и семейството се подсилва неимоверно от критичната демографска ситуация на българския народ.
 
     Когато ще формираме тази нова политика, трябва да не робуваме на дълбоко вкоренената в съзнанието на немалко политици и управленци теза, че силна социална политика се прави само при наличието на много материални средства и непременно в условията на просперираща икономика.
 
     Социалната политика може да бъде ефективна и при наличието на скромни ресурси стига те да се използват рационално, да се насочват диференцирано, да се спазва принципа на баланс между граждански права и отговорности, както и при еднопосочност на усилията на държавата, на обществеността, на медиите, на семейството, на младите хора.
 
     Социалната политика не е лукс, а необходим компонент на едно добре функциониращо и перспективно развиващо се общество. Социалната политика по отношение на майчинството е задължителна съвременна предпоставка на възпроизводството на новите поколения, без която жената и семейството както се вижда са принудени да ограничават силно приноса си в осигуряването на биологическата непрекъснатост на своя народ.
 
     Създаването и отглеждането на нови поколения винаги е налагало скъпокостващи усилия на човешките общности. Такива усилия не би могло дълго да избягва нашето общество, ако иска да оцелее.
 
     Една умело организирана от държавата солидарност с майката чрез социалната политика може да даде импулси на гражданското общество. Активното му ангажиране с подпомагането и общественото гарантиране на доброто майчинство сега е във висша степен и морален проблем, въпрос на възраждането на порядъчността и моралността при функционирането на държавата, в публичния живот като цяло.
 
     Ако обществото не намери възможност да се занимае отговорно и задълбочено с осмислянето на тези проблеми, с изработването на удачни решения и с привеждането им в действие, то ние всички сме пред перспектива на траен демографски срив. Българската жена, българските деца и българското семейство биха платили неоправдано висока социална и личностна цена за извършването на прехода към нов тип икономика. В края на краищата неблагоприятните последствия за България ще се окажат изключително тежки и дългосрочни.


София,
юли 1999-2001
 
Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ