ASSA - M

Бургаски свободен университет
Специалност: ВО и Журналистика, IV курс, редовно и задочно

Въпросник за изпит, 11 февруари 2023
ПОЛИТИКА И МЕДИИ

Преподавател: Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ, д.с.н.

Лекции: 14-16 октомври 2022, БСУ, редовно и задочно
Изпит: 11 февруари 2023, 14.00 часа, ОНЛАЙН чрез Teams

№	Изпитни теми
	Раздел: ПОЛИТИКАТА в системата на обществото
1.	*„ПолитикаТА”. ОТ ИМЕТО НА КОГО И ЗА КОГО се прави политика?* Историческа проекция. Произход на термина. Полис, население, гражданска общност, народ, нация. „Царско изкуство”. „Задължения на Владетеля”. Упражнява власт. ДЕМО-КРАЦИЯ. Власт от името на народа, чрез народа, с пряко участие на народа. Създава ред, осигурява сигурност, разграничава полетата на наше и чуждо. Организира и управлява държавата, институциите, администрациите. Контролира обществения процес, икономиката и културата, образованието и здравеопазването, възпроизводството на населението. Формира, удържа, променя идентичност на население, на народ и нация, на малцинства и диаспори. Представлява/изразява и формира/манипулира граждански нагласи, обществено мнение, възгледи начин на мислене, „мейнсприйма“ в обществото и държавата като цяло. Основни политически системи и идеологии: авторитаризъм и тоталитаризъм, демокрация и либерализъм, консерватизъм и теокрация, социализъм и комунизъм, анархизъм и диктатура, фашизъм и нацизъм. Виж статията в WikiPedia – добра, но с малко неточности и липси, удачна за въвеждане в курса ( https://bg.wikipedia.org/wiki/... )
2.	Политиката като РЕГУЛИРАНЕ на ИНТЕРЕСИ в обществото Различия и БОРБА между интереси в реалното общество – закономерно и неизбежно. Класови и съсловни, общностни и групови, селищни и регионални интереси. „Частни” интереси. Капитализмът като система въз основа на егоизма и алчността. СЪЧЕТАВАНЕ в общодържавни, обществени и национални интереси. Задачата на Властта и Политиката да РЕГУЛИРА отношенията между различните интереси и техните изразители. Като БАЛАНСИРАНЕ между интереси – на техните граждански мрежи и организираност. С обществена мисия и грижа за цялото общество. За постигане на социална връзка (кохезия), „социален мир”, „обществен договор”. Егоистична политика и ЗЛОУПОТРЕБА чрез властта – лично и групово, общностно и етнокултурно, съсловно и класово. Конфликтността между интереси се разраства до антагонизъм между групи и политики. Социалните НЕРАВЕНСТВА стават ли гражданска и политическа поляризация, водят ли до взаимна НЕтърпимост? Нетърпимост, която се структурира и мобилизира в „революционна ситуация” – „елитите не могат по новому, а народът не иска по старому“. Съсловни, класови, слоеви неравенства и антагонизъм. Социална база за „лява“ и за „дясна“ политика. Сила или слабост на съответните партии, идеологии, политики.
3.	Медиите като ОБЕДИНИТЕЛИ или като провокиращи КРИЗА Медиите като обществени ОБЕДИНИТЕЛИ и социални ПОМИРИТЕЛИ – работещи за политическа стабилност и гражданска толерантност. Или като ПРОВОКИРАЩИ конфликти и ексцесии, дискриминация и агресия – тласкащи към политическа и властова криза. Hate Speach – Fake News. Осъзнаване на интерес/и. Изразяване на интерес/и. Натиск заради интерес/и. Осмисляне на специфични потребности, културни кодове и традиции, обществени цели. Информация за наличните възможности и ограничители в икономиката и обществото. Мотивиране за или възпиране на активно гражданско и политическо действие. Медийното представяне и обсъждане: на гражданско равенство и социална справедливост; на социалната диференциация и обществените неравенства; на привилегированите и дискриминираните – поради културни и религиозни, икономически и политически, регионални и селищни причини. Мисленето на медиите в 5 хоризонта: (1) индивидуално-психологизирано; (2) частно-групово; (3) локално-общностно; (4) институционално-държавническо; (5) глобално-мащабно мислене.
4.	Политиката като създаване и удържане на ОБЩЕСТВЕН РЕД и СИГУРНОСТ Законов и институционален. Административен и процедури. Санкции и съд. Култура на обществена дисциплина. Уважение към закона и легитимността. Добрите примери от чужбина – но само от съпоставими страни и култури. „Институционален изоморфизъм” – да не се подлъгваме по чуждия пример. Устойчивост на държавата, добре работещи институции, сигурност и защитеност. Сила на държавата, на партиите, на лидерите, на сенчести структури. Регулиране на конфликти. Съчетаване на потребности и интереси. Публичен дебат по обществени проблеми и цели. Медиите като институционални медиатори. Между държавните органи и обществените организации. Между партиите и църквите/религиите. Между столицата и провинцията. Оценка за полезността или вредността на една политика.
5.	Политиката като регулиране на ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ Между професионални групи и съсловия, между подоходни слоеве и класи. Между религиозни общности, между субкултурни и идеологизирани общности. Между мнозинство и малцинства. Между национално ядро и чужди диаспори. Между културна традиция и екстремни новатори. Колизията „Истанбулска конвенция”, 2018. Медиите като социални медиатори. Представители на гражданското общество. На класи и съсловия, професионални и регионални общности, етно-народностни и религиозни общности. Медиатори между различаващите се поколения.
6.	Политиката като ОБЩИ ЦЕЛИ, формулиране, налагане, достигане на цели Моделиране на обществото като система – като начин на живот, като икономика и култура, като ценности и отношения между общностите и слоевете, съсловията и класите. „Социално/обществено инженерство”. Политика на „реформи”. ”Смяна на Системата” като политическа програма и цел. Политически-държавни-обществени цели. Краткосрочни, средносрочни и стратегически цели. „Лява” или „дясна” политика. Политика на „либерална държава” или на „социална държава”. Медиите като инструмент за достигане на цели – съдействие или съпротива? Публичен дебат. Артикулиране на проблеми и постижения, на рискове и възможности. Сблъсък на аргументи и оценки, на ценности и начин на мислене. Deliberative democracy (дискутираща демокрация).
7.	Политическа РЕКЛАМА и политически МАРКЕТИНГ Предизборни кампании. Образ на кандидат и политическа програма. Медиен политически маркетинг. Пропаганда и политическа реклама. Медийно представяне на „правилните” ценности и идеология. Политическата цензура – чрез контрол в медиите. Автоцензура – поради „политическа коректност”. Медиите и „изграждане на имидж/образ”, „убиване на имидж/образ”. Изборни изненади. Как се печелят загубени избори чрез медиен образ? /виж Жак Сегела. „Холивуд пере най-добре”. Образът на Франсоа Митеран, изборна победа/ Извадка от книгата в pdf формат виж в Основна ЛИТЕРАТУРА
8.	Публичното политическо ГОВОРЕНЕ и надговаряне. Емоционално ВЪЗДЕЙСТВИЕ и идейно ЗАРАЗЯВАНЕ Важността на публичното говорене от партията и лидерите й, от номенклатурата и експертите й. Говорене със „силата на Телевизора” в нашата „ера на Опаковката”. Говорене във и чрез онлайн платформи – фейсбук, инстаграм, … Говорене, което внушава публична слабост или усещане за сила – на партиите и лидерите им, на съответните идеологии и политически проекти. От името на кого и към кого говорят политиците? Аудитории и симпатизанти. ЛИЦАта на партиите и КРЪГове на политическото говорене. Кой, какво и как говори на медийната сцена? Как са конструирани оркестрите за публично говорене на различните партии – съпоставителен анализ, силни и слаби оркестри и партии. /Прочетете студията на Михаил Мирчев, http://www.assa-m.com/marketing13.php /
9.	Обществена ЧУВАЕМОСТ на публичното политическо говорене Говорене с аргументи и факти. Разбираемост и убедителност. Подвеждащото изкушение да се говори експертно. Стрес за „некомпетентния“ зрител. Усещане за харизматичност – талант за публично говорене. Подготовка и трениране на публично говорене и поведение. Активно и заразяващо или смутено и невярващо си говорене. Ефект на привличане и мотивиране или ефект на отблъскване и обезличаване. Говорене емоционално и делнично – силата на „човека от народа”. Внушаване на идеологеми и предразсъдъци – удобни за „нас”, злепоставящи за „тях”. /виж феноменът „Спирала на мълчанието”. Елизабет-Ноел Нойман /https://www.assa-m.com/marketing11.php/. Българските примери /https://www.assa-m.com/izbori/izbori8a.php/.
10.	Политически ИЗБОРИ – за ОВЛАСТЯВАНЕ или смъкване от власт Всяка партия се стреми към ВЛАСТ – държавна и общинска, административна и финансова, идейна и медийна. Защо? За да придобие възможност и инструменти за реализиране на желаната от нея и обещаваната конкретна ПОЛИТИКА. Обществени ЦЕЛИ на конкретната политика на овластените партии. Изпълняваща партийна НОМЕНКЛАТУРА – вградена, въвлечена, дисциплинирана. Практически РЕЗУЛТАТИ от прилагане на дадена политика. Позицията и ролята на МЕДИИТЕ като „четвърта власт”. Ролята и активността на социологическите АГЕНЦИИ като „пета власт”. Основни СХЕМИ и ПОСЛЕДВАТЕЛНОСТ в политическия ПРОЦЕС (по лекции): ПАРТИИ > Обявени цели > Избори > Власт > Политика > Реформи > Реализирани цели > Тенденция в обществения процес >>>. МЕДИИ > Агенции > Обществено мнение и нагласи > Гражданска активност или пасивност > Усещане за въвлеченост или за изолираност от реалния политически процес >>>.
11.	КООРДИНАТИ ЗА ПОЗИЦИОНИРАНЕ на партии, лидери, политики. ПАРТИИТЕ и тяхното желано или ситуативно ПОЗИЦИОНИРАНЕ, „политически ниши”. Видове позициониране: идеологическо и ценностно, икономическо и бизнес, класово и съсловно, етно-народностно и религиозно, национално и международно. Леви и десни партии. Центристки партии. Националистични и космополитни партии. Стари умерени или радикални партии. Нови умерени или антисистемни партии. Светски-секуларни или религиозно-фундаменталистки партии. Регионално-локални или териториално-всеобхватни партии. Демократично-либерални или лидерско-подчинени партии. Гражданско-демократични или тоталитарно-авторитарни партии. Партиен и политически ПЛУРАЛИЗЪМ. Реален или привиден. Цел или прикритие.
12.	„ЛЯВА” политика. Леви идеологии и политически проекти. Същност и позициониране съобразно социологическия модел за социалната пирамида на обществото. Социална база за „леви“ формации. Спецификата на лявото обществено регулиране, строителство, инженерство – социално, социалдемократично, социалистическо, комунистическо. Удържане върха на пирамидата. Качване над минимума на дъното на пирамидата. Баланс между класата на собствеността и капитала с класата на труда и производителността. Регулиране на размера и формата на обществените привилегии и богатството. Защита на трудовите права, а на тази база и на гражданските и политическите права. Контрол върху формите и размера на експлоатацията.
13.	„ДЯСНА” политика. Десни идеологии и политически проекти. Същност и позициониране съобразно социологическия модел за социалната пирамида на обществото. Социална база за „десни“ формации. Спецификата на дясното обществено регулиране, строителство, инженерство – елитарно, капиталистическо, нео-либерално, фашистко. Крайно дясно. Екстремно повишаване нормата на експлоатация – в брутални форми. Разрастване на социалното неравенство до нетърпима поляризираност. Олигархизиране на елитите. Пропадане дъното под прага на мизерията и деградирането. Излишно население. Умерено дясно. Обясними и поносими социални неравенства. „Социалистическо” социално подпомагане и защитни мрежи. Широк граждански достъп до добро образование и здравеопазване. „Работническа класа” с високо битово и комунално потребление.
	Раздел: ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА – средство и обект на политиката
14.	ПРИНЦИПИ на западната нео-либерална демокрацията. Законово общество, пазарна икономика, граждански права и активност. разделение на властите – нужда от специализация и конкретна отговорност; контра-власти – нужда от взаимен институционален и от граждански контрол; унитарност и централизация, частична децентрализация и местно самоуправление; равенство пред закона по достойнство и права (Конституция, чл. 6); индивидуални граждански права и вина; граждански задължения и отговорности, интегрираност и законност, условие за уседналост при избори, задължително гласуване; обществен ред и дисциплина, първичност на отговорностите и условност на правата; съчетаване и балансиране на различни и дори противостоящи си интереси; толерантност – към малцинствата, към обезвластените, към опозицията, към различните, към имигранти и бежанци
15.	КОМУНИКАЦИОННИ права и свободи на гражданите (Конст., чл. 6, 11-20, 23, 25-57) Диалектика между граждански права и граждански отговорности. публичност и гласност; достъп до публична информация; право да се търси, получава и разпространява информация; плуралистична публичната информация, алтернативни източници, обществен дебат; информиран избор; право свободно да се изразява и разпространява мнение, свобода от цензура; автономност на медиите, делегиране права на журналистите, защита от репресии, индекс за свободата на медиите; журналистическо разследване, гражданска смелост, дела за клевета и обида (Конст., чл. 32, 39-40-41, 57); задължение за авто-цензура, за не нарушаване на обществени норми и национална сигурност; не злоупотреба с правото за свобода на словото (Конст., чл. 57) задължение да се пазят „добрите нрави”, „общественото благоприличие”, да се поддържа „нравствения интегритет” в обществото.
16.	ИНСТИТУЦИОНАЛНА СТРУКТУРА на парламентарна република. Демократично „разделение на властите”. (Конституция, чл. 8) Законодателна власт: Избор, състав и структура на парламента. Висш представителен орган. Избор на правителство, парламентарен контрол. Промени в правителството. Парламентарни комисии, експерти. Законодателство, конвенции, ратификация. Конституция. Президентско вето. Конституционен съд. Изпълнителна власт: Правителство. Висши органи да изпълнителната власт. Министерства, агенции, изпълнителни държавни органи: на национално, регионално и местно равнище. Дознание и доказателства. Съдебна власт: Прокуратура и съд. Следствие. Адвокатска защита. Съдебни заседатели. Висш съдебен съвет.
17.	ИНСТИТУЦИОНАЛНА СТРУКТУРА (2). Президент: държавен глава, олицетворение на нацията, висш представителен орган, висш медиатор. Консултативни съвети. Главнокомандващ на армията. Лични кадрови квоти в колективни висши държавни органи. Законово вето. Служебно правителство. Вице-президент и президентство. НСС. Местна власт: Местна законодателна и изпълнителна власт. Местно самоуправление. Държавни и местни институции на общинско равнище. Интеграция към държавата и нацията. Местна автономия. Национална сегрегация. Местните медии: независимост и професионализъм, плурализъм и демократичност.
	Раздел: МЕДИИТЕ и/в/за политиката
18.	Обществени ФУНКЦИИ на медиите – политически и граждански. Медиите като УНИВЕРСАЛЕН ПОСРЕДНИК – вертикален и хоризонтален в обществото. Осведомяване за събития и информиране за важни неща. Проблематизиране. Анализ и прогноза. Early Warning. Ценностни обяснения за събития, факти и процеси. Формиране на обществени нагласи и конкретна мотивация. Стимулиране на активност или запечатване в пасивност и апатия. Артикулиране, изговаряне (Елизабет Н. Н.) – гражданско „отдолу”, политическо „отгоре”, експертно „отстрани”. Гражданско представителство и публична комуникация, обществена видимост, политическо зачитане. Право на инициатива и „право на отговор”. Медиите като „огледало и бинокъл”. Обществен диалог, достъп до експертиза. Формиране на обществено мнение. Манипулиране на обществено мнение като „обществена черупка”. Политическа пропаганда, налагане на идеология, запечатване в идеологеми. „Политическа коректност” или алтернативност – ситуативен „мейнстрийм“, цензура. Медиите като ОБСЛУЖВАЩИ публиката или като ФОРМИРАЩИ желаната публика? Демократични или репресивни? Хуманни или примитивизиращи? Мотивиращи или депресиращи? /виж Катя Михайлова. Медии и Общество … Медиите и масовата комуникация. Взамодействието медии и общество. Стр. 45-136/
19.	МЕДИЙНА СТРУКТУРА – видове медии. Функциониране на медийната система в политическия и изборния процес. Глобални медии, национални и местни медии. Чужди и свои медии. Официозни-казионни, опозиционни и алтернативни медии. Държавни и „обществени” медии (Public Service Broadcasting). Частни национални медии. Търговски интерес и обществена отговорност. Партийни медии. Граждански медии (съсловни, синдикални, регионални, етно-народностни, религиозни, според интерес на целева аудитория). Медии на индустриалната и на информационната епоха. Пресата – първа и основна публична медия. Радиото – основна фонова медия. Телевизията – съвременна тотална медия. Вертикални йерархични отношения: медията е господар на своята публика, с реални или привидни свободи за обратна връзка и реакция в студиото. Интернет медии. Онлайн комуникация. Социални мрежи. Дублираща платформа.
20.	Новите СОЦИАЛНИ МЕДИИ (SNS, Social Networking Site). Фрагментиране на аудиторията. Пулсиране във времето и като общност. Многоканалност на възприятието и мрежовата комуникация. Виртуалните мрежи и комуникация като хипер-реалистична илюзия. Балони на паралелна реалност. Илюзия за видимост и подкрепа. Хоризонтални мрежови отношения: сливане на публика и авторство (prosumer = producer + cosumer). Реална демократичност, ново измерение на гражданската свобода. Нецензурирана интерактивност – положителни и негативни мотивации/активност/ефекти. Гражданските медии-мрежи като алтернативни контра-медии (напр. чрез flashmob). Официалните власти срещу свободата в интернет – законът АСТА. WEB.3 – структуриране на интернет комуникацията. „Семантичност” – филтриране на съдържание, цензуриране на значения, структуриране на обмен.
21.	Медиите като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ – сила като контра-власт. Между властта и гражданските общности. Между овластените и опозиционните партии. Между институциите от различни сфери и порядък. Между интелигенцията и обикновените хора. Диалог или монолог в политиката. Стимулиране или затискане на гражданска активност. Журналистическо разследване. „Изваждане на светло”. Публичен контрол. Търсене на отговорност. Организатор на протести. Медиите като “филтър” на сведения и информация, на мнения и оценки, на знание и експертиза, на истината. Обществено мнение. Формиране и насочване на активността на общественото мнение. Организиране и мобилизиране. Мултиплициране на гражданска и политическа активност на малко хора. Множество привърженици и симпатизанти. Технология на „вирусен маркетинг“. Страх на властта и политиците от свободното обществено мнение. Медиите като ускорител: на процеси, конфликти, дебати, решения, последици. Медиите като „интегратор” или разединител, като „bridge builder” или разрушител на социална връзка (Конституция, чл. 37-41).
22.	Медийно и политическо ПОЛЕТА. Автономност и загуба на автономност на медиите. Казус 1: Смиреният СЕМ; Казус 2: НЕговорещото БНР; Казус 3: Бареков в Космоса; Казус 4: Речта на омразата; Казус 5: Кой уши байрака; Казус 6: Америка за България. /виж Катя Михайлова. Медии и Избори… Автономност и загуба на автономност на медиите в изборна ситуация. Стр. 61-77, 54-61, 38-53/
23.	СДЕЛКАТА между медиите и политиците. Оферти и договори за отразяване и медийни услуги. Сигнализиране и платени публикации. Анонимност на предизборни материали, текстове, анализи. Българският език в изборна кампания. Казуси и оспорване. /виж Катя Михайлова. Медии и Избори… Сделката между медии и политици. Стр. 135-254/
24.	ХРОНОГРАМА на предизборна кампания. Динамика и надграждане при реализиране на предизборна стратегия. Изкуството с наличните ресурси и възможности да се постигне максимален ефект. Участието на медиите в предизборния процес. Структурата на мадийното поле и неговото целево използване. Дейци, актьори, говорители в медийното поле. Участие на наблюдателски организации и методи на медиен мониторинг. /виж Катя Михайлова. Медии и Избори… Хронограма. Медиен мониторинг. Стр. 13-32, 33-37-38-53; 278-286
25.	КАК въздействат МЕДИИТЕ? Теории за медийното въздействие в процеса на масова комуникация. Медиите и обществото. В координатите на материализма и културализма. /виж Катя Михайлова. Медии и Общество … Как въздействат медиите? Стр. 137-197/
26.	КАК въздействат АУДИТОРИИТЕ? Медийна аудитория и медийна грамотност. Промените при дигитална комуникация и в интернет полето на информационното общество. Медиите продават аудитории. Един скрит обществен и социален ефект от силата на медиите. /виж Катя Михайлова. Медии и Общество … Как въздействат аудиториите?. Стр. 201-242/
27.	*Телевизията и ДЕЦАТА. В „епохата на образа и клиповете“* „Обществено инженерство” на медиите – чрез емоционално и образно атакуване на детската психика и формиране на младите поколения. Специфичните въздействия на телевизията – подсъзнателни и осъзнавани. Детските програми – специфичната им квота в телевизионното програмиране. Детските програми в България – традиция и съвременност. Детското възприятие и „филтри“ пред медийното въздействие. /виж Катя Михайлова. Медии и Общество … Как въздействат аудиториите?. Стр. 243-287/
28.	ПРОБЛЕМИ НА ОБЩЕСТВОТО С МЕДИИТЕ - в изборния и политическия процес Комерсиализация. Концентриране на медийната собственост. Формално има плурализъм, реално действат медийни картели. Партийна и корпоративна зависимост на „независимите медии”, грубо правене на пропаганда и политическа реклама, груба цензура и използване на fake news. Не спазване на етичните кодекси и професионалните стандарти за информиране, публицистика, дебатиране, отговорно включване в демократичния дебат. Изисквания и правила за участие на медиите в изборния процес. Императивни норми в Изборен кодекс, 2014, чл. 205. Сигнали от наблюдателски организации. Санкции от ЦИК. Платени публикации. Заобикаляне на изискванията за специално сигнализиране. Отказ от редакционни материали по време на изборния процес. Изисквания за обявяване на „паспорта” на предизборни „социологически изследвания” при публикуване на рейтинги и прогнози от тях.
29.	Държавна и Обществена РЕГУЛАЦИЯ НА МЕДИИТЕ. Взаимоотношения между държавата като „обществен интерес” и медиите като обществен или частен/търговски” интерес. Саморегулация и ко-регулация на медиите. Професионален етичен кодекс в действие. Социологическа платформа за регулацията на медиите. /виж Катя Михайлова. Медии и Общество … Обществена регулация на медиите. Стр. 295-322/
30.	СВОБОДА и обществена ОТГОВОРНОСТ на медиите. „Независимост” на медиите в либералната доктрина. Частна собственост, вкл. офшорна. Отказ да се спазват традиционни морални и езикови ограничения. Не щадене на детската и младежката аудитория, на рискови групи в обществото. Пренебрегване на етичен професионален кодекс. „Независимост” на медиите в доктрината на социалната и обществената отговорност. Придържане към норми и език на „добрите нрави”. Уважение към и право на отговор на критикувани и дискредитирани. Придържане към етичен професионален кодекс. Контрол върху финансовата сила на медиите, за да не става „богати медии – бедни демокрации”. /виж Катя Михайлова. Медии и Общество… Свобода и обществена отговорност на медиите. Стр. 327-349/
	Раздел: ЕЛЕКТОРАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - роля и сила в публичната сфера и изборния процес
31.	Електорални ИЗСЛЕДВАНИЯ – силата на рейтинга и прогнозите. Цикъл изследвания в предизборна кампания. Изследвания на общественото мнение, пред- и след-изборни, в изборния ден, по социални и обществени проблеми. Анализ и прогноза за възможностите и рисковете – за големите, средните и малките партии. Динамичен ред на рейтинги. Структура на рейтинга. Правилно публикуване. Сравняване на данни от различни агенции. Сравняване на рейтинг при съвпадащи доверителни интервали. Изборни прогнози. Кое е по-важно: точните проценти или дистанциите между позициите? /виж Катя Михайлова. Медии и Избори… Огласяване на рейтинги и прогнози във и чрез медиите. Стр. 211-227/
32.	„Социологическите” изследвания и АГЕНЦИИ – като „ПЕТА ВЛАСТ”. Медиатор между властващи и опозиция, между политици и граждани. Органичен елемент в демократичното общество. Защо не може без такива изследвания? Изследванията като неофициален референдум – предварителен. Стратегия и тактика на кампаниите – формули на успех и поражение. Оптимизиране. Финансова ефективност. Как изследванията правят по-евтини едни избори? Екзит пол. Извадково представително паралелно преброяване. Средство на демокрацията. Бариера пред фалшифициране на изборни резултати от страна на държавата и управляващата партия. Декларация на БСА за професионални стандарти в изборните изследвания и медийното им тиражиране, 2013. /……/

Методи за ИЗПИТ и ОЦЕНЯВАНЕ

     Тази година изпитът ще е ОНЛАЙН, чрез събитие направено в TEAMS.
     Ще разговарям с всеки студент. Мога да пусна тест.
     Мога да задам конкретен въпрос за развиване и представяне.

     ВНИМАНИЕ: Колеги подгответе се технически.
     Искам да имате работеща камера и тя да бъде включена.
     Проверете си звука на компютъра, за да се чуваме добре.
     НЕ приемам пренебрежително „идване на изпит“ – с телефон от колата или от работното Ви място.

     Ако изпитът бе в ЗАЛА „очи-в-очи“ с преподавателя по тази дисциплина, щеше да има 2 варианта: само писмен – за онези, които не желаят да говорят за наученото с преподавателя; или писмен с устно събеседване – за всички онези, които държат да споделят усвоеното с преподавателя.
     Втората група студенти демонстрират по-сериозно отношение към дисциплината и лична амбиция за професионално развитие и реализация.
     Всеки студент развива по две теми от горния конспект.
     Наред с това демонстрира коя от основната литература е прочел, осмислил, „превел” си я е спрямо реалностите от днешния живот, политика и медии в България.

Основна ЛИТЕРАТУРА, източници

МИРЧЕВ, Михаил. www.assa-m.com / за моите студенти / политика и медии
ВЪПРОСНИК, методика на изпита, материали по избори от последните 15 години, статии и студии

КОНСТИТУЦИЯ на Република България, 1991. / http://parliament.bg/?page=const&lng=bg /
(Основни начала, чл.1 – 24; Народно събрание, чл. 62 – 91а; Конституционен съд, чл. 147-152; Министерски съвет, чл. 105 – 116; Съдебна власт, чл. 117 – 134; Президент на Републиката, чл. 92 – 104; Местно самоуправление, чл. 135 – 146)

МИХАЙЛОВА, Катя. Медиа Общество. Изд. „УНСС”, С., 2016. Стр. 426.
/Това е основна книга за този курс и изпит относно медиите и тяхната функция и роля в политическия процес. При отделни въпроси са показани конкретните страници за четене/

МИРЧЕВ, Михаил. Персонификацията и кръговете на политическото говорене. В: „Проблеми на обществената комуникация”. Изд. „За буквите”, С., 2015, с. 26-42.

НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. ИК “Люрен”, С., 2004. Стр. 295.
(спирала на мълчанието, с. 17-54; изолацията като мотив, с. 55-72; общественото мнение като социална черупка, с. 73-106; привилегията на медиите, с. 154-171; функции на общественото мнение, с. 219-231; ... с. 260-279) / http://www.assa-m.com/marketing11.php/

СЕГЕЛА, Жак. Холивуд пере най-добре. Изд. „Ивидим”, 2-ро изд., С., 2004, стр. 248.
(среща с един президент, с. 16-35; политическата звезда, с. 105-149, 161-199; седемте фази и портрет, с. 239-243)
Извадки от книгата в pdf формат:
Среща с един президент. Да откриеш звездата.
Методът. Китайски портрет. Светът е спектакъл. Рекламата е спектакъл.
Физиката, харакетрът и стилът.
Физиката на звездата. Характерът на звездата. Стилът на звездата. Жискар срещу Митеран.

МАНОЛОВ, Георги. Политическата реклама. Между реалността и манипулацията. Изд. „ВУСИ”, Пловдив, 2017. Стр. 214.

МИХАЙЛОВА, Катя. Медиен мониторинг на ГИСДИ. Евроизбори, 25 май 2014. Избори за 430то НС, 5 октомври 2014. Изд. „М-8-М”, С., 2015. Стр. 220.
/Това е уникален мониторинг на активността на 180 медии в две реални изборни ситуации./

Изборен КОДЕКС. Приет през 2014. Издание към 26 юли 2016. С извадки от Конституция на РБ, Решения на КС, Закон за пряко участие, Закон за политическите партии, Закон за събранията и митингите, Информационно приложение. Изд. „Сиби”, С., 2016. Стр. 475.

МИХАЙЛОВА, Катя. Четвъртата и Петата власт в предизборна кампания. Законосъбразност и професионални стандарти. УНСС, Ноември, 2015. / http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2015/12/04/5678/ /

МИХАЙЛОВА, Катя. Медиа Избори. Изд. „М-8-М”, С., 2016. Стр. 464.
/Това е втора основна книга за този курс и изпит относно медиите и тяхното участие в изборния процес. При отделни въпроси са показани конкретните страници за четене/

Допълнителна ЛИТЕРАТУРА

МИРЧЕВ, Михаил. 20 години Преход: да се смеем ли, да плачем ли? В сп. „Понеделник”, бр. 3/4, София, 2010, с. 13-31. http://www.assa-m.com/npechat01.php

МИРЧЕВ, Михаил. Динамика на партийния рейтинг: поуки и предизвикателства. В сб. „Политологията като наука и академична дисциплина в България”. Ун. изд. „Стопанство”, София, 2011, с. 212-223. http://www.assa-m.com/npechat05.php

ЛУКАЧ, Джон. Демокрация и плурализъм. Страх и омраза. Обсидиан, С., 2005, стр. 224. ISBN 954-769-109-0.
(акумулирането на мнения, мненията ръководят света, 46-48; патриотизъм или национализъм, и популизъм, 67-70; снобизмът, 151-158; тиранията на мнозинството, общественото мнение, 158-162; възходът на публичния живот, без-отговорност на масовото гласуване, 163-167)

ГЪЛБРАЙТ, Джон. Анатомия на властта</I>. Изд. „Христо Ботев”, С., 1993. Стр. 174.
(принуждаваща, компенсаторна и условна власт – с. 10-40; източниците на власт – с. 41-69; диалектика на властта – с. 70-85; власт при капитализма – с. 93-120; векът на организацията – с. 121-146; властта на религията и печата – с. 157-165)

КИЙН, Джон. Медиите и демокрацията. Изд. „ЛиК”. С., 1999, стр. 200. ISBN 954-607-287-7.
(свобода на печата, 12-57; дерегулация, недостатъци на пазарния механизъм, 58-96; публичност на държавата и корпоративност, 105-116; обществени медии, преосмисляне на суверенитета, пазар и гражданско общество, 117-160; рискове и превратности на демокрацията, информационни урагани, 161-188)

EМЕРЕН, Франс Х. ван и Роб Гротендорст. Как да печелим дебати. Ун. изд. „Св. Кл. Охридски”, С., 2009. Стр. 362. /библ. на УНСС/
(аргументация, грешки в комуникацията, критична дискусия, различия в мненията, неизразени предпоставки, разпределяне на ролите в дискусията, прагматико-диалектическа перспектива)

КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. Изд. „ЛиК”, С., 2006. Стр. 390. ISBN
954-607-729-1.
(регулация на медиите, глобални комуникационни мрежи, с. 227-231; електронните медии като привилегировано пространство на политиката, с. 274-285; политиката на скандала, медиите като бойно поле в борбата за власт, с. 293-305; реконструиране на държавата и на демокрацията, с. 307-309)

McCHESNEY, Robert. Rich Media, Poor Democracy. Communication Politics in Dubious Times. The New Press, NY, 2000. (Originally published by University of Illinois Press, 1999)

Обратно към началото