ASSA - M

Софийски Университет “Св. Климент Охридски”

СУ, магистри "психология", Февруари 2012
СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ:
познаваемост, емпирични изследвания, анализ и прогнози
проф. Михаил Мирчев

Въпросник: ОСНОВНИ ТЕМИ

№	Наименование на темата
1.	Обществените проблеми (конфликти-кризи-рискове; бедност-дискриминация-поляризация; деформация на властта-бюрокрация-корупция-престъпност) като обект на ОМ. Засяга множество от хора и общности, организации и институции. Предполага публичност. Основава се на ценности, материализира се като интереси, предполага властова регулация. Привлича обществено внимание, нажежава емоции, мотивира зае гражданска и политическа активност. ОМ като самосъзнание и самооценка, като мотивация и целеполагане, като мобилизация и организираност за социално-активно действие.
2.	Неизбежното политизиране на обществените проблеми - демокрация и ОМ. Пет нива на проблемността: от проблем вътре в себе си - до проблем, създаван или поддържан от официалната власт и институциите й. Граждански проблем, активиране на институции, регулиране чрез власт, отразяване в медиите, граждански натиск чрез медии и граждански сдружения.
3.	Отразяването на проблемите в ОМ: навреме или изоставащо; фрагментарно или системно; рационално или ирационално; адекватно или изопачено. Реални и изкуствени проблеми и доминанти в ОМ. Граждански и политически „дневен ред”. Ранжиране на проблемите, акцентирани в медиите – „подреждане на новините”.
4.	Общественото мнение като “социална черупка”. /по Ноел/ Конформизъм и социално одобрение, страхът от изолиране. Демокрацията като спирала на консерватизма – компетентност с/у посредственост. Лидери, говорители, анализатори. Кръгове на политическото говорене и „манипулиране на ОМ”.
5.	ОМ като социален контрол. “Диктатура на мнозинството”. Общностни авторитети (social makers). Лидерство на ОМ по групи и общности (gate keepers). Каскаден модел на Дойч (1968) за генериране на ОМ. /по Сартори/ Медиите като властен посредник, медиатор, манипулатор.
6.	Нива на ОМ: (1) събитиен образ; (2) дихотомна оценка и афективност; (3) оценка чрез опростени идеологеми; (4) осмисляне в многомерността на генезиса и проекциите; (5) вариативна оценка и многомерни сценарии за ефективно действие.
7.	Нива на ОМ: Предразсъдъци или критичност към себе си и различните, към институциите и властта. Стереотипи или вариативно мислене. Ирационално или рационално. Оценъчно или аналитично.
8.	Двата подхода: (1) Джордж Галъп и (2) Линджи Роджърс. /схема/ Дилемата: колективна мъдрост и просветена активност или дребнави интереси, страсти и невежество. Властта като “слуга” на ОМ или като просветено водачество. ОМ като респектираща власт или като обект за манипулиране.
9.	Познаваемо и измеримо ли е ОМ? Методологически скептицизъм на Пиер Бурдьо. Обективност или субективност на ОМ. Логичност или противоречивост. Зад дървото вижда ли се гората?
10.	ОМ и социалните му посредници. Медии. Партии и граждански организации. Публични лидери и говорители. Анализатори и експерти. Журналисти. Изследвания и мониторинг. Прогнози. “Спирала на мълчанието” и изборните изненади. /по Ноел/
11.	Медиите като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ. Роля и значимост като контра-власт. Публичен контрол. Журналистическо разследване. Двупосочен медиатор (вертикален), многостранен медиатор (хоризонтален). Медиите като “огледало и бинокъл”. Организатор и провокатор на диалог, сблъсък на позиции, аргументи и ценности. Достъп до информация. Достъп до експертиза. Актьори на властта и гражданска публика – размяна на ролите чрез медиите. Съучастие или контрареакция на медиите при политическа манипулация. Медиите като ускорител: на процеси, конфликти, дебати, решения, последици.
12.	ВЕРТИКАЛНО И ХОРИЗОНТАЛНО отношение между медия и публика. Медии на индустриалното общество: печат, радио, телевизия. Медии на информационното общество: онлайн медии, интернет портали, уики-медии, гугъл-медии, сайтове и блогове, фейсбук и др. Официозни, опозиционни и алтернативни медии. Политически натиск и контрол върху медиите. Свобода и независимост на медиите. Обективност и достоверност. Цензура в медиите. Авто-цензура, „политическа коректност”.
13.	Общественото мнение като елемент на демократичната система на обществото. Структурна позиция в “гражданското общество”. Основни граждански и управленски функции.
14.	“Едноизмерният човек” и неговите “изкуствени потребности”. “Репресивна толерантност”.Светът на големите хора и светът на малките граждани. Невъзприемане на прекалено голямото, прекалено далечното, прекалено сложното. Невро-маркетинг, езиково инженерство.
15.	Проблем за идентификацията на изследванията на ОМ: Социологическо или демоскопско изследване. Електорални изследвания. Сондажно или представително? Еднократно или мониторинг? Съчетаване на различен тип отделни изследвания в „омнибус”.
16.	Количествени и качествени емпирични изследвания на ОМ. Представителна и типологична извадка. Подбор на единици на изследване. Валидност на емпиричната информация – за определена социална съвкупност и за „чисти социални типове”
17.	Проблем за достоверността. Принцип на несугестивност. Използване на антисугестия. Проблем за представителността. Характеристики и съпоставимост на извадките. Комбиниране на методи на регистрация – стандартизирано интервю и наблюдение.
18.	Представителна извадка. Дефиниране на генералната съвкупност. Двустепенна-стохастична извадка – по избирателни списъци или по квотна методика (по Киш). Социално-демографски характеристики. Съвпадане или изместване на структурата на извадката. Претегляне.
19.	Степен на точност. Доверителен интервал. Сравняване на големи и на малки относителни дялове. Прогнозиране при отчитане на доверителните интервали.
20.	„Социологическите” изследвания – като „ПЕТА ВЛАСТ” в демократичното общество. Изследвания на общественото мнение, пред- и след-изборни, в изборния ден, по социални и обществени проблеми. Изследванията като неофициален референдум. Защо не може без такива изследвания? Финансова ефективност, стратегия и тактика на кампаниите. Гражданска „обратна връзка”. Политическа демагогия. Манипулиране на общественото мнение, популизъм в действие.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение -
     нашата социална черупка. ИК "Люрен", С., 2004. Стр. 295.
     (спирала на мълчанието, с. 17-54; изолацията като мотив, с. 55-72; общественото мнение
     като социална черупка, с. 73-106; привилегията на медиите, с. 154-171; функции на
     общественото мнение, с. 219-231; ... с. 260-279)
     /http://www.assa-m.com/marketing11.php/

ЛИПМАН, Уилтър. Обществено мнение. С., 2001.
     (стереотипи и сглобяване на публичното мнение)

САРТОРИ, Джовани. Теория на демокрацията. Съвременната дискусия. Книга 1 и 2.
     ЦИД, С., 1992. Превод от: The Theory of Democracy Revisited. 1987 by Chatham House
     Publishers.

КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. ЛиК, С., 2006. Стр. 390. ISBN 954-607-729-1.
     (регулация на медиите, глобални комуникационни мрежи, с. 227-231; електронните медии
     като привилегировано пространство на политиката, с. 274-285; политиката на скандала,
     медиите като бойно поле в борбата за власт, с. 293-305; реконструиране на държавата и
     на демокрацията, с. 307-309)

ЛУКАЧ, Джон. Демокрация и плурализъм. Страх и омраза. Обсидиан, С., 2005, стр. 224.
     ISBN 954-769-109-0.
     (акумулирането на мнения, мненията ръководят света, 46-48; патриотизъм или
     национализъм, и популизъм, 67-70; снобизмът, 151-158; тиранията на мнозинството,
     общественото мнение, 158-162; възходът на публичния живот, без-отговорност на
     масовото гласуване, 163-167)

ЧОМСКИ, Ноам. Необходими илюзии. Промиване на мозъци в демократичните общества.
     Бард, С., 2005. Стр. 592. ISBN 954-585-620-3.
     (демокрация и медии, с. 11-38, 43, 53, 56, 71, 76, 93, 112; ползата от тълкуванията, злото
     на невидимото лицемерие, с. 155, 179-181, 199-200, 294, 400-407; занаятът историческо
     инженерство, с. 281, 287, 381-400, 489-504, 510.)

АТАНАСОВ, Атанас и кол. (2006) Електоралните изследвания. Изследователски
     проблеми и прогностични възможности. С., 2006, стр. 318. ISBN–13:
     978-954-775-586-4.
     (социологически, демоскопски и електорални изследвания, с. 17-38, 60-67, 68-80;
     изборни мотивации и гласуване, с. 88-99, 114-123; позициониране, партийна
     идентификация и гласуване, с. 99-114; изборни технологии, с. 123-150; медиен облик на
     електоралните изследвания, стандарти, с. 260-279)

МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2. Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено
     издание. ИК „М-8-М”, С., 2011. Стр. 800.
     (благоденствие и “едноизмерен човек”, забрана да се мисли, с. 125-128, 397-420,
     682-685; едноизмерното общество, политическият универсум, репресивната
     де-сублимация; катастрофата на освобождението, 397-420, 389-396; алтернатива на
     катастрофата, потребителски индивидуализъм, пазарен характер, 426-455; свободата
     като психологически проблем, двете страни на свободата, механизми на бягството от
     свободата, 637-661; източен и западен деспотизъм, 665-670; светските религии,
     забрана да се мисли, 677-692; бунтът на елитите, болестта на демокрацията, нация от
     малцинства, 713-730; новото средновековие, зоните на здрача, изключените, разумът
     на най-ниското стъпало, 731-748; психология на тълпата, векът на тълпите, 619-636,
     662-692; преходът в България, новите идеологеми, редукционизъм и деструкция,
     30-46; парвенюто, психология на маниака, 374-379)

ИЗСЛЕДВАНИЯ и анализи

Поуките от парламентарни избори 2009: http://www.assa-m.com/izbori/izbori8a.php

Electoral Research and Predictions in Bulgaria: Contextual and Methodological Challenges: http://www.assa-m.com/izbori/izbori_0111.php

Динамика на партийния рейтинг – поуки и предизвикателства: http://www.assa-m.com/npechat05.php

Динамика на обществените нагласи и мнение 2007-2010: http://www.assa-m.com/research/research9.php

Емиграцията и източването на човешкия капитал на България: http://www.assa-m.com/research/research5.php

Край

Обратно към началото