|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Поток "Международни отношения" и „Политология”, 1 курс Въпросник за изпит, 29 януари 2023 ПОЛИТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ Въпросник за изпит: 29 януари 2023, 13.00 часа, зала 2030 05 февруари 2023, 15.00 часа, зала 2019 Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев Учебна година: 2022 – 2023, есенен семестър
| |||||||||||||
| 1. | СЪЩНОСТ на Политическия Маркетинг (ПМ). Понятието „политика“. Понятието „маркетинг“. Съпоставка между ПМ и търговски маркетинг. Какво и от кого се „продава“ на политическия „пазар“? Гражданите какво „купуват“ чрез гласуване и политическа активност? /от лекции, схеми 1 и 2/ Принципи на ПМ. Методи и функции на ПМ. /от учебника с. 13-38/
| ||||||||||||
| 2. | ПМ на МАКРО- и на МИКРО-равнище. Структурен обхват, мащабност, целеви хоризонт при реализиране на ПМ, за конкретни политически цели и в специфични изборни кампании. Преходи от над-националното, през общо-държавното, до локалното и селищното равнище на политически реалности, на специфика на гражданските структури и на политическите актьори. /от учебника с. 39-47, и от лекции/
| ||||||||||||
| 3. | ПРЕД-история и БИОГРАФИЯ на съвременния ПМ. Етапи в развитието на ПМ. Епоха на избори чрез „телевизора“ – от 60-те години досега. Епоха на избори чрез интернет и виртуалните социални мрежи, чрез Фейсбук и Туитър – от 2008 насам. Институционализиране на маркетинга в политиката - специално законодателство, ограничения за държавни служители. Постоянни изборни комисии и администрация – казус от 2014 в България. /от учебника с. 48-63, и от лекции/
| ||||||||||||
| 4. | Теоретични и методологически ИЗВОРИ за професионален ПМ. Густав Льобон и Серж Московичи – теория на тълпите, на разпръснатите тълпи, на телевизионните тълпи. Теориите за елита и неговаата „елитарност“ – на Парето и Моска, на Михелс и Ортега-и-Гасет. Макс Вебер за държавата, за бюрокрацията като „небюрократична“, за финансирането в политиката и на партиите. Теорията за конкуренцията и за контравластта при демокрацията на Шумпетер и Розанвалон. /от учебника с. 64-82, и от лекции/
| ||||||||||||
| 5. | Теория за публичния обществен ИЗБОР. Икономически и политически ограничители. Изборни процедури и достъп до реално свободно изборно право. Информиран избор за всеки гражданини и гласоподавател при реална демокрация. Статут за изборни наблюдатели като гарант за реална демократичност и законност на изборния процес. /от учебника с. 99-113, и от лекции/
| ||||||||||||
| 6. | Политическият ПАЗАР – като демократичен и граждански феномен. Модели на политическия пазар. Сенчести страни на политическия пазар. Авторитарни и олигархични тенденции за политическия пазар. „Дълбока-паралелна държава“ и публичния политически пазар. /от учебника с. 134-158, и от лекции/
| ||||||||||||
| 7. | СЕГМЕНТИРАНЕ на политическия пазар. Модели на сегментиране. Демократични и нео-феодални зони. Столица и провинция. „Смесени райони“ в България. Социално-политическа диагностика на политическия пазар. /от учебника с. 159-175, и от лекции/
| ||||||||||||
| 8. | Политически ЕЗИК, публична РЕТОРИКА. Езикова култура на българския политически елит. Език на популизма и демагогията – дясна и лява. Невро-лингвистика и технология за масово мисловно зомбиране и хипнотизиране в изборна ситуация. /от учебника с. 201-218, и от лекции/
| ||||||||||||
| 9. | Манипулативни характеристики на ПМ. Разделяне и враждебност между различните участници в изборния процес. Активиране на своите симпатизанти. Демотивиране на чуждите и колебаещите се. Емоционален градус изкуствено поляризиране. Насаждане на страх и несигурност. Демагогия и популизъм. Циничност в публичното говорене и поведение.
| ||||||||||||
| |||||||||||||
| 10. | ОСНОВНА СХЕМА на ПМ (автор Михаил Мирчев, 2020). Интереси и ценности – основа за рационален и успешен ПМ. Идейно и политическо позициониране на политически формации и лидери. Партия и персонификация в лидери, чрез номенклатура. Цели, определена политика, конкретни политики. Излизане на политическия пазар преди избори. Среща или сблъсък с избирателите и гражданите като политически купувачи. /схемата е в сайта/
| ||||||||||||
| 11. | СЪЩНОСТ на съвременния ПМ (1) | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 12. | СЪЩНОСТ на съвременния ПМ (2) | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 13. | КАКВО се ПРОДАВА на политически изборен ПАЗАР? Овластени партии, техните лидери и номенклатура. Ползи и придобивки, или вреди и рискове. Свобода и мобилност, или зависимост и закрепостяване. Продава се идеология и мащабност. Лидерство и емоционална връзка. Усещане за сила и смелост, или за слабост и нагаждане. Енергия за промяна или примирение. Ценности и публичен морал, или цинизъм и бруталност. Перспектива за развитие и достойнство, или застой и упадък. /по лекция/
| ||||||||||||
| 14. | Четирите „Р“ в търговския маркетинг. Product. Price. Profilieration. Promotion. Аналогия на ПМ с търговския маркетинг и специфика в политическия изборен процес, в предизборна кампания. /по лекция/
| ||||||||||||
| 15. | МАРКЕТИНГОВИ ГРЕШКИ в политическия пазар. Поради непознаване и игнориране спецификата на културната среда. При неизяснен целеви граждански и електорален сегмент, ядрото му, сегментите на конкурента. Вследствие от инертност и липса на въображение и творчество. Ако лошо планиране, сбъркан ритъм, изпускане на кулминацията. При влизане в „спирала на мълчанието”.
| ||||||||||||
| 16. | Политическата РЕКЛАМА (1). /виж учебник с. 302-324/ Публични форми за информиране и призоваване, за изграждане на привлекателност или отблъскване, за натрапване на печелеща или губеща образност. Рекламни НОСИТЕЛИ – телевизия и клипове, подкасти, вестници и текстове, радио, групи и форуми в интернет, билбордове и плакати, флаери и листовки. Рекламни ФОРМИ, сила и манипулативност, регулиране и правила – в съвременната „информационна епоха”, „епоха на образа” и тоталната телевизия, на Youtube комуникацията и Internet социалните мрежи. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 17. | Политическата РЕКЛАМА (2). /виж учебник с. 302-324/ | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 18. | Публичната НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ на политическия продавач. Първото впечатление. Красотата и облеклото. Ръстът и осанката. Брадата и прическата. Вратовръзката и шалчето. Чорапите и панталоните. Очилата и книгите. Ордените и брошките. /виж учебник с. 176-187/
| ||||||||||||
| 19. | Политическата ПРОПАГАНДА. /виж учебник с. 265-279/ „Втълпяване”, „индоктриниране”, „възпитаване” в ценности и идеология, за мисия и цели, за ангажиране и мобилизираност. Поради паниката пред неизвестността. Чрез прелъстяване на множеството. Формиране на раболепие пред силните и властните. Пропаганда и контрапропаганда. Символна манипулация. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 20. | Политическото публично ГОВОРЕНЕ. Функции на политическото слово. Харизматична реторика. Демагогска реторика за тълпата. Популизъм – десен и ляв, космополитен и националистичен. Драматургия на политическата реч, обръщение, дебатиране. Политически послания, кондензирани символи. Профил на спечелена или отблъсната аудитория. /виж учебник с. 201-218/ | ||||||||||||
| 21. | КРЪГОВЕ и ОРКЕСТРИРАНЕ на политическо ГОВОРЕНЕ. Лидерско и екипно, номенклатурно и експертно, гражданско политическо говорене. Многогласно и организирано говорене или самотно и хаотично говорене. Говорене на ентусиазирани победители или като гузни пораженци. „Спирала на мълчанието” и изборни изненади. „Политическа коректност”. Цензура и авто-цензура в медиите – реален и мним плурализъм. /виж Мирчев, Михаил. Персонификацията... 2015. https://www.assa-m.com/marketing13.php/
| ||||||||||||
| 22. | ДИГИТАЛизиране на изборна кампания и политическа комуникация. Използване на Интернет, Фейсбук и Инстаграм в България. Начало от президентските избори през 2001. Масова мода от местните избори през 2011. Масови ефекти през изборните 2021 и 2022. НАДценяване на ефективността. ЛОКализиране на ползата. Дигитална социална ПОЛЯРизация – съобразяване с нея, използването й. /виж учебник с. 253-264, и от лекции/
| ||||||||||||
| 23. | Партийна и властова ПЕРСОНИФИКАЦИЯ. На партия и политическа тенденция, на институции и държавна/общинска власт. Пораждащо усещане за емоционална близост и връзка. Пораждащо емоционално отблъскване и враждебност. Лидерът – далечен и обожествен. Лидерът – обикновен и достъпен като „човек от народа“. Правене на печеливш ИМИДЖ – убиване ОБРАЗА на противника. /виж учебник с. 325-348/
| ||||||||||||
| 24. | МАЖОРИТАРЕН ЕЛЕМЕНТ в пропорционални избори. Водачи на патийни листи. Кандидати до границата на избираемост. Преференциално гласуване – различни варианти за такова гласуване, праг за преместване. Партии, които не разрешават на своите преференциално гласуване. Отказ в СИК да се преоброява преференциалното гласуване. /по лекции/
| ||||||||||||
| |||||||||||||
| 25. | Работна задача 1: Проследяване числата на партийните рейтинги – динамичен ред, въз основа на публикувани рейтингови изследвания. Всеки студент прави рейтингова „моя прогноза“ – проява на субективна нагласа или израз на способност за обективна оценка. Двете изследвания в изборния ден – динамика на рейтинга през деня, намаляване на грешката чрез паралелно преброяване. Официалните резултати от ЦИК – има ли „изненади“? Социолозите този път „познаха ли“? | ||||||||||||
| 26. | Критерии за УСПЕХ в тази изборна кампания и избори. Ситуативни за всяка от политическите формации. Колко искат и колко могат да спечелят? Колко проценти си имал и колко ще имаш – магията на трендовете? Коалиции преди и след изборите – дилеми и компромиси, заради оцеляване или заради силна перспектива? Сила във властта или сила в опозиция? „Реформатори“ – 2014. „Патриоти“ – 2017. Коал. На Джорджа Мелони, Италия, 2022. Коалициите в Холандия и Германия – управленска прогрома. | ||||||||||||
| 27. | ПРЕразпределяне на гласове – от предишните съм сегашните избори. При нови партии. При стари западащи партии. При стари съживяващи се партии. „Плаващите гласове“ – колко са, какви са, как се притеглят или отблъскват в последния момент? В рамките на едно политическо семейство. Преход към друго политическо семейство. | ||||||||||||
| 28. | Изборна АКТИВНОСТ (turnout). Процент на висока, средна и ниска при различните видове избори. База за отчитане – официални списъци, налично население. Европейска практика. ТАКТИКА на участващите партии – при висока или при ниска активност. Дистопичната пропагандна „ниска активност“. Като емоция и дух по време на избори. Полярност между ентусиазирани и примирени избиратели. | ||||||||||||
| 29. | ДЕЙСТВИТЕЛНИ гласове и ИЗХАБЕНИ гласове. Гласуване за партии около 4%. Гласуване за партии под 1%. Гласуване чрез „не подкрепям никого“. Скандалът с Радан Кънев на Евро-избори 2019. ТРОЙНО преизчисляване на процентите за всяка участваща политическа формация – от всички гласоподаватели, през всички гласували, през действителни гласове, до избиращи гласове. Проблемът „100-те процента“, върху които се изчисляват, показват, обсъждат изборните резултати. | ||||||||||||
| 30. | Партии СВЕТКАВИЦИ. Бурно възникване на нови политически формации – след каскада от властови катастрофи и разочарование от всички на политическата сцена. Бурно възникване, голям изборен успех, мощно овластяване – след това скоротечно отдръпване, спадане на рейтинга, отпадане от властта. Ефект на „агоничния популизъм“ – в търсене на „граждански спасител“ в политиката. Примери с НДСВ през 2001, Атака през 2005, ИТН и ПП през 2021. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 31. | Обществена СИТУАЦИЯ и социален КОНТЕКСТ. Основни проблеми в дневния ред на обществото – гражданското възприятие. Ранжиране по мащаб и важност. Острота на възприятие. Локализиране по социални групи или региони. Степен и форма на политизиране на основните граждански проблеми. Отнасяне като вина или заслуга към политически субекти. | ||||||||||||
| 32. | СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА на печеливша кампания – целеви изследвания, нормално 5-7 месеца преди изборния ден. Обществен контекст и политическа ситуация. Силни и слаби страни. Оптимизирани цели, налични ресурси, рискови фактори. Определяне на „врага и противника”. Открояване на коалиционни възможности и алтернативи – преди изборите, след изборите. | ||||||||||||
| 33. | КОЛИЧествено позициониране и РЕЙТИНГ на политическите сили. Изборни позиции и дистанции сред ДРУГИТЕ играчи. ПРАГове за изборен успех – 30-33%, 4%, 1% от действителните гласове. 50% от избиращите гласове и депутатското тяло. Зони на големите, на средните и малките формации. Маргинални формации – нови с амбиция, стари за разсейване, „семейни“ заради медиен пакет. | ||||||||||||
| 34. | Динамични РЕДОВЕ на рейтинг на партия и лидери. Дългосрочна биография на динамиката на партийното позициониране в политическата структура, в изборните резултати. Биографичен тренд на червената и сините партии през 90-те – период на двупартийна система. Биографичен тренд на партиите след 2001. Биографичен тренд на партийте след 2021. Масови и парламентарни партии. Граждански и безнес-партии. / https://www.assa-m.com/npechat05.php / | ||||||||||||
| 35. | ПРОГНОЗИРАНЕ на изборен резултат. ДИНАМИКА на рейтинга – динамичен ред/тренд, мониторинг и анализ, експертни препоръки и прогнози. Фази в изборно прогнозиране – предварителна, ранна и окончателна. Експресно изследване и прогноза при очакване на „изборна изненада“. Преход от номинални данни към прогноза. Начин на представяне и публикуване. Проблемът с различните базата от 100% – като база за изчисляване на рейтинга – недоразумения в интерпретацията. / https://www.assa-m.com/izbori/izbori82.php; https://www.assa-m.com/izbori/p_izbori169.php; https://www.assa-m.com/izbori/izbori7205.php / | ||||||||||||
| 36. | Възможности или рискове за изборни ИЗНЕНАДИ. Поради „спирала на гнева” (примери от 2001, 2005). Поради „спирала на мълчанието” (примери от 2005, 2009). Поради масиран купен и контролиран вот (примери от 2014, 2015). Прогнозиране на изненади чрез цикъл изследвания, вкл. през последната седмица и дни. Тук виж: НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение… / https://www.assa-m.com/marketing11.php / | ||||||||||||
| 37. | GAP-АНАЛИЗ на реална партийно-политическа конфигурация – избор на две координати, четири сегмента на квадрата, централна конвергентна зона. Гражданска структура (класово-съсловно, регионално-селищно, културно-образователно, религиозно-ценностно, идеологическо-мисловно) – има ли съответно политическо представяне? Зони на струпване на партии и амбиции за лидерство. Зони на политически вакуум – ляв или десен. Възможности за НОВИ партии – в празни зони, трудности в пренаселени зони. / https://www.assa-m.com/izbori/izbori_0111.php / | ||||||||||||
| 38. | ПОЗИЦИОНИРАНЕ. Идеологическо и в „политическите семейства“. Според етикети: „ляво – дясно”, „националистично – космополитно”, „умерено – радикално“. Методика на координатна система – зона на центъра, периферни сегменти. Варианти на „крайно” и „екстремистко”. Варианти на „популистко” – ляво или дясно, либерално или консервативно, патриотично или космополитно. | ||||||||||||
| 39. | SWOT-анализ – на всеки силата и слабостта, възможностите и ограниченията. Вътрешни фактори и потенциали. Външни фактори и потенциали. В инерционна ситуация и при радикална промяна. Ентусиазъм на новите – а могат ли, а имат ли ресурс? Анализ на партии и формации. Анализ на партийни лидери и председатели. (Работна задача 2: SWOT-анализ на Кирил Петков като политически лидер и държавник) | ||||||||||||
| 40. | МАЖОРИТАРЕН ПОДБОР за успешна партийна кампания и изборен резултат. Изследване и профил на „идеалния кандидат” – тестване на кадрови варианти, поне 4 месеца преди изборите, чрез количествени и качествени изследвания. Конкретните плюсове и минуси, печеливши и уязвими страни на номиниран кандидат – за кмет, за президент, за водач на листа. Лицата на кампанията – избор кой да показваме и да говори, указване кого да прикриваме? | ||||||||||||
| 41. | Партийният и политически избор като ИНДИВИДУАЛЕН ИНФОРМИРАН ИЗБОР. Но при феномените на социална вграденост на избирателите. Общностни измерения на индивидуалния избор, групов конформизъм – общностно „Ние така гласуваме“ в микро-референтен, селищен, регионален и национален, европейски и световен хоризонт. Силата на „лидерите на мнение“ сред социалните общности. „Дву-степенна политическа комуникация“. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 42. | МОНИТОРИНГ на електоралното тяло – преди, по време и след избори. Устойчиви сегменти и прегрупиране. Ценностни и емоционално-психологични фактори. Осъзнаване на интереси и формули на политически прагматизъм. Мониторинг на ефективността на изборните кампании. Как хората им реагират, възприемат, повлияват от тях? | ||||||||||||
| 43. | Вътрешна структура на ИЗБОРЕН ПОТЕНЦИАЛ. Електорално ЯДРО – мобилизирано или ерозиращо се. Близка своя периферия – възможности за удържане. Отдалечена своя периферия – възможности за връщане. Нови избиратели – малко, но символно важни. Избиращи „по-малко зло”. Наказателен вот – провокиран чрез кампания или подарен от ситуация. Допълнителен контролиран вот. | ||||||||||||
| 44. | МНОГОетажна структура на ПАРТИЕН рейтинг. Компоненти: собствен и партньорски, властови и институционален, корпоративен и финансов, пропаганден и ценностен, медиен и ситуативен компонент. Взаимна връзка между компонентите – кумулативен или ерозиращ ефект. Пулсация на отделните компоненти – съответно нарастване или свиване на рейтинга като цяло. „Таван и дъно” на даден партиен рейтинг – какво показва опитът за упоритостта на числата? | ||||||||||||
| 45. | МНОГОетажна структура на ЛИДЕРСКИ рейтинг. Компоненти: личен и екипен, партиен и институционален, бизнес и финансов, външен и ситуативен компонент, медиен и харизматичен. Взаимна връзка между компонентите – кумулативен или ерозиращ ефект. Пулсация на отделните компоненти и нарастване или свиване на рейтинга като цяло. „Таван и дъно” на даден лидерски рейтинг – „гледам се в огледалото и не вярвам на социолозите“! (Работна задача 3: Пулсацията на компонентите в рейтинга на Кирил Петков – когато бе премиер и след като остана партиен лидер без власт) | ||||||||||||
| 46. | ПУБЛИЧНО представяне на ЛИЧЕН и ПАРТИЕН рейтинг. Само чрез ПЛЮС скала. Или чрез ПЛЮС-МИНУС скала. Обобщаване в резултативен рейтинг. По какво виждаме степента на устойчивост или прикриваната ерозия на даден рейтинга? Зони на безопасна критичност, при успешни и устойчиви политици. Зони на рискова и сриваща критичност. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 47. | ЦИКЪЛ представителни КОЛичествени изследвания. В една предизборна кампания: 7-6 месеца преди – социален контекст, властова ситуация, рейтинг в дълги редове; 4-3 месеца преди като подготовка НА кампанията, тестване на лидери; 2 месеца преди – като измерване на стартовата позиция КЪМ „горещата” фаза; 3-2 седмици преди – за оценка и коригиране НА кампанията; 1 седмица преди – ЗА прогноза на резултат и „изборни изненади”. | ||||||||||||
| 48. | КОМБИНИРАНЕ на количествени с качествени ИЗСЛЕДВАНИЯ. При подготовката ЗА кампания. През подготвителната фаза НА кампанията. В горещата фаза. Различни цели и задачи. Публичност на данните, на анализите и прогнозите – подмяна или не на професионалните стандарти с тенденциозна пропаганда. | ||||||||||||
| 49. | КОМБИНИРАНЕ между количествени и качествени МЕТОДИКИ. Взаимно допълване и контрол. Диагностициращи и прогнозиращи задачи. Тестване на достоверността по ключови индикатори. Наблюдение за лъжа и неточност при отговаряне. | ||||||||||||
| 50. | ЕКЗИТ ПОЛ в изборния ден. Извадково изследване – чрез методика на ДВУстепенна извадка. Представително като валидност, прогнозно като цел. Целта е изпреварваща прогноза. Конкуренция между агенциите за максимална точност. Типични отмествания към 11, 14, 17 часа в изборния ден. Забрана за обявяване до края на Изборния ден. Ползватели на тази информация – специфични мотиви и ползи. | ||||||||||||
| 51. | БЪРЗО ПАРАЛЕЛНО ПРЕБРОЯВАНЕ – по ЕДНОстепенна извадка. Паралелна и изпреварваща изборна статистика. Коригиране точността на Екзит пола. „Стрес-тест” за способността на ЦИК да брои и преброява бързо, надеждно и точно. ПЪЛНО паралелно преброяване. Опитът от 1990 (от ГИСДИ, ИНФАС) до 2014 (от израелска фирма). | ||||||||||||
| 52. | ПОЛИТИЧЕСКА РОЛЯ на екзит пола и паралелното преброяване. Инструмент на демокрацията за честни и демократични избори. Публичност и граждански достъп до ключова информация. Бариера през централно фалшифициране – напр. чрез софтуер при машинно преброяване. Дава доказателства за локално и централно фалшифициране на изборни протоколи и общ резултат. / https://www.assa-m.com/izbori/izbori93.php / | ||||||||||||
| 53. | СЛЕДизборни изследвания. 15-20 дни след изборния ден. Методически задачи – усъвършенстване на инструментариума. Осмисляне на изборния процес и получения резултат. Профили на твърдите електорални групи – ядрата. Профили на плаващите електорални групи. Профили на преливане между избирателните групи. Прогноза за предстоящо прегрупиране на електоралното тяло. | ||||||||||||
| 54. | РЕГУЛИРАНЕ НА ИЗБОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ в кампанията и изборния процес. Според Изборен кодекс (ИК) от 2014, чл. 205, ... – задължителни за публикуване паспортни данни на публикувано изследване. Още паспортни – според професионалните стандарти. Правилно ли в ИК се говори за „социологически проучвания”? Разграничени ли са номинален рейтинг от изборна прогноза? Как трябва да се съпоставят рейтинги и прогнози от различни агенции и паралелни изследвания? /Виж: становища на ГИСДИ, Медиен мониторинг на ГИСДИ, професионални стандарти, етичен професионален кодекс/ | ||||||||||||
| 55. | Професионални СТАНДАРТИ при правене на рейтингови изследвания и съответни изборни прогнози. За да не манипулират агенциите своите възложители и публиката на медиите. За да не манипулират медиите своята публика. Декларация на БСА, 2013 г. / https://www.academic-forum.eu/bsa_sabitia01.php / | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 56. | Как се ПЕЧЕЛЯТ избори, които отдалеч ИЗГЛЕЖДАТ сякаш ЗАГУБЕНИ? Примерът от България, 2001 – спечели вторият, след като Президентът Стоянов се самоуби, чрез компромат срещу 3-тия конкурент, за 8 дни загуби 10%. /по лекция/ Примерът от Франция, 1981 – как се изгражда печеливш образ, при стартов минимален рейтинг и субективни бариери. Примерът от САЩ, Ноември 2020 – как бе отнет втория мандат от Донълд Тръмп – съчетаване между технологии, медии и съдебни инстанции. | ||||||||||||
| 57. | Политически маркетинг – ТЕХНОЛОГИЯ на изборния УСПЕХ. (1) Изследвания за диференциране на „целевите групи”. Политическа реклама и формиране на обществено мнение. Политическа пропаганда и манипулиране, идейно и ценностно заразяване. Политически image making за своите, и character killing срещу другите. Използване в интернет на влогъри и инфлуенсъри, на тролове и фалшиви профили. | ||||||||||||
| 58. | Политически маркетинг – ТЕХНОЛОГИЯ на изборния УСПЕХ. (2) Магическите думи – в наименования на партии, на кампании, на девизи, на ключовите послания. Публично политическо говорене и поведение – подсъзнателно въздействие върху свои и чужди избиратели. Привличане и удържане на вниманието и интереса – мащаб и дълбочина на въздействието. Силата на „редактора” в медиите. | ||||||||||||
| 59. | Политически маркетинг – ТЕХНОЛОГИЯ на изборния УСПЕХ. (3) Организиране на изборен процес – подготовка, кампания, изборен ден, броене на резултата, публични позиции след изборите. Наблюдатели и партийни представители. Партийни участници в изборните комисии. Провокиране и участие в предизборни дебати, обхват на изборната аудитория, медийно ехо след дебати. | ||||||||||||
| 60. | Политически маркетинг – ТЕХНОЛОГИЯ на изборния УСПЕХ. (4) Машинно гласуване – гаранция или риск за честността на изборите. Математическо агрегиране – преброителни центрове, областно и централно въвеждане на резултатите. Публично обявяване на изборните резултати. | ||||||||||||
| 61. | Политически маркетинг – ТЕХНОЛОГИЯ на изборния УСПЕХ. (5) При граждански групи с различни мисловни и мотивационни модуси. „Мисля, следователно аз съществувам – разумен избор!“ – „Пазарувам, следователно аз съществувам – очаквана лична полза!“ – „Шервам, следователно аз съществувам – изместен във виртуална реалност!“. Гласоподаватели за демократични партии и сериозни програми. Гласоподаватели за клиентелизъм и авторитарни партии. Гласоподаватели за шоу-популистки и снобски-фиксирани партии. | ||||||||||||
| |||||||||||||
| 62. | Медиите като УНИВЕРСАЛЕН ПОСРЕДНИК. Между партиите и институциите. Между социални съсловия и класи, религиозни общности, между различни малцинства и държавата, между големия свят и реалности у нас, между политически активните и пасивните, между мейнстрийма и алтернативно мислене, между различни идеологически догматизми. | ||||||||||||
| 63. | Медиите като НЕЗАВИСИМИ в изборния и политическия процес или като обявено ПРИСТРАСТНИ. Модел на САЩ, модели в Европа. „Търговски“ медии и гражданско-политическа безпристрастност – възможно ли е това? „Държавни и обществени“ медии и равноотдалеченост – двата алтернативни модуса! Чуждестранни „национални“ медии – и придържане към национални интереси и културни кодове? Интернет социални платформи (медии, подкасти, блогове, активни профили) – степени на свобода като алтернатива на другите медии. | ||||||||||||
| 64. | Медиите като индикатор за РЕАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОКРАТИЧНОСТ. Реален или картелен плурализъм. Представяне на лидерите и партийните говорители в медиите – равенство или дискриминиране. Платени публикации в медиите – извън и по време на изборна кампания. Политическа компетентност на медиите, на репортери и водещи, на редактори. Стимулиране и организиране или блокиране обществен дебат – извън и по време изборна кампания. Медийната система при „пълна“ или „орязана“ демокрация, при „хибридни“ или „авторитарни“ режими. | ||||||||||||
| 65. | Медиите като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ. Като „контра-власт“ при реална демокрация и при авторитарни тенденции и режими. Език на мейнстрийма и цензурата. Език на истината и гражданската смелост. Език на алтернативност и революционност. „Ефект на мнимия консенсус“, различните популизми чрез медиите. „Масови медии“ – като политически и културен феномен от 60-те години насам. „Media Sapiens“ вместо „Homo Sapiems“ днес. | ||||||||||||
| 66. | Медиите като платформа и инструмент за политическа РЕКЛАМА и за идеологическа ПРОПАГАНДА. Създаване на мотивация за гласуване и избор за кого. Инфилтриране на начин на мислене и политически очевидности, на полярна политическа образност и емоционална реактивност. „Продуктово позициониране“ в медиите на избрани партии и лидери, събития и политически символи. Манипулативни техники за изграждане на печеливш образ или за формиране на отблъскващ образ на политици и партии. | ||||||||||||
|
Формат на ИЗПИТа Изпит по конспект – писмено се развиват два въпроса. При онлайн изпит може да се използва тест. От него се получават точки. В комбинация с другите текущи оценки за студента се формира крайната оценка по предмета. Моля, за специално внимание върху схемите и онагледяващите материали от семинарните занятия. Основна ЛИТЕРАТУРА и ИЗТОЧНИЦИ МАНОЛОВ, Георги. Увод в политическия маркетинг. Пловдив, 2015. Стр. 552. /основно помагало-учебник за този изпитг: ПМ – същност, структурен обхват, еволюция – с. 13-63; теоретични извори, съвременни теории – с. 64-113; политически пазар, сегментиране – с. 134-175; медиите и политическата комуникация – с. 176-218; изборни кампании, дигитални, психологически аспекти – с. 219-264; политическа пропаганда, реклама, имидж – с. 265-393./ МИХАЙЛОВА, Катя. Меди@ Избори. Медиен мониторинг в предизборна кампания. Въз основа на проект на ГИСДИ. Изд. „М-8-М”, С., 2019. Стр. 464. /Важна нова книга за медиите като актьор и като инструмент в политическия изборен процес. Книга за обществената регулация на медиите – конкретно чрез Изборен кодекс от 2014 г. Книга за медиите като изключителен транслатор, и още като източник на информация, и още като авторитет в общия процес на кампаниите, при реализация на печеливш или губещ политически маркетинг./ ВИНАРОВ, Иван. Теоретични аспекти на изборите и изборните системи. В монографията: Българските изборни системи от Освобождението до днес. История, тенденции, модели на усъвършенстване. Изд. ВУСИ, Пловдив, 2021. Стр. 21-172. СЕГЕЛА, Жак. Холивуд пере най-добре. Изд. „Ивидим”, 2-ро изд., С., 2004, стр. 248. (среща с един президент, с. 16-35; политическата звезда, с. 105-149, 161-199; седемте фази и портрет, с. 239-243; книга за това как се печелят избори при изключително неблагоприятен стартов рейтинг – примерът е от президентската кампания на Франсоа Митеран през 1981) Извадки от книгата в pdf формат: Среща с един президент. Да откриеш звездата. Методът. Китайски портрет. Светът е спектакъл. Рекламата е спектакъл. Физиката, харакетрът и стилът. Физиката на звездата. Характерът на звездата. Стилът на звездата. Жискар срещу Митеран. Основни ПРОФЕСИОНАЛНИ СТАНДАРТИ за рейтингови емпирични изследвания. ДЕКЛАРАЦИЯ на УС на БСА, 3 април 2013, БТА, София. / http://www.assa-m.com/sabitiq03.php / КОРЕКТНОТО НАИМЕНОВАНИЕ на изборните (електорални) проучвания (изследвания) в Изборен кодекс. СТАНОВИЩЕ на ГИСДИ, 3 февруари 2014, в гражданско обсъждане за проекта за Изборен кодекс. / http://gisdi.eu/bg/Prouchvaniya-c155 / КОРЕКТНОТО ПУБЛИКУВАНЕ в масови медии на предизборни рейтинги и прогнози. Законови изисквания и професионални стандарти. СТАНОВИЩЕ на ГИСДИ (2014). /http://gisdi.eu/bg/Standarti-c159/ Допълнителна ЛИТЕРАТУРА и ИЗТОЧНИЦИ Изборен КОДЕКС. Приет през 2014. Издание към 26 юли 2016. С извадки от Конституция на РБ, Решения на КС, Закон за пряко участие, Закон за политическите партии, Закон за събранията и митингите, Информационно приложение. Изд. „Сиби”, С., 2016. Стр. 475. МИРЧЕВ, Михаил. www.assa-m.com / политика и избори / • Управляващите партии: възходи и падения ‘1994-2013’ / http://www.assa-m.com/kniga_pdf/Partii_Vazhodi_i_Padenia_1994-2013.pdf / • Electoral Research and Predictions in Bulgaria: Contextual and Methodological Challenges, Декември 2011 / http://www.assa-m.com/izbori/izbori_0111.php / • Парламентарни избори за 42-то НС, 12 май 2013: http://www.assa-m.com/izbori/izbori_02.php • Поуките от парламентарни избори 2009: / http://www.assa-m.com/izbori/izbori8a.php / АТАНАСОВ, Атанас и кол. Електоралните изследвания. Изследователски проблеми и прогностични възможности. С., 2006, стр. 318. (социологически, демоскопски и електорални изследвания, с. 17-38, 60-67, 68-80; изборни мотивации и гласуване, с. 88-99, 114-123; позициониране, партийна идентификация и гласуване, с. 99-114; изборни технологии, с. 123-150; медиен облик на изследванията, стандарти, с. 260-279) МИРЧЕВ, Михаил. Персонификацията и кръговете на политическото говорене. В сб. „Проблеми на обществената комуникация”. УНИБИТ, С., 2015, с. 26-42. / http://assa-m.com/marketing13.php / МИХАЙЛОВА, Катя. Меди@ Общество. Социология на медиите и масовата комуникация. Изд. „УНСС”, С., 2016. Стр. 426. /Важна книга за въздействието на медиите – привидно и реално. Както и за обратното въздействие от медийната аудитория към „търговските” и „обществените” медии в политически и изборен процес. Книга за общесвената регулация на медиите – фактическа и нужна, за свободата и за обществената отговорност на медиите./ НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. ИК “Люрен”, С., 2004. Стр. 295. (спирала на мълчанието, с. 17-54; изолацията като мотив, с. 55-72; общественото мнение като социална черупка, с. 73-106; привилегията на медиите, с. 154-171; функции на общественото мнение, с. 219-231; функции на общественото мнение, с. 260-279) / http://www.assa-m.com/marketing11.php / МИТЕВ, Трендафил. Основи на политическия маркетинг. 2-ро прер. и доп. изд. София, 2009. Стр. 400. /до Януари 2001 това бе основното помагало-учебник за този изпит/ РОЗАНВАЛОН, Пиер. (2006) Контрадемокрацията. Изд. „Изток-Запад“, С. 2012. Стр. 283. McCHESNEY, Robert. Rich Media, Poor Democracy. Communication Politics in Dubious Times. The New Press, NY, 2000. (Originally published by University of Illinois Press, 1999) МИХАЙЛОВА, Катя. Четвъртата и Петата власт в предизборна кампания. Законосъбразност и професионални стандарти. УНСС, Ноември, 2015. / http://blogs.unwe.bg/kmihailova/2015/12/04/5678/ / ГИСДИ. Медиен мониторинг на изборите през 2014. Евроизбори, 25 май 2014. Избори за 43-то НС, 5 октомври 2014. Изд. „М-8-М”, С., 2015. Стр. 220. Рък. и автор МИХАЙЛОВА, Катя. /Това е уникален мониторинг на активността на 180 медии в две реални изборни ситуации./ Край Обратно към началото | |||||||||||||
Национална конференция