|
УНСС, поток „Политически науки“, първи курс, втори семестър Февруари – Юни 2024; Изпит: 23 май 2024 СЪВРЕМЕННИ ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕОРИИ – от XX и от XXI век Въпросник за изпит: 23 май 2024 Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев Учебна година: 2023 – 2024, пролетен семестър ВЪВЕЖДАЩА лекция:
Политиката като обществен модел и властова цел, като управленски проект и програма. Идеологическо и доктринално поле на политика, вектори в идейната ориентация и политическото позициониране. Политиката като жизнена енергия и мотивираност – опира се на ЦЕННОСТИ, граждански емоции, идейна мобилизации. Държавата като инструмент и ефективност. Обществото като ценности и смисъл. Хората като материал или мисия. Хуманизъм и безчовечност в политиката. Управляване за съответни промени в ХОРАТА и гражданската ПИРАМИДА – сега двата полюса са: пирамида на „общество на средната класа“ и социална кохезия или пирамида на „олигархична неолиберална поляризираност“ между върха и дъното на пирамидата.
Всеобхватна проектно-политическо обществена и държавна визия, системно мислене и проектиране, макро-измерения в обществото, в идеологическата рамка, в цивилизационния хоризонт. Дедуктивен и конструктивистки подход. Политика на „социално-обществено инженерство“ и „държавно-партийно строителство“. Частични политики в отделни сфери на живота и обществото, в отделни институции и държавни сегменти, в отделни дейности и граждански структури и отношения. Разгледано през МАКРО-СИСТЕМНИ МОДЕЛИ на обществото като система | |||
|
/по Адам Смит, Карл Маркс и Макс Вебер, по Толкът Парсънз и Стоян Михайлов, Даниел Бел и Алвин Тофлър, Мануел Кастелс/ | |||
Древност – актуалност на тогавашните политически идеи и практика, образци и примери. Античност – гръко-римска политическо наследство и държавническа традиция. Ранно Средновековие и късно Средновековие. V – XV векове. Ренесанс – италиански, европейски. XIV – XVII векове. Просвещение. Българско Възраждане. XVIII – XIX векове. Буржоазни революции. Демократични революции. Хуманистични революции. Преход от Феодализъм към индустриален-републикански-демократичен каритализъм. МОДЕРНА ЕПОХА. Индустриално общество. Рационализъм и роля на науката и технологиите. XIX – XX векове. ПОСТ-модернизъм. Власт на суб-културите. Информационно и потребителско общество. От 80-те на ХХ век. Мрежово, информационно, дигитално общество – през XXI век.
Републиканско-демократичен-капиталистически проект на индустриалното общество. Корпоративна държава с фашистка политическо-идеологическа надстройка. Кенсиански държавен проект за „общество на ср. класа“ и „всеобщо благоденствие“. Комунистическо-социалистически проект с индустриализация и модернизация. Пазарно-либерално и отворено общество – с корпоративна власт и олигархична поляризация на социалната пирамида. Хибридни политико-властови и либерално-стопански модели – Китай, Русия, Саудитска Арабия, … „Векът на тълпите“ с огромна мощ на медиите и телевизията, на „масовата култура“ и „производство на съгласие“ – масово гражданско. Котра-власти и нови авторитарни тенденции. „Бягство от свободата“, „изкуствени потребности“, демократичен деспотизъм“. | |||
| /по Серж Московичи, Хърбърт Маркузе, Ерих Фром, Карл Попър, Жил Липовецки/ | |||
Политика и политики на Световното правителство – четири финансово-политически световни институции. Правила на „Вашингтонския консенсус“. Доминиращи структури на Висшата власт и Дълбоката държава. Глобална политика с една идеология и политическа доктрина, в единна ценностна матрица, с космополитно мислене, път към единна религия. Основни „стейкхолдъри“ на глобалния проект и „недоволните от Глобализацията“. Големите разломи в ядрото и в перифериите на новия глобализиран свят. Реализиране на четворната „Четвърта (индустриална) революция“. Реализиране на всеобща и същностна Digital Transformation в обществото и човека. | |||
| /по Клаус Шваб и Збигниев Бжежински, по Франсис Фукуяма и …/ | |||
|
Китайски и Руски вектори в алтер-Глобализацията – през 30-те години на XXI век. Проект за европейски и световен Халифат – ислямска алтер-Глобализация.
| |||
|
/уч-к Янков: с. 206-2017; по Конституция на РБ, по Джон Гълбрайт, изследване на Михаил Мирчев, април 2024/ | |||
|
Марксизъм, но очистен от революционно-разрушителния политически цели и средства. Доразвиване социално-пазарния модел на Лудвиг Ерхард. „Социал-демократическа ера“, 79-те год., Германия, Скандинавия. „Държава на всеобщо благоденствие“, „общество на средната класа“. Формула: „социализъм + организиран либерализъм“. Ценностната „Света Троица“ на СД – свобода, социална справедливост, солидарност. Що е свобода? (по Вили Бранд) Мярка в борбата срещу либерализма. Волята и властта на мнозинството – гарантиране права и свободи на малцинствата. Мисловно объркване: „Движението е всичко, целта е нищо!“. (Бернщайн) Отказ от далечни и мащабни обществени цели – примиряване с капитализма, издребняване на мащаба, фрагментиране в действията, битовизиране в мисленето за социализъм.
Информационно и мрежово общество. Благоденствие или шок от бъдещето. | |||
| /по Алвин Тофлър и Мануел Кастелс, и Александър Лилов/ | |||
|
Технотронно общество. Научно-техническа революция, компютризация и дигитализация. | |||
| /по Збигниев Бжежински, 1970/ | |||
|
Четворна „четвърта“ технологична революция, после обществена и човешка революция. | |||
| /по Клаус Щваб, 2016, 2020/ | |||
Връщане към ново мрачно средновековие – след високо-развито индустриално и демократично; след либерално и пост-културно общество, както и след 70-годишно взаимното глобално военно сдържане. При дисперсия на глобалната сила – с морален и идеен залез на американската мечта и при политически упадък на Запада | |||
| /по Аленк Менк от 1993, Текстове 2 – с. 731-753, текст във www.assa-m//.../ | |||
|
Връщане към Принцип на силата. Общество с упадък на разума и на демократичните ценности. Корупция като начин на функциониране, мафиотизиране в мащаба на държавата. Значителни части от обществото изпадат в „колективна безпомощност“. Изключените в „зони на здрача”, „сиви зони“, „екстраординерни зони“. Ера на НЕЯСНОТАТА – в общество, което вече не може да гарантира гражданска сигурност, вече се отказва да осигурява национална сигурност и идентичност. | |||
|
/по книгите на Збигниев Бжежински, „Голяма шахматна дъска – американско превъзходство и императиви“ и „Стратегическа визия – отвъд самозалъгването“, от 1997 и 2012; и на Франсиз Фукуяма – „Големият разлом“, “After Neo Cons – at the crossroad” и „Политически ред и упадък“, от 1999q 2007 и 2014/ | |||
Догматична идеологема на нео-либерализма в информационно-дигиталното и потребителско-хедонистичното общество на XXI век. Същностна разлика между „Свобода ОТ“ и „Свобода ЗА/ДА“. Съвременна алтернатива: консервативна или либерална социализация на младите. Гражданска и ценностна дилема: свобода на личността, с граждански и политически права – в социална кохезия и нагласи за социална вграденост или с мислене и психика на „транзитен пътник“ и „враг на държавата“. Социологическа проекция: Индивид – Индивидуалност – Личност със свободен избор и воля – Индивидуализъм – Егоизъм – Атомизиране. Теория за „добродетелност на егоизма“, за нормалност при атомизиране, за модерност на живеене като „транзитни пътници“. Ре-асемблиране на социалното или разпадане на социалния хомеостазис. | |||
|
/по Айн Ранд, Лудвиг фон Мизес, Бруно Латур, Алвин Тофлър, Мануел Кастелс, Кристофър Лаш, …/ | |||
Въз основа на ценности, личен характер, смела действеност. При способност за автономност на мисленето и мнението, на личния избор и лична позиция. При наличие и защитеност на свобода на мислене, публично слово и гражданско мнение. Сегашен нео-либерален глобалистки мейнстрийм, инструменти и форми на цензура. Политика и механизъм за „социален рейтинг“ на гражданите. | |||
| /по Айн Ранд, Лудвиг фон Мизес, …/ | |||
|
Либертариански социализъм. Анархо-либерализъм. Анархо-корпоративен-капитализъм – частни съдилища, частни сили на реда и армии, нецентрализирана държава, корпоративно подчинена политика и държавна власт.
Утопията за гарантираните граждански свободи и права, за личен избор и достойнство, за защитена индивидуалност и свобода на словото, за минимален контрол и неограничавана мобилност. Утопията за край на войните и примитивната агресивност. Утопията за линейно развитие без кризи и сътресения. | |||
| /по Фукуяма. Краят на историята и последният човек. 1992/ | |||
|
Демократичен и социален феномен на „бягство от свободата“ – по Ерих Фром и Франкфуртска школа. Реалистичните парадокси на Джордж Оруел – „Свободата е Робство“, „Войната е Мир“, „Невежеството е сила“. Практически проекции при нео-либерализма и западното олигархично общество.
| |||
| /уч. Янков: с. 401-410, табл. с. 403-405/ | |||
|
Достигане до окончателна и съвършена форма, структура и функциониране на системата на обществото – на политическия режим и общественото управление. Реализира се чрез Нов световен ред с Глобален център на власт, култура, финанси, технологии, … Остават само два идеологически и политически конкурента: държавите и обществата с Азиатски тип власт и обществено устройство, както и държавите и обществата с ислямска/ислямистка теокрация и шериат. Критика и сарказъм към такава апологетика откъм Ралф Дарендорф (той като „радикален либерал“); разграничаване и от Самюел Хънтингтън и Алвин Тофлър. | |||
| /уч. Янков: с. 407-410, виж и с. 378-389/ | |||
„Големият разлом – капиталистическото общество консумира повече обществен капитал, отколкото произвежда“, Фукуяма, 1999. „Политически ред и упадък“, Фукуяма, 2014. Залез на американската мечта, мислене отвъд самозалъгването; дисперсия на глобалната сила, прекалено дълго воюване, изтощаване, риск от крах през 2025 год., двойна роля на Америка – САЩ след 2025 год. | |||
|
/по стратега Збигниев Бжежински – „Стратегическа визия. Америка и кризата на Глобалната сила“, 2012/ | |||
Крах на материализма и рационализма – на родствените капитализъм и социализъм. На хората и на обществото е нужна вяра и висока християнска духовност. | |||
|
/уч. Янков: с. 245-255; Съчинения на Бердяев, Том 2: Философия на неравенството, Смисълът на историята, Новото Средновековие/ | |||
|
Морализаторска визия исторически назад, с апология на духовността и моралния принцип през Средновековието. То се интерпретира не като „Тъмни векове“, а като „Светла ера на духа и вярата“ – като епоха на висока духовност, божествена нравственост, благородни човешки отношения, аристократична отговорност и дълг към обществото. Теорията на Бердяев поради „морален крах“ след революцията в Русия (1917) – принципно е срещу всяка политическа революция. | |||
|
/Философия на неравенството, Смисъл на историята, Ново средновековие – в Том 2/ /виж по това Хосе Ортега-и-Гасет: Бунтът на масите, в Текстове 2, с. 693-712/ | |||
Църква и религия. Традиция и приемственост. Семейство и род. Йерархия и елити. Едмънд Бърк – „баща на политическия консерватизъм“. Атлантически и евро-континентален вариант. | |||
| /по лекция Малинов, по уч-к Янков: с. 296-298/ | |||
От феодално-аристократичен към буржоазно-капиталистически консерватизъм. Интуитивизъм, анти-радикализъм в класическата политическа теория и мислене. Идейна обосновка, пропаганда и политическа защита на частната собственост – срещу социал-демокрацията и социализма, срещу кейнсианството. Идейна обосновка на обществената йерархия и ролята на елитите. Акцент върху бизнес ефективност, чрез свободен пазар и конкурентоспособност. По същество нео-консерватизмът е съвременен нео-либерализъм – за стопански/икономически либерализъм, свободен пазар, дистанцираност на държавата. Съответно политически мислене и подходи. | |||
| /по Фридрих Хайек, Робърт Низбет, Уолт Ростоу: с. 300/ | |||
|
Държавата трябва да дава институционална рамка за бизнеса и икономиката, но без пряка намеса и без грубо декретиране. Тя да осигурява стабилност и приемственост. Срещу ордо-либерализма – германски модел, на Лудвиг Ерхард. /с. 301/ | |||
| /по учебник Янков: с. 298-312; по лекция Малинов / | |||
|
Фридрих фон Хайек (1899-1992) – против тоталитарната традиция на Кант и Хегел. Баща на съвременния нео-консерватизъм – или по-скоро на ултра-либерализъм. Против приемане на „свръх-разум“ който би могъл да управлява икономика и общество. Не социално инженерство в икономиката. Не държавно планиране. Де-централизиране. Запазване на социалното неравенство. Той е за запазване и дори увеличаване на културни и ценностни различия между общностите и слоевете в обществото. Ръсел Кърк (1953), от книгата му се ражда консервативното политическо движение. Икономически нео-консерватизъм в САЩ – Ронълд Рейгън и Бил Клинтън, 80-90-те. Торите в Британия – Маргарет Татчър, 80-те години.
Специфика на християн-демокрацията в Италия – Ватикана, силен католицизъм, но съчетаване с мафиотизиране (огрочмен политичедски и обществен скандал, загива заради това). Специфика на християн-демокрацията в Германия – в протестантска мисловна и психична среда, доминираща политическа сила и управляващи партии, ядро на ЕНП като европейско умерено дясно.
Състав на „Световното правителство“ – водещи финансово-политически субекти при реализиране на западната Глобализация. Ролята на Ватикана, Лондон Сити, Окръг Колумбия. Ролята на Римски клуб и ДАВОС. Ценностна и идеологическа основа – „евро-атлантически ценности“. Теоретична основа – „Отворено общество“ (по Карл Попър) Гео-политика въз основа на „правила“, вместо на „международно законодателство“. Финансово, политическо, военно господство над Света. Медийно, пропагандно, културно господство над Света. Десният консерватизъм като глобален нео-либерализъм. Нео-либералната левица и джендър революция, движения “Me too”, “Black Lives Matter”, … Глобализацията чрез „Всеобща Дигитализация“ и последващата „Дигитална Трансформация“ на обществената система и на човешкото в човека. „Техно-феодализъм“ (по Янис Вароуфакис, 2024) Четворната „Четвъртата индустриална революция“ (по Клаус Шваб, 2016) „Онлайн семестри … всеобща дигитализация“ (по Катя Михайлова и Михаил Мирчев)
10-те правила-препоръки за реформи на глобалисткия Вашингтонски консенсус. „Пазарен фундаментализъм“ като над-национална и глобална политика. Austerity – като методика за справяне с кризата от 2008-2010, спасяване на огромните, за да се спасели всички. Trickle-Down (Plus) като утопия. | |||
| /по Стиглиц и видео-лекция на ММ/ | |||
|
Мега-корпорациите. Свръх-монополизъм (във финансите и икономиката, медиите и търговията, сигурността и инфраструктурите). Фиксацията в „Икономически растеж” – измерван като финансова печалба и растеж. Криминализиране на „бизнеса”, „пране на пари”. Олигархизиране на елитите. | |||
| /видео лекция на ММ/ | |||
|
„Глобализацията и недоволните от нея“, Джоузеф Стиглиц, 2003. „Свободно падане. Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея“, Джоузеф Стиглиц, 2010.
Против нео-либералния империализъм (финансов и икономически, културен и ценностен, политически и властови, технологичен и научен, медиен и пропаганден) – империализмът на от едно-полюсния световен ред след 1989-1991 год. Против нео-феодалния световен ред – в условията на дигитална епоха. Отхвърляне на новия западен нео-колониализъм. Връщане към национална държава, алтернативни валути и пазарни вериги. Връщане към държавен протекционизъм в икономиката, идентичност в културата, независимост в политиката. Връщане от финансово-спекулативна икономика към реална стокова икономика. Глобална мрежова структура, с хоризонтални отношения, без властови център.
| |||
| /видео лекции №8 на ММ, 2020 – по Мишел Албер, 1998/ | |||
|
Западният капитализъм при Глобализацията след 1991 – пазарен, демократичен, на свободите и либерализма, мултикултурен, с отворена държава и общества. Реализиране на екстремния нео-либерален модел на Милтън Фрийдмън. Отказ от балансиран модел на Кейнсианството и „социално-пазарния модел“ на Ерхард. Алтер-Глобализацията иска „капитализъм с човешко лице“, по аналогия с искането за „социализъм с човешко лице“ от преломните 80-те години. Алтер-Глобализацията иска връщане към устойчиво общество – със силна национална държава, срещу космополитния екстремизъм на нео-либерализма, срещу технократската диктатура и всеобщата дигитализация. | |||
| /според четворната “Четвърта (индустриална) революция“, по Клаус Шваб, Давос, 2016/ | |||
|
Нов капиталистически ред – с реформирана икономика, за едно ново общество. | |||
| /по Джоузеф Стиглиц, „Свободно падане“, 2010/ | |||
| |||
| /по Нейоми Клайн, в: Т.2, с. 784-798; текст във www.assa-m.com/ | |||
|
Омагьосващата митология за свободния пазар. Глобалистко преправяне на Света. Нео-либералната утопия в обществената и държавна практиката. Голямата лъжа – в какво се състои, как да се ориентираме в нея? Формиране и укрепване на друг световен полюс – като алтер-Глобализация.
10-те цивилизации по Хънтингтън – умиращи и устойчиви, развити и способни за прогрес. Варварство и цивилизация. Цивилизация и култура. Православна цивилизация. Българска цивилизация. Политически цивилизационни дилеми през XXI век. Човешко и обществено развитие и прогрес. Политическо и държавно развитие. „Краят на историята“, универсализация на западното неолиберално общество, апологетична версия от Франсиз Фукуяма, 1992. | |||
| /по учебник Янков: с. 401-410/ | |||
|
Предупреждаваща контра-версия: „Схватка/сблъсък между цивилизациите и преправяне на Световния ред“, Самуъл Хънтигтън (1996, статия 1993, лекция 1992). Преоценка на историческата утопия: „Големият разлом“ от 1999 и „Политически ред и политически упадък“ на Фукуяма от 2014. Теория и практика на Мултикултурализма през XXI век. Практическо отрицание на утопията Melting Pot – опитът на Франция и Швеция от последните години. „Универсална цивилизация“ по Хънтингтън. Технотронна ера и човешка сингуларност. Глобалистки проект Net Zero Reset and Transition, Digital Transfomation (2016, 2020, 2022).
„Гандизъм“ – активна форма на пацифизъм, реформира индуизма и кастовото деление. Изостря чувството за социална справедливост, мотивира за борбеност, сплотява. Мощ на самоотвержения народен и политически лидер. Ашрам. „Гандиджи“, харизма на лидера – слово + учител + пророчество. Духът побеждава Силата. „СатиаГраха“ – Упорство в Истината, НЕсътрудничество и гражданско НЕподчинение. Красотата на компромиса по пътя към политическата цел – не примиряване, а само отлагане, за да се изчака и се подготви. Поетапно договаряне – на малки стъпки, „Кръгла маса“. Тройният закон в патриотичната политика – колониален господар се побеждава с народен морал и справедливост, с истина и честност, с деятелна любов и упорство. Готовност за страдание и безстрашие по пътя. 1920 – Индийски национален конгрес. 1930 – кампания срещу монопола на солта, производство и търговия. 1940-42 – „Вън от Индия“, „Свободна Индия“ 1947 – „Закон за Независимост на Индия“, Хиндустан и Пакистан 1948 – лична протестна гладна стачка, убиват го – „Вие днес закъсняхте!“ 1949 – Конституция на освободена и независима Индия | |||
| /по учебник Янков: с. 280-288; по лекция Катя Михайлова/ | |||
„Китайска мечта“ на Конфуций, новата династия на Си Дзинпин. „Тянанмън“ – 1989, комсомолски трансфер на властта „SARS-2003“, „Революция на маските“ – 2020. Неизбежен стремеж към глобално доминиране. Промяна на курса към Евразия. Идея за „Великото единство“ като фундаментална идея на китайската държава. Религиозна концепция за властта на групата на Си Дзинпин – „Нашият Китай“. Сакрален център и националният въпрос. Пазарна социалистическа икономика – според Новата конституция от 2018 год. Теория на китайския елит и китайски суб-етнически регионализъм Двупартийна йерархична система в Китай – Компартия и Комсомол | |||
| /по учебник Янков: с. 269-279, 43-54; по лекция; книгата на Вавилов/ | |||
Дълбока духовна религиозност. Не изолация като малцинство на мюсюлманите в Европа. Моралност на всеки мюс. гражданин в социалния и икономическия живот. Глобализацията е на западния капитал. Той е хегемон с фалшив „диалогичен монолог“. Фундаментална разлика между западния и ислямския морал. Парадокс на Глобализацията: мобилност и вплитане, но и сегрегиране и капсулиране. Ислямът най-подходящ като глобализираща сила през XXI век. Световен Халифат. ЕВРАБИЯ. Политика още от 90-те години. Early Warning от Ориана Фалачи. Имигрантска бежанска покана, 2015, Ангела Меркел като лидер на Европа: „Елате!“
Мохамед и четиримата праведни халифи. Али и раздвояването между сунити и шиити. Умерени и радикални форми. Примерите от Иран и Ирак, Либия и Саудитска Арабия, Египет и Магреба от ХХ век. Халифат в Испания до XV век. Халифат в Османската империя до 1924. Нов халифат във Франция, в Германия през XXI век. РЕислямизация в Турция – при Тургут Йозал (198..-1993), при Ердоган (2002- ) и Давутоглу. НЕОосманизмът като стратегическа дълбочина и нео-имперска мащабност. Гюленизъм. Ислямски икуменизъм на Фетхуллах Гюлен. Защо стана враг на Ердоган? Триъгълникът „Турция-Иран-Египет“ в гео-политиката. „Ислямска дъга“ на Балканите. През България, Македония, Косово, Албания, … Аналогия със съдебната реформа на Нетаняху в Израел – Тора при съдебни решения.
Верска и морална, идеологическа и политическа платформа. Политическа мобилизация. Сблъсък на цивилизациите в широкия Близък Изток, в Северна Африка, в САЩ и Европа. Идейна ислямска платформа за християнството като „агресивна религия“. Специфична верска, религиозна и малцинствена ситуация в България. Политически партии и движения на етно-религиозна-малцинствена основа. Толерантност и мултикултурализъм в една унитарна и християнска държава. „Български етнически модел“ през 70-те и 80-те на ХХ век. Модус от 90-те насам. | |||
| /по Владимир Чуков и Христина Йорданова, по Михаил Мирчев, по …/ | |||
|
„Закон за Исляма в Австрия“, 2015 – мисия, норми, практика. Обучаване от държавата на Имаме, сертифициране. Не злоупотреба с културната автономия на мюсюлманите в Австрия. Разграничаване между две форми: ислям и алевити.
Classe Politica – властово организирано малцинство (Гаетано Моска) Нова аристократична класа в индустриалната епоха – с открит индивидуален достъп до елита. Циркулация на елитите – в трите основни обществени сфери: интелектуална, икономическа и политическа. (Вилфредо Парето) Теория за резидиуми и деривации. „Лъвове“ и „Лисици“ в управляващия елит – различен характер, форми и стил на власт. Социология на олигархичната тенденция при демокрацията. (Робърт Михелс) Самата партийно-парламентарна демокрация като процедури и организация генерира олигархична каста и съответни авторитарни тенденции – като свои антиподи. Диалектика на демокрацията (отрицание на отрицанието, преминаване в своята противоположност)
Феноменът „меритокрация“ в индустриалната и информационната епохи. Етимология: „заслужил“ за „власт“. „Класа, която се издига чрез изпити!“ „Възходът на меритокрацията“, Майкъл Йънг. “The Rise of Meritocracy – 1870-2033. An Essey on Education and Equality”, Michael Young, Меритократите като властови „агенти на успеха“ – граждански като „транзитни пътници“ по страни и континенти. Научно-техническа революция – 60-80-те години. Технологични революции в информационната епоха, при „Третата вълна“. (Тофлър, Кастелс) Четворна „Четвърта (индустриална) революция“, Клаус Шваб, 2016 – системни обществени трансформации, нова властова и политическа реалност, нова човешка нормалност. Като ефективност или като алтернатива на демокрацията? „Техно феодализъм“, Янис Вароуфакис, 2024 (оригинал 2003). Проектът за „Точка на Сингуларност“ между супер-компютъра и човека. | |||
| /виж Михайлова, Катя и Михаил Мирчев. Онлайн обучение … глобалният контекст, 2024/ | |||
|
Обобщаваща ЗАКЛЮЧИТЕЛНА лекция и дискусия
Под знака на дигитализиране и всеобща дигитализация до 2030 год. А после проект за цялостна и системна дигитална трансформация на Света, на политиката и икономиката, на жизнения свят на хората, както и на човешкото у човека. Хоризонти при новия глобален икономически, политически и духовен ред и отношения. Основна ЛИТЕРАТУРА, допълнителни ИЗТОЧНИЦИ УЧЕБНИ ТЕКСТОВЕ за семинари и подготовка в: | |||
| www.assa-m.com/.../политика и медии/ Текстове за „Съвременни политически теории“ | |||
ЯНКОВ, Георги. Политологичната мисъл от Древността до наши дни. Трето издание. УНСС, С., 2006. 462 стр.
ТОДОРОВ, Антоний. Модерната политическа мисъл. НБУ, С., 2001. Стр. 320. ЯНКОВ, Георги. Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни. УНСС, С., 2021. Стр. 386. УНСС. Основни термини в учебния процес. Том 3, Политически науки. Отг. ред. Георги Янков. Първо издание, С., 2001. Стр. 478.
МАЛИНОВ, Светослав. Консервативни опити. СУ „Св. Кл. Охридски“, С., 2010. Стр. 265. НИКОЛОВ-ЗИКОВ, Петър и Ирена Тодорова. Политическият консерватизъм. От Бърк до Орбан и Тръмп. Изд. „Сиела“, С., 2017. Стр. 230. БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. "Народна култура", С., 1994. Стр. 420. /социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата - с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели - с. 10; безграничност на капитализма - с. 22; хедонизмът разплита и скъсва социалните връзки - с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, криза на либерализма - с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика - с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство - с. 115-120, 113-114, 106-113; революция в сетивността - с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; политическата икономия като фискална социология - с. 69, 319-226, 309-318; нестабилната Америка - с. 260-261, 256-274; структурни революции, национално и комунално общество, провал на либерализма - с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата - с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно - с. 358-387/ ПОПЪР, Карл. Отвореното общество и неговите врагове. Два тома. Изд. „Сиела“, 2020. Втори том: Апология на пророчеството – Хегел, Маркс и последиците. СОРОС, Джордж. В преосмисляне на отвореното общество. Изд. „OSF Press“, С. 1997; In defense of Open Society. The dangers we must face for the Survival of Civilization. 2019. АЛБЕР, Мишел. Капитализъм срещу капитализъм. 1998. | |||
| /виж видео-лекция №8 от 2020 на Михаил Мирчев/ | |||
|
/за германски „Рейнски“ обществен модел в съпоставка със САЩ-либерално-корпоративния модел; кой е по-подходящ за нас?; Кой е с повече историческо бъдеще?/ МЕНК, Ален. (1993) Новото средновековие. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. С., 2011, с. 731-753. /виж текст в: www.assa-m.com/ КЛАЙН, Нейоми. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на бедствията. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. 2-ро доп. и прераб. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 783- 798. /виж текст в: www.assa-m.com/ ГЪЛБРАЙТ, Джон. Анатомия на властта. Изд. „Христо Ботев”, С., 1993. Стр. 174. /принуждаваща, компенсаторна и условна власт – с. 10-40; източниците на власт – с. 41-69; диалектика на властта – с. 70-85; власт при капитализма – с. 93-120; векът на организацията – с. 121-146; властта на религията и печата – с. 157-165/ СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/ Стиглиц е нобелов лауреат по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните; идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт, асиметрия на подхода, между правата и задълженията, на информацията; нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76; Вашингтонски консенсус – фискални ограничения, приватизация, пазарна либерал., с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81; Community Reinvestment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down - с. 88-90) СТИГЛИЦ, Джоузеф. Свободно падане. Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея. Изд. "ИнфоДАР", С., 2010. Стр. 520. /Joseph E. Stiglitz, 2010/ (никой не предполагаше, икономистите вярваха и обещаваха, че свободните пазари и глобализацията ще доведат до благоденствие на всички, нужда от промени в политическото царство и в царството на идеите, след свободното падане на възгледите ни, очевидни фундаментални проблеми в капиталистическата система – с. 9-26, 33-63, 75-77, 93, 105-125, 179-206, 216-219, 332-353; големият американски обир, загуба на доверие в капитализма от американски тип – с. 171-178, 309-318; триумф на алчността над разума, нужда от регулация – с. 221-226, 256-260, 282-298, 331; твърде големи, за да бъдат оставени да фалират – с. 243-248; пътят напред, частни възнаграждения и възвръщаемост за обществото като цяло, към ново общество – с. 125-128, 172, 237-243, 255-256, 260-261, 377-403; нов капиталистически ред, нова глобална валута, нов мултилатерализъм – с. 267-298, 318-328, 328-330, 359-375) ФУКУЯМА, Френсис. Краят на историята и последният човек. Изд. „Обсидиан“, С., 1993 (1992); Големият разлом. Човешката същност и възстановяването на обществения ред. Изд. „Рива“, С., 2001 (1999); Нашето пост-човешко бъдеще. Последици от био-технологичната революция. Изд. „Обсидиан“, С., 2002; After the Neff Cons. America at the Crossroad. Profile Books, London, 2007 (2006); Political Order and Political Decay. From the Industrial Revolution to the Globalization of Democracy. USA, 2014. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на XXI век. Изд. „Обсидиан“, С., 1994 (1993); Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и императиви. Изд. „Обсидиан“, С., 1997; Стратегическа визия. Америка и кризата на Глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288. КРЪСТЕВ, Иван. След Европа. Изд. „Обсидиан“, С., 2017. /за бежанската криза в Европа; за промените в Европа; за силната неприязън и недоверие спрямо меритократичните елити в Европа/] КРЪСТЕВ, Иван и Стивън Холмс. Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си. Изд. „Обсидиан“, С., 2019. (оригинал: The Light that Failed. A Reckoning. 2019) ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN. (реферативно представяне: https://www.assa-m.com/sociologia21.php) КАСТЕЛС, Мануел. Информационното общество. Мрежовото общество. ВАРОУФАКИС, Янис. Техно-феодализъм. Какво уби капитализма. Изд. „Катехон“, С., 2024. РЕЙМОН, Арон. Единно индустриално общество – край на идеологиите, де-идеологизирано общество.; Демокрация и тоталитаризъм. 1965 (лекции от 1957-8) …. ; Опиумът на интелектуалците. 1955. (реплика към Маркс за религията като опиум на народите). ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008 (2006). Стр. 374. /цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261; емоционално консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186; homo felix, една утопия - с. 312-332, 347.) ЛУКАЧ, Джон. Демокрация и плурализъм. Страх и омраза. Обсидиан, С., 2005, стр. 224. ISBN 954-769-109-0. /акумулиране на мнения, мненията ръководят света, 46-48; патриотизъм или национализъм, и популизъм, 67-70; снобизмът, 151-158; тирания на мнозинството, общественото мнение, 158-162; възходът на публичния живот, без-отговорност на масовото гласуване, 163-167/ МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд "Сиела", С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D. 2000.) /разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потреблението, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, "инфлация в колежа", с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505/ ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът (схватката) на цивилизациите и преобразуване на световния ред. Изд. „Обсидиян”, С. 1999. Стр. 526. (The Clash of Civilizations and Remaking of World Order, 1996) (книгата е по лекция от 1992 и статия от 1993) МИРЧЕВ, Михаил. Български етнически модел, 1989-2017. Идеологема и реалност, утопия и антиутопия. В юб. сб. за проф. Георги Янков, УНСС, 2017, стр. 97-128. ЧУКОВ, Владимир. Ислямският фундаментализъм. От теоретични рамки към регионални измерения. Изд. „Изток-Запад“, С. 2004. ЧУКОВ, Владимир. Израел между евангелизма и джаафаризма. Изд. „Изток-Запад“, С. 2021. ЙОРДАНОВА, Христина. Настъплението на радикалния ислям. Изд. „Абагар“, С., 2018 ПЕТРОВ, Любен. Неоосманизмът. Новата геополитическа доктрина на Република Турция. Изд. „Световит“, С., 2015. ТЕОФАНОВ, Цветан. Политическият ислям в Близкия Изток и Евроислямът. Сп. „Международна политика“, С., …, с. 37-57. FETHULLAH, Gulen. Essentials of the Islamic Faith. Tughra Book, 2011. RAMADAN, Tariq. Islam, the West and the Challenges of Modernity. Markfiield, 2001; Western Muslims and Future of Islam. Oxford Un. Press, 2005. ВАВИЛОВ, Николай. Китайская власть. 2021. Стр. 664. /достъпна като обновяваща се електронна книга/ (органи на държавната власт в КНР, органи на управление на ККП, вътрешно политически борби между суб-етнически/народностни и военно политически групи, тяхната ориентация към външни политически сили, към Демокр. и Републ. партии в САЩ, ключови икономически проблеми по пътя на Китай към глобално доминиране, проект „Един пояс – един път“, доктрина „Пазарна система на социализма“, структура на управление на държавния сектор в икономиката на Китай) ТРУБЕЦКОЙ, Николай. Евразийството. Париж, 1926. ДУГИН, Александър. Третият път. Въведение в Четвъртата политическа революция. Изд. „Катехон“, С., 2021. Стр. 682. БЕРДЯЕВ, Николай. Философия на неравенството. Смисълът на историята. Новото средновековие. Съчинения в 6 тома, Том 2, изд. „Захари Стоянов“, С., 2003. МОСКОВИЧИ, Серж. Ерата/векът на тълпите (ХХ век). Исторически трактат по психология на масите. Изд. „Дамян Яков“, С., 2007. /L’Age des foules. Un traite hostorique de psychologie des masses. Fayard, Paris, 1981/ МИХАЙЛОВА, Катя и Михаил Мирчев. ОНЛАЙН университетско обучение в процеса на всеобща дигитализация. Глобалният контекст. УНСС, 2004. YOUNG, Michael. The Rise of Meritocracy – 1870-2033. An essay on Education and Equality. Penguin Books, 1961. STANDING, Guy. The Precariat. The new dangerous class. “Bloomsbury Academic”, New York, 2011. Pp. 200. WALLERSTEIN, Immanuel. (2004) World systems analysis. Duke University Press, North Carolina, 2004; The Social-Demicratic Illusion. Commentary № 319, September 15, 2011. /www.iwallerstein.com/ Край Обратно към началото |
Национална конференция