ASSA - M

Динкова, Мария. "Бракът като представа…".

ВЪВЕДЕНИЕ, Мария Динкова

стр. 11-12

     Монографията, която предлагаме на вниманието на читателите е научен труд с широко предназначение. Може да се използва както за по-нататъшното задълбочаване и развитие на научното познание, така и с оглед решаването на различни проблеми на социалната практика.
     Сигурни сме, че ако положат известни усилия да преодолеят монотонността на числата, в тази книга ще са в състояние да вникнат и дори да се увлекат също така неизкушени от научна литература жени и мъже от всички възрасти. А за отделната личност тя би могла да бъде източник на необходими ориентири при изработването на собствена жизнена стратегия.
     Монографията е плод на наблюдение на брачната система на нашия народ в момент, когато тя е атакувана от динамичните и радикалните промени на цялото сегашно наше общество. Извършено е в годините 1994/97 чрез поредица от емпирични социологически изследвания, обединени в обща научна програма.
     Целта на научната програма е:
   • да осигури информация за изискванията на нашите съвременници към собствения им брак;
   • да установи дали хората запазват доверие към брака като форма на социален живот;
   • да направи сравнително пълно описание на съвременната брачна система на нашия народ,      да прецени и обясни нейната стабилност, както и успеха или неуспеха, с който тя      изпълнява основните си функции;
   • да прецени и обясни разпространението на бракоразводите;
   • да хвърли поглед върху перспективите на брака в светлината на световните тенденции в      зараждането и утвърждаването на нови нетрадиционни форми на съжителство между      обвързани със сексуални, емоционални и битови взаимодействия партньори.

     Тази програма е сходна с програми, приложени през 1984, 1989 и 1990 от НИИМ. Има съпоставимост между резултатите от сегашното изследване с по-стари данни.
     Данните от споменатите по-горе по-стари изследвания (от 80-те и 70-те години) представяме в I-во Прил. Така читателят има на разположение основни резултати от почти цялата научна работа по проблемите на брака, извършвана у нас във втората половина на века.
     Във II-ро Прил. представяме сведения за самите изследвания, за да могат специалистите да се ориентират в техните параметри, вкл. достоверността и представителността на информацията.

     Какви ограничения си наложихме при изпълнението на целите на научната програма?
     Изследвахме само съвременния български брак - такъв какъвто той е в средата на 90-те години - като го сравнявахме единствено с брака от 70-те, 80-те и началото на 90-те години. Отделно бе направено проучване на съвременната чуждестранна литература и на някои статистически наблюдения на международни организации, но само за да се постави нашата брачна действителност в рамките на всеобщото развитие.
     Изучавахме брака извън взаимовръзката му със семейството. Всекидневното съзнание обикновено не прави разлика между понятията "брак" и "семейство", но реално те са две различни обединения. Най-общо казано бракът е съюз между съпрузи, а семейството - съюз между родители и деца.
     Още от много отдалечена древност брачният съюз се създава, за да се формира семейство. И огромната част от брачните съюзи функционират в семейна общност, като образуват заедно с децата си единна система. Обаче брачната двойка или брачната група (защото не малка част от народите на планетата допускат бракосъчетание между повече от двама души) е относително самостоятелен компонент на тази система.
     Освен това съществуват и брачни съюзи, които по желание на партньорите или по други причини остават временно или завинаги без потомство. Налице са и такива, чието израснало вече потомство се е отделило. Това са така да се каже безсемейни брачни образувания. Те още не са се превърнали (не могат да се превърнат) в компонент на семейство или са престанали да бъдат такъв.
     Най-сетне имало е и има безбрачни семейства, т.е. такива, които не съдържат в себе си обвързани в брачна връзка лица. В някои първобитни общества (подобни се откриват и до наши дни) хората живеят в семеен съюз на майки с техните деца. Съпрузите на жените от тези семейни общности са повече или по-малко епизодични партньори, срещите с които се устройват вън от семейното огнище. В днешно време у нас безбрачни са семействата на майки (респ. бащи), които нямат брачен партньор поради развод или овдовяване и живеят съвместно с децата си. Такива са също семействата на майки (респ. бащи), които не са встъпвали в брак, но са родили или осиновили деца.
     Така че бракът може да бъде обособен предмет на научен интерес. Доколкото притежава относителна, а в определени случаи - и пълна реална самостоятелност.
     Изследвахме брака без оглед на неговата поредност. У нас хората във втори или следващ брак общо са около 3%. Приблизително такъв бе и относителният им дял в нашата представителна за цялата страна извадка. Тя е формирана така, че бе невъзможно да получим достатъчно надеждна самостоятелна информация за взаимовръзките между отделните компоненти на повторните бракове. А да ги изследваме отделно нямахме възможност - много би се оскъпила работата ни.
     Не сме изучили специализирано градските и селските брачни съюзи, нито тези на отделните социални групи. От една страна, поради обема и начина на формиране на извадката - не разполагаме с достатъчно представителни данни за взаимовръзките между компонентите на включените в тях подгрупи. От друга - засега няма смисъл да се занимаваме с този проблем. В предишни изследвания открихме, че регионалната и социалната принадлежност на жените и мъжете, социалният произход, образованието им и други особености не предопределят съществени различия в брачния им начин на живот, в стабилността и успеха на брака им. Около половин век членовете на нашето общество живяха в приблизително еднакви социални и икономически условия, поради което в брачните съюзи на отделните подгрупи протичаха приблизително еднакви явления и процеси. Промените, извършени в разслояването на населението през последните години още не са изскристализирали в достатъчна степен, че да повлияят осезателно върху брачната връзка.
     Със сигурност щяхме да открием заслужаващи внимание особености на брачната действителност на онези подсъвкупности, които се обособяват по етнически или религиозен признак. Пак поради особеностите на извадката нямахме възможност да се занимаем и с тях.
     Намерихме за необходимо да обърнем внимание на новопоявилите се нетрадиционни, неузаконени съжителства. Ограничихме се да съберем информация само за хетеросексуалните двойки. Съжителствата на хомосексуалисти останаха извън нашия интерес поради своята екзотичност, а и поради много големите трудности, които би ни създало издирването и опознаването им. Впрочем ние не знаем дали у нас има относително трайни съжителства от тази разновидност.

     Монографията е аналитичен труд, но е подреден така, че да служи едновременно и като своеобразен справочник по отделни въпроси. Впрочем за тази цел сме включили обемен табличен материал.
     Надяваме се, че читателят ще бъде удовлетворенот представените данни и интерпретацията им. Наред с това данните биха могли да се обработят допълнително от други специалисти съответно на собствените им потребности и разбирания, или най-малкото да се "прочетат" с оглед на извличане на информация, която надхвърля познавателния аспект на направеното тук.
     Нашата книга може да изглежда странна в обстановката на днешната българска безпътица. Срути се един свят, все още не се оформя друг, а в хаоса на междувремието някакви чудаци се занимават със скъпи и рисковани неща. Защото такива академични занимания предполагат не свръхнеспокойни и бедни години, а условия за съсредоточена и търпелива работа, без да се мисли за парите и без страх, че никой няма да се заинтригува от обобщената обществена картина за неща, които считаме за интимни и много лични, или пък за абстрактни и академични във време на делничен прагматизъм. Но ние - авторката, ръководителят на емпиричните изследвания, провеждани три години поред (1994-1997) и издателят въпреки всичко извършихме тази необходима работа.
     Животът в България днес е труден, но жените и мъжете продължават да създават брачни съюзи. А брачната реалност и реалностите във всички останали области на социалното пространство са взаимно свързани и взаимно зависими. Ето защо трябва да се знае какво става сега с брака, как се справя той със задачите си, накъде върви.
     С този труд изпращаме едно свое послание към бъдещето. Сигурни сме, че през третото хилядолетие, а кой знае, може би и през четвъртото, специалистите по проблемите на брака ще се нуждаят от една панорама на брачното битие от нашите дни.

Обратно към началото