|
Динкова, Мария. "Бракът като представа…".
МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО, Михаил стр. 7-10 Монографията е изградена върху ЕСИ, финансирано и проведено от АССА-М, подготвено и осъществено от авторски колектив в състав: МИХАИЛ МИРЧЕВ к.ф.н. ст.н.с., научен ръководител МАРИЯ ДИНКОВА д-р. на социол.н. ст.н.с., експерт, изследовател, автор на анализа на съвкупните данни и на монографията БОРИС ЧАКАЛОВ к.ф.н. ст.н.с., модел на извадката КРЪСТИНА КАЗАКОВА и ДИАНА ЙОТИН, организация на набирането, обработка на индивидуалната първична информация, логически оглед и контрол на терена, документация на изследването СУЗАНА ВЕЛИКОВА, компютърна обработка на данните и графично оформление ИНФОРМАЦИОНЕН МАСИВ: Изследването е проведено въз основа на изследователска програма, приложена от НИИМ в ЕСИ "Стабилност на младежкия брак" през 1984 и в ЕСИ "Специфични черти и проблеми на младото семейство в община Варна" през 1989. Въз основа на този опит са доработени и актуализирани някои скали, има промени в лексиката на формулировките на въпросите и разновидностите на отговорите. Всичко това е направено със стремеж да не се променя техния смисъл и рангова съразмерност. Първичните данни в изследователския проект бяха набрани в периода 1994-1997 чрез поредица от национални представителни емпирични изследвания. В тях бяха включвани големи тематични блокове с емпирични индикатори. Защо приемаме, че натрупаната емпирична информация може да се счита като информация в рамките на едно изследване? За целта осигурихме редица методически предпоставки: • основната индикаторна структура на изследването бе апробирана в национално емпирично представително изследване през Май 1994; • във всяко следващо изследване бяха включвани отделни блокове с цел (1) повторение, за да се наблюдават евентуални промени във времето и (2) след като се повтарят възлови индикатори от първото изследване бяха включвани допълнителни индикатори и блокове, за да се разшири тематично изследователският проект; • всички изследвания, в които са включвани блокове с индикатори по тази проблематика, са проведени с извадки, които са еднотипни и съпоставими с извадката на първото изследване - това са отделни извадки от една извадка-майка. Контролирано е евентуалното изместване между извадките чрез девет социално демографски индикатора и четири методически индикатора за контрол на теренната работа на интервюорите; • чрез повторение и дублиране на възлови индикатори и сравняване на данните по тях в отделните изследвания се гарантира неизместване на данните поради работа на терена на анкетъорския екип или поради специфичен социален контекст. През 1994 изследването бе акцентирано върху ценностното отношение на нашия народ към брачния институт, описание на съвременната брачна система и относно успеха, с който тя изпълнява основните си функции; през 1995 бе акцентирано върху изучаването на брачните конфликти, представите за идеалния брак, идеалът за брачен партньор, както и върху развода; през 1996 - сексуалните отношения на брачните партньори преди брака, в брака и извън него; през 1997 отново бе проверено ценностното отношение към брачния институт и бе събрана нова информация за нетрадиционните брачни форми. ИЗВАДКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: МОДЕЛ (дизаин) на извадката: Извадките са стохастични, двустепенни, гнездови. Направени са по избирателните списъци - общо в страната те са 12691. Чрез прост случаен подбор са избрани 180 гнезда (избирателни секции), равномерно разпръснати по територията на цялата страна, и по 6 души във всяко едно от тях (с по 4 резерви). Извадкате са поименни. Всяко лице е посочено с трите имена, ЕГН и точен домашен адрес. Всяка извадка включва около 1100 лица - приблизително поравно мъже и жени. Всяка извадка е контролирана по десет социално-демографски разпределения ("паспортни") на генералната съвкупност на населението в България: възраст, пол, тип на населеното място, семейно положение, степен на образование, етническа и религиозна принадлежност, социална група, трудов статус, материално положение. През 1994, 1995 и 1996 индивидуалната информация бе набирана чрез еднотипни симетрични извадки - подизвадки от една извадка-майка. Съвкупните данни са представителни за населението на България от 16 до 70 години. През 1997 извадката бе еднотипна с горните, но бе възрастово ограничена до интервала от 16 до 30 години - бе "младежка". Във всички отделни изследвания данните са представителни поотделно за жените и за мъжете, за лицата с юридически брак, за неженените лица (никога невстъпили в брак), за разведените, овдовелите и за лицата в съжителство без юридически брак. МЕТОДИКА на извадката: Първа степен на извадката: чрез стратифициран случаен подбор са избрани 180 избирателни секции. Чрез този подбор се гарантира представителност по големина на населеното място и равномерно разпределение по територията на страната. Втора степен на извадката: по списъка на всяка избрана избирателна секция, след като се елиминират избирателите на възраст над 71 години, чрез прост случаен подбор се избират 10 души. Извадката е поименна - всяко лице в извадката е посочено с неговите три имена, точен домашен адрес и ЕГН. Анкетират се по 6 души във всяко гнездо. В списъка на всяко гнездо попадналите се пренареждат по възраст - от най-младите към най-възрастните. Планирано е във всяко гнездо да се анкетират по 6 човека - първите 6 от списъка на гнездото. Всеки от тях се посещава в дома му. Ако е невъзможно да бъде анкетирано някое от първите 6 лица (отказ, смърт, заминал), то се замества от следващото в списъка от 7 до 10 - те са резервите в гнездото. ОБЕМ на извадката: Обемът на извадката е около N 1100 изследвани лица. Той е определен чрез стандартната за такъв тип извадки формула:
където р = 10%; q = 1 - p; n = 6; r = 0,1; t² = 3.84; &Delta% ≈ 20%, при 95% вероятност. Този обем на извадката осигурява не по-малка от следната точност при различните относителни дялове:
КАЧЕСТВО на извадката: По принцип, считаме, че при днешните условия в България гнездовата поименна адресна извадка по избирателни списъци е най-надеждния тип извадка (въпреки неточността на списъците - около 10% от лицата не живеят на посочените адреси). Тя е много по-надеждна в сравнение с квотните извадки, стохастичните извадки по метода на Киш и др.под. Чрез такава извадка при нашите условия в най-голяма степен се контролират анкетьорите да не нарушават принципа за "равна възможност за попадане в извадката". Методиката на регистрация дисциплинира анкетьорите за стриктно спазване инструкцията за работа на терен, най-лесно се осъществява поименна проверка и контрол на теренната работа. В този смисъл тази извадка предотвратява в най-голяма степен систематични отклонения в изследваната съвкупност - отклоненията, които се дължат на склонността на анкетъорите да улесняват задълженията си като избягват респондентите от рискови социални групи. Десетте процента отпадащи от извадковите списъци се заместват по инструкция по квота с лице на еднаква възраст и еднакъв пол с отпадналото лице от същата териториална точка (съседен апартамент или къща, но не от едно и също домакинство). При контролиране на извадката съобразно "лице от извадката" или "заместване по квота" не сме установили никакви значими корелации по целия масив от данни, което ни дава основание да приемем, че чрез заместването по квота допълваме основната извадка без да я изместваме систематично. Чрез този метод на съчетаване на стохастична извадка по избирателни списъци и заместване на отпадналите по квота се постига, според нас, коректно изпълнение на пълния планиран обем извадка - без да се влошават качествата й. Анкетъорът подробно и точно описва всички случаи на отпадане на лице от основната извадка и заместването му по квота. При всяка анкета, включена в програмата, бе събирана информация за най-общото състояние на брака (стабилност, успех в изпълнението на функциите му, демографска характеристика на брачните партньори, юридическата им обвързаност) чрез еднотипни индикатори. По този начин бе проверена устойчивостта, респективно динамиката във функционирането и развитието на нашата брачна система. Веднага трябва да кажем, че информацията за основните състояния на брака във всички анкети общовзето очерта една устойчива картина. Динамика бе наблюдавана само в ценностното отношение към брака и в увеличаването на относителния дял на консенсуалните съюзи (юридически неоформените бракове). ВЪПРОСНИК: Използван е въпросник, оформен като отделна книжка за всяко изследвано лице. Тя се обработва самостоятелно, заедно с всички методически документи към нея. Повечето въпроси са затворени. В анализа са посочени случаите, в които въпросите са отворени. Затворените въпроси предполагат един отговор с няколко изключения с възможност за два или три отговора. Избраният отговор се изнася и вписва в специално квадратче вдясно от скалата. Средната дължина на скалата (без паспортните) е около 3-4 варианта за отговор. Няма чисти дихотомни въпроси, по същество дихотомните скали са дадени съответно с два положителни и с два отрицателни отговора. По изключение се използва скала с повече от 9 варианта за отговор. В част от скалите има разновидност "друго", която е отворена и предполага свободно попълване на друг отговор. В скалите няма разновидност "не зная", "колебание" - анкетъорите са инструктирани да регистрират в свободен текст всички случаи, в които изследваното лице видимо се затруднява да даде определен отговор. В случаите, когато се проявява видимо нежелание да се отговори искрено, анкетъорите регистрират това също в свободен текст. Блоковата структура на въпросника е съобразена с изискването изследваното лице: (1) постепенно да навлезне в темата; (2) да се създаде доверие към добронамереността на изследователя и рефлекс за искрен отговор; (3) да не се достига до преумора или до загуба на внимание и интерес в хода на отговарянето. МЕТОДИКА НА РЕГИСТРАЦИЯ на информацията: При всяко изследвано лице индивидуалната първична информация се събираше чрез стандартизирано индивидуално интервю - лице в лице. Изчита се формулировката на въпроса, изчаква се свободния отговор и се причислява към един от предложените варианти за отговор. ДОСТОВЕРНОСТ на индивидуалната първична информация: Интервюорският екип бе специално подбран и подготвен с оглед спецификата и деликатността на тематиката на това изследване. Той работи подчертано мотивирано. Паралелно с провеждането на интервюто във всяко интервю интервюорите имаха задача да наблюдават изследваното лице и в резултат от цялостното си общуване с него да дадат отговор на някои от най-важните въпроси, включени във въпросника. Тези отговори от наблюдение бяха използвани при логическия оглед на попълнените въпросници. Почти във всички случаи интервюто се провеждаше спокойно, отделяше му се достатъчно време, средното времетраене е 35-40 минути. Респондентите в масовия случаи не се притесняваха да споделят с непознатите им интервюори факти от интимния си живот. Обратното - почти навсякъде изследването бе посрещнато с явен интерес, откровеност и с готовност да се споделят проблемите. В 3-4% от случаите респондентите пожелаваха сами да попълнят въпросника (това се допуска по инструкция, но само при изрично желание от страна на изследваното лице). Анкетъорите са регистрирали малко случаи на незаинтересованост от тематиката или пък на умора в хода на работата (не повече от 2%). Осъществен е многоаспектен и прецизен логически оглед на всеки въпросник. Делът на неотговорилите е извънредно нисък - най-много до 2-3%. Считаме, че достоверността на индивидуалната първична информация е изключително висока. ОБРАБОТКА НА СЪВКУПНАТА ИНФОРМАЦИЯ: Извършена е чрез специализирания пакет SPSS. Всички едномерни и основните кросразпределения са анализирани чрез методическите контроли за искреност и достоверност на отговорите. Не регистрирахме съществени отклонения, в отделни изключения са направени съответни претегляния на съвкупните разпределения. В кросразпределенията са използвани класически коефициенти на корелация, например, Крамер. От групи въпроси са произвеждани нови комбинаторни скали (рангови или номинални) - чрез агрегиране на групи от комбинации между отговорите на включените отделни индикатори от въпросника, въз основа на избран от автора съдържателен критерии. Методиката им е описана в текста. Михаил Мирчев Обратно към началото |
Национална конференция