|
Ячкова, Миролюба. Семейството в България между XX и XXI век. Предпоставки, анализи, прогнози.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ стр. 205-207 Няма съмнение, че първостепенният проблем на България през ХХДI век ще бъде демографският, а оттук – и състоянието на семейството като естествена среда за възпроизводството на нацията. Също така не подлежи на съмнение, че светът се развива по логиката на общи закономерности – действащи в различни отрязъци на историческото време, придобиващи различни нюанси и измерения в зависимост от националната специфика, но еднопосочни като дух и съдържание. Бракът, а още по-малко семейството, не са обречени на историческа забрава и отмиране. Тях ги e имало, има и ще ги има – в тази форма, която е най-адекватна и приемлива за конкретната личностна и обществена ситуация. Умират само изживелите времето си семейни модели и форми, защото влизат в противоречие с развитието на социума и потребностите на личността. Семейството е възникнало, появило се е на историческата сцена като група за отглеждане на деца и може да изчезне само с гибелта на цивилизацията. Вероятно нашите деца няма да изпитват нашите съмнения, раздвоения, песимизъм и угризения, избирайки формата, в която да живеят и отглеждат децата си – измежду множеството равнопоставени и социално гарантирани възможности, включително и юридически брак. Някога Лондонският симпозиум за бъдещето на брака /1970 г./ свърза нарастването на сексуалната свобода с излизане извън взаимоотношенията, наречени "семейство" и навлизане в едно много по-широко поле на човешките отношения. Сега, от позицията на времето можем да кажем, че "сексуалната революция" на сърдитите млади хора разклати позициите на брака, но нито го унищожи, нито успя да постави под сериозно съмнение отношенията, които предполага семейството. Едно международно сравнително изследване /"Представите за света през 2000-та година"/, извършено през 70-те години на ХХ век от Европейския координационен център за изследвания и документация в областта на социалните науки заключава, че семейство не е изгубило своята значимост, че мъжете и жените (в много по-голяма степен) биха искали по-голяма привързаност към семейството. Времето потвърди тези изводи. И ние, българите, в началото на ХХIД век несъмнено бихме могли да се присъединим към тях. В този ред на мисли (вместо заключение) отново ще използваме прогноза – според изследване на британската фондация "Бъдеще"<1>. Не за да търсим след време потвърждение на нечия правота, а заради нуждата от малко повече оптимизъм в настоящето. А основания има: • бебетата, родени през ХХIД век, ще живеят до 120 год. благодарение на напредъка на медицината; ще сменят поне 3 пъти брачните си партньори; ще започват бизнес още на 20 год.; понятието "професия за цял живот" ще отмре – хората ще сменят различни поприща; • децата на новия век ще тръгват на училище 3-годишни, ще се пенсионират на 80, ще карат второ и трето висше образование съответно на 48 и 60 год.; новото поколение ще живее с родителите си до 23-годишна възраст, а първото си висше образование ще завършва на 25 год.; • бракът постепенно ще загуби престиж като институция. Над 70% от двойките през новия век просто ще съжителстват, без да бъдат обвързани. Въпреки това семейните връзки ще запазят своята роля; • жените ще раждат значително по-късно заради кариерата – с първо бебе ще се сдобиват чак на 32 год.. Около една трета от тях ще предпочетат изобщо да нямат деца; • заради увеличената продължителност на живота всички деца ще имат живи баби и прабаби, които ще помагат на родителите в отглеждането и възпитанието. Може би българският случай няма да изглежда точно така в подробностите. Но едно е сигурно – деца ще се раждат. Надяваме се, че те ще са точно толкова, колкото изисква неумолимата природна логика на равновесието. А ние, днешните родители и днешното общество, сме най-отговорните участници в нейното формиране. ----------------------- <1> Публикувана във в. "Мирър", 30.10.1999, препечатана във в. "24 часа", 31.10.2000. Обратно към началото |
Национална конференция