ASSA - M

Ячкова, Миролюба. Семейството в България между XX и XXI век. Предпоставки, анализи, прогнози.

УВОД

стр. 7-11

     Наричат го "най-малката клетка на обществото". Вярно е. Както отделните килийки образуват пчелна пита, така и отделните семейства формират голямата обществена организация. И ако някъде нещо не е доизградено, това винаги се отразява на цялото.
     Семейството е най-старата и най-устойчивата социална организация. Ако приемем за вярно, че далечният прапрародител на днешния човек е хомоеректикус, бихме могли да предположим, че и семейството като група за гледане на деца е на над един милион години. Колко "над" е въпрос на въображение и хипотези, но не това е главното за настоящото изследване. По-важно е, че устойчивостта е функция на необходимостта – от продължение (на себе си и на рода), от грижи за оцеляването и развитието на потомството, от закрила и взаимна помощ в опасни моменти, от защитена сфера на интимността. Друг е въпросът откъде идва тази необходимост. Колкото и да е странно, но нито еволюционистките теории, нито съвременната високотехнологична наука, нито дори пълното описание на човешкия геном в самия край на XX век, не могат да дадат задоволително обяснение на двуполовостта като универсален принцип в живата природа. Защо има два пола, кога и как са се диференцирали, наистина ли произлизат един от друг? Дали е грешка удоволствието на Ева да вкуси забранения плод и щеше ли Адам да се изкуши, ако беше сам? И ако са прави онези изследователи, които твърдят, че забраненият плод всъщност е познанието за човешкото възпроизводство – не трябва ли да си помислим, че дървото е било там, в Райската градина, именно за да бъде откъсната ябълката? Другото би било случайност. Но да не подценяваме случайностите – XX век ни даде научни теории, които изпълват тази категория с друг смисъл: при кръстосването на две различни закономерности в точката на пресичането възниква случайност, която става определена. Може би точно така е възникнало семейството? Досега не е доказано, но и никой не е отхвърлил догадката с доказателства.
     Предлаганото изследване е построено върху много източници – социологически проучвания; статистически данни; научни, художествени, футуристични, медийни материали; собствени наблюдения и размисли. То е логическо продължение на книгата Семейството и подготовката за него (АССА-М, С., 1997 г.). Но сега ударението се поставя върху органичната връзка на съвременната българска семейно-брачна проблематика с новите явления в социалния свят, произтичащи от неговата глобализация; от съвременните техники и технологии на комуникация и информационно взаимодействие; от коренно променената взаимовръзка между двата пола в отделните сфери на българския и световния социум; от новата ситуация на детето в пазарните реалности и информационното време; от съвременните функции на държавата по отношение формирането, развитието, функционирането на семейството и точките на пресичане на личен, семеен, национален интерес.
     Водещо в изследването е разбирането, че една модерна теория за брака и семейството разглежда днешното човечество като непрестанна обмяна на информация, вследствие на което отношенията между хората (респ. състоянието на обществото) не са константна величина - нито в определена социална система, нито дори в рамките на семейството. Перманентните релации не са само възпроизводство на едни и същи константи, а непрестанно производство на нови; светът вече е така обвързан, че на практика върви към унификация на възгледите си - и България въобще не е изключение в този смисъл, включително и по отношение на процесите в семейно-брачната сфера. И ако някъде има известни различия, то те се дължат на пречупването на тенденцията през националния характер, а не на същността й. Модерната теория се основава на разбирането, че светът и семейството правят завой. И тъй като модерността не е нищо друго освен глобализация, освен зачитане на другия - същината на завоя е толерантността във всичките й измерения: физическа, духовна, емоционална, интелектуална, светогледна, религиозна, расова, етническа, интернационална, междуполова, ролева и т.н. Една глобална толерантност, характеризираща един глобален свят. От тази позиция редица явления у нас стават обясними и разбираеми - дестабилизацията на партньорството и съпружеството в брака; прекомерно бързият ръст на извънбрачните раждания и самотното родителство; увеличаването на непълните семейства в геометрична прогресия; привлекателността на консенсуалните съюзи сред определени групи на населението; прохождащата тенденция за практически отказ от семейство и деца и т.н. Всичко това наистина изглежда кризисно и конфликтно - но от гледна точка на повечето от толерираните досега семейни теории, включващи моралистична и дидактическа презумпция за това какво "трябва" да е семейството - като форма, като възпитателна среда, като отношения, като ценности, като структура, като социални роли и т.н. Модерността обаче навежда на мисълта, че става дума по-скоро за вибрации, които представляват търсенето на адекватната за времето и интересите на хората съдържателна форма. И точно затова, говорейки за най-древната форма на човешко съжителство, изследвайки нейните български измерения, не можем да подминем индикациите на новото. Не просто да разсъждаваме отмира ли досегашният брак и основаното на него семейство и каква форма го (или би могла да го) замества или измества, а да направим опит да погледнем в дълбочината на процесите, в тяхната качественост.
     Това е и главната цел на предлаганото изследване: чрез анализа на два различни аспекта на семейно-брачната реалност - съвременните демографски процеси и подготовката на новите поколения за брачен и семеен живот - да търсим модуса, верния подход към неоспоримата форма на съжителство и реализация на човека, наречена "семейство". Модусът - като хармонично съчетаване на индивидуални права и обществена необходимост в днешната българска ситуация. На тази основа ще се движим към кристализацията, визията за основните задачи на семейната политика в една модерна социална държава, каквато Република България по Конституция е или би трябвало да бъде.
     Семейство и Време - може би това е синтезираният лайтмотив на анализа. Семейството като неотменен атрибут на човешката цивилизация, от нейната зора до днес и завинаги. Времето като минало, настояще и бъдеще, събрано тук и сега. Време, което ни люшка (като индивиди, семейства, социални групи, народи) между крайности: глобализация и стремеж към обособяване и диференциране; свобода и необходимост; желано и действително; очаквания и реалност. Време, което ни предлага голяма динамика не само в демографските процеси, но и в семейно-брачната сфера, а по думите на Алвин Тофлър, "ако настъпят промени в живота на семейството, или по-общо – в социосферата, ще настъпят приспособителни (или съпротивителни) промени и навсякъде другаде в системата".
     Всъщност именно тях, промените в живота на семейството, ще търсим в следващото изложение. С надеждата, че ще уловим и знаци за приспособяване. Или съпротива.

Обратно към началото