|
Филипов, Димитър. "Леля Ванга. Святост и мъдрост"
ПЪРВА ГЛАВА ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ стр. 17-21 Истината е, че леля Ванга е обект на крайно разнолик интерес и някаква атмосфера на загадъчност и тайнственост продължава да цари около нея. Стотици хиляди хора от България и света са потърсили при нея помощ, утеха или изцеление. Всички те са убедени, че са имали шанс да срещнат удивителни, необясними, но реални способности, които са и нова форма на познание. Без да дирят философско обяснение, за тях не съществува никакво съмнение в истинността на получената информация. Но за определен кръг от обществеността продължава да надделява куриозното, занимателното, примесено с немалка доза мистика. От преразказвани случки и впечатления се получава повече от странна информационна смесица, граничеща понякога с пародийност. Прокрадващото се тук и там неверие в дарбата на леля Ванга е своеобразен парадокс за съвременната цивилизация. Би могъл да се нарече "парадокс на консерватизма", "информационен парадокс" или "цивилизационен парадокс". Но несъмнено то е белег на ненормална ситуация в осветляването на уникално явление за историята - леля Ванга. Американският учен Ноам Чомски формулира проблем за съвременното човешко познание, наречен от него "Проблем на Оруел": как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация? В случая с леля Ванга този проблем е още по-подчертано парадоксален. Озадачаващо е защо науката не проявява почти никакъв интерес. Изразходват се милиардни доларови средства за космически телескопи и комуникационни съоръжения, с малка надежда да се уловят радиосигнали от далечни цивилизации и космически обекти, отстоящи на милиони светлинни години, а тук, до нас и сред нас се намираше колосален прозорец към нова информация - за същността, структурата и формите на живота. Ние минаваме покрай него, без да го забележим и без да пожелаем дори само да надзърнем през него. Има ли наистина тайнства, които са забранени за човека? Библейското твърдение, че тайното принадлежи на Бога, а само явното е дадено на човека, за да го изпълнява, не е приемливо. Няма тайнства на живота. Има неопознати неща. Тайнството се създава от онова, което се мълви от уста на уста, споменава се полугласно и много често метафорично. Има само неопознати и нерешени проблеми на живота. Те се превърнаха в тежки воденични камъни за съвременната цивилизация. През хилядолетията зад нас познанието в различните му форми - наука, изкуство, религия, е било най-вече средство за преживяване, но и любопитство. Днес то стана въпрос за оцеляване на цивилизацията. Изтъкнати учени са единодушни, че днешният модел на цивилизацията е порочен и трябва да се дири нов. Духовните, нравствените поражения и екологическите опустошения, а не термоядреното оръжие, станаха главната заплаха от цивилизационен апокалипсис. Леля Ванга не е тайнство. Тя е превърната в тайнство от незнанието и нежеланието да се вникне в същността на нейните способности. Тя самата не претендира за изключителна роля, основател на религиозна секта или на някакъв фетишизиран култ, нито пък че е пратеник на Бога. Тя живя тихо и скромно и помагаше на хората. Не вдигаше шум около себе си и не обичаше да се шуми. Не се блазнеше от слава и почести. Тя просто помагаше на човека, без да дири благодарност и отплата. Способностите, с които е надарена леля Ванга, и информацията, която тече от тоя чист извор на живота, заслужават да бъдат възприети като възможност за нов подход и форма на познанието. Достоверността на нейната информация е вън от всяко съмнение. Може да бъде проверена и доказана чрез обикновено социологическо изследване. Независимо дали става дума за възможността да прониква във всяко кътче на пространството и времето, да вижда бъдещето, да разговаря с отвъдното и да оценява мигновено неуловимите иначе от какъвто и да било научен инструмент чрез пряко наблюдение интелект, морал, воля и характер на личността. Съвременната наука се е родила от експеримента от времето на Галилей и оттогава неизменно почива в неговата прегръдка. Постигна изумителни резултати, отведе човека в космоса и разшири несравнимо производителните му сили. Но тя страда вече от съществен порок - откъснатост от нравствените и хуманистичните принципи на обществото. Науката и породените от нея технологии изпаднаха в опасна за човечеството хипертрофия. Някогашният въпрос на Русо - ще облагороди ли науката нравите на обществото, вече е безсмислен. Защото е ясно: науката е вече опасно едностранчива в развитието си и един от факторите на очертаващата се все по-застрашително цивилизационна катастрофа. Ако науката не потърси нравствените и хуманистичните извори на живота, за да им се подчини, тя ще го погуби. Способностите и познанието на леля Ванга са от най-голяма цивилизационна стойност. Теоретичното осмисляне на нейните способности е в състояние да стимулира и породи ново, полезно за човечеството знание, което да съчетава обективността на истината с нравствените цели и хуманистичния смисъл на живота. Заради това една от скромните цели на настоящата работа е да се привлече вниманието към теоретико-познавателните аспекти на дарбата на леля Ванга. Тя би могла да допринесе за по-дълбоко вникване в основите и пружините на живота. Физиката се стреми към Теорията на великото обединение, която е способна да обясни всички процеси във Вселената. Може би загадката не е само в разкриването на единството на четирите сили - слабите и силните взаимодействия, електромагнитното поле и гравитацията. Вселената не е една, твърди вече физичната наука. Вероятно и земната цивилизация не е самотна в космическия океан. Безкрайността на формите на битието като теоретична аксиома не е свързана само с неговата физическа реалност. Тогава защо психическото свойство на материалния свят да се ограничава само в земното му проявление? Няма никакви логически основания. Ако с експеримент не е доказуемо, хипотезата ще помогне. Нютон казваше: "Аз не се занимавам с хипотези." Но от хипотезата се родиха велики истини. Днес Стивън Хокинг изтъква: "Няма важна теория, която да е била придвижена напред само въз основа на експеримента", "теорията прави предвиждания, които впоследствие трябва да бъдат проверени чрез наблюдение". Тъкмо методът на хипотезата е необходим в обяснението на способностите на леля Ванга. Леля Ванга е безценно богатство за България и за света, неизчерпаем източник на информация, във висша степен полезна за живота. За теорията винаги са съществували три големи въпроса: какво, как и защо? Третият въпрос е най-труден и най-сложен. Но преди да се стигне до него, трябва да се даде отговор на първите два. Обществото днес непрекъснато си служи с така наречените "филтри" - идеологически, културни, политически и т.н. Това е едно хитро измислено понятие за действия, които на обикновен език се наричат цензура или манипулиране на общественото съзнание. В демократичното общество се предполага, че общественото мнение трябва да бъде единствен филтър. Но на него в много елегантни форми непрекъснато му се налагат готови рецепти и решения, които огромната част от населението не е в състояние самостоятелно да прецени, поради което ги възприема безусловно. По отношение на леля Ванга не бива да има никакви филтри. Нека всеки сам за себе си преценява фактите. И сам да ги поднася на собственото си съзнание. Същност на науката е, че подхожда с критериите на съмнението и истината, като не забравя фундаменталния принцип, че ако даден факт не може да се обясни за момента, това не означава, че той не съществува. А такъв факт с космически измерения е леля Ванга.Тя е цивилизационно явление с космически измерения, което подбужда към нов размисъл за смисъла и същността на живота тук, на Земята, и за неговата организация във Вселената. И така, първото ми запознанство с леля Ванга стана през октомври 1981 г. Срещата бе организирана от наше близко приятелско семейство - Ева и Спас Христови. С тях след това често заедно посещавахме Рупите. Да се влезе при леля Ванга беше много трудно. Струпваха се безброй хора. Общината даваше бележки, записваха желаещите и обикновено трябваше да се чака година или година и половина. Но неотложните случаи леля Ванга сама решаваше. С тайнствените си способности тя отгатваше кой сред стотиците пред нейната врата трябва да влезе незабавно. Обикновено извикваше по име или пък по някои белези на неволята. Тълпата мълчаливо сторваше път, без да протестира и без да завижда - знаеше, че се касае за голяма мъка. Чужденците също така се ползваха с известни привилегии, но по принцип и те изчакваха няколко дни. Хората отсядаха по хотели и частни домове в очакване на своя ред. Или търсеха посредници да им уредят по-бърза среща. Леля Ванга много се дразнеше от опитите за ходатайства. Всеки трябваше да си чака реда. Но затова пък неделните дни и вечерите, времето за почивка, тя отделяше всъщност за допълнителни срещи с близки, приятели и с официални лица, които също се ползваха с предимство. Аз ходех в Рупите само неделен ден. Така искаше леля Ванга. Обикновено със съпругата ми Надя или с някое приятелско семейство... Обратно към началото |
