|
Филипов, Димитър. "Леля Ванга. Святост и мъдрост"
ПРЕДГОВОР Към първото издание стр. 9-12 Леля Ванга ни напусна съвсем неочаквано. И дори необяснимо. Знаехме за нейното заболяване, виждахме изписани на благородното й лице стенание и болка, чувствахме нечовешките усилия да поддържа бодър дух. Но... подсъзнателно се надявахме, че тя е безсмъртна. Очевидните признаци на тежко страдание възприемахме по-скоро за свидетелства, че тя е в състояние да победи човешкото безсилие. Пристигнах в болницата точно в оня тъжен, скръбен до безкрай миг, когато тя издъхна. Казаха ми. И все пак аз още не можех да го приема като реалност. Още повече, че в последно време тя често повтаряше с изключителна воля в интонацията на гласа: "Аз пак ще оздравея!". Навярно никога и никой от нейните близки не е предполагал, че краят ще настъпи така бързо. Но дали е край? И какво означава смъртта? Този въпрос не е мистика, нито пък е от сферата на теологията. Животът на леля Ванга показва, че това е един от централните въпроси на живота и следователно трябва да се наложи като централен проблем за научното познание. Намерението ми да напиша книга за леля Ванга възникна сравнително късно. През януари 1990 г. плахо я запитах. Тя замълча и след това твърдо каза: "Добре... разрешавам ти... Ти знаеш какво да пишеш." И после добави, че ще ми каже кога да публикувам. Едва през октомври 1994 г. тя сама поде разговор. Дотогава бяхме разговаряли за други мои ръкописи. И при нейния въпрос "Какво става с книгата" аз помислих, че се интересува от други мои заглавия. След това уточни. Бях много радостен. Още повече, че нейното условие беше много интересно и примамливо: "Ти ще носиш каквото си написал, а аз ще кажа дали е харно или не е харно." Това означаваше много допълнителни разговори по най-интересните теми и нова информация. На срещата си на 18 декември аз творчески възбуден й разказах за схемата на книгата и й донесох пет тетрадки, изписани на стенографски. Тя едва-едва, почти незабележимо докосна ръкописа и лаконично отсече, че мога да го дам за печат. Когато поясних, че книгата е разработена в седем глави, тя пак кратко отвърна: "Знам." В следващите месеци я питах и за издателството, на което да предложа ръкописа. Отпечатването обаче се забави. Сега като размишлявам, стигам до извода, че тя желаеше това. А първоначално, през октомври, истински се зарадва, че започвам да пиша книгата за нея. Ще допълня следното. След като си даде съгласието в началото на 1990 г. да пиша за нея книга, леля Ванга започна много подробно да ми разказва с кого се е срещала, за какво са разговаряли, какви са впечатленията й. Обикновено тя водеше разговора и налагаше темите. Така че се смятам за длъжен да предам точно онова, което ми е казала, независимо дали то ми се нрави или не. Предлаганата книга е плод на повече от сто срещи с леля Ванга. Първата беше през октомври 1981 г. Тя се случи някак неочаквано, спонтанно, до голяма степен дори против волята ми. Защото внушенията и предразсъдъците на един краен атеизъм пораждаха не толкова резерви, колкото негативно отношение към подобен род феномени. Но още в първия миг, там, в малката, тясна и скромно подредена стаичка в Рупите, с обикновена пейка вместо столове и с малка, груба масичка, завладян от внезапно и необяснимо вътрешно напрежение, неверието ми бе разсеяно. Аз напълно се предадох, докоснал се до съвършено различен и непознат дотогава свят на реалностите. Почувствах, че се намирам пред нещо неизвестно и необятно, неразбираемо, но реално, пред което човек немее и духовно се разсъблича, остава насаме със собствената си съвест и пред собственото си съзнание. Един свят, пред който не се хитрува, ласкателства или прикрива. Просто не е възможно. И не е необходимо. Човек застава сам пред собственото си огледало и света, без да е предрешен и да заема пози и актьорски роли. Аз не разсъждавах. Просто слушах удивен и слисан поглъщах информация. После се появи любопитството. Почти веднага се роди научният интерес за обяснение същността на способностите на леля Ванга и формите на живот, които стоят зад тях. А накрая вече и дълбоко уважение, пълно преклонение пред богатството на човешките качества, които съставляват личностната същност на леля Ванга. Информацията и впечатленията от тия срещи са старателно и, мога да твърдя, добросъвестно документирани в текст от повече от 1500 страници. Възможно е един ден той да представлява интерес като автентично доказателство. Съзнавам, че съм безпомощен да обхвана цялото им смислово съдържание. Науката опасно се приближи до оня от десетилетия предсказван хоризонт, когато по-дълбокото навлизане в същността на природата неимоверно се затруднява от прекалената й диференциация. За да се обяснят способностите на леля Ванга и явленията, които стоят зад тях, са необходими специалното внимание и усилията на цели корпуси от съвременното познание. Всички факти, представени в настоящата работа, са получени от моя непосредствен контакт с леля Ванга. Тук следва да отбележа, че един и същи факт често се предава по различен начин от двама непосредствени наблюдатели. Една от причините е, че за леля Ванга е характерна лаконичност и много често метафоричност на фразата. Тя има богата мимика и за да бъде разбрана, трябва да се имат предвид невербалните изрази. Поради това различията във възприемането и тълкуването на нейната мисъл са почти неизбежни. В България е натрупана огромна информация от лични срещи с леля Ванга. Но как да се отсеят особеностите на индивидуалната интерпретация? Заради това най-добре е да се пие вода направо от извора. От сравнително пространните бележки на дневника и от размишленията около тях, в настоящата работа съм насочил вниманието главно в три направления: • да представя обикновените човешки качества и необичайните способности на леля Ванга чрез описателния метод; • да опиша отношението на леля Ванга към тенденциите и събитията на живота, към отделни политици и обществени дейци; • да изкажа някои съображения за възможни свойства и форми на живота, така както може да се съди от информацията, получена от леля Ванга. Дълбокото ми убеждение е, че леля Ванга е уникален исторически шанс световната цивилизация да проникне много по-дълбоко в природата на човека и да опознае себе си. Леля Ванга е пренебрегвана възможност да се прозрат нови фундаментални закономерности на живота и Вселената. За опознаване на нейните способности неверието и рутината са напълно неуместни. Присъщият досега на науката критичен подход е приложим по-скоро към знанието на "здравия разум". Леля Ванга е израз на настъпващ нов познавателен модел за света. Ноември 1998 София Обратно към началото |
