|
Маринова, Емилия. Жан Пиаже. Двата морала.
ВЪВЕДЕНИЕ стр. 7-20 Годината е 1932. Jean Piaget публикува поредното си експериментално изследване "Моралното сьждение на детето<1>". Един факт от една научна биография. На пръв поглед. Сега, шестдесет и шест години по-късно, едва ли някой, запознат с психологията на морала мисли така. Това е единственото произведение на Jean Piaget, изцяло посветено на моралното мислене на детето. Каква е причината то да постави началото на едно цяло направление в психологията на морала - когнитивното? С "Моралното съждение на детето" завършва ранният период<2> в творчеството на J. Piaget. До този момент за много кратко време /роден е през 1896/ той е извървял дългия път от биологията /публикациите му от 1917-1918 са посветени на мекотелите/, през философските въпроси на биологията /в "Изследването"<3>, издадено през 1918 се анализират философският и теоретико-познавателният подход към биологията/, към психологията на познанието. Вече е провел първите си експериментални изследвания на детското мислене и се е убедил в значимостта на когнитивните процеси за индивидуалното развитие. Издадени са "Речта и мисленето на детето"<4> /1923/, "Съждението и умозаключението на детето"<5> /1926/, "Представата на детето за света"<6> /1926/, "Физическата причинност при детето"<7> /1927/. Изминатият научен път определя обхвата на научните интереси. През "ранния" период от своето творчество J. Piaget формулира основните принципи на своя научен подход. Три от тях имат особено значение за обяснението на моралното развитие на детето. Първият е принципът на комплексността. Дава се едно широко тълкуване на психологическото обяснение, като се използуват постиженията не само на тясно психологическата наука, но и постиженията в биологията, философията, логиката, математиката и социологията. Второ, "помощта" на естествените науки при решаването на гносеологическите проблеми е на методологично равнище - използуват се специфичните за дадената наука обяснителни схеми или понятия. Трето, търси се "логическата организация"<8> в поведението и в мисловните процеси. По този начин се формулира принципът на обяснението на процеса на развитие чрез развитието на формалните структури. Това са принципи, които се разгръщат в "Психологията на интелекта", в "Логика и психология", в "Генезисът на числото при детето" , в "Експерименталната психология"<10> и т.н., но тук, в ранните трудове те са вече формулирани. Нещо повече, те реално се прилагат при обяснението на когнитивните и афективните процеси. До публикуването на "Моралното съдържание на детето" са излезли от печат две изследвания, които плахо поставят проблемите на моралното развитие на детето. Едната работа е на Macaulay и Watkins /издадена през 1925/, а другата - на Hartshorne и Мау /1928-30/. И двете са посветени на експерименталното изучаване на моралните ценности, но достигат до изводи, които взаимно се изключват. Macaulay и Watkiпs<11> предлагат на деца от различни възрастови групи да посочат: първо, най-големите белй, които биха направили, ако са сами и, второ, да изброят личностите, на които биха искали да приличат. На основата на получените резултати се прави извод за цялостния характер на моралното развитие на детето. Hartshorne и Мау<12> изучават моралното поведение на деца в училищна възраст и доказват ситуативността на моралния характер. Счита се, че не може да се говори за морален характер в термините на моралната устойчивост. Тези две публикации остават дълго време незабелязани и не може да се каже, че дават първоначалния тласък в експерименталното изследване на моралното развитие. Hartshorne и Мау излизат на сцената на научните спорове по-късно, когато в дискусия с тях L. Kohlberg защитава своята формална интерпретация на моралния характер. Въпросните публикации остават незабелязани и от J. Piaget, тъй като не срещаме нито позоваване, нито коментар на публикуваните резултати. Философите, които сам J. Piaget посочва като значими източници на научното си израстване са I. Кant, O. Comte и A. Вergson. В случая с I. Кant<13> важен е неговият рационализъм, понятия като "морална хетерономия", "морална автономия" и "уважение към правилото". У позитивиста O. Comte<14> изходна точка за J. Piaget е неговата теория за трите стадия на интелектуалната еволюция на обществото и идеята за "социалната статика" и "социалната динамика" в социологическия анализ на обществото. A. Вergson<15> и неговото учение за интелекта и интуицията също оказват влияние върху J. Piaget. Развитието на детското мислене се оформя като негов траен научен интерес. Когнитивното се превръща в най-значимият акцент на творчеството му. J. Piaget е убеден, че генезисът на когнитивните структури е условие и показател за цялостното развитие на индивида. Ето защо към обяснението на моралното развитие се подхожда с методите на когнитивния анализ. J. Piaget въвежда в анализа на моралното развитие понятията "егоцентризъм", "аутизъм", "реализъм" /които са типични за неговия когнитивен анализ и са определени в термините на когнитивното развитие/, като търси техните афективни аналози. Паралелното развитие на интелектуалните и моралните процеси е основен обяснителен похват на автора и това ще бъде показано в хода на нашето изложение. Воден от своите ранни научни предпочитания, J. Piaget въвежда в обяснението на когнитивното и афективното развитие понятия, които са характерни за биологията. Такива са понятията "асимилация", "акомодация" и "адаптация". Той се опира и върху психологията на развитието и генетичната епистемология, които синтезират в себе си методологичните възможности на биологията при изучаването на човешката психика и на познавателните процеси. Генетическият подход е основна характеристика на неговата психология. Развитието на психиката е представено чрез генезиса на елементарните психични структури. По-късно B. Inhelder<16> систематизира основните принципи на генетическия анализ, но тук, в ранните трудове на J. Piaget този подход вече е методологичен факт. Апаратът на стадийността, този така типичен за генетическия анализ метод, се използува при обяснението на "непрекъснатия процес на развитие" на моралното правило и на моралното съждение. L. von Bertalanffy<17> е един автор, чиито възгледи силно впечатляват J. Piaget. През 1928 той публикува своята "теория на отворените биологични системи". Основното свойство /еквифиналност/ на тези системи е да достигат своето крайно състояние, независимо от нарушаването на началните условия на системата. J. Piaget обяснява индивидуалното развитие с равновесието на асимилационно-акомодационните структури<18>. При описанието на отворените биологични системи Bertalanffy използува формалния апарат на физичната химия и термодинамиката. Към формалното обяснение се стреми и J. Piaget. В края на 40-те години Bertalanffy разширява задачата си, като работи върху основите на една "обща теория на системите"<19>. Една от нейните цели е да се докаже, че научното знание може да се синтезира, като се покаже изоморфизма на законите, обясняващи различните области на реалността. В "Експерименталното изследване"<20> J. Piaget въвежда понятието "изоморфизъм" при обяснението на явленията на съзнанието. J. Piaget възприема идеята за операционалния подход към мисленето, за операционалната структура на мислителната дейност<21>, но не и операционализма като философско течение<22>. Равновесието и обратимостта на операционалните структури в интелекта и реципрочността на социалните отношения са основни понятия, с които се обяснява моралът на едностранното и моралът на взаимното уважение. Формалният подход на J. Piaget се основава на удивителното познаване на постиженията на математическата логика. В своите трудове той отграничава логиката на изучавания процес от логиката на неговото обяснение. Това е особено съществено, за да се разбере формалния характер на обяснението на моралното развитие чрез понятието за "двата морала". Логико-алгебричните структури имат съществено място в обяснението на когнитивните процеси. "Група", "групиране" са понятия, които се въвеждат в анализа.<23> Възникването на структурализма<24> в началото на двадесети век е свързано с прехода на хуманитарните науки от описателно-емпирично към абстрактно-теоретично ниво на изследване. Структурният метод, моделирането, формализирането и математизирането на анализа се считат за негови основни характеристики. Структурният метод на изследване се гради върху разкриването на онези отношения в изучавания обект, които остават непроменени в хода на преобразуванията. Структурата - това е не просто "устойчивият скелет" на изучавания обект, а онази устойчива съвкупност от правила, по които от един обект може да се получи втори, трети и така нататък чрез разместване на неговите елементи или чрез симетрични преобразувания. Структурният метод акцентира върху отношението между елементите на системата и техните системообразуващи свойства.<25> Структурният подход е силно застъпен при френските социолози. E. Durkheim , социолог-позитивист, основател на френската социологическа школа, прилага структурно-функционалния анализ в социологията. Той съчетава представата за обществото като интегрирано цяло с обяснението на обществото чрез анализ на неговите "елементарни" форми. P. Fauconnet<27>, на когото J. Piaget се позовава, принадлежи към френската социологическа школа, основана от Е. Durkheim в 1900 г. В продължение на тридесет години тази школа е най-авторитетният научен форум във френската социология. Това са годините, когато J. Piaget израства като изследовател и учен. Френската социологическа мисъл е "люлката", в която оформя своите възгледи J. Piaget. Структурализмът е основна характеристика на неговото обяснение на когнитивното, социалното и моралното развитие. Близък до тази социологическа общност е и L. Levi-Bruhl<28>, който защитава идеята за "двата типа мислене" в развитието на обществото - дологично и логично. Той счита, че дологичното и логичното мислене могат да се срещнат във всяко едно общество, но мисленето на първобитния човек е предимно дологично. Това не означава, че само цивилизованият човек може да мисли логично, или че цивилизованият човек мисли само логично. J. Piaget възприема схемата на двата типа мислене в развитието на обществото и обяснява интелектуалното развитие чрез двата типа мисловност - дологична и логична. Има когнитивни структури /на логическото мислене/, които с времето придобиват все по-голямо значение, за сметка на други /на дологичното мислене/, които времето ще омаловажи - това твърдение е в сила при Levi-Bruhl и при J. Piaget; само измерението на времето при двамата е различно. Ще покажем по-късно как заедно с двата типа мисловност J. Piaget въвежда моралната хетерономия и моралната автономия и обяснява динамиката на тяхното развитие. Идеята за двата типа мисловност и приемствеността между тях е и повод за размисъл над проблема за стадийността в морала. E. Durkheim, M. Fauconnet, P. Bovet<29> и J. Boldwin са четирите имена, които се цитират най-често в "Моралното съждение на детето" и които имат голямо влияние върху J. Piaget. "Независимо дали го искаме или не, пише J. Piaget, нашите дискусии за детския морал ни водят към самата дълбочина на проблемите, които се изучават от съвременната социология и психология на колектива."<30> Авторитетът, отговорността, моралното чувство и моралното съзнание на детето са проблемите, които се обсъждат. От социологията J. Piaget заимствува основни понятия, които доразвива и приспособява към задачите на своя анализ. Ще се спрем върху най-значимите сред тях. "Обективна и субективна отговорност" M. Fauconnet счита, че обективното разбиране на отговорността е присъщо на примитивните общества. В тях субектът отговаря дори за неволното престъпление, което не е свързано с небрежност и невнимание. Отговорността се стоварва и върху децата, психично болните, животните, мъртвите и върху социалната общност като цяло. Едва в съвременните цивилизовани общества отговорност носят онези субекти, които са надвишили определена възраст, здрави са и са живи. J. Piaget въвежда две основни форми на съждението за отговорността при децата. Обективното съждение за отговорността отчита единствено материалните последствия от деянието. Субективното осмисля не само обективния резултат, но и мотивите на деянието. Чрез тези два типа морално съждение се анализира развитието на детския морал. "Колективна и индивидуална отговорност" Това е друга двойка понятия, която се въвежда от M. Fauconnet и се разгръща от Е. Durkheim. Твърди се, че целостта на обществото се определя от действуващите общи убеждения и чувства, които трябва да бъдат съхранени. Сакралното чувство е тяхното ядро - върху него се градят религията и моралът. Престъплението в този контекст е представено като мистичен акт, който "опетнява" чистотата на колективното чувство. Санкцията от своя страна е мистичен начин за възстановяване на свещената цялост. Няма значение върху кого ще се стовари наказанието. Важното е то да е пропорционално на престъплението. Отговорността идва отвън, разпространява се върху виновния или върху негов заместник, като ги превръща в "инструмент на социално очистване". M. Fauconnet представя развитието на отговорността като трансформация на колективната и предаваща се отговорност в примитивните общества в строго индивидуална в цивилизованите общества. При това той счита, че развитието на отговорността е регресивно. Способността на отговорността да се разпространява и да заразява е нейната основна характеристика. Силите, които индивидуализират отговорността, /като такива са посочени състраданието и хуманността/ отграничават или изчерпват отговорността. "Това, заключава Fauconnet, което се приема за съвършена /идеална/ отговорност - това е ограничената отговорност, която се намира на границата на своето изчезване."<31> Ако се доверим на това твърдение, пише J. Piaget, то в педагогиката ще трябва да се направи извода за необходимостта от училищна система от наказания, която е единственото средство за възраждането във всяко съзнание на постоянния източник на всяка отговорност.<32> Като се конфронтира с Fauconnet, J. Piaget защитава разбирането, че субективната отговорност е закономерен завършек на естественото развитие на отговорността. "Ако кооперацията така естествено идва на мястото на принудата, и следователно, моралът на взаимното уважение - на мястото на морала на авторитета, не виждаме основание, подобно на Fauconnet да разглеждаме субективната отговорност като изкривена форма на обективната отговорност. Тогава би трябвало да твърдим, че рационалното мислене е изродена форма на донаучното, "дологичното" мислене, и че независимият морал е отслабена форма на низшите религии."<33> Смисълът на тази дискусия е и педагогически, защото чрез нея се формира отношението към методите на възпитание в училището. "Одухотворяването на отговорността" По Fauconnet това е съставна част от разбирането за регресивното развитие на отговорността. Примитивната отговорност е обективна, защото тя съответствува на престъплението, което е материално по своя характер. Субективната отговорност е свързана с духовността и тя противостои решително на обективността.<34> "Одухотворяването" се обяснява с това, че "обществото, което първоначално е външно на съзнанието, става присъщо на индивида. Все по-голяма част от това съзнание се социализира. Онова, което произлиза от социалния живот лека-полека се добавя към явленията от органико-психичен характер, като се видоизменя. Одухотворяването на моралните и религиозните понятия е израз на това реално "пронизване" на индивидуалното от социалното."<35> С напредването на процесите на индивидуализация социалният живот се трансформира във вътрешен.<36> От "индивидуализацията" на M. Fauconnet J. Piaget извежда тезата за "прогресивния характер на социализацията", за социализацията като "движение от социалното към индивидуалното". Също от развитието на отговорността се извежда и приемствеността в моралното развитие. M. Fauconnet определя развитието на отговорността чрез нейните структурни константни елементи. Инвариантността, а не трансформациите характеризират явлението. "Колкото и да са различни цивилизациите, има нещо общо, което е същината на цивилизацията като такава."<37> J. Piaget задава въпроса до каква степен е евристичен този метод. Ако се изследват единствено елементите, общи за всички стадии, ще се стигне до "статическия субстрат" . По-скоро, продължава той, най-правилно ще бъде да се стремим да определим и насоката на развитие на последователните стадии, и да изведем инвариантите, общи за всички стадии. За него в моралното развитие инвариантна е функцията /регулативната функция/, променлива е структурата /в основата на хетерономията и автономията лежат две различни форми на обратимост на операционалните структури/. Приемствеността между стадиите се описва чрез инвариантността на функцията и еволюцията на структурата. "Данните от психологията на морала на детето ни подсказват такава интерпретация на фактите на отговорността, която, като се съобразява с особено ценните резултати, получени от Fauconnet, едновременно удовлетворява това двойно изискване: за функционална инвариантност или функционална непрекъснатост, от една страна, и за насоченост на еволюцията на структурите, от друга."<38> На тази основа се дискутира функционалната приемственост и различието в структурата между обективната и субективната отговорност, моралът на принуждението и моралът на взаимното уважение, моралната хетерономия и моралната автономия. "Принуда и кооперация" J. Piaget е повлиян силно от социологията на морала на E. Durkheim<39>, от неговите "Разделение на обществения труд" и "Моралното възпитание". "Принудата" и "кооперацията" се въвеждат от E. Durkheim и в своя първоначален прочит те са изцяло социално определени - и едното, и другото са представени като разновидност на социалната опека. Второ, принудата и кооперацията са два етапа в градацията на социалното развитие на обществото и съответно на индивида. Така може да се говори за развитието като за преход от принудата към кооперацията. Трето, именно този преход води до трансформирането на хетерономния морал в автономен. Принудата и кооперацията са две понятия, които са основни за цялостната обяснителна схема на J. Piaget. Заимствайки ги от своя предшественик, той ги извежда от контекста на развитието на обществото, като доказва, че и двете имат място във всяко едно общество, независимо от нивото на обществено-икономическо развитие. Като ги анализира през призмата на отношенията между поколенията, той извежда тези две форми на социално взаимодействие от рамките на социалната опека върху индивида и влага в тях идеята за "двата социални свята". За J. Piaget принудата и кооперацията, първо, са формулирани в термините на структурната обратимост. Второ, поради своята структурна определеност те не са два етапа в развитието на социалните отношения, а представят два типа социална обратимост, които се установяват в две плоскости на междуличностното общуване. Принудата е типична за общуването между поколенията, докато кооперацията или отношенията на взаимно уважение се установяват преди всичко в общуването между социално равнопоставени индивиди /и особено между връстниците в детската общност/. Принудата, според J. Piaget, не прераства в кооперация, а се измества от нея. Затова се говори за два социални и съответно морални свята - принудата и моралната хетерономия постепенно загубват своето значение в живота на индивида за сметка на процесите на кооперация и морална автономия. Трето, с утвърждаването на реципрочни социални отношения се заражда "истинският морал". "Уважението" Това понятие се въвежда от J. Piaget чрез дискусия с I. Каnt, E. Durkheim и P. Вovet. За I. Kant уважението към правилото произтича от разума. Уважението към правилото, от своя страна, определя уважението към индивида. За Е. Durkheim групата е източник на уважението към правилото и към индивида. За P. Вovet в обществото двата типа уважения се сливат, но в живота на детето уважението към индивида предхожда уважението към правилото. J. Piaget развива тази идея при анализа както на моралното правило, така и на моралното съждение. J. Piaget интерпретира уважението чрез общуването между поколенията /едностранно уважение/ или между социално равноправните индивиди в детската общност /взаимно уважение/. Извежда се идеята за взаимното уважение и кооперацията между децата като условие за моралната автономия на индивида. Общуването между детето и групата /при Е. Durkheim/ се трансформира в общуване в междуперсоналната диада. В тази диада лице срещу лице застават детето и възрастният или детето и другото дете. "Духът на дисциплината" Терминът е на Е. Durkheim, чрез него се интерпретират педагогическите методи на въздействие върху индивида. Би могло да се каже, че при J. Piaget той се трансформира в "духът на демократизма". "Хетерономия и автономия" Това са основни понятия, с които се характеризират двете фази /етапи, стадии/ в развитието на морала. "Следвайки стъпките на I. Каnt, подчертава Т. Wrеn<40>, J. Piaget нарича първият от двата стадия морал на хетерономията, тъй като той се характеризира чрез уважението към външния, обикновено родителски авторитет. Съответно вторият стадий на Piaget е моралът на автономията, тъй като в него взаимното уважение и кооперацията, особено между връстниците, са доминиращи." "Интериоризацията" Оригиналното понятие за интериоризация е без съмнение социологическото. Чрез него прогресът в индивидуалното развитие се обяснява чрез трансформацията /или интериоризацията/ на операциите от външно-социални във вътрешно-психични. Въпреки, че ранните изследвания на J. Piaget са силно повлияни от идеята за интериоризацията на Е. Durkheim, в "Моралното съждение на детето" интериоризацията е представена като "осъзнаване", "обобщаване" или "вербализиране" на моралния опит на детето. Идеята за развитието на социалните отношения и на социалната дейност като източник на моралното развитие на индивида се представя при J. Piaget чрез формулата "моралът се ражда в дейността". Това означава, в частност, че теоретичното /абстрактно и откъснато от реалната ситуация/ морално мислене изостава в развитието си по отношение на афективното /практическото, на реалната ситуация/. Нашата задача: Действително "Моралното съждение на детето" е единственото изследване на J. Piaget, изцяло посветено на моралното развитие. Но това не означава, че той повече не се връща към идеите, които излага и тезите, които защитава в него. Напротив, в по-късните му трудове ние отново и отново се срещаме с основните формулировки, които в "Моралното съждение на детето" са изложени като твърдения, без да се развива и обяснява тяхното съдържание. Ние настояваме, че точно в тези негови работи, в които концепцията му е в завършен вид, ние можем да видим разгърнати онези "тези" и "тенденции" в обяснението, които се въвеждат в ранните му разработки. Едва в "Психологията на интелекта" и в "Логика и психология" е показано защо когнитивното и афективното /моралното и интелектуалното/ се развиват паралелно; защо може да се говори за два социални, когнитивни и морални свята; защо отношенията на морална принуда могат да породят само интелектуален и морален реализъм; защо логичното мислене и моралната автономия са обвързани с отношенията на взаимно уважение; как да се разбира "функционалната, но и не структурна приемственост" между принудата и кооперацията и между моралната хетерономия и моралната автономия; как се обяснява съжителството на принудата и на кооперацията, на обективното и субективното разбиране на отговорността, на морала на едностранно и на взаимно уважение в живота на индивида. Всички тези твърде абстрактни твърдения са представени в "Моралното съждение на детето" като хипотези, произтичащи от конкретния анализ и от обяснението на експерименталните данни. Но, обяснението на тези твърдения могат да се намерят в разгърнат вид в по-късните му трудове. Понятията "група", "групиране", "изоморфност", "генетичен и абстрактен обяснителен модел", са типични за трудовете му, публикувани след "Моралното съждение на детето". Едва ли е коректно от наша страна да ги ползуваме, ако се ограничаваме в рамките единствено на "Моралното съждение на детето". Ние, обаче, си поставяме една по-амбициозна изследователска задача. J. Piaget не е формулирал в синтезиран вид "обяснителна схема на моралното развитие". Обяснителната схема е нашата реконструкция на логиката на J. Piaget при обяснението на морала. При това положение ние сме в правото си да използуваме разгърнатата авторова идея, за да разберем онези авторови съждения, които по-късно ще бъдат развити в тази идея. Тезите за моралното развитие, които са изложени в ранното му изследване, очертават едни контури, които по-късно се разгръщат в научно аргументирана теория, в цялостна концепция за развитието на индивида. Именно в това е обяснението на огромното влияние на "Моралното съждение на детето" върху психологията на морала. Трябва да се говори не за отзвука на една книга, а за приноса на една цялостна концепция, за присъствието на Jean Piaget. Ето защо ние няма да се ограничаваме в рамките на анализа на "Моралното съждение на детето" - това далеч не е достатъчно, за да се разберат основните тези на автора. Нашата задача е да обясним какво означава за J. Piaget твърдението, че в живота на детето има "два морала с различен произход", като изхождаме от неговата цялостна концепция за развитието на индивида. В нашето изложение ние ще следваме следния план: В първа глава ще изложим обяснителната схема на J. Piaget за цялостното морално развитие. Ще потърсим мястото на понятието за двата морала в нея. Във втора и трета глава ще систематизираме основните идеи на J. Piaget за моралното развитие и тяхната интерпретация в когнитивната психология на морала. Алтернативните виждания в лоното на социалното обучение, дейностния подход и психоанализата са представени само, където е необходимо да се изясни когнитивната интерпретация или да се акцентира върху позитивните или негативните последствия от развитието на определена идея. Втората глава е посветена на стадийността. Развитието на тази тема е представено чрез L. Kohlberg и неговите последователи В третата глава се разгръща идеята за социализацията и за социалното равновесие като необходимо условие за морална автономност. Преди да пристъпим към основната част от нашето изложение, ще представим труда "Моралното съждение на детето", тъй като той не е публикуван у нас. --------------------------------------------- <1>Piaget, Jean. The moral judgement of the child. New York, Harcourt and Brace, 1932, 425 p. <2>Flavell, J.H. Historical and Bibliographical note. In: Thought in the Young Child. Monographs of the Soci-ety for Research in Child Development. Vol. 27, No. 2, 1962, Serial No 83 <3>Piaget, Jean. Recherche. Lausanne, La Concorde, 1918, 212 p. <4>Piaget, Jean. The Language and Thought of the Child. New York, Meridian Books, 1955, 251 p. <5>Piaget, Jean. Le jugement et le raisonnement chez l’enfant . Neuchatel, Delachaux et Niestle, 1924, 343 p. <6>Piaget, Jean. The Child’s Conception of the World. New York, Harcourt and Brace, 1929. <7>Piaget, Jean. The Construction of Reality in the Child. New York, Basic Books, 1954, 386 p. <8>Piaget, Jean. Recherche. Lausanne, La Concorde, 1918, 212 p. <9>Пиаже, Жанл Избранные психологические труды, 1969. <10>Фресс, П., Пиаже, Ж. Экспериментальная психология. М. 1966 <11>Macaulay, E., Watkins, S.H. An Investigation into the Development of the Moral Conceptions of Chil-dren, Parts 1 and 2, The Forum of Education, IY, 1925-26. <12>Hartshorne, H., May, M.A. and Maller, J.B. Studies in the Nature of Character: Vol. 1, Studies in Deceit, Hartshorne and May, New York, Macmilan, 1928. <13>Кант, Имануел. Критика на чистия разум. С., 1992. <14>Levi-Bruhl, L. La philosophie d’A.Comte, P., 1900. <15>Бергсон, Анри. Собр. Соч., т. 1-5, СПБ, 1913-14. <16>Inhelder, B. Some Aspects of Piaget’s Genetic Approach to Cognition. Thought in the Young Child., 1949. <17>Bertalanffy, L. von. Theorie der Formbilding. B., 1928. <18>По-подробно за понятието "равновесие" в теорията на J.Piaget: Пиаже, Жан. Избранные психологические труды, 1969, с. 61-76; 613-616. <19>Берталанфи, Л. фон. Общая теория систем, критический обзор. В: Исследования по общей теории систем. М., 1969. <20>Фресс, П., Пиаже, Ж. Экспериментальная психология. М. 1699. <21>По-подробно за операционализма в теорията на J.Piaget: Пиаже, Жан. Избранные психологические труды, 1969, с. 639. <22>Bridgman, P. Logic of Modern Physics. New York, 1927. <23>Пиаже, Жан. Психология интеллекта. В: Избранные психологические труды, 1969. <24>Структурализм. Философски энциклопедический словарь. М., 1983, с. 657. <25>За "структурното цяло" и за "логическите структури" в концепцията на J.Piaget: Пиаже, Жан. Избранные психологические труды, 1969, с. 633. <26>Дюркгейм, Э. О разделении общественного труда. 1900. <27>Fauconnet, P. Responsabilité. Etude Sociologique. Paris-Alcan. 1920. <28>Леви-Брюль, Л. Первобытное мышление. М., 1930. <29>Bovet, P. The Child’s Religion. Dent, London, 1928. <30>Piaget, Jean. 1932, p. 261. <31>Fauconnet, P., 1920, p. 344, Цит. по: Piaget, Jean, 1932, p. 265. <32>Piaget, Jean. 1932, p. 266. <33>Piaget, Jean. 1932, p. 267. <34>Fauconnet, P., 1920, p. 346, Цит по: Piaget, Jean, 1932, p. 265. <35>Fauconnet, P., 1920, p. 367, Цит по: Piaget, Jean, 1932, p. 266. <36>Fauconnet, P., 1920, p. 351, Цит по: Piaget, Jean, 1932, p. 267. <37>Fauconnet, P., 1920, p. 20, Цит по: Piaget, Jean, 1932, p. 267. <38>Piaget, Jean. 1932, p. 268. <39>Дюркгейм, Э. О разделени общественного труда. 1900; Durkheim, E. Moral Education. New York, Free Press, 1973 <40>Wren, T. Caring about morality: philosophical perspectives in moral psychology. 1991, p. 113. Обратно към началото |
