АНОТАЦИЯ
Не просто е жалко, трагично е, че и след Освобождението, в това число след 1944 г., та и след ноември 1989 г., ислямизирането и турцизирането продължават.
Това, че при наличието на национална държава асимилацията на българско население на спира както през капиталистическия период от развитието на нашата страна (1878-1944), така и през периода на сталинистко-тоталитарната власт (1944-1989), а също и след ноември 1989 г., предизвиква тревога:
- Нима котерийният класово и партийно егоистичен подход на българската буржоазия към турския аспект на националния въпрос в България ще продължава да се проявява и в сегашните условия?
- Нима в това отношение няма да бъдат разкрити в дълбочина и обективно анализирани грубите грешки, които допусна БКП по време на управлението си, за да бъдат те преодолени?
- Нима и при плуралистичнопарламентарния режим и формиращото се неокапиталистическо общество у нас партийният интерес грубо ще накърнява националния, поставяйки се над него?
Тежко ни, ако предчувствието ми се сбъдне. То не вещае нищо добро за идните поколения, нито за родината ни.
Както се вижда, извънредно важни национални, държавни и научни съображения налагат обективно и колкото се може по-цялостно да се осветли проблемът за възрожденския процес в България като условие за изработване на обоснована прог-рама за политиката по националния въпрос.
Естествено, аз няма да засягам всички страни на разглеждания проблем. Ще се огранича само до някои моменти на турския му аспект.
Май 1992 г.
Авторът
|