ASSA - M

ПРЕДГОВОР

стр. 15-16

Няма да бъде пресилено да се каже, че системнофункционалното направление в развитието на социологическата мисъл е основно още от обособяването на социологията като самостоятелна наука към средата на ХІХ в. и решително доминира през цялата втора половина на същия век. През първата половина на следващия ХХ в. то получава силно развитие в антропологията, по-конкретно при изучаването на първобитните общества, както и в лингвистиката, което оказва значително влияние върху развитието на социологическата мисъл. От края на 30-те години на ХХ в., благодарение главно на Толкът Парсънз и неговите последователи, структурният функционализъм постепенно се превръща във водещо течение в теоретичната социология в света.
Даже през кратките периоди, когато сякаш замира, всъщност

системнофункционалното направление продължава да съществува и да влияе върху социологическата методология и изследвания. С едни или други свои постулати и понятия то присъства и в концепциите на социолозите, идентифициращи се като несистемници, неструктуралисти, нефункционалисти.
     С настоящия монографичен труд представям разгърната цялостна разработка на категорията „социологическа система” във всичките й основни аспекти. Той е плод на изследователски усилия в продължение на почти пет десетилетия. Както е известно, концепцията за социологическата система се роди в българската научна литература. Нейният генезис тръгна от забележителния семинар на групата за социологически изследвания в Института по философия на БАН в края на 1964 и началото на 1965 г., където аз изнесох доклад „Обществото като социологическа система” /88;95:24-34/. Новата концепция се наложи бързо сред социологическата общност в нашата страна. Съществено значение за това имаше активната дейност на Живко Ошавков, който в редица свои публикации правеше принос в нейното обогатяване. По този начин концепцията за социологическата система се превърна в характерна черта на формиращата се българска школа в социологията. Тази концепция намери отражение и в публикации на чуждестранни социолози. Тя се превърна в резултатно евристично методологично средство.
     Опитът от приложението на категорията „социологическа система”, както и критичните бележки, които се появиха по едни или други нейни аспекти, стимулираха усилията ми за нейното обогатяване. Тук се опитвам да систематизирам резултатите от тези усилия, за да изпъкне категорията „социологическа система” в цялото богатство на своето съдържание и с цялата мощ на своите методологични функции и възможности.

Юли 2010
Скравена – София                                                                      Чл.-кор. Стоян МИХАЙЛОВ