ASSA - M

Доц. д.с.н. Саша Тодорова за "Социална динамика и цивилизационно разслояване..."
в сп. "Понеделник", бр. 7/8, София, 2011, с. 140-143.

     Новата книга на Михаил Мирчев „Социална динамика и цивилизационно разслояване” е важно събитие в живота на академичната общност. Преди всичко тя е актуална. Написването й е навременно от гледна точка на очерталите се социални явления и процеси, на тенденциите в тяхното развитие и на проблемите, които управлението в последните две десетилетия или пренебрегва, или не търси верни и възможни пътища за разрешаването им, независимо че се стигна не само до обезлюдяване на селища, но и до изчезването на някои от тях от картата на страната.
     Тази книга привлича читателя с широкия обхват от проблеми, разглеждани през призмата на социалната динамика и цивилизационното разслояване, при което са изведени и познавателните възможности на структурнофункционалния подход, и теоретичният модел на социологическата структура на обществото.
     Авторът е отделил голямо внимание на демографския проблем. Предоставена е разгъната и обобщаваща характеристика на демографската криза в България. Демографската проблематика е изведена до равнището на системната й практическа значимост, т.е. до осигуряването на теоретична възможност за адекватна оценка, и с основание тази оценка е „криза”. Във връзка с това са приведени аргументи, които обосновават възможността и за социална прогноза, а също и за проследяване на тенденцията описаната връзка да доведе до катастрофа. Така авторът представя една не само интересна, но и сериозна футурологична интерпретация, насочена към риска за държавата.
     С много данни и задълбочен и многопластов анализ авторът доказва потребността от обществено равновесие. Убедително и с надеждни методи на анализ са изведени връзката и взаимодействието между икономическото и демографското състояние в дадена страна, включително и в нашата. Специален акцент е поставен на новите измерения на социалните страти в обществото. Изследвани са и двете нови класи –

Саша Тодорова – доктор по социология, доцент. Изследователската си дейност в областта на социологията на труда и социалната политика е осъществявала в бившите Институт по труда към Министерството на труда и Институт по социология при БАН. Преподавател е в УНСС. Председател е на секция „Социологически науки” към Съюза на учените в България.

производителната и консумативната, тяхната позиция и роля. Поставен е проблемът за пропорцията между тях като съществен фактор за постигане на обществено равновесие. В този обхват на изследването във връзка с потребността от обществено равновесие се разглежда и семейството като институция с присъщите й роли и функции.
     Еволюцията на семейството и трансформацията на функциите му, включително и трансформациите на икономическата функция в условията на различни политически и икономически системи, са представени в синтезиран вид с особена вещина и професионално майсторство. Засегнати са и промените в теоретичните схващания. Тази част на книгата прави впечатление с изградения реалистичен и достоверен портрет на функционирането и развитието на семейната институция, свързани с раждането и отглеждането на деца, с формирането и поддържането на базисните статуси на семейството като цяло и на неговите членове, с избора на стратегии за реализиране на икономическата активност във формалната и в сивата икономика, със създаването и укрепването на социалните мрежи. По убедителен начин е показано въздействието на семейните трансфери в отворената икономика и тяхното пряко и косвено влияние в реалната икономика. Аргументирано е изведена ролята на спестяванията, разглеждани като вътрешно инвестиране, посочени са надеждни ориентири за разбиране на семейството като икономически субект и на спойващата и самоорганизираща роля на икономическата му функция. Научните резултати са позволили на автора да открои ясни императиви към властта – да дефинира съвременните цели на семейството в качеството му на икономически субект, да го признае и да го постулира като такъв, да престане да го дискриминира като вътрешен инвеститор, да посочи индиректните въздействия върху семейството и силата му да съхранява органическата връзка на икономиката и на нейното развитие с обществото.
     Определен принос в социологическото познание има анализът на човешкия капитал. Още в началото акцентът с основание е поставен върху това, че категорията човешки капитал е „централна, синтезирана и комплексна при анализа на демографската ситуация и перспективи…”. В тази част на книгата прави впечатление изследването на социологическата структура на човешкия капитал със сериозна аргументация и описание на всяка една от тях: статусно-овластяващата; субективно-продуктивната и социално-интегриращата.
     Сред многото изведени проблеми за човешкия капитал Михаил Мирчев логично насочва вниманието към важните принципи в социалното инвестиране на споделено и насрещно усилие, на съчетаване и координация на работата на отделните равнища. Той атрактивно описва, без да напуска научния стил на изложение, дилемата „стихиен атомизъм или социални инвестиции”, аргументира нейния характер и възможността да се избягнат посочените отрицателни въздействия. Тук авторът е много откровен в описанието на възможните негативни явления и процеси, в ориентирането към един или друг механизъм за решаване на посочената дилема: механизма на стихийно протичащи демографски и възпроизводствени процеси сред населението и неговите основни страти, класи и съсловия или механизма на целенасочени активни дейности и програми за социално инвестиране в цялото население, но преди всичко в младите поколения, в структурно важни професии и квалификационни групи, в специализирани слоеве и съсловия, които са носещи за икономиката и държавата. Тази част от анализа и неговото продължение за основните плоскости и целеви общности се откроява не само със своето теоретично, но и с приложното си значение за социалното управление.
     Предложеният оптимистичен проект за „Възраждане и модернизация” е може би най-силната и респектираща част от изследването, представено в книгата. Това са своеобразно обобщение на целия анализ и аргументирани предложения за работа в областта на социалните дейности, на социалните инвестиции, на законовите и моралните норми, възпроизвеждането и поддържането на административен и експертен капацитет, както и за създаване на обществена взискателност към всички, които пряко се занимават със социално инвестиране.
     Навсякъде в анализа присъства гражданската позиция на автора. Това особено проличава при изследването на проблемите, свързани с цивилизационното разслояване и съвместимостта. Поставени са няколко важни акцента: динамиката на стратификационния профил; мястото на формиралия се „специфичен глобален елит”, акумулирал огромно капиталово богатство, политическа и медийна власт, и неговото предателство към демокрацията; конфликтността като начин на общуване при гражданската маса, натрупана на дъното на социалната пирамида.
     Направени са научно описание и анализ на трите цивилизационни пласта: модерен, базов и инерционен, и на още един, наречен архаичен, маргинален. Приложното, наред с теоретичното, значение на постигнатите научни резултати тук е отношението на представителите на тези пластове към икономиката, различните обществени хоризонти, различната скорост на движение в тунела на Прехода към модернизацията, различната посока на това движение, различният обществен манталитет, мотивация за семейство и приемственост, т.е. как различно се проявява взаимовръзката между икономиката и демографското възпроизводство. Във връзка с това авторът допълва аргументацията си и с различия в достъпа до икономически ресурси, с различно включване в реалния пазар на труда, с различно участие в разпределението и преразпределението на произведените обществени блага.
     Михаил Мирчев използва научните резултати от своите авторски изследвания, за да формулира и социални прогнози, което допълва социологическата плътност на неговия анализ, свързан с мисията на демографската стратегия, с пътя на развитие на България в условията на протичащите интеграционни процеси в обединена Европа и със запазването на българската идентичност.
     Безспорно е, че книгата на Михаил Мирчев „Социална динамика и цивилизационно разслояване” дава реалистична картина на нашето българско настояще и очертава националните ни хоризонти, които могат да се достигнат при определени варианти на държавна политика. Именно затова нейната поява на книжния пазар е научно събитие за академичната общност и възможен ориентир при оценката на днешната и очакваната ситуация у нас.

Найден Петков БАЛЧИК м. б., пл., 50х73см, 1965