ASSA - M

Класификация на СОЦИАЛНИЯ СТАТУС

/с. 503-508/

1.	СОБСТВЕН СОЦИАЛЕН СТАТУС (собствено социалногрупово положение на отделното лице, атрибутивен статус – статичен аспект на статуса):
1.1.	Социално-икономически статус:
1.1.1.	Социално-професионален статус:
1.1.1.1.	Статус по трудова заетост. Постоянно, частично или временно зает; безработен; пенсионер; учещ (ученик/студент); инвалид; домакиня; срочно военнослужещ; девиантни и други форми на незаетост.
1.1.1.2.	Трудово-професионален статус: Базисна социално-професионална характеристика (единство от характера и съдържанието на труда, образователно-квалификационната и отраслово-професионална характеристика на основното – по време и доходи – трудово занятие). Тук се

	включват пряко измеримите: длъжност, основни ежедневни трудови операции, използвани оръдия на труда, завършено образование и придобита квалификация, отрасъл, вид професия, пазарни перспективи и социален престиж на занятието, професията, длъжността.
1.1.1.3.	Трудово-икономически статус: Сектор на трудовата заетост (тип на собственост на фирмата, предприятието, учреждението – държавна, частна, кооперативна, с чуждестранно участие, чуждестранна, смесена). Отговорност, ръководство и автономност при изпълняването на трудовата дейност (самонаетост, семейна фирма, в съдружие; собственик-работодател – наемен работник или служител, ръководител – изпълнител).
1.1.2.	Имуществен статус:
1.1.2.1.	Недвижимо имущество Жилище (вкл. вид, размер, площ за член на домакинството, удобства, район – екологичност, развитост на инфраструктурата и комуникациите). Земя, вила и вилно място. Реституирана градска и селска собственост. Други имоти (парцел, сграда, предприятие, цех, фабрика, магазини, офиси, гаражи, селскостопански постройки, ателиета, ресторант, кафене, павилион и пр.).
1.1.2.2.	Движимо имущество: Лек автомобил, мотоциклет, велосипед. Товарен автомобил, транспортни, селскостопански и други машини. Домашни животни.
1.1.2.3.	Битова обзаведеност: (стандартност-модерност; функционалност и рационалност; елементарност-луксозност). Мебелировка. Домакински уреди и домакинска техника. Аудио-визуална и компютърна техника.
1.1.3.	Финансов (подоходен) статус:
1.1.3.1.	Среден месечен доход на лицето.
1.1.3.2.	Среден месечен доход на член от домакинството на лицето.
1.1.3.3.	Източници и вид на доходите в домакинството: Заплати, пенсии, помощи, стипендии, хонорари, печалби, наеми, валутна сметка, лихви от депозити, акции, ценни книжа, дялово участие и пр.
1.2.	Властов (институционален и политически) статус:
1.2.1.	Институционален статус:
1.2.1.1.	Равнище на значимост на институцията, в която е заето лицето – на фирмата, учреждението, предприятието на основната и допълнителната работа (централно, областно, общинско, местно). Официален престиж на институцията. Предимства и привилегии, произтичащи от институцията: по-високо месечно и годишно възнаграждение спрямо средното за отрасъла; ведомствени и други жилища; почивни домове; задгранични пътувания; учрежденски транспорт и други улеснения. Възможности за влияние чрез институцията (за включване и въздействие в и върху ръководни органи и длъжностни лица при вземане на решения). Участие и работа в ръководства и в служби на местната, общинската, областната и централната власт (равнища) в: Законодателна, изпълнителна и съдебна власт, Политическо или синдикално ръководство, Ръководство на отрасъла, обединението, Ръководство на учреждението или фирмата, Ръководството на първичния трудов колектив.
1.2.2.	Политически статус: Членство и симпатизиране на политическа партия, съюз, коалиция, движение (до 1945, в периода 1945-1989, към ноември 1989 и досега). Политически предпочитания, симпатии и ориентации (социално-демократически и либерални; леви-центристки-десни; републикански-монархически). Участия в масови политически изяви (подписки, шествия, митинги, стачки и пр.). Участия в избори (от 1990 насам).
1.3.	Културен статус:
1.3.1.	Културни предпоставки: Културно-образователен статус – вид, степен, равнище на завършено образование, брой на годините в образование и обучение, тип на образователните институции (в т.ч. в елитни или масови училища и университети; централност-периферност/в столицата – в провинцията). Етнокултурен статус: етническа и религиозна принадлежност, специфика на традициите, обичаите, нравите, на домашния и общностния бит и етикет. Етностратификация: социална разслоеност, специфична за етноса и спрямо другите етноси.
1.3.2.	Културни предпочитания и оценки: Предпочитание и харесване на тип изкуство и жанр (Бетовен, поп, хип-хоп, рап, фолк и т.н.). Културни интереси и културни вкусове.
1.3.3.	Културно поведение: Потребление на културни ценности (вкл. притежаване на оригинални произведения на изкуството или на техни репродукции, посещение на постановки, концерти и пр.). Хоби. Собствени занимания с форми на изкуството, вкл. културно творчество (свирене на музикални инструменти, рисуване и т.н.).
1.3.4.	Комуникативен статус: Лидерство в семейството, в приятелски, съседски, професионални, политически, културни и пр. кръгове. Личен престиж в роднинските, приятелски, служебни и съседски общности. Честота и тип на общуване с другите.
1.4.	Потребителски (стил на живот) статус:
1.4.1.	Начин на разпределение на разходите в домакинството.
1.4.2.	Тип на пазаруване (евтино, луксозно, екологично, стандартно, модерно).
1.4.3.	Тип на хранене (недохранване, природосъобразност, диетичност).
1.4.4.	Тип на обличане (износване, модерност, функционалност, марково).
1.4.5.	Ползване на битови услуги (честота).
1.4.6.	Ползване на курсове, школи, частни уроци (за повишаване квалификацията на лицето и неговите деца – по чужди езици, компютър, математика, за кандидатстване в елитни учебни заведения).
1.4.7.	Ползване на възстановителни услуги (занимания със спорт, фитнес, туризъм сред природата и т.н., честота).
1.4.8.	Начин на прекарване на свободното време (ежедневно, седмично, сезонно, годишно).
1.4.9.	Извънслужебно пътуване, туризъм и отдих (в страната и в чужбина).
1.5.	Статус по местоживеене:
1.5.1.	Тип район.
1.5.2.	Тип селище.
1.5.3.	Тип квартал. И за трите са важни: развитост на инфраструктурата, екологичност, вкл. в близост до паркове за отдих, до културни учреждения; отдалеченост от столицата и областния административен център.
1.6.	Социално-демографски статус:
1.6.1.	Пол.
1.6.2.	Възраст.
1.6.3.	Семейно положение (невстъпил/а в брак; женен/омъжена; вдовец/а; разведен/а; съжителство без брак; разделеност без развод).
1.6.4.	Брой на децата.
1.6.5.	Брой на поколенията в домакинството.
1.6.6.	Други лица в домакинството (извън семейството).
2.	ДИНАМИЧЕН статус (статусна динамика, релативен<1> статус, социалногрупово възпроизводство, вкл. мобилност)
2.1.	Между-поколенческа мобилност: (Социален произход и перспектива; социалногрупово минало и бъдеще, перспектива).
2.1.1.	Социален статус на родителите (преди и при раждането на лицето, когато то е станало пълнолетно, когато е постъпило на първата си работа и към момента на изследването).
2.1.2.	Социален статус на прародителите (акцентът е върху онаследяването на материални и духовни ценности).
2.1.3.	Социален статус на работещите (икономически активните) деца на лицето.
2.2.	Вътрешно-поколенческа мобилност: (Социалногрупово настояще; кариера)
2.2.1.	Социален статус на лицето при започване на първа работа.
2.2.2.	Социален статус на лицето 5 години по-късно (или в друг интервал).
2.2.3.	Социален статус на лицето сега (към момента на теренното ЕСИ).
2.3.	Аксесоари на социалния статус: (Влияние на статуса на микросредата; социалногрупова характеристика на обкръжението).
2.3.1.	Социален статус на кръвно-родствените роднини по права линия – родители и прародители, братя и сестри и децата на лицето.
2.3.2.	Социален статус на съпруга/та (при сключването на брак и сега) и на родителите на съпруга/та.
2.3.3.	Социален статус на най-близките роднини.
2.3.4.	Социален статус на най-близките приятели.
2.3.5.	Социален статус на най-близките съседи (по честота на общуване).
2.3.6.	Социален статус на най-близките колеги от местоработата.
2.3.7.	Социален статус на съмишленици по политически, културни, спортно-развлекателни и др. интереси.
3.	СУБЕКТИВЕН статус
3.1.	Статусна идентификация:
3.1.1.	Самоидентификация на лицето.
3.1.2.	Оценка от страна на лицето на статуса на представители на други социални слоеве.
3.1.3.	Оценка от представители на други слоеве на статуса на лицето.
3.1.4.	Референтна идентификация – степен на идентифициране на лицето с неговата и с други групи.
3.2.	Отношение (нагласи) към неравенството и разслояването:
3.2.1.	Нагласи към неравенствата в социално-професионален, имуществен, финансов, властов, културен, потребителски, престижен, селищен и демографски аспект. Мнение по отделни проблеми на неравенството.
3.2.2.	Оценки на разслояването като цяло в обществото (субективен модел на стратификационното тяло) към момента, преди (напр. преди 30 г.), след години; желано състояние.
3.2.3.	Мнение за начините и формите на преодоляването или за задълбочаването на неравенствата и разслояването.
3.3.	Субективна промяна:
3.3.1.	Удовлетвореност от заемания социален статус.
3.3.2.	Очаквания за промяна на статуса.
3.3.3.	Желание и намерения за промяна на статуса.

     Представената примерна класификация на социалния статус може да се интерпретира и като модел-схема за по-разгърнато социологическо изследване на социалната стратификация в обществото. Представената система от основни индикатори на статуса дава възможност по-ясно, цялостно, системно да се идентифицират различните, неравни едни спрямо други позиции на хората в социалните отношения, на различните техни актуални или потенциални социални предимства и перспективи, на различните техни активи и пасиви. /с. 108-115/

     Резюмирайки казаното, ще предложа 2 типа класификации. Те са обобщение на професионалния ми опит, следващи основни социологически традиции.
     Първата е класификация на основните социално-икономически категории и е аналог на известни класификации, използвани в статистиката и в социологически изследвания (ISSO’88, SOC’90, RCS’92<2>). Тя би могла лесно да бъде допълвана и конкретизирана до отделните единични категории.
     Втората е класификация на социалните слоеве, достатъчно близка за взаимодействие със социално-икономическата категоризация и с опит за преодоляване на някои слабости на последната (с включване и на групите на икономически неактивните – пенсионерите, безработните, студентите, домакините и пр., което се аргументира в труда), и най-вече с опит за фиксиране на действителни кристализирали социални слоеве в обществото, на онези достатъчно отчетливо обособени социални образувания, които имат реално битие на относително вътрешно хомогенни социални групи.

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ<3>
(социално-професионални групи)
/с. 508-511/

100	ЕЛИТИ:
110	Политически елит:
111	Президент и вицепрезидент, премиер, министри и заместник-министри, директори на централни държавни ведомства (агенции, комитети, комисии), депутати.
112	Ръководства на съдебната власт – върховен и конституционен съд, прокуратура, следствие.
113	Щатни ръководители на парламентарно представени политически сили и на национални синдикати.
114	Дипломати, посланици, секретари на посолства в чужбина.
115	Кметове на общини и техните заместници, шефове на съдебната и изпълнителната местна власт.
120	Икономически (стопански, бизнес) елит
121	Собственици, директори, мениджъри, президенти и др. ръководители на големи частни финансови, търговски, производствени и пр. фирми (с над 50 постоянно наети работници/служители и с годишен стокооборот над 1 милион EUR/$).
122	Директори, мениджъри и др. ръководители на големи държавни финансови, търговски, производствени и пр. фирми.
123	Висши държавни служители – началници на отдели и сектори в министерства, икономически експерти в правителството и президентството.
124	Членове на управителни съвети, ръководни бордове и експерти на големи частни и държавни фирми.
130	Културен (интелектуален) елит.
131	Художествено-творчески елит – изтъкнати писатели, художници, продуценти, режисьори, композитори, главни директори и редактори на централни масмедии, водещи журналисти.
132	Научно-преподавателски елит – от професор доктор на науките до академик включително.
133	Правен елит – водещи юристи, шефове на адвокатски колегии.
134	Религиозен елит – религиозни лидери на основните вероизповедания.
140	Офицерски елит (генералитет).
141	Висшият офицерски състав в МО.
142	Висшият офицерски състав в МВР.
143	Висши офицери в националните служби за сигурност, за охрана, националната следствена и разузнавателна служби.
200	ИНТЕЛИГЕНТИ И ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАНИ СЛУЖИТЕЛИ (Професионалисти и експерти, специалисти с висше образование)
210	Висококвалифицирани административни и стопански служители, вкл. мениджъри, началник-отдели и др., ръководители на средно равнище (без посочваните в 132).
220	Интелигенти, с квалификация над висшето образование – преподаватели във ВУЗ, асистенти и доценти, научни и старши научни сътрудници, доктори по и на науките и др. под. (без посочваните в 132).
230	Интелигенти от масов тип (завършили висше образование и чиято работа изисква висше образование) – учители, лекари, инженери, икономисти, социолози, журналисти, агрономи, биолози, химици, физици.
240	Художествена интелигенция – актьори, музиканти, писатели, художници и пр. (без посочваните в 131).
250	Офицерски състав в МО и МВР (от лейтенант до полковник вкл.)
260	Треньори, спортисти и дейци на спорта, завършили ВИФ/НСА.
270	Духовници, завършили духовната семинария.
300	СРЕДНИ И ДРЕБНИ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ (Среден и малък бизнес<4>)
310	Средни частни търговци и производители – с от 10 до 50 наемни работници и/или слу- жители (извън аграрния сектор) и годишен стокооборот 100 000-1 милион ECU/ЕUR($)
320	Дребни частни занаятчии, производители и търговци – самостоятелни или с до 10 наемни работници и/или служители (извън аграрния сектор) и до 100 000 ECU/EUR($) годишен стокооборот.
400	СРЕДНИ И ДРЕБНИ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ
410	Средни частни производители и търговци на и със селскостопанска продукция – с от 10 до 50 наемни работници/служители и годишен стокооборот 100 000 – 1 милион ECU/ЕUR($).
420	Дребни селскостопански производители и търговци – с до 10 наемни работници/служители и до 100 000 ЕCU/ЕUR($) годишен стокооборот.
500	САМОСТОЯТЕЛНИ СЕЛСКИ СТОПАНИ (Издържащи се със собствен труд и труда на своето домакинство)
510	Самостоятелни селскостопански производители на продукция главно за пазара и търговци, които разчитат изключително на своя и на домакинството си труд и ползват наемни работници твърде рядко.
520	Самостоятелни селски стопани, разчитащи само на труда си в дворното място и до 20 дка земя (с повечето земя – към 510).
530	Самостоятелни селски стопани, разчитащи главно на продукция и средства от дялове в селска кооперация или сдружение.
600	СЛУЖИТЕЛИ (СЛУЖЕЩИ) (С по-ниско от висшето образование - с полувисше, средноспециално и среднообщо образование, с предимно рутинен, изпълнителски, обслужващ труд)
610	Административни служители (по информационно-обработващи, вкл. канцеларски и финансово-счетоводни дейности, социални работници).
620	Здравно-медицински служители (мед.сестри, лаборанти, мед. техници, социален патронаж).
630	Битово-комунални служители (фризьори, козметици, масажисти, по поддръжката и ремонта, по охраната и опазване на имуществото и реда, вкл. охрана, бодигардове).
640	Военни и полицейски служители (с по-нисък чин/звание от тези в 250).
650	Търговски служители – продавачи, сервитьори, бармани.
660	Транспортни служители – диспечери и контрольори по транспорта.
670	Пощенски служители.
700	КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ И ТЕХНИЦИ
710	Висококвалифицирани работници и техници във водещи отрасли на промишлеността – в енергетиката, химията, металургията, електрониката, в авиацията (летци) и пр. (част от тях са и с висше или полувисше образование – „работници-интелигенти”).
720	Други висококвалифицирани работници и техници – в останалите отрасли.
730	Средноквалифицирани работници и техници по поддръжката и ремонта – шофьори, машинисти, автомонтьори, шлосери, зидаро-мазачи, кофражисти, трактористи, комбайнери и др.под. (най-често със средно техническо образование или друга специална подготовка).
800	НИСКОКВАЛИФИЦИРАНИ И НЕКВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ
810	Нискоквалифицирани и неквалифицирани работници в промишлеността, строителството и транспорта.
820	Нискоквалифицирани и неквалифицирани наемни работници в селата (наемани от частници, кооперации или общински фирми за предимно селскостопанска работа – в земеделието и животновъдството, по благоустройството и др.под.)
830	Работници в горското стопанство, в рибовъдството и риболова.
900	ДРУГИ
910	Пенсионери – неработещи и работещи.
920	Безработни – регистрирани и неводещи се на отчет.
930	Учащи – ученици и студенти, редовно обучение.
940	Домакини – жени, издържани от съпрузите си, и други членове на домакинството, които се занимават главно с къщна работа (готвене, чистене, гледане на деца и възрастни).
950	Войници на срочна служба.
960	Инвалиди и други продължително и тежко болни, вкл. лекуващи се в болници и санаториуми.
970	Рискови групи – затворници, живеещи от кражби и други престъпления, от проституция, просия, наркопласьори и др., девиантни и маргинални групи.
980	Трудови мигранти в страната (строителни, сезонни и др.под. работници, живеещи и работещи за 3 и повече месеца в годината извън постоянната им адресна регистрация).
990	Емигранти (живеещи и работещи повече от 6 месеца в годината извън страната) и други категории.

     Тук бих желал да подчертая, че недостатъци на горната класификация са:
     Първо, тя е ориентирана предимно към подредбата на категориите по техния социално-икономически статус. Поради това всички категории на икономически неактивните хора попадат в последната, 9-та макрокатегория, която очевидно е с доста нееднороден състав, като освен трудово-незаетите, са включени и мигрантите, които при теренните изследвания не могат да бъдат открити по тяхната адресна регистрация, те не са включени в нормалния ежедневен социално-икономически оборот на съответното селище и община;
     Второ, разграниченията между редица съседни категории е трудно, в действителността често влияят и други фактори, условия. Това предполага допълнителни конкретизации при отделните проучвания;
     Трето, използвани са различни критерии – отраслов, йерархично ниво, брой заети и капитал, равнище на квалификация. Въпреки това стремежът е да се следва една относително цялостна статусна йерархия според преобладаването на класическите разделения: умствен и физически, сложен и рутинен, квалифициран и неквалифициран, високообразован и нискообразован, престижен и непрестижен, високоплатен и нископлатен, отговорен/управленски/ръководителски/изпълнителски труд, респ. статус.

     Другият вариант, който предлагам, е изведен, експериментиран и верифициран на терен в периода 1993-2002 год., с добър ефект в изследвания. Тази класификация е опит за преодоляване на някои слабости в социално-икономическите класификации, особено това, че не са отграничени икономически неактивните категории.
     Тук вече има основание да говорим за класификация на действителни кристализирали социални слоеве, т.е. за типология на такива отчетливо обособени социални образувания, които имат реално битие на относително вътрешно хомогенни и отграничени социални групи. За улеснение при ползването на тази класификация при международни сравнителни представителни изследвания, е даден и съответният англоезичен еквивалент, за да се избегнат погрешни преводи и адаптации.

Класификация на СОЦИАЛНИТЕ СЛОЕВЕ
(Разпределение на пълнолетното население в България по слоеви социални групи)
/с. 511-512/

Ръководни държавни служители
High level state officials/managers
(в централни и местни ръководства – от кметовете и заместниците им, кметските наместници в общините, нагоре до министрите вкл., депутати, прокурори и съдии, директори на държавни фирми, банки и учреждения, висши офицери в МО и МВР).

Едри предприемачи (едър бизнес)
Large entrepreneurs (large employers)
(частни собственици – работодатели във всички отрасли на стопанството с повече от 50 постоянни наемни работници/служители и с годишен оборот над 1 млн.EUR)

Интелигенция и интелектуалци
Professionals, non-top administrators and managers, experts
(аналитични и приложни специалисти и служители с висше образование – преподаватели, лекари, инженери, икономисти, журналисти, биолози, химици, юристи, научни кадри, културни дейци, офицери, духовенство и др., вкл. лекари, адвокати, експерти и пр. на свободна практика).

Служители без висше образование
Routine non-manual employees
(помощни специалисти с полувисше, средно специално и средно общо образование в административното, канцеларско, информационно-обработващо, финансово-счетоводно, здравно-медицинско, битово-комунално, търговско, транспортно, пощенско, отбранително-охранително обслужване, вкл. подофицерския състав в МО и МВР).

Дребни и средни предприемачи (малък и среден бизнес)
Small and medium sized entrepreneurs
(частни търговци, занаятчии и производители, най-вече с от 0 до 50 постоянни наемни работници/служители, с годишен оборот под 1 млн. EUR, вкл. имащите самостоятелен или семеен бизнес).

Самостоятелни селски стопани
Self-employed farmers
(непенсионери, издържащи се със собствен и на домакинството труд в дворното място и земеделската си земя, с отглеждане на зеленчуци, плодове, жито, животни и пр.)

Квалифицирани работници и техници
Skilled manual workers and technicians and supervisors of workers
(в производството, използването, поддръжката и ремонта на техника и машини – настройчици, оператори, шофьори, трактористи, монтьори, стругари, заварчици, зидари, пр., вкл. техните майстори и бригадири).

Нискоквалифицирани и неквалифицирани работници
Semi-skilled, low skilled and non-skilled manual workers, incl. agricultural
(общи работници, товарачи, пазачи, чистачи, вкл. селскостопански и горски работници, полевъди, овчари, пастири, рибари и др.под.).

Пенсионери (неработещи и работещи)
Pensioners

Безработни (регистрирани и нерегистрирани официално)
Unemployed

Учещи редовно (студенти и ученици над 18 г.)
Students

Други (вкл. домакини, инвалиди, войници и др.). /с.124-133/

----------------------------------
<1> Н. Т.: Доколкото това е релативен статус на даден индивид, тук статусът на всички други лица (родители, съпруг/а, деца и пр.) се има предвид не взет сам по себе си, а само във връзка с дадения индивид (изследваното лице).
<2> Н. Т.: RCS са инициалите на един от разпространените варианти на „класова схема” на Дж. Голдторп и Антъни Хийт „Revised Class Scheme”.
<3> Н.Т.: Подобни класификации са известни в литературата и практиката и под названието „социално-професионални групи”. Изхождайки от направените уточнения в по-горното изложение между групи и категории, както и между социално-професионалния и социално-икономическия статус – приемам за по-точно настоящото название „социално-икономически категории”. <4> Н.Т.: Аналогично на току-що казаното за това какво е „голяма” фирма, „голям” бизнес, според Европейската комисия на Европейската общност под „среден бизнес” се разбира имащите от 50 до 250 работници или служители, стокооборот между 7 и 40 милиона ECU/EUR годишно и при условие, че не повече от 25% от собствеността е притежание на друга фирма или държавата. Съответно под „малък бизнес” се приемат фирмите с по-малко от 50 заети и с годишен стокооборот до 7 милиона ECU/EUR. Тук приемам за адекватни за България на настоящия етап следните количествени граници: „малък бизнес” – до 10 заети и до 100 000 EUR($) годишен стокооборот; „среден бизнес” – със заети от 10 до 50 и годишен стокооборот 100 000 – 1 милион EUR($). Според мен е по-важно винаги да се изхожда от конкретното икономическо състояние на обществата, за да има и смисъл правеното разграничение.
За всеки, който познава икономическата ситуация в България днес, е ясно, че предлаганите критерии от Европейската комисия са твърде, твърде високи за нашата страна - в горните категории биха попаднали незначителен брой случаи. За количествена граница на дребния/малък бизнес за съвременните български условия може да се използват и приетите у нас със закон през 1999 разграничения: за „микро”-бизнес от 0 до 10 постоянни наемни работници/служители, за „малък” бизнес – в интервала от 10 до 50 наемни работници и служители и за „среден” бизнес – с 50-100 наемни работници/служители. Последните количествени граници на средния бизнес са твърде високи за конкретните условия у нас.

Обратно към началото