|
Кадиев, Георги. Изказване пред 47-ия конгрес на Българска Социалистическа Партия. София, 23 юли 2011. ПРЕД ЗАСЕДАНИЕТО НА 47-ИЯ КОНГРЕС НА БСП НА 23 ЮЛИ 2011 Г. Уважаеми другарки и другари, Надявам се, че добре обядвахте, защото това ви беше последният обяд оттук до изборите. А ако не си свършим работата, може и изобщо да ни е последният обяд. Последният обяд не заради Симеон Дянков, разбира се, а заради работата, която имаме да свършим. Тези избори са различни. Това заседание на конгреса днес, е различно от всичко останало, на което сте присъствали. Веднага след Софийската конференция, на която беше гласувана листата за общински съветници, един анонимен член на конференцията пред вестник „Капитал” беше казал – „Георги Кадиев е политически покойник, сложете си го в рамка след изборите”. Искам да ви кажа, че аз приемам да бъда „политически покойник след изборите”, при едно условие – ако всички вие си сложите главата в торбата за тези избори. Това не е поредното раздаване на карти и след това идва следващото раздаване. Това не са избори, на които ние си решаваме някакъв вътрешен проблем в БСП. Това не са избори, в които ние всъщност планираме кой ще е следващият председател, Изпълнително бюро, организационен секретар, кандидати за депутати и каквото и да е. Това са най-важните наши избори, уважаеми другарки и другари, защото може да са последни за много от нас. Последни не заради генерационен проблем, не заради възраст, а последни заради това, което може да се случи с България и с БСП след тези избори. Аз много искам да вземем България от ГЕРБ, да я вземем, не за да я дадем на някой друг, да я вземем, не за да я дадем на себе си, а да я вземем, за да я направим нормална държава. Затова казах, че всеки един от вас трябва да бъде готов да си сложи „главата в торбата” за тези избори. Затова и аз съм благодарен на този анонимен член на конференцията, който е казал тези думи, защото без да иска, вероятно в пристъп на емоция, той всъщност се е докоснал до най-важното – колко съдбоносни са тези избори за нас. Ивайло Калфин на пленума преди една седмица, когато беше издигнат за кандидат за президент, каза едни думи, които вероятно са верни от негова гледна точка – „аз не мога да бъда отговорен за кметските избори, ще помагам с каквото мога за тях”. Ние обаче сме отговорни, другарки и другари. Аз съм отговорен за президентските избори. Ти си отговорен за президентските избори! Никой няма да ни прости, ако ние не спечелим тези избори. Президентските избори са най-важните от всички, независимо какви забележки сме имали по процеса на издигане на кандидатите, по гласуването, по самия кандидат, така или иначе това всичко е история. И затова ви призовавам в този един момент всеки, който има каквито и да е забележки, нека ги преглътне, нека ги сложи в някой вътрешен джоб и да отиде на изборите така, че да се гордеем от начина, по който сме ги провели след това. Защото на нас ни трябва, първо, разбира се, кандидатът за президент да отиде на втори тур, за да може да дърпа всички кандидати за кметове и, второ, за собственото ни самочувствие, за да запазим една традиция, може би единствената политическа традиция, която БСП създаде през последните години – това е да печели президентски избори. За да се спечелят едни избори, трябват много неща, разбира се, но най-общо казано, трябва финансов ресурс, трябва медиен ресурс, трябва организационен ресурс. Тук др. Румен Петков направи едни сметки как 58 000 000 лева ще дойдат за изборите. Истината е, че нямаме финансов ресурс или ако имаме, той е съвсем, съвсем ограничен. В бюджета на БСП за тази година са заложени 400 000 лева за президентски и местни избори, което прави по десетина-петнайсет хиляди лева на области. Вероятно ще има и спонсориране, не кой знае колко, икономическата криза си казва думата, страхът от ГЕРБ си казва думата, така че финансово в никакъв случай не може да разчитаме на разточителство. По отношение на медийния ресурс също не сме „цъфнали и вързали”, отново поради страха от ГЕРБ до голяма степен. Това обаче, с което сме силни, е организационният ресурс. И смисълът на днешното заседание на конгреса, и смисълът на Бузлуджа след една седмица, е партията да влезе в ритъм, защото аз вчера бях на честването на 69 години от разстрела на Никола Вапцаров и петимата други от неговата група. След една седмица ще честваме 120 години от основаването на БСП. Тази партия има история, тази партия има идеали. И тази история, и тези идеали се пазят, като се печелят избори. И за да ни има отново, за да можем да се гордеем с това, което сме, на нас просто ни трябват победи! Преди шест години, 2005 г., на конгрес в Пловдив казах едно изречение, което бях взел от Томас Джеферсън (президент на Съединените щати) преди повече от 200 години, който е казал така: „Или ще се държим заедно, или ще увиснем на въжето поотделно”. Тогава това беше метафора. Днес, за съжаление, вече започва да се превръща в реалност. И затова, другарки и другари, нека се събудим, нека се концентрираме, нека се стегнем, нека преглътнем мисълта какво ще се случи след изборите, кой е политически мъртвец, кой не е, и да направим така, че на тези избори, веднага след тях, ние да сме горди от това, което сме постигнали – победа в президентските избори и победа в големите областни градове и, разбира се, победа в София! Обратно към началото |
Национална конференция