(под печат) МЕЖДУ ПОЛЮСИТЕ НА ПОПУЛИЗМА И ЗЛОУПОТРЕБАТА С ДЕМОКРАЦИЯ доц. д.с.н. Михаил Мирчев На 5 юли 2009 г. се състояха първите избори за български парламент след членството на България в ЕС (януари 2007), проведени само месец след вторите избори за български евродепутати (7 юни 2009). Извънредно късият срок между двата избора сам по себе си бе експеримент, двете кампании се сляха в една - на практика това бяха парламентарни избори в два тура с достатъчно време за активна кампания между тях. Проверката и съпоставката на силите стана на изборите за евродепутати, а после се разрази голямата битка, довела до рязко разместване на рейтинга от евроизборите и по същество до преструктуриране на цялото партийно и политическо пространство в България. Сегашната политическа структура е принципно различна от структурата на Прехода от 1990 до началото на 2009 г. Освен това тези избори се проведоха под знака на Кризата - световната финансова и икономическа, но по същество и гражданска и политическа, идеологическа и ценностна криза, разразила се в САЩ в края на 2007 г. и пренесла се в Европа и света като цяло. Тази световна криза порази и България в края на 2008 г. (закономерно, в качеството й на периферия на Западния свят). Кризата по същество прекъсна икономическото и гражданското съживяване в България, което бе факт през предишните 3-4 години. Кризата запуши и омаломощи няколко основни сектора в икономиката (строителство, шивашка индустрия, транспорт, туризъм и др.), които я издърпваха, чрез които само за няколко години бе натрупан значителен национален капитал. Кризата отново депресира огромна част от относително бедните слоеве, които малко си бяха поотдъхнали от отминалата огромна безработица, с надежда за бързо повишаване на доходите. Кризата депресира и отново затисна в страх и песимизъм средния и дребния бизнес, експертните съсловия и интелигенцията, учителското и медицинското съсловия, общностите на служителите в държавната и местната администрации. Кризата доведе до фалит и значителна част от едрия български капитал, който бе окрилен през последните няколко години, а изведнъж се оказа с рязко намалели приходи, със свита работа и пазари, в невъзможност да изплаща кредитните си задължения, с които непредпазливо се пренатовари в еуфорията на отварянето към Европа и бързия растеж от последните години. Тези избори бяха проведени в обстановка на нарастващ граждански страх, ново
Формулата на гнева също бе тройна: (1) гняв срещу турската ДПС, поради това че узурпира огромна част от реалната икономика, от административната и политическата власт, феодализира я на етно-народностен и религиозен принцип, налага "малцинството" като привилегировано и управляващо над "мнозинството", посяга към суверенната държавна власт като цяло; (2) гняв срещу НДСВ и Царя като към камарила от алчни юпита и бизнесмени в политиката, които адвокатски ловко злоупотребяват с властта заради хотелите и горите си, използват елитното си западно образование, за да действат като брокери на чужди корпоративни интереси, а когато се отдават на корупция - го правят в "особено големи размери", като типични бели якички при прането на пари и препирането на държавния дълг и активи; (3) гняв срещу БСП, която прие властта и отговорността от нея, но не направи ревизия на предишния мандат (2001-2005, на НДСВ с ДПС), дори не се опита да отсече гнилата опашка на гущера, остави цялата номенклатура на НДСВ и ДПС и дори я разрасна по администрации и ведомства, и допусна тази тяхна номенклатура да действа почти безконтролно по логиката на самонавиващата се спирала на злоупотребата и корупцията, на мафиотизирането и цинизма. Гняв срещу БСП, която вместо да оздрави държавния организъм, бе увлечена и повлечена от НДСВ и ДПС, от техните практики, от тяхната принципна неморалност в политиката. Гняв срещу номенклатурата на БСП, която вместо да им е коректив в реалната власт, се поддаде на инерцията на корупцията и злоупотребата - ако не като съучастие, то поне като очевидна 4-годишна безпомощност за противодействие и оздравяване. Гняв срещу ръководителите на БСП, премиера на БСП, че демонстрираха безпомощност, когато НДСВ и ДПС, или нагли мимикриращи крупни бизнесмени, или самозабравили се олигарси и корпоративни групировки се опитваха да прехвърлят своите прегрешения срещу държавата като вина изцяло и безразделно върху БСП и левицата. Именно произведеният масов граждански гняв (това не е просто негативно отношение
Този масов гняв обяснява: (1) изключително високата изборна активност от над 4,2 млн. гласа, рязко повишила се само за един месец с над 1,6 млн. гласа, т.е. увеличение със 64%; (2) небивалото увеличаване на гласовете за алтернативната печеливша партия ГЕРБ само за месец с над 1 млн. гласа, т.е. увеличение със 167% - това е небивало колосално увеличаване само за 1 месец; (3) оставането на БСП на огромна дистанция надолу, с минимално количество депутати, с нито един мажоритарен депутат, с унизено достойнство - въпреки увеличаването на техните гласове за месец с 300 хил. гласа, което при тях е увеличение с близо 70%; (4) изпускането на нервите от страна на лидерите на ДПС, които за да се презастраховат, организираха злоупотреба с демокрацията и механизмите за гласуване и броене на гласовете наистина в стряскащо огромен размер - накрая самите те бяха изненадани от получените над 610 хил. гласа, очаквайки 2 часа преди обявяване на резултатите едва 560 хил. гласа. Това огромно раздуване отвори очите дори на слепите, че те са огромна реална опасност за демокрацията в България и за българския характер на държавата, че ДПС е ефективна машина за завземане на българската държава чрез средствата на демокрацията. Това вероятно ще е началото на тяхното изтласкване в периферията на политиката - въпреки регионалната им феодална власт, въпреки икономическата им мощ, въпреки партийната им номенклатура, оставаща в администрациите и ведомствата; (5) НДСВ отпаднаха от властта - само за 1 месец пропаднаха от 205 до 127 хил. гласа. Видя се, че са без достатъчно остатъчен електорат. След 2 "успешни" мандата те се оказаха в ситуация на мимикриращи джуджета в политиката. Вероятно на лидерите им ще остане само личния бизнес, който са развили през двата си управленски мандата; (6) ЛИДЕР не успя да влезе в голямата политика - като назидателен пример, че парите са важно нещо по време на избори, но дори и многото пари не могат да спечелят избори при гражданска активност и просветено общество; (7) ВМРО също изпадна от голямата политика - като наказание за политическата безпринципност на лидерите си, като пример, че една партия с реален електорат може да пропадне, ако вместо социални интереси в политиката се представляват само личностни интереси, ако политиката от граждански процес се изкривява само до политическа игра и политиканство. Този масов граждански гняв, според мен, активира през последната предизборна седмица допълнително 400 до 600 хил. души да гласуват. Това бяха допълнителни гласове от
Между другото, ако Борисов, ГЕРБ, и силите стоящи зад тях, не осъзнават това и не си го признават, за да са реалисти, предстои им бързо и жестоко сгромолясване - именно доколкото те произведоха и произвеждат свръхочаквания, носители са на силно емоционални и концентрирани свръхочаквания за пречистване и оздравяване на целия обществен и държавен организъм. Контра-кампанията на успеха, която се опитваше да води Станишев (почти еднолично, без активността на партията си като цяло), бе изтласкана в периферията, психологически бе слаба, морално изглеждаше гузно-извинителна, политически изглеждаше безпомощна. Контра-кампанията на предупреждението, която се опитваше да води Станишев (пак наложена еднолично, без подкрепа от партията като цяло), бе типичен опит за компромат, който в края на краищата вместо да уязви противника, се обърна срещу автора си и снижи резултата му, обърна възможния относителен успех в разгромна катастрофа.
Тези избори дават повод за една цялостна преоценка на изминалия цикъл на Прехода - от 1990 досега, 20 години, 9 демократични избора за национален парламент, 5 пъти рязка смяна в управляващата политическа конфигурация. Поучително е да се проследят възходите и паденията на управляващите политически сили, сгромолясването им след все "успешните" им мандати. Този цикъл отведе сините в маргинална позиция, раздробени и обезсилени. Този цикъл доведе и БСП до границата на маргиналното смаляване, пред възможно разцепване, по подобие на ОДС през 2001. НДСВ демонстрира типичен цикъл на изгряване и след това скоротечно залязване като на една популистка "партия светкавица". ГЕРБ, в логиката на вече натрупания политически опит през тези 20 години, е пред две алтернативи: (1) или да се окаже по подобие на НДСВ следващата популистка "партия светкавица" - с неочаквано бърз цикъл на затихване и пропадане; (2) или да успее да се трансформира в устойчива дясна партия, да прояви нужния интелектуален и кадрови капацитет, да се извиси до нивото на националното и глобалното мислене, надмогвайки сегашното си народнячество и дребнава психика на облагодетелстване. БСП спечели през 1994 с над 2,2 млн. гласа. Следващият й парламентарен възход бе през 2005, но с наполовина гласове - само 1,1 млн. гласа. Сега, юли 2009, получи на практика отново наполовина по-малко гласове - номинално 750 хил. гласа, но при една извънредно активирана и мобилизирана ситуация. Ако това го нямаше, получените от БСП вероятно биха били около 600 хил. гласа. Вижда се, че графиката на свиване е почти права линия надолу.
Въпроси, фатални въпроси, предполагащи силен характер, дълбока мъдрост, далеч отиваща мисъл, уважение към избирателите и народа си! При неспособност да се намерят добрите и навременните отговори, БСП е пред прага на своето разцепване и по този начин - самоубийство като голяма партия, като голямата лява партия в България. А дори и да няма организационно разцепване, сегашната инерция надолу и встрани е с такава скорост и ускорение, че БСП за следващите 2-4 години е в риск да стопи електората си до 400 хил. гласа и по този начин да стане 3-та или дори 4-та партия в България. Това е начинът лявото в България на практика да бъде политически и властово маргинализирано, както преди 2-3 десетилетия стана в Италия, Франция и други западни страни. От лявото в България ще остане само някакъв етикет, но нищо по същество. И всичко това в една епоха на криза на либерализма, криза на дясното в политиката и икономиката (след 2007). Сега десните партии в повечето страни на Европа взеха властта. Според мен, основната причина е безличността и безпомощността на партиите, които се афишират като леви, но по същество са десни и технократски - и в мисленето си, и в управленския си подход, и в икономическите си действия. При следващото обръщане на политическото махало България би се оказала с уж лява партия, притисната до стената, обезсилена, деморализирана, маргинализирана. Сините спечелиха през 1997 също с над 2,2 млн. гласа. През 2001, след "успешен цял" мандат, претърпяха две изборни катастрофи - на парламентарните и след това на президентските избори, избирателите им се свиха 3 пъти. През 2005 пропаднаха още - показвайки своята органична слабост, демонстрирайки корпоративно-кастовия характер и на двете сини партии (ДСБ и СДС). През 2005 сините пропиляха удобната възможност отново да се върнат на сцената и да се възродят като голяма и респектираща политическа сила. Така те отвориха огромно пространство, политически вакуум за възникване на алтернативна на тях дясна партия. Бойко Борисов или по-точно хората и силите, стоящи зад него, се опитват да правят именно това. ГЕРБ е нова партийна конструкция, която бива намествана в опразненото дясно пространство в България: първо чрез популизма и личностната харизма, но по-нататък - като сериозни структури, политически капацитет и реално овладяване на икономическите и административните лостове в страната. Сините през 2009, вече затиснати и изместени от ГЕРБ, получиха отчайващите едва 285
НДСВ спечели през 2001 г. близо 2 млн. гласа. През 2005 г. се закрепиха за властта чрез 725 хил. гласа, немалка част от тях се дължаха на огромна машина за подкупване и купуване на гласове - това е фактическо тройно свиване. През 2009 г. постигнаха едва 127 хил. гласа - мизерен резултат на фона на многото им пари, огромното самочувствие, организацията за купуване на гласове. От тази "партия светкавица" останаха няколко политически групички, които се разбягват към други партии, както и хора, които ще се върнат към предишните си професии или към новия си бизнес. Остана и Царя, който принизи своето участие в политическия живот на държавата до лична борба за присвоени от него гори и дворци. Графиката на избухването и скоротечното свиване и замиране на НДСВ е учебникарска за една популистка партия, която след като взе властта и я държа 4+4 години, не успя да придобие ясна гражданска идентичност, не успя да намери своята социална база и своето място в структурата на представителната демокрация - по същество партия, която от началото до края си остана средство за групово облагодетелстване чрез политиката и държавната власт. Тази графика е предупреждението от практиката към ГЕРБ, доколкото това: (1) също
ДПС на тези избори спечели толкова много, че сама себе си постави в рисковата ситуация всички останали да застанат срещу нея, за да възпрат властовата и икономическата й инвазия, която вече видимо и директно застрашава: (1) характера на България като българска държава; (2) икономиката на България като независима от Турция икономика; (3) самочувствието на българската нация като освободила и възродила се след 5 века турско владичество; (4) българската култура като висока европейска култура, а не като балканско-ориенталски примитив. ДПС прекалиха на тези избори. Прекалиха като обърнаха своята уж "неетническа" политическа кампания в сплашване на провинциалното селско население с турско народностно самосъзнание чрез призраци от така нар. "възродителен процес" и страшните "българи", които отново готвят нещо подобно. Прекалиха като се държаха преди изборите публично националистически нагло и предизвикателно, а след изборите продължават в този дух. Прекалиха като организираха в Турция огромно количество секции с неестествено голям брой регистрирани гласувания в тях, немалка част от тях се оказаха дори небрежно фалшифицирани - също проява на самодоволна и самоуверена наглост. Има вероятност тези явни фалшификации да бъдат касирани. Прекалиха като мълчаливо толерират радикални националистични и сепаратистки антибългарски и антидържавни изяви като последното в Славяново. Прекалиха с мечешката си прегръдка, с която стискат БСП и генерират вътре в
Относно пъстротата от партии и партийки: Тези избори в значителна степен прочистиха политическото пространство от сателитни и мимикриращи партии: (1) в центъра не остана почти никой; (2) вляво множеството леви сателити рязко намаляха, новите комунистически партии засега не успяват да се закрепят; (3) вдясно останаха старите ДСБ и СДС, и новият голям ГЕРБ. РЗС вероятно ще се окаже конюнктурно и временно явление. Атака и ДПС са партии в друга логика. И толкова. Преходът сякаш приключва, много хора се пробваха в голямата политика - малко останаха. Ако има нови амбициозни играчи, ще трябва да се замислят върху този ефект от последните избори. Както бе казал Хайтов: едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Мисля, че доживяхме времето, когато в политиката ще играят преди всичко можещи играчи - другите скоротечно ще се менят, като пешки на политическата шахматна дъска. Край (под печат) Обратно към началото |