(под печат)

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ЗА 41 НС (5 юли 2009):
МЕЖДУ ПОЛЮСИТЕ НА ПОПУЛИЗМА И
ЗЛОУПОТРЕБАТА С ДЕМОКРАЦИЯ

доц. д.с.н. Михаил Мирчев



     На 5 юли 2009 г. се състояха първите избори за български парламент след членството на България в ЕС (януари 2007), проведени само месец след вторите избори за български евродепутати (7 юни 2009). Извънредно късият срок между двата избора сам по себе си бе експеримент, двете кампании се сляха в една - на практика това бяха парламентарни избори в два тура с достатъчно време за активна кампания между тях. Проверката и съпоставката на силите стана на изборите за евродепутати, а после се разрази голямата битка, довела до рязко разместване на рейтинга от евроизборите и по същество до преструктуриране на цялото партийно и политическо пространство в България. Сегашната политическа структура е принципно различна от структурата на Прехода от 1990 до началото на 2009 г.
     Освен това тези избори се проведоха под знака на Кризата - световната финансова и икономическа, но по същество и гражданска и политическа, идеологическа и ценностна криза, разразила се в САЩ в края на 2007 г. и пренесла се в Европа и света като цяло. Тази световна криза порази и България в края на 2008 г. (закономерно, в качеството й на периферия на Западния свят).
     Кризата по същество прекъсна икономическото и гражданското съживяване в България, което бе факт през предишните 3-4 години. Кризата запуши и омаломощи няколко основни сектора в икономиката (строителство, шивашка индустрия, транспорт, туризъм и др.), които я издърпваха, чрез които само за няколко години бе натрупан значителен национален капитал. Кризата отново депресира огромна част от относително бедните слоеве, които малко си бяха поотдъхнали от отминалата огромна безработица, с надежда за бързо повишаване на доходите. Кризата депресира и отново затисна в страх и песимизъм средния и дребния бизнес, експертните съсловия и интелигенцията, учителското и медицинското съсловия, общностите на служителите в държавната и местната администрации. Кризата доведе до фалит и значителна част от едрия български капитал, който бе окрилен през последните няколко години, а изведнъж се оказа с рязко намалели приходи, със свита работа и пазари, в невъзможност да изплаща кредитните си задължения, с които непредпазливо се пренатовари в еуфорията на отварянето към Европа и бързия растеж от последните години.
     Тези избори бяха проведени в обстановка на нарастващ граждански страх, ново

Увеличи
объркване, усещане за
идваща нестабилност и
нужда от някой силен,
който да стабилизира
ситуацията и да даде на
всички ако не
просперитет, то поне
защита срещу една
поредна възможна
катастрофа.
     Тези избори бяха
проведени в обстановка
на масово недоволство
от управляващите, на
усещане, че вместо мъдро
и перспективно да
противодействат на
идващата отвън криза, те
са се оплели в дребни и
едри злоупотреби, в
бездействие и
самодоволство, в
безпомощност пред
криминализацията на
икономиката,
мутризацията на търговията, ченгенизацията на политиката, корумпираността на публичните институции. Това е естествено по време на криза гражданско недоволство от управляващите, но кампанията успя да го превърне в нарастващ гняв срещу тях.
     Формулата на гнева също бе тройна:
     (1) гняв срещу турската ДПС, поради това че узурпира огромна част от реалната икономика, от административната и политическата власт, феодализира я на етно-народностен и религиозен принцип, налага "малцинството" като привилегировано и управляващо над "мнозинството", посяга към суверенната държавна власт като цяло;
     (2) гняв срещу НДСВ и Царя като към камарила от алчни юпита и бизнесмени в политиката, които адвокатски ловко злоупотребяват с властта заради хотелите и горите си, използват елитното си западно образование, за да действат като брокери на чужди корпоративни интереси, а когато се отдават на корупция - го правят в "особено големи размери", като типични бели якички при прането на пари и препирането на държавния дълг и активи;
     (3) гняв срещу БСП, която прие властта и отговорността от нея, но не направи ревизия на предишния мандат (2001-2005, на НДСВ с ДПС), дори не се опита да отсече гнилата опашка на гущера, остави цялата номенклатура на НДСВ и ДПС и дори я разрасна по администрации и ведомства, и допусна тази тяхна номенклатура да действа почти безконтролно по логиката на самонавиващата се спирала на злоупотребата и корупцията, на мафиотизирането и цинизма. Гняв срещу БСП, която вместо да оздрави държавния организъм, бе увлечена и повлечена от НДСВ и ДПС, от техните практики, от тяхната принципна неморалност в политиката. Гняв срещу номенклатурата на БСП, която вместо да им е коректив в реалната власт, се поддаде на инерцията на корупцията и злоупотребата - ако не като съучастие, то поне като очевидна 4-годишна безпомощност за противодействие и оздравяване. Гняв срещу ръководителите на БСП, премиера на БСП, че демонстрираха безпомощност, когато НДСВ и ДПС, или нагли мимикриращи крупни бизнесмени, или самозабравили се олигарси и корпоративни групировки се опитваха да прехвърлят своите прегрешения срещу държавата като вина изцяло и безразделно върху БСП и левицата.
     Именно произведеният масов граждански гняв (това не е просто негативно отношение

Увеличи
срещу властта, това е
разяждаща, стигаща до
агресивност емоция срещу
нея и нейните
представители) е
обяснението на огромната
разлика между рейтинга
на партиите при избора за
евродепутати и при
избора на 41-во НС.
Кампанията срещу
тройната коалиция (и
специално срещу БСП, и
специално срещу ДПС,
което директно уязвяваше
БСП) бе изключително
успешна - печеливша
изборна кампания като за
учебник по политически
маркетинг. Поздравявам
колегите, които се
занимаваха с нея -
поздравявам ги като
професионалист,
моралната и
политическата ми оценка са друго нещо.
     Този масов гняв обяснява: (1) изключително високата изборна активност от над 4,2 млн. гласа, рязко повишила се само за един месец с над 1,6 млн. гласа, т.е. увеличение със 64%; (2) небивалото увеличаване на гласовете за алтернативната печеливша партия ГЕРБ само за месец с над 1 млн. гласа, т.е. увеличение със 167% - това е небивало колосално увеличаване само за 1 месец; (3) оставането на БСП на огромна дистанция надолу, с минимално количество депутати, с нито един мажоритарен депутат, с унизено достойнство - въпреки увеличаването на техните гласове за месец с 300 хил. гласа, което при тях е увеличение с близо 70%; (4) изпускането на нервите от страна на лидерите на ДПС, които за да се презастраховат, организираха злоупотреба с демокрацията и механизмите за гласуване и броене на гласовете наистина в стряскащо огромен размер - накрая самите те бяха изненадани от получените над 610 хил. гласа, очаквайки 2 часа преди обявяване на резултатите едва 560 хил. гласа. Това огромно раздуване отвори очите дори на слепите, че те са огромна реална опасност за демокрацията в България и за българския характер на държавата, че ДПС е ефективна машина за завземане на българската държава чрез средствата на демокрацията. Това вероятно ще е началото на тяхното изтласкване в периферията на политиката - въпреки регионалната им феодална власт, въпреки икономическата им мощ, въпреки партийната им номенклатура, оставаща в администрациите и ведомствата; (5) НДСВ отпаднаха от властта - само за 1 месец пропаднаха от 205 до 127 хил. гласа. Видя се, че са без достатъчно остатъчен електорат. След 2 "успешни" мандата те се оказаха в ситуация на мимикриращи джуджета в политиката. Вероятно на лидерите им ще остане само личния бизнес, който са развили през двата си управленски мандата; (6) ЛИДЕР не успя да влезе в голямата политика - като назидателен пример, че парите са важно нещо по време на избори, но дори и многото пари не могат да спечелят избори при гражданска активност и просветено общество; (7) ВМРО също изпадна от голямата политика - като наказание за политическата безпринципност на лидерите си, като пример, че една партия с реален електорат може да пропадне, ако вместо социални интереси в политиката се представляват само личностни интереси, ако политиката от граждански процес се изкривява само до политическа игра и политиканство.
     Този масов граждански гняв, според мен, активира през последната предизборна седмица допълнително 400 до 600 хил. души да гласуват. Това бяха допълнителни гласове от

Увеличи
слоеве и среди, които са
принципно слабо
гласуващи, които и сега
нямаше да гласуват, ако
не бяха разгневени, ако
не бяха изведени от
рутинното за тях
мърморене и недоволство,
апатия и политическа
незаинтересованост. Те
гласуваха, за да накажат
Тройната коалиция: (1) на
първо място ДПС; а
заедно с ДПС - и
подкрепящата ги БСП; (2)
на второ място БСП - във
възродената формула на
"мръсни комунисти"
(идеологическите сблъсък
и емоции бяха върнати с
едно десетилетие назад);
(3) едва на трето място -
безличното НДСВ
(въпреки афишираните уж
ярки личности).
     На 5 юли 2009 кампанията срещу Тройната коалиция произведе два противоположни ефекта: (1) в посока надолу, пропадане на процента на БСП - от вероятните 20-22% до 18%; (2) в посока нагоре, възбуден бе класически наказателен вот - в изключително масов мащаб, чрез гласуване за ГЕРБ - който подскочи от вероятните 30-34% в небесата до 40%. Според мен е очевиден факт, че на тези избори по същество не спечели ГЕРБ, а загубиха БСП и другите.
     Между другото, ако Борисов, ГЕРБ, и силите стоящи зад тях, не осъзнават това и не си го признават, за да са реалисти, предстои им бързо и жестоко сгромолясване - именно доколкото те произведоха и произвеждат свръхочаквания, носители са на силно емоционални и концентрирани свръхочаквания за пречистване и оздравяване на целия обществен и държавен организъм.
     Контра-кампанията на успеха, която се опитваше да води Станишев (почти еднолично, без активността на партията си като цяло), бе изтласкана в периферията, психологически бе слаба, морално изглеждаше гузно-извинителна, политически изглеждаше безпомощна. Контра-кампанията на предупреждението, която се опитваше да води Станишев (пак наложена еднолично, без подкрепа от партията като цяло), бе типичен опит за компромат, който в края на краищата вместо да уязви противника, се обърна срещу автора си и снижи резултата му, обърна възможния относителен успех в разгромна катастрофа.

     Прословутият клип с образа на Бойко Борисов, който стои като сиамски близнак пред Иван Костов, според мен, сработи преди евроизборите (7 юни), но след това потъна катастрофално. Другият прословут клип - със секирата и БГА Балкан - също имаше своята логика и основания да се ползва, но не и през последната седмица - като цяло той просто не сработи, бе пометен и обезсилен от огромната компроматна вълна, която засипа с тиня ДПС и БСП, Станишев и правителството като цяло.
     На тези избори и в тази удвоена кампания медиите отново се доказаха като "четвърта власт". Бойко Борисов за трети път спечели убедително избори чрез съдействието на медиите (при изборите му за кмет през 2005 и 2007, и сега в изборите за парламент). Това е седмата година на изключителен медиен комфорт и апологетика, които произведоха "харизмата" му. Не отричам неговия личен талант да седи в телевизора и да говори
от него, но той не би бил достатъчен. Нужна бе и уникалната масирана медийна пи-ар услуга за "любимеца" Борисов, за да бъде произведена поредицата от изборни успехи: кметски - 2005, 2007; европарламентарни - 2007, 2009; парламентарни избори - 2009).
 

* * *

     Тези избори дават повод за една цялостна преоценка на изминалия цикъл на Прехода - от 1990 досега, 20 години, 9 демократични избора за национален парламент, 5 пъти рязка смяна в управляващата политическа конфигурация.
     Поучително е да се проследят възходите и паденията на управляващите политически сили, сгромолясването им след все "успешните" им мандати. Този цикъл отведе сините в маргинална позиция, раздробени и обезсилени. Този цикъл доведе и БСП до границата на маргиналното смаляване, пред възможно разцепване, по подобие на ОДС през 2001. НДСВ демонстрира типичен цикъл на изгряване и след това скоротечно залязване като на една популистка "партия светкавица". ГЕРБ, в логиката на вече натрупания политически опит през тези 20 години, е пред две алтернативи: (1) или да се окаже по подобие на НДСВ следващата популистка "партия светкавица" - с неочаквано бърз цикъл на затихване и пропадане; (2) или да успее да се трансформира в устойчива дясна партия, да прояви нужния интелектуален и кадрови капацитет, да се извиси до нивото на националното и глобалното мислене, надмогвайки сегашното си народнячество и дребнава психика на облагодетелстване.
     БСП спечели през 1994 с над 2,2 млн. гласа. Следващият й парламентарен възход бе през 2005, но с наполовина гласове - само 1,1 млн. гласа. Сега, юли 2009, получи на практика отново наполовина по-малко гласове - номинално 750 хил. гласа, но при една извънредно активирана и мобилизирана ситуация. Ако това го нямаше, получените от БСП вероятно биха били около 600 хил. гласа. Вижда се, че графиката на свиване е почти права линия надолу.

Увеличи
     Пита се докъде? Ще
успее ли БСП да спре тази
маргинализираща
тенденция: (1) да
компенсира през
следващите 2-4 години
отиващите си от живота
около 200 хил. свои
инерционни избиратели с
нови избиратели от
средните и младите
възрастови слоеве; (2) да
намери отново своята
идентичност на реална
лява партия; (3) да спре
натрупването на
разочарование и
морална дистанция
между себе си, лидерите
си и своите симпатизанти,
и потенциални
избиратели; (4) да излезе
от политическия си образ
на слабост и дори на
безпомощност; (5) да се
върне от интернационализма, сега във формата на космополитизъм, към осезаемия патриотизъм, здравословен национализъм, ясна визия за националната доктрина на България?
     Въпроси, фатални въпроси, предполагащи силен характер, дълбока мъдрост, далеч отиваща мисъл, уважение към избирателите и народа си! При неспособност да се намерят добрите и навременните отговори, БСП е пред прага на своето разцепване и по този начин - самоубийство като голяма партия, като голямата лява партия в България. А дори и да няма организационно разцепване, сегашната инерция надолу и встрани е с такава скорост и ускорение, че БСП за следващите 2-4 години е в риск да стопи електората си до 400 хил. гласа и по този начин да стане 3-та или дори 4-та партия в България.
     Това е начинът лявото в България на практика да бъде политически и властово маргинализирано, както преди 2-3 десетилетия стана в Италия, Франция и други западни страни. От лявото в България ще остане само някакъв етикет, но нищо по същество. И всичко това в една епоха на криза на либерализма, криза на дясното в политиката и икономиката (след 2007). Сега десните партии в повечето страни на Европа взеха властта. Според мен, основната причина е безличността и безпомощността на партиите, които се афишират като леви, но по същество са десни и технократски - и в мисленето си, и в управленския си подход, и в икономическите си действия. При следващото обръщане на политическото махало България би се оказала с уж лява партия, притисната до стената, обезсилена, деморализирана, маргинализирана.
     Сините спечелиха през 1997 също с над 2,2 млн. гласа. През 2001, след "успешен цял" мандат, претърпяха две изборни катастрофи - на парламентарните и след това на президентските избори, избирателите им се свиха 3 пъти. През 2005 пропаднаха още - показвайки своята органична слабост, демонстрирайки корпоративно-кастовия характер и на двете сини партии (ДСБ и СДС). През 2005 сините пропиляха удобната възможност отново да се върнат на сцената и да се възродят като голяма и респектираща политическа сила. Така те отвориха огромно пространство, политически вакуум за възникване на алтернативна на тях дясна партия.
     Бойко Борисов или по-точно хората и силите, стоящи зад него, се опитват да правят именно това. ГЕРБ е нова партийна конструкция, която бива намествана в опразненото дясно пространство в България: първо чрез популизма и личностната харизма, но по-нататък - като сериозни структури, политически капацитет и реално овладяване на икономическите и административните лостове в страната.
     Сините през 2009, вече затиснати и изместени от ГЕРБ, получиха отчайващите едва 285

Увеличи
хил. гласа. И пак в
условията на
свръхмобилизация, при
по-нормални избори
гласовете им биха били
далеч по-малобройни.
Вижда се, че и графиката
на сините се свива в
стръмна линия надолу и
вече е достигнала
критично ниски стойности,
те са около фаталния
изборен минимум. На
практика те са вече
политически
джуджета
, сами се
докараха до тази
маргинална позиция.
Остатъчната им
номенклатура сред
бизнеса и
администрациите сега
вече бързо ще се стопи,
ще изневери на бившите
си благодетели,
политически ще се преориентира, ДСБ и СДС ще загубят и икономическата и кадровата си сила. Всекиму заслуженото!
     НДСВ спечели през 2001 г. близо 2 млн. гласа. През 2005 г. се закрепиха за властта чрез 725 хил. гласа, немалка част от тях се дължаха на огромна машина за подкупване и купуване на гласове - това е фактическо тройно свиване. През 2009 г. постигнаха едва 127 хил. гласа - мизерен резултат на фона на многото им пари, огромното самочувствие, организацията за купуване на гласове. От тази "партия светкавица" останаха няколко политически групички, които се разбягват към други партии, както и хора, които ще се върнат към предишните си професии или към новия си бизнес. Остана и Царя, който принизи своето участие в политическия живот на държавата до лична борба за присвоени от него гори и дворци.
     Графиката на избухването и скоротечното свиване и замиране на НДСВ е учебникарска за една популистка партия, която след като взе властта и я държа 4+4 години, не успя да придобие ясна гражданска идентичност, не успя да намери своята социална база и своето място в структурата на представителната демокрация - по същество партия, която от началото до края си остана средство за групово облагодетелстване чрез политиката и държавната власт.
     Тази графика е предупреждението от практиката към ГЕРБ, доколкото това: (1) също

Увеличи
е партия, която се
формира и взе властта на
чисто популистка основа;
(2) също е еднолично
доминирана с множество
чисто централистично-
тоталитарни вътрешни
характеристики; (3) също
е партия на нова
номенклатура, която се
рекрутира от ниски или
реваншистки социални
слоеве, внасящи във
властта и
администрациите нова
огромна доза
некомпетентност, критичен
недостиг на
организационен и
културен капацитет.
     Вече споменах по-
горе, че Бойко Борисов и
ГЕРБ като цяло сега са
пред предизвикателството
бързо да се
трансформират в реална дясна партия, с ясно гражданско представителство, с висока политическа и управленска мисъл, с прогностична визия при упражняването на държавната власт. Задачата им е извънредно трудна. Ако не успеят, вината ще си е тяхна. Както е на Иван Костов и другите десни лидери. Както е на Сергей Станишев и другите леви ли-дери.
     ДПС на тези избори спечели толкова много, че сама себе си постави в рисковата ситуация всички останали да застанат срещу нея, за да възпрат властовата и икономическата й инвазия, която вече видимо и директно застрашава: (1) характера на България като българска държава; (2) икономиката на България като независима от Турция икономика; (3) самочувствието на българската нация като освободила и възродила се след 5 века турско владичество; (4) българската култура като висока европейска култура, а не като балканско-ориенталски примитив.
     ДПС прекалиха на тези избори. Прекалиха като обърнаха своята уж "неетническа" политическа кампания в сплашване на провинциалното селско население с турско народностно самосъзнание чрез призраци от така нар. "възродителен процес" и страшните "българи", които отново готвят нещо подобно. Прекалиха като се държаха преди изборите публично националистически нагло и предизвикателно, а след изборите продължават в този дух. Прекалиха като организираха в Турция огромно количество секции с неестествено голям брой регистрирани гласувания в тях, немалка част от тях се оказаха дори небрежно фалшифицирани - също проява на самодоволна и самоуверена наглост. Има вероятност тези явни фалшификации да бъдат касирани. Прекалиха като мълчаливо толерират радикални националистични и сепаратистки антибългарски и антидържавни изяви като последното в Славяново. Прекалиха с мечешката си прегръдка, с която стискат БСП и генерират вътре в

Увеличи
нея сили, които когато
отхвърлят тази
задушаваща братска
прегръдка, БСП изведнъж
ще се превърне в мощен
стопер пред ДПС и
интензивния процес на
турцизиране в страната.
Прекалиха с купуването
на гласове, като в края на
краищата регистрираха с
50 хил. повече гласове от
онова, което са били
планирали и което
очакваха до последния
момент.
     Резултатът на ДПС в
тези парламентарни
избори изглежда като
пирова победа. Вероятно
това ще е началото на
бърз процес на загуба
на привилегиите
на ДПС
като политическа сила. От
1990 г. досега ДПС бе
една привилегирована партия, на практика отглеждана и защитавана от всички политически сили, с изключение на Атака след 2005 г. Това златно време на парников растеж изтече или е на път да изтече. Оттук - нататък позициите на ДПС няма да им бъдат подарявани, те ще трябва сами да си ги отвоюват. Надявам се, по мирен и цивилизован начин, в логиката на европейската демократичност, а не по босненски или косовски маниер.
     Относно пъстротата от партии и партийки: Тези избори в значителна степен прочистиха политическото пространство от сателитни и мимикриращи партии: (1) в центъра не остана почти никой; (2) вляво множеството леви сателити рязко намаляха, новите комунистически партии засега не успяват да се закрепят; (3) вдясно останаха старите ДСБ и СДС, и новият голям ГЕРБ. РЗС вероятно ще се окаже конюнктурно и временно явление. Атака и ДПС са партии в друга логика. И толкова. Преходът сякаш приключва, много хора се пробваха в голямата политика - малко останаха. Ако има нови амбициозни играчи, ще трябва да се замислят върху този ефект от последните избори. Както бе казал Хайтов: едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Мисля, че доживяхме времето, когато в политиката ще играят преди всичко можещи играчи - другите скоротечно ще се менят, като пешки на политическата шахматна дъска.

     Край
     (под печат)

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ
ИЗБОРИ '2011